Номер 268331.08.2020 г.Град В.
Окръжен съд – В.
На 31.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Т. Кирякова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело №
20203100502040 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №44333/08.08.2018г., подадена от "УниКредит
Булбанк" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу разпореждане от 16.06.2020г.
по ч.гр.д.№6284/2020г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение срещу И. Г. Х. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., за сумата 72 лв.
претендирана като дължими разходи за уведомяване към 12.06.2020г.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Излага се, че
претендираният разход е направен от банката за уведомяване на кредитополучателя, преди
пристъпване към съдебно производство, с цел извънсъдебно решаване. Сочи се, че сумата
представлява реално направен разход за отправяне на покани и пощенски разходи Моли да
бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за посочената в заявлението сума.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен
пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д.№6284/2020г. на Районен съд - В. е образувано по
заявление, подадено от заявителя "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК *********, срещу И. Г. Х.
, ЕГН **********, с адрес: гр. В., за суми по договор за банков потребителски кредит на
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт от 29.01.2016г.
Районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, като е приел, че договорната клауза, предвиждаща заплащане на разходи за
1
уведомяване, е нищожни поради противоречие на чл.33, ал.1 от ЗПК.
Настоящият състав намира, че въпреки наличието на редовно сезиране на
компетентния съд с надлежен формуляр по чл. 410 ГПК, в заявлението не се съдържа
индивидуализация на претендираното вземане в достатъчна степен по вид, основание и
размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК, т.е. съдът преценява дали съдържащите се в него
факти и обстоятелства обосновават извод за наличие на редовна искова молба. В процесното
заявление претендираното вземане за такса е индивидуализирано като размер, който е
различен от посочения в уточнителната молба, видно от която претендираната сума е
разпределена по равно към погасителните вноски, но липсва уточнение върху каква основа е
начислена претендираната такса.
При проверка редовността на подаденото заявление, което следва да отговаря на
критериите за редовна искова молба, съдът констатира, че в настоящия случай липсва
индивидуализация на конкретната клауза от договора, която ангажира отговорността на
длъжника да заплаща направените от банката разходи за уведомяването му и при какви
предпоставки. Този въпрос не се изяснява нито приложените към заявлението документи,
нито във въззивната жалба.
Като се има предвид, че основната цел на производството по чл.410 от ГПК е
проверката дали вземането е спорно, така посочените неясноти биха затруднили защитата на
ответника, тоест преценката му дали да подаде възражение, което ще доведе до иницииране
на исков процес, както и индивидуализиране на вземането в рамките на бъдещия исков
процес предвид необходимостта от идентичност със заповедта за изпълнение като условие
за допустимост.
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че е налице
нередовност на подаденото заявление по смисъла на чл.410, ал.2 от ГПК и заповед за
изпълнение не следва да бъде издадена.
Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил законосъобразно и
правилно разпореждане. Предявената срещу него частна жалба е неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение.
Въз основа на изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №19433 от 16.06.2020г. по ч.гр.д.№6284/2020г.
В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу
2
И. Г. Х. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., за сумата 72 лв., претендирана като дължими
разходи за уведомяване на длъжника към 12.06.2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3