Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260088
гр. Несебър, 02.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В.С.
при участието на секретаря А.Г., като разгледа
АНД № 522 по описа на Районен съд
Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А.Л.А. срещу наказателно постановление № 18-0304-003621/12.12.2018г. на началник
сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 185 от ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 20
лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, са наложени наказания „глоба” в размер на 180 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 5 месеца. Жалбоподателят счита,
че НП е издадено при неправилно приложение на материалния закон и съществени
нарушения на процесуалните правила, както и при нарушаване правото му на
защита. Твърди, че не е извършил нарушението, тъй като на посочената в НП дата
не се е намирал в к. к. „Слънчев бряг“. Намира, че мястото на произшествието не
е описано изчерпателно в текста на НП. Сочи, че липсва описание на нарушението
и не става ясно кой е вторият участник в произшествието, тъй като е посочен
само регистрационен номер. Излага, че не е конкретизирано какви са последиците
от ПТП. Обръща внимание, че липсват мотиви относно размера на наложеното
наказание. Счита случая за маловажен. Моли обжалваното НП да бъде отменено.
Ответната страна в производството – РУ Несебър, чрез процесуалния си
представител, развива съображения за неоснователност на жалбата. Моли НП да
бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 16.08.2018г. в катедра по образна диагностика към ВМА – МБАЛ София, било
извършено изследване на жалбоподателя А., според резултатите от което той
претърпял фрактура на проксимална трета на фибулата
без фрагменти – в областта на дясната подбедрица.
На 26.08.2018г., около 22:40 часа, в к. к. „Слънчев бряг”, до дискотека
„Айсберг“, жалбоподателят управлявал личния си мотоциклет „Ямаха
ИЗФ Р 6“ с рег. № С 4373 Х. По същото време свидетелят Н.М. спрял пред
дискотеката таксиметров автомобил – „Дачиа Логан“ с рег. № **** и се намирал в него. Мястото като
пешеходен патрул обхождали свидетелите В. и И.Д. (полицейски служители в ОД на
МВР Силистра, които били командировани да изпълняват служебните си задължения
на територията на к. к. „Слънчев бряг“). Те възприели движението на
управлявания от А.Л.А. мотоциклет и решили да го спрат за
проверка. Св. Д. подал на жалбоподателя сигнал с ръка да спре, но А. го
заобиколил и продължил напред. Няколко минути по-късно управляваният от А.
мотоциклет се върнал, като св. Д. направил втори опит да го спре – чрез
подаване на знак с ръка. Вместо да спре А. ускорил скоростта, блъснал св. Д.
челно и го влачил около 4-5 метра, след което се забил в задната дясна част на
таксиметровия автомобил „Дачиа Логан“
с рег. № ****. В резултат на удара настъпили вреди по десния стоп, задния десен
калник и задната броня на таксиметровия автомобил. Св. Д. паднал на земята, а
св. В. се хванал за опашката на мотоциклета, за да го спре, но А. рязко подал
газ, отскубнал се, минал през тротоара, през фоайето на един магазин и се
отдалечил от мястото на произшествието. През цялото време А. бил с каска, но
визьорът му бил счупен и лицето му се виждало. Свидетелят Д. видял лицето на А.
и го запомнил, тъй като в момента на сблъсъка двамата били лице в лице, на не
повече от 20-30 см. разстояние. Междувременно св. М. видял, че мотоциклетът е с
регистрационен номер № С 4373 Х и запомнил номера. За случая свидетелите В. и Д.
изготвили докладни записки, в които вписали обстоятелствата, вкл. отличителни
белези на мотора и водача му и регистрационен номер. По регистрационния номер
от тях била извършена проверка на собственика на мотоциклета в АИС – БЛС и АИС
– КАТ. При справка с наличната снимка на А. в АИС БЛС свидетелите установили,
че това е същото лице, което управлявало мотоциклета при настъпилия инцидент.
Изготвените по преписката материали били предоставени на св. Д. – младши
автоконтрольор в РУ Несебър, който при тези данни на 04.09.2018г. съставил
срещу Л. АУАН № 939135 за нарушения на чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 26.09.2018г., като в него той вписал
като възражение, че не е реализирал ПТП. На 04.09.2018г. св. Д. съставил и
протокол за ПТП. Въз основа на АУАН е издадено и процесното
НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички
събрани по делото доказателства – АУАН № 939135 от 04.09.2018г., заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, заявление от св. Н.М.,
сведение от М., докладна записка от св. В., докладна записка от св. Д.,
докладна записка от Атанас Ангелов – полицейски инспектор – автоконтрольор в РУ
Несебър, протокол за ПТП № 1631037 от 04.09.2018г., резултати от изследване в
ВМА – МБАЛ София, свидетелските показания на свидетелите Д., М., К.В. и И.Д..
Съдът намира за неоснователно фактическото възражение на жалбоподателя, че не
се е намирал в к. к. „Слънчев бряг“ на посочените в АУАН и НП дата и час. На
първо място налице са категорични доказателства, че на 26.08.2018г. е настъпило
ПТП при управление на собствения на жалбоподателя мотоциклет „Ямаха ИЗФ Р 6“ с рег. № С 4373 Х. Регистрационният му номер
е възприет от св. М. и полицейските служители, като това обстоятелство е
отразено в писмен вид от тях още към момента на произшествието. Ето защо не
може да има съмнение, че собствения на жалбоподателя мотоциклет се е намирал на
територията на к. к. „Слънчев бряг“ на посочените в АУАН и НП дата и час. Същевременно
жалбоподателят не оспорва, че мотоциклетът е негова собственост и се ползва от
него. Не твърди към 26.08.2018г. да го е предоставял на друго лице. Точно
обратното – твърди, че на тази дата не е било възможно мотоциклетът да се
намира на територията на к. к. „Слънчев бряг“. При събраните категорични
доказателства за регистрационния номер на мотоциклета, съдът намира тези
твърдения на жалбоподателя за необосновани. На следващо място съдът намира за
доказано, че мотоциклетът е управляван от А.А.. От
показанията на преките очевидци на инцидента – свидетелите В. и И.Д., се
установява, че те (най-вече св. Д.) са възприели пряко и непосредствено водача
на мотоциклета. Свидетелят И.Д. го е видял от близо, тъй като визьорът му бил
счупен и лицето му се виждало ясно. Впоследствие свидетелите В. и Д. видели
снимка на А. в АИС БДС и разпознали именно него като лицето, управлявало
мотора. Налага се извод, че са налице обективни данни, които се извеждат от
показанията на двамата полицейски служители и сочат, че жалбоподателят
категорично е разпознат като лицето, управлявало мотоциклета. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели, тъй като съответстват на изнесеното от тях в
писмен вид още към датата на инцидента (в изготвените докладни записки).
Показанията им не могат да бъдат разколебани от нито едно от събраните по
делото доказателства. Т.е. съдът намира за доказано по делото, че
жалбоподателят на 26.08.2018г. се е намирал на територията на к. к. „Слънчев
бряг“ и е управлявал собствения си мотоциклет. Както се посочи този извод е и
напълно логичен, доколкото жалбоподателят изобщо не твърди да е предоставял
мотоциклета си на друго лице. Впрочем фактическите твърдения на жалбоподателя,
обосноваващи неговата невъзможност да се намира в к. к. „Слънчев бряг“ на
26.08.2018г., се свеждат до посочване, че е претърпял фрактура и се намирал в
болница за лечение. За доказване на тези твърдения обаче той представя
единствено резултатите от изследване – образна диагностика. Вярно е, че от тях
се установява претърпяна от жалбоподателя фрактура към 16.08.2018г., но по
никакъв начин не става ясно каква е нейната тежест и пречка ли е тя към
26.08.2018г. той да се намира в друго населено място и да управлява мотоциклет.
Още повече, че в тези резултати не се съдържа предписание за болнично лечение.
Липсва епикриза или друг медицински документ, който да установява, че на А. е
предписано болнично лечение или друго лечение, свързано с обездвижването му за
продължителен период от време. Ето защо се налага краен извод, че с
представените доказателства жалбоподателят по никакъв начин не оборва
установените по делото факти и съдът приема, че фактическата обстановка се е
реализирала по описания по-горе начин.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалба е неоснователна.
Съдът като
инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен със
заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи) в срока
по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Съдът намира, че
мястото на нарушението е описано по ясен начин, като е отразен търговски обект,
до който е настъпило произшествието – дискотека „Айсберг“ в к. к. „Слънчев
бряг“. Това описание е напълно достатъчно за индивидуализация на точното място
на нарушението и възраженията в обратната посока са неоснователни. Съдът
намира, че обстоятелствата около извършване на нарушението също описани в
пълнота. В тази връзка сочените от жалбоподателя обстоятелства относно
механизма на ПТП, място на участниците, индивидуализация на втория участник,
щети, са намерили отражение в съставения протокол за ПТП (на л. 31 от делото).
Следва да се обърне внимание, че при установеното от фактическа страна, че
жалбоподателят е напуснал мястото на инцидента, обстановката на произшествието
е била нарушена, поради което е логично да не са напълно изяснени всички
обстоятелства, свързани с механизма. Описаните в АУАН и НП факти, че поради
недостатъчен контрол върху управлявания от него мотоциклет, жалбоподателят е
реализирал ПТП с паркиралия л. а. с рег. № ****, са напълно достатъчни за описание от обективна страна на
нарушението. В случая се твърди нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, което
вменява задължение на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Липсата на такъв контрол е
констатирана в текста на АУАН и НП и това е достатъчно за описание на нарушението.
Описан е по начин, който в достатъчна степен позволява индивидуализация, и
другият автомобил участник в произшествието. Става ясно, че мотоциклетът е бил
в движение, а автомобилът спрял. Т.е. всички относими
към процесното нарушение факти са описани, поради
което АУАН и НП отговарят на минимално изискуемото съдържание по смисъла на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. Останалите сочени от жалбоподателя факти и обстоятелства
се извеждат от другите събрани по делото доказателства, вкл. и протокол за ПТП,
поради което всички обстоятелства, позволяващи да се извърши проверка на
законосъобразността на НП, са налице. Не са допуснати пропуски и при описание
на другото нарушение, тъй като чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда
задължение за водача, който
е участник в пътнотранспортно
произшествие, да спре, за
да установи какви са последиците
от произшествието. От фактическа страна е отразено, че жалбоподателят самоволно е напуснал
мястото на произшествието. Това е достатъчно за пълното описание на
нарушението, тъй като извършването на самото нарушение не е обвързано от това
какви точно са последиците. Ето защо посочването на конкретните последици е
извън кръга на фактите и обстоятелствата, които попадат в състава на
нарушението и липсата на посочване на самите последици в текста на АУАН и НП не
представлява нарушение. Освен това – както се посочи, конкретните последици от
произшествието се установяват от материалите по преписката, поради което
правата на жалбоподателя не са нарушени.
Съдът
намира, че НП е и материално законосъобразно, по следните съображения:
Относно наказанието по чл. 185 от ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП:
В чл. 20, ал. 1 ЗДвП е предвидено, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. От фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят не е
спрял за проверка на подаден сигнал от полицейски служител, продължил движението
си с мотоциклета, блъснал полицейския служител и изгубил непрекъснатия контрол
върху управляваното от него превозно средство. Т.е. той безспорно е допуснал
нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Доколкото за нарушението на чл. 20, ал. 1
от ЗДвП липсва изрично предвидено друго наказание, наказващият орган правилно е
приложил разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП и е наложил на жалбоподателя санкция
във фиксирания размер от 20 лв. С оглед всичко изложено до тук съдът достигна
до краен извод, че в тази си част обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Относно наказанието по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Според санкционната разпоредба на наказание подлежи
водач, който наруши задълженията си като участник
в пътнотранспортно произшествие. Първото от тези задължения е участникът да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието – чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Както се посочи, вследствие на
недостатъчен контрол върху мотоциклета, който управлявал, жалбоподателят
допуснал ПТП със спрял таксиметров автомобил. От фактическа страна по делото се
установява, че въпреки опитите на полицейските служители жалбоподателят да бъде
спрян той напуснал мястото на произшествието. Т.е. безспорно жалбоподателят
като водач на МПС, което е участник в произшествие, не е спрял, за да установи
какви са последиците от това произшествие. Следователно нарушението е доказано
и е подведено от наказващия орган под правилната санкционна норма. В подобна
насока е и практиката на касационната инстанция – Решение № 2004 от
21.11.2019г. по к.н.а.х.д. № 2519 от 2019г. по описа на Административен съд
Бургас.
При извършена собствена преценка по реда на чл. 27, ал. 2
от ЗАНН съдът достигна до извод, че наказанието е правилно определено от
наказващия орган. В чл. 175, ал. 1 от ЗДвП са предвидени наказания лишаване от право на управление на моторно превозно
средство за срок от 1 до
6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. На жалбоподателя са наложени наказания, близки до максималните – лишаване
от право за срок от 5 месеца и глоба в размер на 180 лв. Съдът намира, че тези
наказания напълно съответстват на установените по делото факти и обстоятелства.
На първо място жалбоподателят е пренебрегнал валиден сигнал на полицейски
служител за извършване на проверка, подаден с ръка (допустимо съгласно чл. 170,
ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата, според които униформен полицай
може да спира
пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал
само с ръка). Няколко минути по-късно при движение в обратната посока отново му е
подаден валиден сигнал, който е пренебрегнат от него. Нещо повече –
жалбоподателят е блъснал полицейски служител, лек автомобил и е напуснал
мястото на произшествието, минавайки през тротоара и
през фоайето на магазин. Следователно не става въпрос за стандартно напускане
на мястото на произшествието, а за една цялостна противоправна
дейност на жалбоподателя, изразяваща се в неподчинение на дадено от полицейски
орган разпореждане и създаване при напускане мястото на инцидента на сериозна
опасност за всички участници в движението (вкл. и пешеходците с оглед преминаването
през тротоар). Тази интензивна деятелност на жалбоподателя характеризира
извършеното от него като деяние с висока степен на обществена опасност, като
очевидно подбудите му са били на всяка цена да избегна полицейска проверка, без
значение от последиците, които могат да настъпят вследствие на това. Ето защо
според настоящия съдебен състав напълно оправдано и при спазване на чл. 27, ал.
2 от ЗАНН наказанията на жалбоподателя са определени близо до максималния
предвиден размер и същите не следва да бъдат изменяни.
Що се отнася до възражението, че в настоящия случай
приложение следва да намери нормата на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира същото за
неоснователно. При определяне на маловажните случаи при административните
нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по
н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която
разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като взе
предвид всичко изложено по-горе, съдът достигна до извод, че поведението на
жалбоподателя се характеризира с по-висока степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените нарушения от същия вид. Ето защо разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН е неприложима към настоящия случай.
При този изход
на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия
орган, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ, за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи
възнаграждение в размер на 80 лв. Посочената сума следва да бъде присъдена в
полза на юридическото лице, към което принадлежи РУ Несебър – ОД на МВР Бургас
– арг. от чл. 42, ал. 1 вр.
43, ал. 3, т. 4 от ЗВМР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 18-0304-003621/12.12.2018г. на
началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на А.Л.А., ЕГН **********,
на основание чл. 185 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП,
е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лв., а на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, са
наложени наказания „глоба” в размер на 180 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 5 месеца.
ОСЪЖДА А.Л.А.,
ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР Бургас, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, сумата
от 80 лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: