Р Е Ш Е Н И Е
№ 958
гр.
Пловдив, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXIV състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и с участието на
прокурора МАРИН ПЕЛТЕКОВ, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД №
739 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ
от ЗАНН.
С решение № 141 от 25.01.2023 г., постановено по АНД № 77/2022
г. по описа на Пловдивски районен съд, III
н. с., е потвърдено НП № 21-1030-009079/24.09.2021 г., издадено от началник група
към ОД на МВР – Пловдив, сектор "Пътна полиция", с което на Г.Г.Ч.,
ЕГН **********,***, е наложено административно наказание – глоба в размер на 200
/двеста/ лева на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП
за нарушение на разпоредбите на чл.23 ал.1 от с. з.
Недоволна от решението, касационният жалбоподател Г.Ч., чрез адв.
П.Р., го обжалва в законоустановения срок. В жалбата се посочва, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е взел предвид факта, че по
повод процесното ПТП е образувано досъдебно производство по описа на РП –
Пловдив, по което тече разследване. Според касатора, РС, след като не е прекратил
производството по образуваното пред негов дело, е нарушил чл.33 ал.2 от ЗАНН. Иска
се отмяна на оспореното решение, респ. отмяна на наказателното постановление.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът по жалбата – сектор "Пътна полиция" при
ОД на МВР – Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище
по основателността на жалбата.
Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли да се постанови решение, с което да се остави
в сила решението на районния съд.
Касационната инстанция, след като провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
въз основа на доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, но по
същество за неоснователна.
Установено е от компетентните органи, че на 29.08.2021 г.
около 18:15 ч., на автомагистрала Тракия А-1км.146+100, който се ситуира в общ.
Марица, касаторът Ч. управлява мотоциклет „Кавазаки 3Х“ с рег. № ***, в посока
София. Движещият се пред него автомобил,
спрял внезапно, поради образувана колона в лявата лента на описания участък,
при което, моторът, управляван от жалбоподателя, който се движил след него, и
поради внезапното спиране и недостатъчната дистанция, се ударил в задната дясна
част на лекия автомобил – „БМВ“ с рег. №
***. От удара мотоциклетът се завърта и отскача в мантинелата, при което жалбоподателят
е пострадал. Горното е квалифицирано като нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДвП. Във връзка с
констатираното ПТП са издадени: - констативен протокол, план-схема към него,
след което е съставен и АУАН, който е надлежно връчен на жалбоподателя, без
възражения.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е
приел, че соченото нарушение било надлежно установено, а от събраните
доказателства по несъмнен начин се установявали авторството на нарушителя и
неговата вина. Съдът приема, че фактическите констатации на акта не са оборени,
дори напротив те са били подкрепени от събраните гласни доказателства на
разпитаните в хода на съдебното следствие актосъставител и свидетел на ПТП-то,
които показания са логични и непротиворечиви.
Съдът е приел, че при издаване на АУАН и на НП са спазени
изискванията, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не са констатирани нарушения на
процедурата по съставянето на сочените два акта, които да са съществени и,
които да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и
нарушават правата на нарушителя. Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, а оспореният акт е издаден от компетентен орган. Прието е за
неоснователно възражението свързано с „ne bis in idem“ поради висящо ДП, с оглед произнасянето с определение по протокол № 3015 от 04.05.2022 г. Посочено
е, че правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл.179 ал.2 предл.2 от ЗДвП, както и са изложени
мотиви, защо не може да намери приложение чл.28 от ЗАНН.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя изложените в
решението мотиви, като намира, че районният съд правилно е очертал предмета на
доказване в производството, а именно – извършено ли е нарушението, описано в
АУАН, извършено ли е от лицето, срещу което е издаден акта и дали е извършено
виновно. В тази насока районният съд е осъществил пълно съдебно следствие –
събирането на писмени и гласни доказателства. От тях безспорно е установено, че
твърдяното нарушение, описано в АУАН и в наказателното постановление е
извършено от касатора Ч..
В случая, от събраните по делото доказателства се установява,
че водачът Ч. не е съобразил своето поведение с поведението на другите водач, в
частност, на автомобила пред него – „БМВ“ с рег. № ***, по начин, че да не се
достигне до настъпването на ПТП, в случая, именно чрез спазването на достатъчна
дистанция, която да позволи избягване на удар в преднодвижещото се МПС, когато
то намали скоростта си или дори спре рязко.
Съгласно чл.23 ал.1 от ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато
то намали скоростта или спре рязко. В конкретния случай, касаторът Ч. не е
преценил възможността, движещият се пред него лек автомобил „БВМ“ с рег. № ***,
да намали или спре рязко, като не е спазил необходимата дистанция при движение
на управлявания от него мотоциклет.
Районният съд в постановеното решение е обсъдил подробно
доводите, възраженията на лицето и е преценил свидетелските показания, с оглед
всички останали по делото доказателства.
Що се отнася до възражението, че съдът, в решението си, не се
е съобразил с разпоредбата на чл.33 ал.2 от ЗАНН, настоящата инстанция намира
за необходимо да посочи следното: - на първо място, с цитираното по-горе
определение по протокол № 3015 от
04.05.2022 г. въззивната инстанция е изложила достатъчно подробни мотиви, които
съдът изцяло възприема. На второ място, съгласно чл.33 ал.2 от ЗАНН, при
констатиране на признак/признаци на извършено престъпление
административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор. Веществените доказателства и вещите по чл.41
се пазят от административнонаказващия орган до произнасянето на прокурора. В
случая липсват каквито и да било доказателства, че по отношение на Г.Ч. са
налице признаци за извършено от негова страна престъпление, както и да е
образувано ДП срещу него. В този смисъл,
неоснователно е възражението, че при последващо установяване на противни на
сочените от съда доказателства ще се създадат изключителни пречки за Ч. да
реализира и защити правата си, тъй като ще има влязло в сила съдебно решение. В
този случай приложение ще намери разпоредбата на чл.70 ал.2 т.8 от ЗАНН.
С оглед на всичко изложено дотук, се очертава изводът, че
като е потвърдил атакуваното пред него наказателно постановление, Пловдивският
районен съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се
остави в сила.
Ето защо и на основание чл.221 ал.2 предл.
първо от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІV
състав,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 141 от
25.01.2023 г., постановено по АНД № 77/2022 г. по описа на Пловдивски районен
съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.