Решение по дело №4167/2015 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 231
Дата: 1 март 2016 г. (в сила от 15 юни 2016 г.)
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20155530104167
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

                              Р Е Ш Е Н И Е

 

                                     01.03.2016 година               град Стара Загора

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

 

На    02     февруари                                              2016 година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА К.                                                                                        Председател:     МИЛЕНА К.   

                                               

Секретар: М.  К.

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ    МИЛЕНА К.

грело № 4167 по описа за 2015 година и за да се произнесе, съобрази:

 

        Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 т.1 и ал.2, чл.245, чл.262 от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

 

Ищецът Н.С.К. твърди в исковата си молба,  че по силата на сключен трудов договор №47/1.10.2008г., в гр. Чирпан, бил назначен на длъжност „обслужващ бензиностанция/ газстанция", с място на работа с.Оризово, на основание чл.67, ал.1 т.1 от КТ, за неопределено време, с основно месечно трудово възнаграждение 255.00лв., при пълно работното време- петдневна работна седмица, осемчасов работен ден.

На 29 април 2014г. подал молба за напускане по взаимно съгласие.

Със Заповед №41/25.05.2014г., която получил едва на 28.01.2015г., трудовото му правоотношение било прекратено по взаимно съгласие.

За периода, в който работил при ответника- 1.10.2008г.- 25.05.2014г., за всяка календарна година работодателят едностранно изменял договореното брутно трудово възнаграждение. Така за 2008г. трудовото му възнаграждение било 255 лв., за периода 1.01.2009-31.12.2009г. трудовото му възнаграждение било увеличено на 335 лв., за периода 1.01.2010-31.12.2010г. трудовото му възнаграждение било увеличено на 360 лв., за периода 1.01.2011-31.12.2011 г. трудовото му възнаграждение било увеличено на 400 лв., за периода 1.01.2012-31.12.2012 г. трудовото му възнаграждение било увеличено на 450 лв., за периода 1.01.2013-31.12.2013 г. трудовото му възнаграждение било увеличено на 460 лв., за периода 1.01.2014-15.05.2014 г. трудовото му възнаграждение било увеличено на 470 лв.

За времето от постъпването си на работа до 15 май 2014г. никога не бил ползвал платен годишен отпуск- нито ден. Не бил ползвал и болничен- такива неща били забранени във фирмата.

Относно трудовата книжка:

Въпреки, че в заповедта за прекратяване на ТПО е посочена дата 25 май 2014г., към този момент не разполагал с никакви документи, доказващи трудовото му правоотношение и неговото прекратяване. Нямал нито трудов договор, нито трудова книжка (която предоставих на работодателя ведно с молбата за напускане), нито дори екземпляр от трудовия договор. Многократно търсил работодателя, ходил и се молил, но той така и не му давал необходимите документи.

Така, на 6 юни 2014г. подал до Държавна инспекция по труда- Стара Загора, жалба с вх. N9 0068-2638/6.06.2014г. При извършената проверка се констатирало, че работодателят е призован с призовка на Д"ИТ" Стара Загора да се яви и да представи необходимите документи за извършване на проверка. Лицето, извършващо счетоводна дейност и обработващо част от документите на фирмата, било в отпуск и извън гр.Чирпан. Една част от документите са били при счетоводителя и не могат да бъдат представени към датата на проверката, поради което проверката ще приключи на 14.07.2014г., като за резултата от нея ще бъда уведомен писмено. До днес не съм уведомен за резултата от приключилата проверка.

След това получил писмо от работодателя си, с изх. №027-10.07.2014г., с което последният го поканил да си получи необходимите документи. Отново ходил многократно, заедно със свидетели, да го търси и да се моли да изпълни задължението си, но по различни причини винаги отлагал- или управителят го нямало, или счетоводители самите документи не били там.

Така на 20 януари 2015 г. изпратил покана по пощата с обратна разписка, с която отново поискал работодателя да му предаде документите и да му изплати възнагражденията. Едва на 28 януари 2015 г., му връчили  трудова книжка, заповед за прекратяване, трудов договор и УП-3. При това трудовата му книжка била в ужасно състояние, силно повредена, измачкана, мокрена (оригиналът ще представя в съдебно заседание по делото). Данните от нея не се четяли, химикалната паста и печатите били много размазани, а хартията- силно повредена. Това правело за в бъдеще тази трудова книжка неизползваема. Отбелязал това обстоятелство, както и датата на получаване на документите, саморъчно под заповедта за прекратяване на ТПО.

При така изложената фактическа обстановка:

Некоректното поведение на бившият му работодател, свързано с несвоевременното попълване на трудовата му книжка и връчването на същата ОСЕМ МЕСЕЦА по-късно, му причинило следните имуществени вреди: Отказали да го регистрират в „Агенция по заетостта" в 7 дневен срок от прекратяване на ТПО. Там любезно му обяснили, че не могат да го регистрират, тъй като в един момент може да се окаже, че едновременно и работодателят, и бюрото го осигуряват. Оказало се невъзможно регистрирането му в Агенцията по заетостта и получаването на обезщетение за безработица, тъй като работодателя не е издал необходимите документи, удостоверяващи факти свързани с трудовото ми правоотношение. Желаел да се възползва от това си право, предвид невъзможността да ползва отпуск или болничен, докато бил в ТПО с ответника, но от НОИ отговорили, че не могат да му изчислят полагащото му се обезщетение за безработица, поради липса на данни.

Работодателят не съхранил трудовата му книжка в периода, в който незаконно я е държал. Допуснал е същата да се повреди толкова силно, че да стане неизползваема за бъдеще.

Съгласно чл.350, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Достатъчно е обективното неизпълнение на това задължение, за да възникне правото на обезщетение. Вредите са презумирани от самия законодател и са нормативно определени в разпоредбата на чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ - те са само имуществени и са в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка. Не е необходимо нарочното им доказване от работника или служителя, освен ако възникне спор по този въпрос. Тогава обаче доказателствената тежест е разменена и ще се поеме от работодателя по силата на чл.128, ал.1 ГПК. (Решение № 335 от 7.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 3118/2001 г., Ill г. о.). Според Решение № 444 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 827/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, моментът на прекратяването на трудовото правоотношение, съответно на предоставянето на трудовата книжка за оформянето й, съвпада с този на връщането й, което е задължение на работодателя и не е нужно да е поискана или потърсена от работника или служителя. В случаите, когато това не може да бъде сторено, защото работникът или служителят не се е явил лично при прекратяване на трудовото правоотношение или при предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, работодателят е длъжен да го покани, защото задължението е носимо, а не търсимо. Само тогава, при неявяване на работника или служителя лично или чрез писмено посочено от него друго лице, задържането на трудовата книжка у работодателя не е незаконно.

С оглед на изложеното, претендира обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение- 470 лв., за периода 25 май 2014г,- 28 януари 2015г.,- осем месеца, за сумата от 3760 лв.

Относно трудовите възнаграждения: Заплатите във фирмата се изплащали от 10 до 15 число от месеца, следващ месеца на заработка.

Работодателят въобще не му  бил заплатил дължимото трудово възнаграждение за месец май 2014 г. В УП-3 е посочено, че от 15-25 май 2014г. е ползвал неплатен отпуск. Претендира да му бъде заплатено месечно възнаграждение за периода, в който е работил през месец май- 1.05-15.05.2014г. в размер на брутното трудово възнаграждение за половин месец- 235 лв., ведно с мораторната лихва за забава /арг.от разпоредбата на чл.245,ал.2 от КТ/, считано от датата, на която е станало изискуемо вземането за трудово възнаграждение, до датата на предявяване на иска, както и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Заплатите за месец март и април 2014г. му били изплатени едва на 28 януари 2015г.

Претендирал лихви за забавено плащане на трудовите му възнаграждения за месец март и месец април, които му били заплатени едва на 28.01.2015г, както следва: за месец март- мораторна лихва в размер на 37,69 лв., за месец април- 33, 77 лв.

Относно извънредния труд:

От датата на назначаването си 1.10.2008г. до датата на прекратяване на трудовото му правоотношение бил полагал извънреден труд, за който му се дължали възнаграждение съобразно чл.262 КТ. Такова нито му било начислявано, нито му било платено. Макар в трудовия договор да е посочено, че работното време е 8 часа, при петдневна работна седмица, реално бил работил на смени по следния начин: едно денонощие (24 часа, отработено в два последователни работни дни, без прекъсване), последвани от две денонощия почивка. За това време не съм бил никога в болнични и не съм ползвал платен годишен отпуск. Такива неща работодателят не разрешаваше.

От връченото му на 28 януари 2015г. УП-3 е видно, че в графата „извънреден труд" не било нанесено нищо, а такъв бил полагал.

Претендира заработения, но незаплатен извънреден труд, считано за три години назад- от 1 април 2012г. до 15 май 2014г., в общ размер от 8573,48лв., ведно с мораторната лихва за забава /арг.от разпоредбата на чл.245,ал.2 от КТ/, считано от датата, на която е станало изискуемо всяко от вземанията за допълнително трудово му възнаграждение за положен извънреден труд, до датата на предявяване на иска, както и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както следва: За месец април 2012г., работните дни са 19. При осем часов работен ден, за месеца има 152 работни часа. Аз съм отработил 10 денонощия по 24 часа, общо 240 часа. Разликата от 88 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 2,96лв., която следва да се увеличи с 50%, или 4,44лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 390,78 лева.

За месец май 2012г., работните дни са 21. При осем часов работен ден, за месеца има 168 работни часа. Аз съм отработил 10 денонощия по 24 часа, общо 240 часа. Разликата от 72 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 2,67лв., която следва да се увеличи с 50%, или 4,01лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 289,28 лева.

За месец юни 2012г., работните дни са 21. При осем часов работен ден, за месеца има 168 работни часа. Аз съм отработил 10 денонощия по 24 часа, общо 240 часа. Разликата от 72 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 2,67лв., която следва да се увеличи с 50%, или 4,01лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 289,28 лева.

За месец юли 2012г., работните дни са 22. При осем часов работен ден, за месеца има 176 работни часа. Аз съм отработил 10 денонощия по 24 часа, общо 240 часа. Разликата от 64 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 2,55лв., която следва да се увеличи с 50%, или 3,83лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 245,45 лева.

За месец август 2012г., работните дни са 23. При осем часов работен ден, за месеца има 184 работни часа. Аз съм отработил 10 денонощия по 24 часа, общо 240 часа. Разликата от 56 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 2,44лв., която следва да се увеличи с 50%, или 3,66лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 205,43 лева.

За месец септември 2012г., работните дни са 19. При осем часов работен ден, за месеца има 152 работни часа. Аз съм отработил 10 денонощия по 24 часа, общо 240 часа. Разликата от 88 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 2,96лв., която следва да се увеличи с 50%, или 4,44лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 390,78 лева.

За месец октомври 2012г., работните дни са 22. При осем часов работен ден, за месеца има 176 работни часа. Аз съм отработил 10 денонощия по 24 часа, общо 240 часа. Разликата от 64 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 2,55лв., която следва да се увеличи с 50%, или 3,83лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 245,45 лева.

За месец ноември 2012г., работните дни са 22. При осем часов работен ден, за месеца има 176 работни часа. Аз съм отработил 10 денонощия по 24 часа, общо 240 часа. Разликата от 64 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 2,55лв., която следва да се увеличи с 50%, или 3,83лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 245,45 лева.

За месец декември 2012г., работните дни са 18. При осем часов работен ден, за месеца има 144 работни часа. Аз съм отработил 10 денонощия по 24 часа, общо 240 часа. Разликата от 96 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 3,12лв., която следва да се увеличи с 50%, или 4,68лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 450 лева.

Твърди, че за периода 1 април-31 декември 2012г. му се дължи обезщетение от общо 2 751,95 лв.

За месец януари 2013г., работните дни са 22. При осем часов работен ден, за месеца има 176 работни часа. Аз съм отработил 20 дни по 12 часа, общо 240 часа. Разликата от 64 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 2,61лв., която следва да се увеличи с 50%, или 3,92лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 250,90 лева.

За месец февруари 2013г., работните дни са 20. При осем часов работен ден, за месеца има 160 работни часа. Аз съм отработил 19 дни по 12 часа, общо 228 часа. Разликата от 68 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 2,87лв., която следва да се увеличи с 50%, или 4,31лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 293,25 лева.

За месец март 2013г., работните дни са 21. При осем часов работен ден, за месеца има 168 работни часа. Аз съм отработил 21 дни по 12 часа, общо 252 часа. Разликата от 84 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 2,73лв., която следва да се увеличи с 50%, или 4,10лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 345 лева.

За месец април 2013г., работните дни са 22. При осем часов работен ден, за месеца има 176 работни часа. Аз съм отработил 20 дни по 12 часа, общо 240 часа. Разликата от 64 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 2,61лв., която следва да се увеличи с 50%, или 3,92лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 250,90 лева.

За месец май 2013г., работните дни са 19. При осем часов работен ден, за месеца има 152 работни часа. Аз съм отработил 20 дни по 12 часа, общо 240 часа. Разликата от 88 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 3,02лв., която следва да се увеличи с 50%, или 4,53лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 399,47 лева.

За месец юни 2013г., работните дни са 20. При осем часов работен ден, за месеца има 160 работни часа. Аз съм отработил 20 дни по 12 часа, общо 240 часа. Разликата от 80 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 2,87лв., която следва да се увеличи с 50%, или 4,31лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 345 лева.

За месец юли 2013г., работните дни са 23. При осем часов работен ден, за месеца има 184 работни часа. Аз съм отработил 21 дни по 12 часа, общо 252 часа. Разликата от 68 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 2,5лв., която следва да се увеличи с 50%, или 3,75лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 255 лева.

За месец август 2013г., работните дни са 22. При осем часов работен ден, за месеца има 176 работни часа. Аз съм отработил 21 дни по 12 часа, общо 252 часа. Разликата от 76 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 2,61лв., която следва да се увеличи с 50%, или 3,92лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 297,95 лева.

За месец септември 2013г., работните дни са 20. При осем часов работен ден, за месеца има 160 работни часа. Аз съм отработил 20 дни по 12 часа, общо 240 часа. Разликата от 80 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 2,87лв., която следва да се увеличи с 50%, или 4,31лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 345 лева.

За месец октомври 2013г., работните дни са 22. При осем часов работен ден, за месеца има 176 работни часа. Аз съм отработил 20 дни по 12 часа, общо 240 часа. Разликата от 64 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 2,61лв., която следва да се увеличи с 50%, или 3,92лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 250,90 лева.

За месец ноември 2013г., работните дни са 21. При осем часов работен ден, за месеца има 168 работни часа. Аз съм отработил 20 дни по 12 часа, общо 240 часа. Разликата от 72 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 2,73лв., която следва да се увеличи с 50%, или 4,10лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 295,71 лева.

За месец декември 2013г., работните дни са 19. При осем часов работен ден, за месеца има 152 работни часа. Аз съм отработил 21 дни по 12 часа, общо 252 часа. Разликата от 100 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 3,02лв., която следва да се увеличи с 50%, или 4,53лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 453,94 лева.

За периода 1 януари- 31 декември 2013г. му се дължало обезщетение от общо 3 639,01 лв.

За месец януари 2014г., работните дни са 22. При осем часов работен ден, за месеца има 176 работни часа. Аз съм отработил 21 дни по 12 часа, общо 252 часа. Разликата от 76 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 2,67лв. , която следва да се увеличи с 50%, или 4,00лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 304,43 лева.

За месец февруари 2014г., работните дни са 20. При осем часов работен ден, за месеца има 160 работни часа. Аз съм отработил 18 дни по 12 часа, общо 216 часа. Разликата от 56 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 2,93лв., която следва да се увеличи с 50%, или 4,40лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 246,75 лева.

За месец март 2014г., работните дни са 20. При осем часов работен ден, за месеца има 160 работни часа. Аз съм отработил 21 дни по 12 часа, общо 252 часа. Разликата от 92 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 2,93лв. , която следва да се увеличи с 50%, или 4,40лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 405,37 лева.

          За месец април 2014г., работните дни са 20. При осем часов работен ден, за месеца има 160 работни часа. Аз съм отработил 20 дни по 12 часа, общо 240 часа. Разликата от 80 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 2,93лв. , която следва да се увеличи с 50%, или 4,40лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 352,5 лева.

За месец май 2014г., работните дни са 8. При осем часов работен ден, за месеца има 64 работни часа. Аз съм отработил 9 дни по 12 часа, общо 108 часа. Разликата от 44 часа се явява извънреден труд. Часовата ставка за месеца е 7,34лв. , която следва да се увеличи с 50%, или 11,0лв. Дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода е в размер на 484,68 лева.

За периода 1 януари- 15 май 2014г. му се дължало обезщетение от общо 1824,99 лв.

МОЛИ съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените от него имуществени вреди за незаконно задържане на трудовата му книжка и несвоевременно връчване на заповед за прекратяване на трудово правоотношение, определено въз основа на брутното му трудово възнаграждение 470 лв./към датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ в размер на 3760 лв.(три хиляди седемстотин и шейсет лева), ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

МОЛИ да осъди ответника да му заплати трудово възнаграждение за месец май 2014г., общо 235 лв. (двеста тридесет и пет лева), ведно с мораторна лихва, считано от 25 май 2014г., до датата на предявяване на иска, както и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

МОЛИ да осъди ответника да му заплати лихви за забавено плащане на трудовите му възнаграждения, в общ размер от 71,46 лв., както следва: за месец март 2014 г.- мораторна лихва в размер на 37,69 лв, считано от 15 април 2014г. до 28.01.2015г. и за месец април 2014г.- 33, 77 лв., считано от 15 април 2014г. до 28.01.2015г.

МОЛИ да осъди ответника да му заплати за извънреден труд, за периода от 1 април 2012г. до 15 май 2014г., сумата в общ размер от 8215,95лв., ведно с мораторната лихва за забава /арг.от разпоредбата на чл.245,ал.2 от КТ/, считано от датата, на която е станало изискуемо всяко от вземанията за допълнително трудово ми възнаграждение за положен извънреден труд, до датата на предявяване на иска, както и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

МОЛИ направените от него съдебни и деловодни разноски и адвокатски хонорар, да бъдат присъдени за заплащане от ответника.

Претендира лихва върху всяка главница по обективно съединените искове от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане.

Претендира предварително изпълнение на съдебното решение.

          В проведеното на 01.12.2015г. открито съдебно заседание съдът е допуснал изменение на предявените искове, които следва да се разглеждат като предявени в следните размери:  иска за неиздаване на документи - за сумата от 3830,50 лева ; иска за заплата за месец май 2014 година - за сумата от 188,00 лева, ведно с мораторната лихва, считано от 25.05.2014 година, до датата на предявяване на иска в размер на 12,51 лева, както и законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; иска за забавено плащане за трудово възнаграждение - за сумата от 61,46 лева, съответно за : месец март 2014г.- мораторна лихва от 32,32 лева, за месец април 2014 година за сумата от 29,14 лева; иска за извънреден труд - 7957,02 лева, ведно с мораторната лихва за забава, считано от датата, на която е станало изискуемо всяко от вземанията за допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1227,08 лева, до датата на предявяване на иска, както и законната лихва от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.

        

Ответникът „МАРС” ООД, гр.Чирпан, представлявано от управителя Христо Пантов, в законоустановения срок  представя писмен отговор.

Оспорва предявените искове като неоснователни, поради следните обстоятелства:

Твърди, че през март 2014 година, месец април 2014 година и месец май 2014 година, ищецът не полагал труд по трудовото правоотношение и не се е явявал на работа. За съответните месеци на неговата длъжност е имало назначен друг работник. Практиката в представляваното от него дружество е заплатите за съответния месец да се изплащат на работното място и тъй като ищеца не е бил на работа, не е получил заплатите си своевременно.

За това, че не бил изплатил и начислил заплатите на ищеца своевременно имал съставен АУАН от Инспекция по труда и издадено НП, което е отменено по НАХД № 368/2014 година, по описа на PC Чирпан. От Решението по цитираното дело е видно, че заплатите на ищеца са своевременно начислени и са се съхранявали в касата на дружеството и единствената причина за несвоевременното им изплащане на ищеца е неявяването му на работа.

Поради същите причини на ищеца не била връчена и надлежно оформената трудова книжка. Състоянието, в което му е върната, съответства на състоянието, в което същата била предадена от ищеца в офиса на дружеството. Освен това, твърди, че периода, за който се претендирали имуществените вреди, ищеца бил полагал труд и е получавал възнаграждение. Подчертава, че причина за неявяването на ищеца на работа през март 2014 година, месец април 2014 година и месец май 2014 година е установяване на злоупотреби от негова страна с повереното му имущество на голяма стойност. За извършените от ищеца злоупотреби бил сезирал РП Чирпан, където имало образувана прокурорска преписка.

Относно претенциите за възнаграждение за полаган извънреден труд от ищеца считал същата за неоснователна. В ответното дружество за полагания извънреден труд от работниците били издавани нарочни заповеди на управителя със строго регламентиран начин за полагането на труда, както и за извънредното възнаграждение, което следвало да се заплати за него. Не е давал своето съгласие ищеца да работи извънредно, ако го е правил то е било без негово знание.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и му присъди направените по делото разноски.

            

      От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

          Безспорно се установи по делото, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество и е заемал длъжността “Обслужващ бензиностанция/газстанция” до 26.05.2014г., когато със заповед № 41/25.05.2014г. е било прекратено трудовото му правоотношение.

 

          Според разпоредбата на чл.226 ал.1 т.1 от КТ, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение. Според разпоредбата на чл.226 ал.2 от КТ, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Според ал.3 на същата разпоредба, обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя.

 

Фактическият състав обхваща вредите, които работникът или служителят е претърпял поради незаконното задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено и предвижда наличието на реално увреждане на работника или служителя и причинна връзка между увреждането и незаконното задържане на трудовата книжка. Само фактът на задържане на трудовата книжка не е основание за уважаване на иска за обезщетение. Фактът на невръщане на трудовата книжка не е достатъчен, за да възникне предвидената в закона отговорност на работодателя. Необходимо е невръщането да се дължи на виновни и непозволени действия или бездействия от страна на длъжностни лица.

 

Според разпоредбата на чл.348 ал.3 от КТ, трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я представя на работодателя при поискване. В чл.6 ал.2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е предвидено задължение на работника или служителя при прекратяване на трудовото правоотношение да представи трудовата си книжка на работодателя за отразяване на данните, касаещи прекратеното трудово правоотношение.

 

По делото е назначена  съдебно – икономическа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът възприема като изготвено добросъвестно и компетентно. Според вещото лице, обезщетението по чл.226 ал.2 от КТ за нанесени вреди поради незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца, след като трудовото правоотношение е било прекратено, определено по реда на чл.228 от КТ е 3 830,50 лева брутна сума. 

 

Видно от приетото като доказателство по делото писмо с изх.№ 1/10.07.2014г. /л.21 от делото/, ответникът е поканил ищеца в офиса на дружеството в работно време, за да получи всички документи, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие – трудова книжка, заповед за прекратяване на трудово правоотношение и удостоверение за прослужено време. На поставени въпроси на основание чл.176 от ГПК ищецът в съдебно заседание заяви, че действително е получил това писмо от ответника, но въпреки  посещението му на офиса на ответника, е получил трудовата си книжка и трудовите възнаграждения на 28.01.2015г.

 

 От покана за доброволно изпълнение, връчена на ответника на 20.01.2015г., се установява, че ищецът е поканил ответното дружество  да му върне надлежно оформената трудова книжка и да му издаде удостоверения за прослужен стаж – УП, обр.2 и УП обр.3, както и да му заплати дължимите трудови възнаграждения.

 

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни доказателства. Свидетелят Емил Дончев Данаилов/без родство с ищеца/ твърди, че познава ищеца и знае, че е работил при ответника – в „Газ станцията“ в с.Оризово, тъй като живее там и познава хората. Заявява, че ищецът започнал работа при ответника през м.10.2008г. и напуснал в края на м.май 2014г., като смените му били на 24 часа. Работил е 24 часа, след което е почивал два дни. На обекта работили трема души общо. Свидетелят твърди, че многократно е ходил заедно с ищеца до офиса на фирмата в гр.Чирпан, тъй като ответникът не му е давал трудовата книжка и не му е заплатил трудово възнаграждение. Заявява, че ходили над двадесет пъти до там. Твърди, че Н.К. е получил трудовата си книжка и две заплати в края на м.януари 2015г., като свидетелят е бил заедно с него в този момент. Свидетелят Димитър Гъделев/без родство с ищеца/ твърди, че работи в автомивката в с.Оризово, която се намира на 2м. от Газ станцията, на която работел ищеца. Запознал се с Н.К. през 2008г., когато последния започнал работа на Газ станцията, като твърди, че работното му време е било 24 часа, а след това два дни е почивал. Заявява, че трима души работят на Газ станцията и се редуват. Свидетелят Таньо Русенов /без родство с ищеца/ твърди, че работи на Газ станцията в гр.Чирпан, като през пролетта на 2014г. бил командирован в Газ станцията в с.Оризово, тъй като някой от работниците не е отишъл на работа. Заявява, че в Газ станцията в с.Оризово работели трима души и карали смени по 24 часа. Твърди, че не познава ищеца Н.К. и не го е виждал да посещава офиса на „Марс“ ООД в гр.Чирпан.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са незаинтересовани от изхода на делото и същите имат преки впечатления от събитията, за които са разпитани.

 

 Съдът счита, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод за незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца, тъй като се установи същата да е съхранявана при работодателя. Установи се, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на 26.05.2014г., а попълнената трудова книжка заедно с Удостоверение, обр.УП-3 са получени от ищеца на 28.01.2015г. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че въпреки изпратената покана на 10.07.2014г. от ответника до ищеца за получаване на всички документи, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие – трудова книжка, заповед за прекратяване на трудово правоотношение и удостоверение за прослужено време, същите са връчени на ищеца на 28.01.2015г.

 

          Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения иск за заплащане на обезщетение от страна на ответника за претърпени имуществени вреди от ищеца в резултат на незаконно задържане на трудовата му книжка е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен до претендирания размер от 3 830,50 лева. Върху сумата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на иска в съда – 14.04.2015г. до окончателното й изплащане, предвид разпоредбата на чл.86 от ЗЗД и петитума на иска.

 

По отношение на исковете  за заплащане на трудовото възнаграждение и обезщетение за забава върху същото, съдът възприема следното:

 От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните по делото е видно, че ответникът  дължи на ищеца трудово възнаграждение за м.май 2014г. за 8 отработени дни в размер на 138,29 лева/чиста сума/. Вещото лице заявява, че ответникът не е представил първични и разходни документи за изплатено нетно възнаграждение на ищеца за м.май 2014г.Обезщетението за забава върху тази сума за периода 25.05.2014г. /определена дата в трудовия договор за получаване на трудово възнаграждение/ – 14.04.2015г./дата на подаване на исковата молба в съда/ е 12,51 лева. Според вещото лице, по данни от подадените от ответника Декларации Обр.1 в НАП- офис Стара Загора за начислени трудови възнаграждения за м.март и м.април 2014г., същите са заплатени на ищеца на 28.01.2015г. Според вещото лице размера на мораторната лихва върху трудовото възнаграждение за м.март 2014г. за периода от 20.03.2014г. до 28.01.2015г. е в размер на 32,32 лева, а размера на мораторната лихва върху трудовото възнаграждение за месец април 2014г. за периода от 20.04.2014г. до 28.01.2015г. е в размер на 29,14 лева.

 

Съгласно разпоредбата на чл.245,ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, установена за страната.  Според алинея втора  разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва равна на основния лихвен процент за съответния период. Дължимата сума следва да се присъди с удържан от нея данък общ доход в съответствие с чл.40 от Закона за облагане доходите на физическите лица, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице.

 

          Предвид гореизложеното, съдът счита, че искът за неизплатено трудово възнаграждение за м.май 2014г. следва да бъде уважен до размера на 138,29 лева/чиста сума/, като в останалата му част до размера на претендираните 188,00 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът счита, че исковете  за обезщетение за забава на трудовите възнаграждения за месеците март, април и май 2014г. следва да бъдат уважени в пълен размер. Върху сумата за неизплатено трудово възнаграждение за м.май 2014г. следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на иска в съда – 14.04.2015г. до окончателното й изплащане, предвид разпоредбата на чл.86 от ЗЗД и петитума на иска.

 

По иска с правно основание  чл. 262 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 КТ, извънреден е трудът, който се полага от работника със знанието или без противопоставянето на работодателя, извън рамките на установеното за работника работно време. Съгласно установеното от фактическа страна, за процесния период от 01.04.2012г. до 15.05.2014г. ищецът е следвало да работи на осемчасов работен ден, при петдневна работна седмица, но от събраните гласни доказателства и от заключението на вещото лице, отчитайки сумираното изчисляване на работното време по чл.262 ал.1 т.4 от КТ се установява, че същия е положил извънреден труд, възлизащ на 1 904 часа. Според приетата от съда и неоспорена от страните експертиза на ищеца се дължи чиста сума от 6 237,51 лева, като равностойност на положения от него извънреден труд в размер на 1 904 часа и в тази връзка искът до горепосочената сума е основателен. В останалата му част до размера на претендираните 7 957,02 лева иска се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен в тази му част. Върху уважената част от иска следва да се присъди и законна лихва, считано от подаване на иска в съда на 14.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата, предвид чл.86 от ЗЗД и петитума на иска.

 

По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Същият се определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава ipso jure след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение-от деня, в който бъде поканен от кредитора. Вземанията по чл.262, ал.1, т.4 КТ са изискуеми от деня, в който ищецът е могъл да поиска изпълнение от работодателя-ответник. Изискуемостта на вземанията обаче няма правна значимост на забава за изпълнението на задълженията, тъй като отговорността на работодателя по чл.262 КТ е договорна-възниква в рамките на индивидуалното трудово правоотношение и произтича от полагането на извънреден труд. Предвид изложеното и липсата на установен срок за изпълнение на задълженията от ответника по чл. 262 КТ, за да изпадне същия в забава е следвало да му бъде отправена покана от ищеца по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД. В случая по делото се установи, че ищецът е отправил покана до ответника за заплащане на извънреден труд на 20.01.2015г., поради което следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава на следващия ден – 21.01.2015г. и ще се дължи до датата на предявяване на иска – 14.04.2015г. След извършено служебно пресмятане на обезщетението за забава за този период се установи, че същото е в размер на 6,68 лева. Ето защо, искът се явява основателен и доказан до този размер, като следва да бъде уважен до тази сума, а в останалата му част до размера на  претендираните 1227,08 лева същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

 

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 277,20 лв.

 

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 207,00 лв.

 

         На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 652,72 лв. – представляваща държавна такса за делото, съразмерно с уважената част от исковете  и по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 200.00 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице, заплатени от бюджета на съда.

 

           На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът счита, че следва да уважи искането на ищеца и да постанови предварително изпълнение на решението, тъй като със същото са присъдени трудови възнаграждения и обезщетения по КТ.

 

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

   Р  Е  Ш  И :

 

          ОСЪЖДА “МАРС” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Чирпан, ул.Дерменка № 47, вх.А, представлявано от ХРИСТО НИКОЛОВ ПАНТОВ, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.К. ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** 22А, чрез адвокат М.Г. сумата от 3 830,50 лева, представляваща обезщетение за вреди поради незаконно задържане на трудова книжка и несвоевременно издаване на Удостоверение, обр.УП-3 от 26.05.2014г. до 28.01.2015г., сумата от 138,29 лева,   представляваща неизплатено трудово възнаграждение за  м.май 2014г., сумата от 6 237,51  лева,   представляваща неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд в периода от 01.04.2012г. до 15.05.2014г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 14.04.2015г. до окончателното им заплащане, сумата от 12,51 лева, представляваща мораторна лихва върху дължимата сума  за трудово възнаграждение за м.май 2014г., сумата от 32,32 лева, представляваща мораторна лихва върху дължимата сума  за трудово възнаграждение за м.март 2014г., сумата от 29,14 лева, представляваща мораторна лихва върху дължимата сума  за трудово възнаграждение за м.април 2014г., сумата от 6,68 лева, представляваща мораторна лихва върху дължимото трудово възнаграждение за положен извънреден труд, както и направените по делото разноски в размер на 277,20  лева, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за неизплатено трудово възнаграждение за м.май 2014г. до размера на претендираните 188,00 лева, ИСКА за мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за положен извънреден труд до размера на претендираните 1 227,08 лева, ИСКА за неизплатеното трудово възнаграждение за положен извънреден труд до размера на претендираните 7 957,02 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ В ТАЗИ ИМ ЧАСТ.

 

ОСЪЖДА Н.С.К. ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** 22А, чрез адвокат М.Г. да заплати на “МАРС” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Чирпан, ул.Дерменка № 47, вх.А, представлявано от ХРИСТО НИКОЛОВ ПАНТОВ, ЕИК ********* сумата от 207,00 лева, представляваща направени разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

ОСЪЖДА  “МАРС” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Чирпан, ул.Дерменка № 47, вх.А, представлявано от ХРИСТО НИКОЛОВ ПАНТОВ, ЕИК ********* да заплати по сметка на Старозагорски Районен съд сумата от 200,00 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.

 

          ОСЪЖДА   “МАРС” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Чирпан, ул.Дерменка № 47, вх.А, представлявано от ХРИСТО НИКОЛОВ ПАНТОВ, ЕИК *********  да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд Стара Загора  сумата от 652,72 лева, представляваща държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете.

 

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр.Стара Загора.

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: