Р Е Ш Е Н И Е № 2130
22.05.2014г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, X – ти съдебен състав в откритото съдебно заседание на седми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Величка Динкова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3177 по описа за 2013г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК.
Ищец П.Д.Г. чрез адв. Н.Г. иска от съда да се признае за установено по отношение на ответник В.Л.Г., че притежава правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор № ***** – ателие за творческа дейност № 36, със застроена площ от 57.50 кв.м, находящо се на шести етаж от сграда построена в УПИ ***** с площ от 834 кв.м в кв. „ХБ” – юг по действащия регулационен план на гр. П. с идентификатор на сградата № *****. Изложено е че правото е придобито на основание извършена в полза на ищеца публична продан, което било оформено в постановление за възлагане на недвижим имот от 11.11.2011г. в сила от 23.11.2011г. на ЧСИ А.А. в рамките на изпълнително дело № 00561/2009г. на последния. Твърди се още от ищеца, че правният му интерес от предявяването на настоящия иск произтича от обстоятелството, че ответник В.Л.Г. заявява също собственически права върху процесния имот на основание договор за покупко-продажба на правото на строеж върху ателието от 15.12.2008г. оформен в нотариален акт № *** на нотариус Т.Д. с рег. № 72 от НК по силата на който същата придобива суперфициарната собственосто върху недвижимия имот след окончателното изплащане на паричните си задължения по договор за строителство от 29.06.2006г., което се удостоверява с декларация с нотариална заверка на подписа на прехвърлителя - „Анастасов” ЕООД, с ЕИК ********* с управител С.Н.А.. Посочено е че към момента на сбъдване на отлагателното условие – дата на нотариалното заверяване на декларацията на прехвърлителя - 09.06.2011г. е била наложена възбрана по изпълнителното дело № 00561/2009г. на ЧСИ А.А. - 22.04.2014г. като обезпечение на вземания на трето лице срещу „Анастасов” ЕООД, поради което и суперфициарната собственост не би могла да премине към патримониума на ответник В.Г., респ. извършената публична продан й е противопоставима, респ. противопоставима е й наложената възбрана. Ето защо се иска от съда да прогласи ищеца за единствен собственик на процесното ателие. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник В.Л.Г. чрез адв. П.К. – Б. не признава предявения иск. На първо място, оспорва, че се касае до наличието на отлагателно условие по договора за прехвърляне правото на строеж като счита, че това е форма на обезпечение вземанията на прехвърлителя „Анастасов” ЕООД за продажната цена на ателието. Второ, твърди, че окончателното плащане е извършено на 18.01.2010, а не както се твърди на 09.06.2011г., т.е преди вписването на възбраната върху недвижимия имот. Трето, със сбъдването на условието правните последици се пораждат с обратна сила, т.е към датата на сключването на договора – 15.12.2008г. Четвърто, ответник Г. била призната за собственик на ателието с влязло в сила съдебно решение № 80/16.01.2012г. по гр.д. № 620 по описа за 2011г. на Окръжен съд – гр. Пловдив с предмет иск по чл.108 ЗС срещу „Анастасов” ЕООД, което се ползвало със сила на пресъдено нещо относно фактът, че е извършено плащане на цената по договора за прехвърляне на правото на строеж и относно фактът, че се е сбъднало отлагателното условие. Исковата молба по това дело е вписана на 14.04.2011г., а постановлението за възлагане е от м.ноември 2011г. Освен това на 27.05.2009г. е издаден акт образец – 14 за степен на завършеност на обекта – завършване груб строеж на сградата. Правата на ответник Г. по отношение на процесния имот са противопоставими поради което и се иска претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК като взе предвид становищата на страните намира от фактическа и правна страна следното.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 11.11.2011г. / л.8 от делото/ издадено от ЧСИ А.А. по изпълнително дело № 00561/2009г. е възложен процесния недвижим имот в полза на ищеца по делото П.Д.Г.. Към този момент е действала редакцията на чл.496, ал.2 ГПК отпреди изменението й със ЗИД, ДВ.бр.49/2012г., съгласно който от деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Съответно по изпълнителното дело е била наложена възбрана от 22.04.2010г. – л. 7 от делото.
Публичната продан е деривативен способ за придобиване правото на собственост върху недвижима вещ и като такъв предполага наличие на собствеността у лицето от чийто патримониум правото се извежда.
Следователно, основният спорен по делото въпрос е бил ли е „Анастасов” ЕООД собственик на процесното ателие към датата на постановлението за възлагане и по-конкретно, с оглед на изложените твърдения за наложена възбрана от 22.04.2010г. било ли е възможно да се разпорежда с правото на собственост, респ. последното свободно да напуска патримониума му.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на правото на строеж върху недвижим имот от 15.12.2008г. ответник Г. закупува последното от „Анастасов” ЕООД за изграждането на ателие № 36 в жилищна сграда в УПИ ***** в кв. ХБ – юг по регулационен план на гр. П. за сумата от 11 868.31 лева изплатена изцяло, при следното отлагателно условие – собствеността на построеното преминава в патримониума на купувача след изплащане на паричните му задължения към прехвърлителя по договор за строителство от 29.06.2006г., което обстоятелство се удостоверява с декларация с нотариална заверка на подписа на представляващия дружеството.
Относно паричните задължения на ответник Г. към прехвърлителя данни се установяват от предварителен договор от 29.06.2006г. в който е уговорено, че „Анастасов” ЕООД се задължава да прехвърли правото на строеж върху процесния обект и да го изгради за сумата от общо 22 780 евро, като начина на плащане е уговорен в чл.2.
По делото са представени квитанции – общо 7 на брой за които се твърди от ответника, че представляват платени от него в полза на „Анастасов” ЕООД суми на обща стойност 22 780 евро. Квитанциите са оспорени от ищеца. В тази връзка като достоверно плащане от ответник Г. към прехвърлителя се приема това за сумата от 11 868.31 лева, което е посочено в нотариален акт № *****. до колкото същият в тази част има характер на частен свидетелстващ документ, който удостоверява лицето, което плаща / Г./ и лицето което приема плащането / „Анастасов” ЕООД/, представените квитанции /последната от която е от дата 18.01.2010г./ не носят подписа на ответник Г., нито този на представляващ „Анастасов” ЕООД, поради което и не може да се установи принадлежността на авторството на волеизявлението нито на платилия, нито на получилия плащането. В тази връзка тези квитанции не са пряко доказателствено средство, същите се възприемат за косвен източник от който вероятно следва извода, че ответник Г. е платила паричните си задължения към „Анастасов” ЕООД при което да се е сбъднало условието по договора за прехвърляне на правото на строеж. Тази вероятност се отстранява с представената в оригинал нотариално заверена декларация / л.105/ по делото, която изхожда от управителя на „Анастасов” ЕООД, при което няма съмнение, че всички суми по договора са платени. Съмнение остава за момента, когато това се е случило, а именно към дата 18.01.2010г. поради косвения характер на доказателствения източник, респ. неговата доказателствена стойност.
В тази връзка настоящата инстанция намира, че от една страна е обвързана от нотариално заверената декларация, която в частта й с която се удостоверява подписа на управителя на дружеството и датата на която е положен този подпис 09.06.2011г има характер на официален удостоверителен документ, който се ползва с материална доказателствена сила, и от друга, косвения доказателствен източник – последна квитанция от 18.01.2010г., с която се изпълнява окончателно цялото задължение не е подкрепен нито от други косвени доказателства, нито от преки такива / с оглед обективната невъзможност да се извърши счетоводна експертиза/, респ. свидетелските показания не могат да се ценят, тъй като се отнасят до погасяване на установени с писмен акт парични задължения. респ. същите са недопустими, а дори да се приеме обратното – не установяват с категоричност датата 18.01.2010г.
Ето защо следва да се кредитира нотариално заверената декларация, че към 09.06.2011г. цялото задължение по договора за прехвърляне на вещно право е изплатено.
Следователно, уговореното отлагателно условие е настъпило на 09.06.2011г. Още повече, че начина на формулиране на модалитета предполага плащане на всички задължения и удостоверяването на това обстоятелство / което е неблагоприятно за прехвърлителя/ с нарочна декларация. От тук следва извода, че и към 09.06.2011г. суперфициарната собственост, която вече е възникнала с изграждането на обекта в груб строеж от 27.05.2009г. преминава към ответник Г. – фактическият състав е установен в договора за продажба е завършен – има изграден обект на право на собственост и пълно изплатени задължения по договора за строителство. Това би било безспорно в случай, че нямаше възбрана от 22.04.2010г. върху имота, която прави недействителни всички разпореждания със собствеността по отношение на взискателя / респ. третото лице купувач на публичната продан/ - арг. от чл.452 ГПК. В тази връзка към датата на сключването на договора за продажба на правото на строеж от 15.12.2008г. прехвърлителя не притежава в патримониума си собствеността върху ателието тъй като същото не е изградено и в случая се касае до поемане на задължение за т.нар. продажба на бъдеща вещ – след изграждането й същата автоматично да премине от патримониума на „Анастасов” ЕООД към този на ответник Г. Към момента на възникването на грубия строеж 27.05.2009г. е налице вече годно право на строеж – суперфициарна собственост, което е израз на реализацията на правомощието на суперфициаря построеното да стане негова собственост. В случая налице обаче е сериозно отклонение от конситутивната сукцесия, първо ответник Г. не строи и второ, отлагателното условие по същество елиминира правилото, че построеното става собственост на суперфициаря – в случая построеното остава в собственост на прехвърлителя на вещното право, което и поставя в риск интересите на ответник Г., до колкото прехвърлителя отговаря с цялото си имущество спрямо своите кредитори – чл.133 ЗЗД. И именно като част от това имущество е правото върху ателието, спрямо което е наложена възбраната. До този момент ответник Г. е можела да придобие собствеността, ако беше изплатила задълженията си – т.е ако се беше сбъднало условието. Последното както се посочи се е осъществило на 09.06.2011г.
Не може да се сподели възражението за обратното действие на сбъднатото условие, при което собствеността да премине към датата на сключването на договора за продажба. Първо, сбъдването на условието предполага в конкретния случай ответник Г. да изпълни задълженията си, което тя е сторила, и второ „Анастасов” ЕООД да изпълни задължението си – да построи имота и да осигури възможност собствеността безпрепятствено да премине от неговия патримониум към този на ответника, последното той не е изпълнил като е допуснал вписването на възбраната, с което е компрометирал правомощието си да се разпореди с правото на собственост. Да се приеме противното би означавало, че още към 15.12.2008г. правото на собственост върху ателието е съществувало, което се опроверга от представения акт образец – 14. Или още по-накратко налице е договор с отлагателно условие, което блокира правомощието на суперфициаря да се превърне в собственик от момента на изграждането на обекта в „груб строеж” като насрещната престация на контрагента има за предмет бъдеща вещ.
Следователно, възбраната от 22.04.2010г. е наложена върху имот собственост на „Анастасов” ЕООД и нейната цел е да го съхрани юридически такъв какъвто е към момента на налагането й до момента на вдигането й – което е станало с постановлението за публична продан от 11.11.2011г. Другояче казано, правата на ищеца са противопоставими на тези на ответник Г., същата не е придобила правото на собственост към 09.06.2011г. защото праводателя й не е можел да се разпореди с това право под страх от недействителност, а към 11.11.2011г. когато възбраната отпада, ответник Г. не може да придобие собствеността защото същата е преминала към ищеца на основание постановлението за възлагане на недвижим имот.
По изложените съображения предявения иск следва да се уважи като основателен и доказан ведно със законните последици от това, а именно – присъждане сторените от ищеца разноски в размер на 1 235.09 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Л.Г., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. П.***** че П.Д.Г. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. П.***** притежава правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор № ***** – ателие за творческа дейност № 36, със застроена площ от 57.50 кв.м, находящо се на шести етаж от сграда построена в УПИ ***** с площ от 834 кв.м в кв. „ХБ” – юг по действащия регулационен план на гр. П. с идентификатор на сградата № ***** въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот от 11.11.2011г. издадено от ЧСИ А.А. в рамките на изпълнително дело № № 00561/2009г. на последния;
ОСЪЖДА В.Л.Г. да заплати в полза на П.Д.Г. сумата от 1 235.09 лева / хиляда двеста тридесет и пет лева и 9 стотинки/, която представлява разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п./В.Атанасов/
Вярно с оригинала
ВД