О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……….07.2020 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
разгледа въззивно гр.
дело № 1340 по описа на съда за 2020 год., докладвано от съдията К. Иванов и съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.Х.М. ***,
подадена чрез процесуален представител адв. К. Ж. ***
срещу Решение № 945/25.02.2020 год., постановено по гр. дело № 8078/2019 год.
по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявения от ищеца (настоящ въззивник) Д.Х.М. *** отрицателен установителен
иск за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че
община Варна не е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2563.432 по
КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, местност
„Свети Никола“/“Бриз“/ № 516, с площ от 871 кв. м., при граници: ПИ с
идентификатори 10135.2563.244; 10135.2563.1886; 10135.2563.243 и
10135.2563.1973.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно
и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до
необсъждане в съвкупност на събраните по делото доказателства, относими за правния спор, както и до неправилен анализ и
преценка на доказателствата, в резултат на което и решението е и необосновано.
Неправилен е изводът на съда, че щом като в разписния лист към КП от 1956 год.
за собственик на имота е бил вписан ГНС – Варна то имотът е държавна
собственост. Навежда, че вписването в регистъра към КП на едно лице като
собственик на даден имот не го легитимира като такъв, още повече, че в случая в
регистъра към КП от 1956 год. липсва посочен документ, въз основа на който
държавата се легитимира като собственик на имота.
Оспорен е и изводът на съда, че към 1999
год. процесният имот е бил предвиден за жилищно
строителство, съгласно ЧЗРП, одобрен със Заповед № Г-83/04.08.1999 год., тъй
като по делото нямало данни тази заповед да е влязла в сила. Твърди се също, че
по делото е установено, че към момента на влизане на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС
(05.11.1999 год.) е действал ЗРП от 1982 год., според който процесния
имот е бил отреден за „консулски жилища“ – Дипломатически корпус, а консулските
жилища са предназначени за ползване от длъжностни лица, а не за задоволяване на
жилищни нужди на гражданите, каквото е изискването на § 42 от ПЗР на ЗИД на
ЗОС. Счита, че нормата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС не следва да се тълкува разширително, поради което и изводът на районния съд, който
е приравнил отреждането на имота за консулски жилища с отреждане за жилищно
строителство е неправилен.
Не са
обсъдени и ангажираните от ищеца доказателства за осъществявано владение върху
имота от него и неговия наследодател.
Отправено
е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да
бъде уважен.
В
жалбата не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на жалбата не е подаден.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде
приета за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Д.Х.М. *** чрез
процесуален представител адв. К. Ж. ***, въззивна жалба срещу Решение № 945/25.02.2020 год.,
постановено по гр. дело № 8078/2019 год. по описа на РС-Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с. з. на 14.09.2020 год. от 14, 00 часа, за
която дата и час да се
призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.