Решение по дело №236/2010 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 206
Дата: 25 октомври 2010 г. (в сила от 12 ноември 2010 г.)
Съдия: Ива Тодорова Гогова
Дело: 20105620100236
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

          25.10.2010г.    гр.Свиленград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Свиленградски районен съд                                                                    гражданска колегия

на тринадесети октомври                                                                        две хиляди и десета година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                                                                  Районен съдия: Ива Димитрова

секретар: Г.М.

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Димитрова гражданско дело №236 по описа на РС-Свиленград за 2010г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 вр. чл.49, ал.3 от СК за допускане на развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака с произнасяне по вината.

 

                    Образувано е по искова молба на И.Ц.М., ЕГН:********** *** и настоящ адрес гр.Любимец, ул. „Отец Паисий” 5 против С.Н.М., ЕГН:********** ***,  в която се сочи, че на 21.07.1988г. в гр. Любимец страните по делото сключили граждански брак. От брака си нямали родени общи деца. От първия си брак ищецът твърди, че имал две дъщери - Йоана Иванова М. /по мъж Делиджова/ и Мария Иванова М.. От първия си брак ответницата имала три деца - Атанас Иванов Илиев, Веска Иванова Илиева и Елена Иванова Илиева, всички вече пълнолетни. Първите години от съвместния им живот били в дух на обич, разбирателство, взаимно уважение, грижи и доверие по между им. Заедно с децата на ответницата при тях живеела и дъщеря му Йоана М., родена от първия му брак, което не се одобрявало от ответницата. След присъждането на родителските права върху Йоана на ищеца се засилила неприязънта на ответницата към родната му дъщеря. Започнали семейните караници. Ответницата започнала видимо да дели Йоана от другите деца. Въпреки проявеното търпение, ищецът търпял и полагал усилия, за да оправи взаимоотношенията в семейството, но безрезултатно. Всички пари, които изкарвал с труда си давал на ответницата, която се разпореждала с тях. Но колкото и пари да изкарвал с труда си, за нея винаги били малко. Заживели заедно във фамилната им къща /родна къща на ответницата/, която била в окаяно състояние и така започнал да прави подобрения и ремонти, които извършвал сам. Но през септември 2008г. ответницата му казала, че не притежавал нищо от това. По същото време, бил отишъл на остров Кипър, за да работи като строител, за да изкара пари за семейните им нужди. По време на съвместния им живот ответницата била пропиляла голяма част от материалните средства на семейството по разни телевизионни и хазартно ориентирани игри. Бил свидетел на подхвърляния на мъже, нейни колеги по пазарите, които били чисто сексуално насочени. Сварвал я на няколко пъти да води странни комуникации в скайп. Започнали да се отчуждават един от друг, въпреки неговото нежелание. Взел бил и заем от банка ДСК АД на негово име в размер на 10 000лв., като един от поръчителите му била и ответницата. С парите закупили микробус Форт транзит за извършване на търговии със селскостопанска продукция. Изплащал заема, като ответницата не вземала никакво участие относно ангажимента им като семейство да върнат взетите пари обратно на банката. През месец март 2009г. всичките му деца му съобщили, че ответницата заживяла на семейни начала с друг мъж в гр.Свиленград и че напуснала семейния дом в гр. Любимец. В тази връзка й се обадил по телефона, като тя му казала да не се връща повече в семейния им дом в гр. Любимец. След като се върнал в страната й се обадил по телефона и тя му казала да отиде в дома им в гр. Любимец, защото му била приготвила всички лични вещи за да си ги вземе. Когато отишъл, след време в дома им дошъл и мажът, с който знаел, че съжителствала. От този ден нататък нямали никакви контакти повече, като това се случило през лятото на 2009г. Счита, че било настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните им отношения. Моли да се постанови решение, с което да се прекрати брака им поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата и възстановяване на  предбрачното й фамилно име. Пртендира разноските по делото.

                В съдебно заседание поддържа иска.

                 

                    В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника С.Н.М., в който заявява, че взаимоотношенията им с ищеца наистина били влошени, а бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен. Оспорва останалите твърдения на ищеца. Сочи, че с любов се грижила за дъщерята на ищеца Йоана, която дори я наричала „мамо”. Когато навършила 10 години именно по нейна инициатива съпругът й завел дело за да му бъдат предоставени родителските права върху детето. Именно за доведената си дъщеря - Йоана настоявала да следва висше образование, занимавала се с нея, за да я подготви, лично й подадола документите в четири университета. След като ищецът се пенсионирал през 2000г., ответницата поела издържката на семейството, като предприемала различна дейност - занимавала се със зеленчукопроизводство, продавала по пазарите, зареждала със стока. Родителите й им помагали, като плащали всички разноски по домакинството-електричество, ВиК, телефони, всички движими вещи за обзавеждане били закупени от тях. Оспорва, че домът им бил в окаяно състояние в началото на семейния им живот. Наистина  ремонтирали жилището, като обаче парите за всички материали били от родителите й. Заявява, че никога не му била изневерявала. От друга страна заявява, че ищецът бил изключително ревнив. Зачестили злоупотребите му с алкохол, започнал да я обижда грубо, псувал я и я заплашвал, че ще се самоубие. Вследствие на психическия тормоз потърсила помощ от психолог. Заявява, че не тя, а той имал връзка с друга жена, като й споделил това по телефона, докато бил в Кипър. През лятото на 2009г. ищецът довел своята приятелка в гр.Любимец и дори я показал на децата и на техни познати. Ответницата моли решението за развод по исков ред да бъде постановено без произнасяне по вината. Моли след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име - Тръндева.

                    В съдебно заседание моли да бъде установена вина на ищеца или евентуално вина и на двамата съпрузи, така че разноските по делото да се поемат по равно между тях.

 

            След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:


             На 21.07.1988г. в гр.Любимец, видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак от 13.08.2009г., издадено от ОбщинаЛюбимец, страните С. Тръндева и И.М. са сключили граждански брак, за което е съставен акт за граждански брак 0026 от Община Любимец, като съпругата е приела фамилното име на съпруга си - М..

             От брака си нямат родени общи деца, като не е спорно, че по време на съжителството си като съпрузи са живели заедно с децата от предходните си бракове.  Не е спорно и че ответницата е участвала в различни телевизионни и други игри, от които е печелила различни парични и предметни награди.

             По време на брака страните са сключили договор за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК” ЕАД за сумата от 15 000 лв., както и множество други облигационни договори, представени по делото. Също така са приети като доказателства и квитанции за платени данъци и такси.

             В полза на ищеца М. има издадено разрешително за извършване на таксиметров превоз на територията на Община Любимец от 18.04.2008г., като същият е работил като шофьор съгласно представеното копие на трудов договор от 13.05.2008г.

              Страните по делото не спорят и че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, както и че са в окончателна фактическа раздяла от 2009г., както и че помежду им е налице отчуждение и неразбирателство.

              Спорно по делото е чия е вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

              В това отношение всяка една от страните ангажира гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.

             Свидетелите на ищеца М. – Яна Георгиева Тръндева и Йоана Иванова Делиджова заявяват, че с поведението си ответницата М. проявявала неуважение спрямо съпруга си, като освен това държала всички семейни средства при себе си, без да дава на ищеца М., който от своя страна се грижил за семейството си, ремонтирал семейното жилище и т.н. Ответницата винаги била недоволна от средствата, които изкарвал съпругът й за прехраната на семейството и независимо от усилията му да й угоди. И двете свидетелки сочат, че по време на брака им ответницата имала връзка с друг мъж, която започнала по време на престоя на ищеца М. в Кипър.

              Свидетелите на ответницата Кичка Н. Тонева и Мария Стойчева Иванова от своя страна твърдят, че в началото семейният им живот бил нормален, но след смъртта на родителите на ответницата парите не им достигали, което породило и конфликти между тях. Сочат, че ищецът М. се опитал да изкарва пари и да работи, като дори заминал и за чужбина, но  не му потръгвало, поради което изцяло М. се грижила за заплащане на сметките и за издръжката на семейството въобще, ходейки на пазари и т.н. От друга страна ищецът ревнувал ответницата, което я тормозило психически и довело до посещения при психолог. Също така той имал и извънбрачна връзка с друга жена, датираща от времето на престоя му в Кипър съгласно свидетелските показания. По отношение на връзката на ответницата с друг мъж св.Тонева твърди, че била сред раздялата й с И., а св.Иванова заявява, че това е станало през лятото на 2009г., както и че са във фактическа раздяла от есента на 2009г.

               

              При така установените данни по делото, РС-Свиленград намира за доказано настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което освен че не е спорно по делото, се потвърждава от дългия период от време на фактическа раздяла между съпрузите, започнала от 2009г. и продължаваща и досега. Също така и от двете групи свидетелски показания се установи, че между съпрузите е настъпило непреодолимо отчуждение, неразбирателство, неуважение и липса на взаимна обич. Всички свидетели (Яна Георгиева Тръндева, Йоана Иванова Делиджова, Кичка Н. Тонева и Мария Стойчева Иванова) с  показанията си установяват, че страните по делото са в непрестанни конфликти помежду си, произтичащи от липсата на достатъчно средства за задоволяване потребностите на семейството, както и че и двамата съпрузи понастоящем са във връзки с други лица. Спорни са гласните доказателства и не се установи по несъмнен начин дали от страна на ответницата М. е имало по особено отношение спрямо едно от децата на ищеца – св.Йоана Дилиджова, тъй като показанията на свидетелите в тази насока са противоречиви.

              При доказаната фактическа раздяла между съпрузите, отчуждението и неразбирателството помежду им, е невъзможно заздряването на формално съществуващия им брак, който се явява лишен от дължимото му се според закона и морала съдържание. У съпрузите не е налице взаимно уважение и обич, същите са прекъснали връзката помежду си и така настъпилото отчуждение между тях не представлява временно и преходно състояние, което да може да бъде преодоляно. Формалното съществуване на гражданския брак не е в интерес не само за страните по делото, но и за обществото, поради което е безпредметно неговото запазване. С оглед на това следва да се допусне развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

               По отношение на вината за разстройството на брака, настоящият съдебен състав счита за доказано, че вина за настъпилото непреодолимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. От показанията на свидетелите на ищеца – Яна Тръндева и Йоана Дилиджова се установява по несъмнен начин, че ответницата М. по време на брака си с ищеца М. е имала и понастоящем поддържа извънбрачна връзка с друг мъж, като тези факти не се опровергаха от показанията на свидетелите на ответника, които в тези им части бяха противоречиви, с оглед на това, че св.Тонева сочи, че връзката на М. с друг мъж датира след фактическата раздяла със съпруга й за разлика от твърденията на другата свидетелка Иванова, която заявява точно обратното. Но и това не е от толкова съществено значение, тъй като независимо от това бракът помежди им все още не е бил прекратен.  Също така от показанията на свидетелите на ответницата Иванова и Тонева се доказва, че извънбрачна връзка има и ищецът М., започнала още по време на престоя му в чужбина, като тези факти също не се опровергаха от други доказателства в обратна насока. Единствено св.Тръндева заявява, че ищецът понастоящем живее самичък, което не означава и не доказва, че няма връзка с друга жена.

              От друга страна от показанията на свидетелите на ищеца (св.Тръндева и св.Дилиджова) се установява, че ответницата М. не е проявявала нужното уважение спрямо съпруга си, като се отнасяла пренебрежително към него и непрестанно негодувала срещу изкарваните от него парични средства за покриване на семейните разходи. В тази насока не се събраха доказателства, установяващи противното.

              Същевременно с това съгласно показанията на св.Иванова и св.Тонева ищецът М. е ревнувал ответницата прекалено много, с което е допринасял за неразбирателството между тях, като тези твърдения на ответницата не се разколебаха от други гласни доказателства в обратна насока.

              Не се събраха данни някоя от двете страни по делото да е проявила усилия за запазване на брачната връзка и укрепване на семейството, което също следва да се отчете като вина и на двамата съпрузи за безвъзвратното разпадането на брака им.

               По тези съображения следва да се приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройството на брака имат и двамата съпрузи, тъй като от доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че нито един от тях не е положил никакви усилия за заздравянето на брака, а напротив и двамата съпрузи са установи извънбрачни връзки, като от своя страна ищецът М. ревнувал ответницата, с което е допринасъл за неразбирателството между тях, а ответницата М. се е отнасяла без нужното зачитане и уважение спрямо съпруга си и така е засилвала отчуждението между тях. Това води до категоричен и несъмнен извод за виновно поведение и на двамата съпрузи за разстройството на брака, поради което развод следва да се допусне поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина и на двамата. Не се събраха еднопосочни доказателства за вина само на единия или другия съпруг.

              С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът не следва да се произнася относно семейното жилище, тъй като страните нямат родени общи деца по време на брака си, което би обусловило служебно произнасяне по този въпрос, като не е налице и отправено искане в тази насока за присъждане ползването на семейното жилище на някой от съпрузите съгласно чл.56, ал.1 от СК и чл.322, ал.2 от СК.  

                Що се отнася до фамилното име, съдът следва задължително да се произнесе по този въпрос съгласно чл.53 от СК и искането на ищцата в този смисъл следва да се уважи, като се възтсанови предбрачното й фамилно име – Минчева.

                 Предвид прекратяването на брака и искането и на двете страни за възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата, на основание чл.53 от СК следва да се възстанови предбрачното фамилно име на ответницата – Тръндева.

 

                 По разноските:

    На основание чл.329, ал.1 от ГПК и чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателния размер на таксата по допускане на развода да е 25,00 лева. Като взе предвид, че ищецът при завеждане на исковата молба е внесъл 25 лв., ще следва да бъде осъдена ответницата М. да заплати в полза на държавата по бюджета на Съдебната власт по сметка на РС-Свиленград държавната такса по допускане на развода в размер на 25,00 лв.

   На основание чл.329, ал.1 от ГПК и предвид вината и на двамата съпрузи за разстройството на брака, разноските по делото остават в тежест на всеки един от тях така, както ги е направил, поради което в полза на ищеца М. разноски не следва да се присъждат.

 

   Така мотивиран и на основание чл.235 от ГПК, във връзка с чл.49 ал.1, вр. чл.49, ал.3 от СК, съдът

 

                                                      РЕШИ:

                ДОПУСКА  развод между И.Ц.М., ЕГН:********** *** и настоящ адрес гр.Любимец, ул. „Отец Паисий” 5 и С.Н.М., ЕГН:********** ***, като прекратява гражданския брак сключен между тях на 21.07.1988г. в гр.Любимец с акт за граждански брак 0026/21.07.1988г. на  Община Любимец, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на двамата съпрузи.

 

                ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на съпругата С.Н.М., ЕГН:********** ***, която след прекратяването на брака ще носи фамилно име - ТРЪНДЕВА.

           

   ОСЪЖДА С.Н.М., ЕГН:********** *** да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт по сметка на РС-Свиленград държавна такса по допускане на развода в размер на 25,00 лв..

          

                 Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: