О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………………………………гр. Варна
Варненският административен съд, Двадесет и четвърти състав, в закрито заседание, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ : БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
като разгледа докладваното от съдията ч.адм. дело N 424 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 127ж във вр. с чл. 41 ал. 3 от ДОПК.
Образувано е по жалба, подадена от „ВИ ДИ МАР“ ООД Варна, представлявано от С.Д.С. против действията на органите по приходите по предварително обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 022601469278_4/29.01.2020 г., на инспектори по приходите към главна дирекция „Фискален контрол“, потвърдено с Решение № ФК-4/03.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Варна.
Жалбоподателят иска отмяна на оспорените действия като незаконосъобразни, постановени в противоречие с процесуалните и материалните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Териториален директор на ТД на НАП – Варна, не изразява становище по жалбата.
Оспорването е допустимо. Жалбата е подадена в срока по чл. 41 ал. 3 от ДОПК, приложим по силата на чл. 127ж ал. 1 от ДОПК, поради факта, че липсват доказателства за връчване на решението, а и жалбата е подадена на 10.02.2020 г., тоест в 7 дневен срок от издаване на решението, от лице с доказан правен интерес.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
На 28.01.2020г. в пункт за фискален контрол ГКПП – Пристанище Бургас-запад, инспектори по приходите при дирекция "Фискален Контрол" при ЦУ на НАП извършили проверка на МПС „Волво“ рег. № В2928КТ и ремарке с рег. № В6813ЕК, обективирана в Протокол № 022601469278_1, касаещо стоки с висок фискален риск – захар от захарна тръстика или от цвекло и химическа чиста захароза, в твърдо състояние. На основание чл.127б, ал.3 от ДОПК, върху автомобила било поставено техническо средство за контрол.
На 29.01.2020 г. била извършена нова проверка при пристигането на стоката по местоназначението й в гр. Варна, ул. „Атанас Москов“.
При проверката не е констатирано несъответствие между посоченото в документите и вида, и количеството на стоката, което било обективирано в протокол № 022601469278_4/29.01.2020 г.
Проверяващите органи са констатирали, че проверяваното юридическо лице има регистрирано фискално устройство; дружеството притежава активи, има назначени 8 души персонал, плюс двамата работещи управители; притежава една активна банкова сметка ***.
Предвид тази констатация и на основание чл. 121а ал.3 във вр. с чл. 121а ал.2 от ДОПК, органите по приходите преценили, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено, поради което съставили оспореният Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск с който са предприети действия по обезпечаване на доказателствата № 022601469278_4/29.01.2020г. с който определили обезпечение в размер на 7969,50 лв. и стоката върху която са наложени тези мерки била оставена на отговорно пазене.
„ВИ ДИ МАР“ ООД оспорило по административен ред предприетите от органите на приходите действия, по предварително обезпечаване на фискален контрол като Решение № ФК-4/03.02.2020г. Директорът на ТД на НАП – Варна я е отхвърлил.
Според решаващия орган, оспореният акт е издаден при наличие на материални предпоставки и съобразно изискванията за форма, от компетентен орган, при спазване на законовите изисквания и съобразно целите на закона.
От страна на жалбоподателят са представени доказателства за персонална обезпеченост на дружеството, както и за наличието на ДМА – мотокар, който служи за товаро-разтоварна дейност.
При така установеното от фактическа страна и с оглед определения в чл. 168 от АПК предмет на съдебната проверка за законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на обжалване са действия за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол № № 022601469278_4/29.01.2020 г. Смисълът на обезпечаването на доказателствени средства е да бъдат събрани предварително такива доказателства, за които има опасност да изчезнат, да се изгубят или тяхното събиране да се затрудни или да стане невъзможно на по-късен етап, когато тези доказателствени средства трябва да бъдат обсъдени и ценени, за да обосноват извод за настъпване на определени юридически факти. След приключване на разглеждането на въпроса, за който от значение са тези юридически факти, обезпечаването на доказателства е лишено от смисъл.
Няма спор по делото, че стоката – Бяла кристална захар е включена в списъка на стоки с висок фискален риск. Действията са предприети в хипотезата на чл. 121а ал.3 ДОПК, а именно – действия по чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства, а не в хипотезата на чл. 121а ал.2 ДОПК, тъй като разпоредбата на чл. 121а ал.2 от ДОПК е относима при налагане на обезпечителни мерки, за което е компетентен не органът по приходите, а публичен изпълнител по мотивирано искане от органа по приходите. Самият текст на обжалвания протокол изрично сочи, че се налагат обезпечителни мерки в размер на 30 % от общата стойност на стоката, т.е. предмет на действията е не обезпечаване на доказателства, а обезпечителни мерки, които да гарантират събирането на дължимите данъци. По отношение на обезпечителните мерки обаче, чл. 121а ал.5 от ДОПК сочи, че същите се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител, поради което органите по приходите нямат правомощия самостоятелно да налагат такива обезпечителни мерки. За да бъдат законосъобразни мерките за обезпечаване на доказателства, наложилият ги орган по приходите следва да ги обоснове, като докаже наличието на обстоятелства по чл. 121а ал.2 ДОПК, а именно, че при последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Мотиви или доказателства в този смисъл протоколът, обективиращ предприетите действия, не съдържа. Липсват каквито и да е доказателства за това, че процесните стоки, представляващи стоки с висок фискален риск, сами по себе си генерират вземанията за данъци, които тепърва биха възникнали (както изисква ДОПК), нито че събирането на тези данъци ще е невъзможно или значително затруднено. В протокола няма изложени съображения относно конкретната доставка и евентуално последващи такива, както и защо се приема, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци значително ще се затрудни. Органът по приходите е длъжен да изследва, установи и посочи конкретните обстоятелства, водещи до извода, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено. В тази връзка следва да се има предвид, че мерките по чл. 121а от ДОПК представляват предварително обезпечаване при фискален контрол. Следователно тези мерки целят да обезпечат задължения, които все още не са възникнали и съществуващи, а са "вземанията за данъци, които биха възникнали". Преценката за това следва да е основана на конкретни обективни данни, а не да почива на съмнения и предположения. Нито протоколът, обективиращ тези действия, нито потвърдителното решение сочат подобни бъдещи данъчни задължения на дружеството – жалбоподател. По делото не е спорен факта, че "ВИ ДИ МАР" ООД няма налични задължения, този факт е констатиран и в решението на директора на ТД на НАП – Варна. Нещо повече, както в протокола, така и в потвърждаващото го решение № ФК-4/03.02.2020 г., са изложени само и единствено „положителни“ за дружеството факти. Същото съществува от 2012 г.; през целия период разполага с минимум 7 души зает персонал; има банкова сметка; ***; притежава ДМА, които са свързани с дейността му. Не става ясно, защо органите по приходите са приели, че 7 души не са достатъчни за да обслужват дейност за продажба на стоки на едро. Единствения факт, който може да бъде възприет в ущърб на дружеството, а именно, че е търсено през лятото на 2019 г. и не е намерено от служители на НАП – Варна, не е подкрепен с доказателства. Цитиран е номер на протокол, но последния не е част от преписката.
Както съдът многократно в свои актове е сочил, обстоятелствата визирани в потвърдителният акт на Директора на ТД на НАП Варна са просто изброени, без да е посочена конкретна връзка по между им. Остава неясно и какъв извод се прави от обстоятелството, че дружеството не е подало справка декларация по ЗДДС за м.януари 2020 г., при положение, че законоустановения срок – 14.02.2020 г. все още не е изтекъл. По тези съображения съдът приема, че обжалваните действия са извършени в нарушение на чл. 121а, ал.2 и ал.3 от ДОПК – при липса на обезпечителна нужда, която законът дефинира в смисъл, че при последващо разпореждане със стоките, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено.
Следва да се има в предвид и това, че в оспореният пред съда акт липсват и данни за определяне размера на дължимото от жалбоподателя обезпечение в съответствие с нормативно установения за това ред. За да се определи пазарната цена на процесните стоки на основание цитираната в актът Наредба Н-9/14.08.2006г. е следвало органът по приходите да констатира данни за конкретно извършени продажби в същия период и със същите стоки между независими търговци и да съотнесе стойностите по тях с процесните такива, като ги коригира, с оглед критериите, посочени в чл. 20 от Наредбата. Това не е извършено, което води и без съмнение до нарушаване правата и законоустановените интереси на жалбоподателят в хода на административната процедура. Това също налага да се приеме, че жалбата, с която е сезиран съдът, е основателна.
С оглед изложеното, съдът намира, че процесните извършени действия по обезпечаване на доказателства са наложени в нарушение на материално-правните разпоредби и противоречат на целта на закона, поради което следва да бъдат отменени.
По отношение претендираните разноски, с оглед липсата на възражения от страна на ответника, съдът приема че следва да бъдат присъдени изцяло – 50 лв. за заплатена държавна такса и 874 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 41 ал. 3 изречение последно, във връзка с чл. 127ж ал. 1 от ДОПК, Административен съд Варна, ХХІV-ви състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ действия за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 022601469278_4/29.01.2020 г., на инспектори по приходите дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдено с Решение № ФК-4/03.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Варна.
ОСЪЖДА ТД на НАП Варна да заплати на „ВИ ДИ МАР“ ООД Варна, представлявано от С.Д.С., сума в размер на 924.00 лв. /деветстотин двадесет и четири/, разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия :