№ 803
гр. Плевен , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430102914 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***“ ЕООД *** против Б. АРС. АНТ. от
гр. ***. В молбата се твърди, че между страните по делото на *** год. е бил
сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на
ответника е била преведена сумата в размер на 3 000 лв. и общо задължение
по кредита 8 052, 48 лв., като срокът на договора е бил 24 месеца, с месечна
вноска по погасителен план в размер на 335, 52 лв. и падежна дата 5- то число
на месеца. Твърди се, че с искането за отпускане на кредит ответникът е
посочил, че желае да закупи пакет за предоставяне на допълнителни услуги
като цената, която ответникът дължи за посочения пакет е била в общ размер
на 3 601, 44 лв. Твърди се, че съгласно чл. 4 от общите условия към договора
за потребителски кредит ответникът дължи на ищцовото дружество
договорно възнаграждение в размер на 1 027, 98 лв., което е предварително
определено в погасителния план. Твърди се, че договорното задължение на
ответника е било разсрочено във времето и е следвало да се погасява от
1
същия в рамките на погасителния план. Твърди се, че от страна на ответника
не са извършени никакви плащания за погасяване на задължението. Твърди
се, че тъй като ответникът не е изпълнявал поетите с договора задължения
след изпадането му в забава и съгласно уговореното и приетото от страните в
общите условия към договора за потребителски кредит на *** год. „***“
ЕООД е обявило предсрочна изискуемост на цялото задължение, за което е
било изпратено уведомително писмо до ответника, получено от неговата
майка. Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника и е било образувано ч. гр.
дело № ***/ 2021 год. по описа на Плевенския районен съд. Твърди се, че по
горното дело е отхвърлил заявлението в частта досежно претендираното
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Твърди се, че в
останалата част заявлението е уважено и е била издадена заповед за
изпълнение, срещу която е постъпило възражение от длъжника, поради което
съдът е указал на ищцовото дружество да предяви установителен иск срещу
ответника. В заключение ищецът моли съда да признае за установено
вземането му срещу ответника за следните суми:
-сумата от 2 917, 47 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ***/ *** год.;
-сумата от 1 027, 98 лв., представляваща договорно възнаграждение за
периода от 05. 09. 2018 год. до *** год.;
-сумата от 458, 88 лв., представляваща лихва за забава за периода от 06.
08. 2018 год. до *** год., и
-сумата от 821, 59 лв., представляваща законна лихва за периода от ***
год. до 01. 02. 2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 02. 02. 2021 год. до окончателното изплащане на вземането. Отделно от
това ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 3 449, 53
лв., представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги. Претендира се присъждане на направените в
заповедното и исковото производство деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
2
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
***/ 2021 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на
чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледана по същество, исковата молба е частично основателна.
Вземането на ищеца произтича от сключен договор за потребителски кредит с
номер *** от *** год. По силата на този договор ответникът Б. АРС. АНТ.
като кредитополучател се е задължил да върне получения кредит в размер на
3 000 лв. на 24 месечни вноски. В хода на съдебното дирене не се ангажираха
никакви доказателства в подкрепа на твърденията на ответника, че е бил
въведен в заблуждение да сключи процесния договор. Видно е, че договорът
и останалите свързани с него документи са подписани лично от ответника, а
последният е извършил и частични плащания по кредита, което потвърждава
извода за облигационната връзка между страните. Безспорно е, че ответникът
е погасил една пълна и една непълна вноска, като поради неизпълнението на
задълженията му кредиторът е обявил целия кредит за предсрочно изискуем.
Ответникът не е оспорил размера на задължението му за главница, договорно
възнаграждение, лихва за забава и законна лихва, поради което в тази й част
исковата молба се явява основателна и следва да бъде уважена. Различно е
положението с последното от претендираните от ищцовото дружество
вземания- това за заплащане на възнаграждение в размер на 3 449, 53 лв. по
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Съдът счита,
че уговарянето на такова възнаграждение е нищожно и не е породило своето
правно действие, тъй като очевидно се нарушава императивната разпоредба
на 10а ал. 2 от ЗПК. Видно от приложеното споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги заплащането на уговореното възнаграждение
3
се дължи при предоставяне от кредитора по искане на клиента и при
изпълнението на посочените в общите условия изисквания на една или всички
от посочените услуги- приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Налага се
изводът, че т. нар. допълнителни услуги касаят усвояването и управлението
на кредита, поради което заплащането на такси и комисионни за тях под
формата на допълнително възнаграждение е недопустимо и в противоречие
със закона. Друг е въпросът, че това създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на кредитора и неоправдано обременяване на длъжника с
допълнителни разходи без наличието на реално предоставени допълнителни
възможности или преференциални условия, които да следва да се
остойностят.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че в полза на ищеца
съществува вземане срещу ответника в размер на сумата от 2 917, 47 лв.
представляваща главница, сумата от 1 027, 98 лв. представляваща договорно
възнаграждение, сумата от 458, 88 лв., представляваща лихва за забава, и
сумата от 821, 59 лв., представляваща законна лихва, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК. В този смисъл предявеният положителен установителен иск по
чл. 422 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен. Следва да се отхвърли
предявеният осъдителен иск по чл. 422 от ГПК за претендираните 3 449, 53
лв., представляващи неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното
производство деловодни разноски в размер на 134, 99 лв. съобразно
признатата част от вземането, както и направените в настоящото исково
производство деловодни разноски в размер на 164, 40 лв. съобразно
уважената част от исковата молба.
По изложените съображения Плевенският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Б. АРС.
АНТ. от гр. ***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца “***” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, ***,
представлявано от С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч., следните суми:
-сумата от 2 917, 47 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ***/ *** год.;
-сумата от 1 027, 98 лв., представляваща договорно възнаграждение за
периода от 05. 09. 2018 год. до *** год.;
-сумата от 458, 88 лв., представляваща лихва за забава за периода от
06. 08. 2018 год. до *** год., и
-сумата от 821, 59 лв., представляваща законна лихва за периода от ***
год. до 01. 02. 2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 02. 02. 2021 год. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от “***” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, ***,
представлявано от С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч., против Б. АРС. АНТ. от гр. ***,
ЕГН **********, осъдителен иск за сумата от 3 449, 53 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
ОСЪЖДА Б. АРС. АНТ. от гр. ***, ЕГН **********, да заплати на
“***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***,
***, ***, представлявано от С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч., сумата от 134, 99 лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство съобразно
признатата част от вземането, и сумата от 164, 40 лв., представляваща
деловодни разноски в исковото производство съобразно уважената част от
исковата молба.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
5
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6