№ 11673
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110103906 по описа за 2022 година
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД срещу ответниците Е. И. К. и С. Д. А. за заплащане разделно
/поравно/ на следните суми:
- за Е. И. К. сумите 1 606,38 лв., представляваща дължима главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. -
30.04.2020 г., 323,20 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.07.2019 г. - 14.01.2022 г., 8,49
лв., представляваща главница за такси за дялово разпределение през периода
01.12.2018 г. - 30.04.2020 г. и 2,02 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2019 г. -
14.01.2022 г.;
- за С. Д. А. сумите 1 606,38 лв., представляваща дължима главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. -
30.04.2020 г., 323,20 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.07.2019 г. - 14.01.2022 г., 8,49
лв., представляваща главница за такси за дялово разпределение през периода
01.12.2018 г. - 30.04.2020 г. и 2,02 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2019 г. -
1
14.01.2022 г.;
които суми касаят топлоснабден имот - апартамент №., находящ се в гр.
С.., с аб. № ..
Ищецът претендира и законна лихва върху главниците от датата на
исковата молба, както и разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурите на интернет
страницата на продавача.
Ответникът С. Д. А. оспорва допустимостта и основателността на
предявените искове. Оспорва да е собственик на процесния имот, при
твърдения, че преди смъртта си наследодателят е прехвърлил собствеността
върху имота на В. Г.а К.. Твърди, че е извършила отказ от наследство.
Оспорва да е доставено твърдяното количество топлинна енергия.
Претендира разноски.
Ответникът Е. И. К. чрез назначения особен представител оспорва
допустимостта и основателността на предявените искове. Оспорва да е
собственик или вещен ползвател спрямо процесния имот. Оспорва имотът да
е топлоснабден, както и твърденията, че ищецът е доставял топлинна енергия
през процесния период. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. В тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по
2
силата на което е престирал точно в количествено и качествено отношение и
за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, като докаже, че ответниците са били собственици или
носители на вещно право върху посочения в исковата молба недвижим имот
за исковия период, или са встъпили в облигационно правоотношение на друго
основание.
Ответниците от своя страна носят тежестта да докажат, че са погасили
задължението, ако се установи да е възникнало.
По делото се установява,че процесният апартамент №., находящ се в гр.
С.., е придобит от А. И. Ч. по силата на договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ № . от 05.04.1977 г.
Установява се още, че А. И. Ч. е починала на 07.03.1993 г. Лицето е била
вдовица и е нямала преживели деца, като съгласно удостоверение за
наследници и служебна справка НБДН нейни наследници по закон са
ответниците Е. И. К. и С. Д. А. – внучки на починалата.
На 30.05.2022 г. С. Д. А. е депозирала в съда заявление за отказ от
наследството на А. И. Ч., който отказ е вписан в особената книга на съда под
№ ./01.06.2022 г., съгласно представеното съдебно удостоверение.
Съдът разполага с правомощието да се произнесе по валидността на
отказ от наследство само ако в производство е направено възражение за това
или е предявен инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността
на отказа. При липса на спор съдът следва да зачете правните последици на
отказа. В този смисъл постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №
./19.10.2012г. по гр. д. №./2012 г. на ВКС, ІІ ГО.
В случая ищецът не е оспорил валидността на направения от ответника С.
Д. А. отказ от наследство. Касае е за правно действие /волеизявление/,
направено в хода на процеса, чийто последици са от значение за спорното
право и следва да бъдат зачетени от съда съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.
Отказът от наследство, направен по реда на чл. 52 ЗН във връзка с чл. 49,
ал. 1 ЗН, има за последица не само невъзможността за отказалия се наследник
да придобие включените в откритото наследство права, но и невъзможността
да му се възложат задълженията, които се включват в същото наследство.
При това тези последици настъпват с обратна сила, т.е. счита се, че отреклият
3
се от наследство никога не е бил носител на останалите след смъртта на
наследодателя права и никога не е бил отговорен за неговите задължения. В
този смисъл определение № . от 29.09.2009 г. по гр.д. № ./2009 г. на ВКС, ІV
ГО.
Следователно ответникът С. Д. А. не е станала наследник на А. И. Ч..
След като не е настъпило наследствено правоприемство поради направения
отказ, С. Д. А. не е станала собственик на ½ ид. част от процесния апартамент,
а с нейния дял се е уголемил делът на другия наследник - ответника Е. И. К.
/чл. 53 ЗН/. Следователно към исковия период единствен собственик на
процесния имот е бил ответникът Е. И. К..
Когато се касае до топлоснабдена сграда – е.с., то всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната
собственост, както е в случая, са потребители на топлинна енергия, т.е.
страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/.
Следователно ответникът К. е потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия и е била в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия
за процесния апартамент през исковия период по силата на презюмиран
договор за доставка на топлинна енергия с топлофикационното дружество,
съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - е.с. се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - е.с., се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл.
142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - е.с., при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици не са
сключвали договор за топлинно счетоводство и разпределението на топлинна
енергия в сградата се е извършвало от топлопреносното предприятие
съобразно чл. 61, ал. 2, т. 4 от Наредба № ..
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-
4
техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. В имота не е имало отоплителни тела и
узаконен водомер. Не е начисляване ТЕ за отопление на имота от радиатори,
а само ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за битово горещо
водоснабдяване на имота. Технологичните разходи на топлинна енергия в
абонатната станция са взети предвид при определяне на общото количество
топлинна енергия за разпределяне между етажните собственици, като са
приспаднати за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до
топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в
съответствие с правилата на Наредба № ./2007 г. за топлоснабдяването – за
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и от сградната
инсталация, като не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота и
на общи части. При изчисляване на сумата за действително ползваната
топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия
период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
кредитира напълно заключенията на съдебно-техническата експертиза, която
е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през
исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за
доставена топлинна енергия възлиза на 1 410,10 лв.
Както се установи, собственик на процесния имот през исковия период е
била единствено ответникът Е. И. К., поради което е пасивно легитимира да
отговаря за цялото задължение. Ищецът обаче претендира от ответника К.
половината от дължимата през периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. топлинна
енергия, предвид което и при спазване принципа на диспозитивното начало в
чл. 6, ал. 2 ГПК искът срещу този ответник следва да бъде уважен до 705,05
лв. и да се отхвърли до пълния предявен размер 1 606,38 лв., а искът срещу
ответника С. Д. А. следва да се отхвърли изцяло.
5
Възражението на ответника К. за погасяване на задълженията поради
изтичане на предвидената от закона погасителна давност е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело №./2011г. задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. В Общите условия, действащи
през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е.
за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата
подаване на исковата молба/заявлението - преди 27.01.2019 г., каквито в
случая не се претендират.
Искът за заплащане на такса за дялово разпределение е неоснователен и
следва да се отхвърли изцяло, тъй като такава услуга не е предоставяна в
процесната страда – е.с., която не е била преминала към система за дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139, ал. 1 ЗЕ.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг по отношение на ответника К..
Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от
12.07.2016 г., публикувани във в-к М.. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
6
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми
настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят /съгласно чл. 33,
ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, т. е. ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите
/изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на юли месец
/31.07/, а 45 - дневният срок след края на отчетния период /последният изтича
на последното число на месец април на съответната година/ изтича на 14.06.,
т.е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи
задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани,
изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното дружество по
общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма
как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е
ясно, какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от забавата за
него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да
се тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 -
дневният срок от издаването на фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, или от 15.09. на съответната година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху дължимата от ответника К. топлинна
енергия 705,05 лв. за периода 15.09.2020 г. – 14.01.2022 г. възлиза на 85,11
лв., до която сума и период следва да се уважи акцесорната претенция за
7
лихва срещу този ответник и да се отхвърли до пълния предявен размер
323,20 лв. и за периода 15.07.2019 г. – 14.09.2020 г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение от една страна
не се установи такова задължение, а от друга липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което акцесорната претенция в тази част също се явява неоснователна.
Ето защо исковете за мораторна лихва в тази част следва да се отхвърлят
като недоказани и неоснователни.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ответникът Е. И. К. дължи на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените от него разноски съобразно размера на уважените претенции в
общ размер 241,69 лв. за държавна такса, депозити за вещо лице и особен
представител, както и за юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът дължи на ответника С. Д. А. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 494,01 лв., определен от
съда на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване
фактическата и правна сложност на делото, размера на предявените срещу
този ответник искове, както и направеното от ищеца възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Ответникът Е. И. К. не е сторила разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. И. К., ЕГН ********** да заплати Т.С.” ЕАД, ЕИК . на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата 705,05 лв., представляваща
дължима главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. до топлоснабден имот - апартамент №.,
находящ се в гр. С.., с аб. № .. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 85,11 лв.,
8
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 14.01.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 241,69 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
доставена от дружеството топлинна енергия за разликата над присъдената
сума 705,05 лв. до пълния предявен размер 1 606,38 лв., иска за мораторна
лихва върху тази главница за разликата над присъдената сума 85,11 лв. до
пълния предявен размер 323,20 лв. и за периода 15.07.2019 г. – 14.09.2020 г.,
както и предявените срещу Е. И. К. искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумите 8,49 лв., представляваща главница за такси за
дялово разпределение през периода 01.12.2018 г. - 30.04.2020 г. и 2,02 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.01.2019 г. - 14.01.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С.” ЕАД, ЕИК . срещу С. Д. А., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите 1 606,38 лв., представляваща дължима
главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. до топлоснабден имот - апартамент №., находящ
се в гр. С.., с аб. № .. 323,20 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.07.2019 г. - 14.01.2022 г., 8,49
лв., представляваща главница за такси за дялово разпределение през периода
01.12.2018 г. - 30.04.2020 г. и 2,02 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2019 г. -
14.01.2022 г.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК . да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на С. Д. А., ЕГН ********** сумата 494,01 лв. - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9