Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                   16.03.2020 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 18 февруари

Тринадесети наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:	КРАСИМИР ДИМИТРОВ

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 194/2020 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Постъпила е жалба от страна на ***., ЕГН: ********** *** против Наказателно постановление № 19-0938-003070 от 14.05.2019 г. на Началник Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53, ал. 3 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП;  чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, чл. 185 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП е наложил на ***., глоба в размер на 50 лв., глоба в размер на 10 лв., глоба в размер на 10 лв., глоба в размер на 20 лв. и глоба в размер на 20 лв. за извършени нарушения по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни точки.

В съдебно заседание, жалбоподателката редовно призована, не се явява и не се представлява. Същата не ангажира допълнителни писмени и гласни доказателства, в подкрепа на изложеното в жалбата си.

Ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

         Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

         Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Атакуваното Наказателно постановление № 19-0938-003070 от 14.05.2019 г. е на Началник Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен въз основа на Акт № 250306 от 04.06.2019 г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че:

На 04.06.2019 г. около 23:45 часа в *** с посока на движение към улица „***“, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***, извършва следното:

1.Управлява без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.

2.Не представя СУМПС и контролен талон към СУМПС.

3.МПС не е представено на Годишен технически преглед.

4.Не е изпълнила финансовото си задължение в законоустановения срок към наложена глоба с фиш серия Н № 617299 от 18.02.2019 г.

-Нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП;

-Нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

-Нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

-Нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

-Нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН !!!

 

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия.

Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

В случая АУАН е съставен от полицейския служител *** и в същия е отразено, че заема длъжността младши автоконтрольор към сектор “ПП” – Плевен т.е., той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.

От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателката е нарушила посочените в АУАН-а и НП-то разпоредби.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите, които са очевидци на нарушенията, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателката, и събитията около извършване на нарушенията.

Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил.

В АУАН нарушенията са описани конкретно, ясно и последователно, и изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от двамата свидетели поведение на жалбоподателката.

 

Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателката виновно и при форма на вината пряк умисъл е осъществила състава на административните нарушения.

Съставът на нарушението по чл. по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие.

С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен.

Съдът напълно приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение  съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че действително жалбоподателката на процесната дата в гр. Плевен, по ул. „***“ до номер **с посока на движение към ул. „***“ е управлявала процесния лек автомобил без поставен обезопасителен колан, което обстоятелство безспорно се установява от събраните по делото гласни доказателства.

Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Ал. 2-ра въвежда изключение от правилото да се управлява превозно средство, без поставен предпазен колан в случаите, когато се касае до бременни жени; физическото състояние на лицата не позволява неговото използване; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.

Съдът счита, че в крайна сметка задължението за обезопасителен колан не е самоцелно създадено от законодателя, за да рестриктира гражданите, а точно обратно – съоръжението има основна функция по предпазване и охраняване на телесния интегритет на водача и останалите пътници в превозното средство по време на движение .

 Поради гореизложените мотиви  съдът приема, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Съдът намира, че правилно и законосъобразно жалбоподателят е наказан за извършените от него нарушения -  чл.137а ал.1 от ЗДвП с глоба в размер на 50 лв., която му е наложена на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от ЗДвП.

За извършеното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

 

По визираното в т. 1 от НП-то нарушение.

Съставът на нарушението по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие.

С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен.

По силата на чл. 100 ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, както и да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.

         След като е управлявал лек автомобил, без да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон, жалбоподателят несъмнено е нарушил виновно разпоредбата на  чл. 100 ал.1, т.1 от ЗДвП, за което правилно е наказан на основание чл.183, ал.1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП с определения от закона размер на глобата – 10 лева.  

За извършено нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

 

По отношение на наложеното на основание чл. 185 от ЗДвП наказание за извършено нарушение по чл. 147, ал.1 от ЗДвП, съдът от правна страна приема следното:

Административно наказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана  в качеството й на водач за това, че управлява ППС, което не е представено на технически преглед.

В АУАН и в НП нарушението е квалифицирано като такова по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

Посочената за нарушена норма регламентира,е че МПС подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.

От констатациите  в АУАН и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели *** и ***се установява, че управлявания от жалбоподателката автомобил не е бил представен на годишен  технически преглед.

Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, в редакцията й към момента на деянието  предвижда, че регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, специалните пътни превозни средства, предназначени за борба с пожарите, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.

В случая е установено категорично извършване на нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, а именно управление от водач на автомобил, непредставен на технически преглед.

 Съдът счита, че наказващият орган правилно е приел, че е налице  нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, поради което в тази част НП следва да бъде потвърдено.

За извършено нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.

 

Съгласно чл. 190, ал.3 от ЗДвП - „Наложеното наказание „глоба” се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.”.

За съставомерността на деянието като нарушение по смисъла на чл.190, ал. 3 от ЗДвП от към обективната му страна се изисква спрямо нарушителя да има влязло в сила наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване, да е наложено с него наказание глоба и да е минал едномесечен срок от влизането в сила.

От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в наказателното постановление място и време жалбоподателката е управлявала моторно превозно средство, като не е била заплатила в законоустановеният срок наложената й глоба с фиш   серия Н № 617299 от 18.02.2019 г..

  Това обстоятелство се доказва и от разпита на актосъставителя и свидетеля по акта и в хода на съдебното следствие не са представени от страна на жалбоподателката доказателства в тази насока за заплатена глоба по посочения по горе глоба с фиш. По този начин жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и на осн. чл 185 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 20лв.

Водим от горното, съдът

         РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0938-003070 от 14.05.2019 г. на Началник Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53, ал. 3 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП;  чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, чл. 185 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП е наложил на ***., ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 50 лв., глоба в размер на 10 лв., глоба в размер на 10 лв., глоба в размер на 20 лв. и глоба в размер на 20 лв. за извършени нарушения по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни точки, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: