№ 234
гр. Дупница, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510200673 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Същото е второ по ред въззивно такова след отмяна от страна на АС-Кюстендил с
Решение № 127/16.06.2022 г., по КАНД № 130/2022 г., на предходно постановено по делото
Решение № 64/04.04.2022 г., по АНД № 1062/2021 г., на РС-Дупница и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на съда.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-0348-000568 от 28.09.2021 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл.
53 от ЗАНН, за нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на АС. ИЛЧ. АС., с адрес: гр.
................ с ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоба“ в размер
на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 24 месеца.
Въпросното НП е обжалвано в срок от жалбоподателя. В жалбата се излагат подробни
съображения против обжалвания акт. Сочи се, че са допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН, свързани с точното описание на твърдяното нарушение. Твърди се, че не е
извършено изобщо твърдяното нарушение от жалбоподателя, тъй като на посочените в НП
дата и час не е имал качеството водач по смисъла на пар. 6, т. 25 от ЗДвП, а автомобилът е
бил паркиран. Твърди, че е дал качествени проби. С тези мотиви се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заедно с упълномощен от него
процесуален представител в лицето на адвокат С.. Двамата поддържат жалбата ведно с
направените в нея възражения и искания. Поради изложеното моли за отмяна на НП.
1
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание и взема становище за неоснователност на жалбата в съпроводително
писмо.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 17.09.2021 г., около 22:18 ч., в гр. Дупница свидетелите С. и М. – мл.
автоконтрольори при РУ-Дупница патрулирали в кв. „Горна Махала, когато получили
сигнал за лек автомобил, джип марка и модел „Гранд Чероки“, с рег. № КН6531ВМ, който се
управлява в центъра на гр. Дупница от водач употребил алкохол. Двамата се отзовали на
сигнала, като на ул. „Николаевска“ при заведение „Замъка“ и с посока на движение към ул.
„Орлинска“ забелязали от разстояние, че пред тях се движи такова МПС, но не успели да
видят, кой е водачът на автомобила и дали се управлява от мъж или жена. Автомобилът
завил вдясно влизайки зад намиращ се наблизо блок, в който се намира офис на „Еконт-
Тихия кът“ и свидетелите, които били на голяма дистанция от него го изгубили от поглед за
около 1 минута, като го последвали зад блока и го установили малко по-късно паркиран с
изгасен двигател и фарове на паркинга пред блока. В близост до автомобила стоял отвън
жалбоподателят А., който е собственик на същия. Полицейските служители приели, че
именно той е управлявал автомобила и го подканили да бъде изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № 0269. Жалбоподателят
възразил, че не той е бил водач на автомобила, а някаква жена, която влязла в блока и чиято
самоличност не искал да разкрие пред контролните органи, тъй като била семейна и това
щяло да и навреди. След покана от полицейските служители направил на два пъти опити да
даде проба с предоставеното му техническо средство, но не въвел достатъчно количество
въздух в апарата и същият не отчел никакви стойности при тези два опита.
Свидетелят М. съставил и връчил на жалбоподателя ТМИ № 0059215, в който посочил,
че същият отказва да даде годна проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр.
№ 0269, като му указал възможността да даде кръвна проба за изследване във ФСМП-
Дупница, в срок до 30 минути от връчване на талона. Жалбоподателят отказал да подпише и
получи препис от талона за изследване, което било удостоверено с подписа на св. С.. Не се
явил в указаното лечебно заведение, за да даде кръвна проба. На А. бил съставен АУАН от
св. М.. Актът бил подписан от актосъставителя и от св. С., както и бил връчен и подписан
без възражения от жалбоподателя А.А..
По-късно, въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП № 21-0348-000568
от 28.09.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на АС. ИЛЧ.
АС., с адрес: гр. ................ с ЕГН **********, са наложени административни наказания -
„глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 24
месеца.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните непосредствено в съдебното заседание свидетели-очевидци, полицейските
2
служители М. и С. и въз основа на информацията съдържаща се в събраните по делото
множество писмени доказателства, вкл. служебно изисканите писмо от АНО, всички
приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели М. и С., като намира,
че същите са абсолютно незаинтересувани от изхода на делото, няма данни за други техни
служебни или лични взаимоотношения с жалбоподателя. Всеки един от тях отразява в
показанията си, съобразно личните си интелектуални и паметови способности, речник и
изразни средства възприетото на място в процесната вечер при осъществяване на
служебните му действия и споделя за действията осъществени в негово присъствие от
колегата му, както и относно съдържанието на изявленията направени пред тях от страна на
жалбоподателя. Двамата свидетели описват достатъчно подробно събитията от процесната
вечер, като добросъвестно заявяват всеки от фактите и обстоятелствата, които не са видели
или не си спомнят вече към момента на разпита им пред съда. Не се опитват в нито един
момент да преиначават информацията за случая, с която разполагат. Налице са незначителни
разминавания в заявеното от всеки от тях, като съдът ги отдава изцяло на изтеклия период
от време и на ежедневната им професионална ангажираност с подобни нарушения по ЗДвП.
Приетите писмени доказателства потвърждават изцяло отразеното в показанията на
свидетелите-очевидци. Не са налице каквито и да е противоречия и несъответствия, като
според съда отразеното в тях е достоверно. Не се оспорва и се признава от страна на
жалбоподателя, че не се е явил във ФСМП-Дупница в процесната нощ за даване на кръв за
химическо и лабораторно изследване.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН
и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП
е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на
АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. В този ред на мисли, съдът
намира възраженията на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на
ЗАНН за неоснователни. Колкото до описанието на нарушенията, съдът намира, че
изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно, за безспорното му установяване.
Фактическите обстоятелства, относими към релевираното деяние, както и към
съставомерните елементи на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са посочени ясно
и идентично, в акта и в наказателното постановление. В този смисъл виж. Решение № 355
от 31.12.2019 г. на АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 333/2019 г. и Решение № 307 от
21.11.2019 г. на АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 276/2019 г.
Според съда, макар и нарушението от материалноправна страна да е принципно
съставомерно от обективна страна, същото не е категорично доказано относно авторството
му. Изцяло в тази насока виж и актуалната практика на касационния съд – Решение от
24.07.2020 г., по КАНД 142/2020 г., на АС-Кюстендил по идентичен казус.
3
Неправилно и необосновано АНО е приел, че именно привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, а не някое друго е осъществило състава на
административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно посочената норма,
„водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв“.
Съобразно доводите в жалбата и пледоарията следва да се акцентира, че цитираната
разпоредба регламентира състав на административно нарушение, чието изпълнително
деяние представлява отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол от водач на
МПС, а не от собственик на такова.
Предметът на предявеното обвинение с АУАН и НП определя и предмета на доказване
в съдебното производство, като при съдебно оспорване, тежестта за установяване на всички
признаци от състава на нарушението е за АНО. Нито гласните доказателствени средства,
нито писмените доказателства установяват по безспорен и категоричен начин, че на
посоченото място, час и дата А.А. е управлявал лек автомобил джип марка и модел „Гранд
Чероки“, с рег. № КН6531ВМ. В показанията си контролните органи твърдят, че не са
видели кой е водача на автомобила, дали е бил мъж или жена и категорично заявяват че като
такъв не могат да разпознаят жалбоподателя. Сочат, че са го възприели от значителна
дистанция, движели са се след него и са го изпуснали от поглед за около 1 минута, като след
това едва в паркирано състояние са установили автомобила на процесния паркинг до офис
на „Еконт-Тихия кът“, без водач и лица в него и с жалбоподателя, който стоял отвън в
близост до автомобила. Извършвайки анализ на точно възприетите от полицейските
служители действия по следване движението на МПС-то , изпускането му от поглед за
около 1 минута и установяването му малко след това в паркирано състояние, въззивният съд
счита, че показанията им, макар и добросъвестни и достоверни, не са достатъчни и
безспорни, за да обосноват извод за безспорно и несъмнено доказано управление на
автомобила именно от жалбоподателя. Безсъмнено е, че водачът не е възприет като точно
определено лице, дори по най-общи белези и пол, както и че автомобилът не е бил в
полезрението на контролните органи непрекъснато по време на движението му.
Направените от АНО изводи в обратна насока, на база житейската логика на случая и
липсата на други лица непосредствено до това МПС, не се възприемат от съда, доколкото
почиват единствено и само на предположения за ситуация, която не е изяснена по
категоричен начин от безспорни преки доказателства. Опитът да се анализират като
безспорни факти относно авторството на деянието, които обаче не са доказани несъмнено с
годни доказателствени средства или да се приписва на други факти значение на релевантни
4
за спора /неадекватното състояние на жалбоподателя, това, че е собственика на процесното
МПС, дадените невалидни 2 броя проби с техническо средство, отказът му да подпише ТМИ
и т.н./ не може да покрие задължението за издаване на законосъобразно и правилно
наказателно постановление по съществото на спора при съблюдаване на изискването за
обективност и безспорна установеност на повдигнатото обвинение.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя може да бъде ангажирана
само и единствено когато нарушението е доказано по несъмнен начин, съгласно чл. 303 от
НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В този смисъл съдът счита, че се явява недоказан факта на
управление на лекия автомобил от жалбоподателя А., а оттук намира за неправилно
ангажирането на отговорността му за отказ да бъде изпробван с техническо средство за
наличие на алкохол в кръвта на основание чл.174, ал. 3 от ЗДвП. Не е осъществено
надлежно доказване на релевантните за спора факти и обстоятелства от АНО, които да
очертават безспорно авторството, като част от обвинението от обективна страна и това има
за последица незаконосъобразност на издаденото НП.
Като е достигнал до различен правен извод, АНО е издал едно неправилно НП, което
следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0348-000568 от 28.09.2021 г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение - на
чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на АС. ИЛЧ. АС., с адрес: гр. ................ с ЕГН **********, са
наложени административни наказания - „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“, за срок от 24 месеца, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5