№ 114
гр. гр. Добрич, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. П.
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500549 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№265967/19.11.2020г. по въззивна жалба вх.№261904/01.02.2021г.,
двете подадени от СВ. П. П. от Д., първата срещу решение
№260190/28.10.2020г. по гр.д.№1301/2016г. на РС-Добрич, втората срещу
допълнително решение №260044/18.01.2021г. по същото дело, в частта на
определеното парично уравнение, в частта на предявените от нея претенции
по сметки и иск за предаване на владението на разпределения и дял.
Изразява се недоволство от размера на уравнението, което е
осъдена да заплати на другия съделител-сумата от 11 850лева, тъй като при
определяне стойността на имота и дяловете не е отчетен факта, че
допуснатата до делба жилищна сграда със застроена площ от 71.37кв.м. е
незаконен строеж. Изразява недоволство от решението в частта на
отхвърлените искове по сметки – за сумата от 10 830лева увеличената
стойност на съсобствения имот в следствие извършени подобрения-
построяване на жилищна сграда със застроена площ от 71.37кв.м.и стопанска
сграда с площ от 57.60лева, и евентуален иск за сумата от 23 125лева,
представляваща половината от разходите за труд и материали за построяване
1
на къщата и за сумата от 5779лева, половината от разходите за труд и
материали за построяване на стопанската сграда, тъй като съдът отхвърлил
исковете като погасени по давност, без ответникът да е направил
правооизключващото възражение за погасителна давност в срока за отговор
по чл.131 от ГПК. Изложени са твърдения и за факти по повод застрояването
на УПИ 1-13, от баща и, за характера на упражняваната от баща и, а след
неговата смърт от нея фактическа власт до прогонването и от имота от
ответника, обсъждат се доказателства по делото, цитира се правна теория,
обосновава се извод началния момент на изискуемост на вземанията и за
подобрения да е момента на прогонването и от имота. Обосновава
приложението на чл.161 от ГПК за определяне размера на разходите за
застрояване и стойността на подобренията със създадените от ответника
пречки за изготвяне на допуснатата съдебна експертиза. Оплаква се и от
неправилно отхвърляне на иска и за предаване владението на поставения в
нейн дял УПИ със сгради.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор и по двете въззивни
жалби е подаден от ответника СТ. Т. П.. Същият е изразил становище за
правилност и законосъобразност на обжалваното основно и допълнително
решение както в частта на определеното уравнение на дяловете, така и в
частта на отхвърлените искове по сметки. Своевременно направил възражение
за погасяване по давност на исковете по сметки, ищцата не представила и
годни доказателства, за да защити исковата си претенция.
Жалбите са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало за
първата жалба 5.11.2021г., когато решението №260190/28.10.2020г. е връчено
обжалващия, и с начало 25.01.2021г. за втората, когато допълнително
решение №260044/18.01.2021г. е връчена на обжалващата, отговарят на
регламентите на чл.260-261 от ГПК.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Производството по гр.д.№1301/2016г. на Добрички районен съд е за
делба на недвижим имот във фазата на извършването и.
С влязло в сила на 07.06.2018г. решение № 313/06.04.2017г., поправено
2
с решение № 562/15.06.2017г., по гр.д.№ 1301/2016г. на Добричкия районен
съд, между въззивника СВ. П. П. и СТ. Т. П., при равни дялове от по 1/2, е
допусната съдебна делба на недвижим имот в с.Плачи дол, обл.Добрич –
дворно място от 2700 кв.м., поземлен имот с пл. №13 в кв.2 по ПУП на
селото, от което 1580 кв.м. - УПИ I-13 и 1120 кв.м. - УПИ XVI-13, ведно с
находящите се в УПИ I-13 масивна жилищна сграда със застроена площ 71,37
кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 51,39 кв.м. и находящите се в
УПИ XVI-13 жилищна сграда със застроена площ 57,60 кв.м. и стопанска
сграда със застроена площ 76,68 кв.м.
Със същото решение, на основание чл.344, ал.2 от ГПК, С.П. е осъден
да заплаща на С.П. месечно обезщетение от 45лева за ползване на
съсобствения имот до приключване на производството за делбата му.
С решението по допускане на делбата е установено наличието на
съсобственост по отношение на застроен имот, както и съсобственост по
отношение на съществуващите сгради. Съдът е приел за установен
безспорният и между страните факт относно придобиването на дворното
място от двамата съделители при равни права по силата на наследствено
правоприемство. Процесният имот е бил собственост на наследодателя Т. П.
П., починал на ***г., оставил законни наследници – съпругата си С.М. П.а,
починала през ***г. и синовете си СТ. Т. П. и П. Т.ов П., които са законни
наследници и на съпругата на наследодателя. Синът П. Т.ов П. е починал на
***г. и ищцата СВ. П. П., негова дъщеря, е единственият му законен
наследник. Установено е и, че в имота е имало две къщи и две стопански
постройки, че около 2008г. едната стара къща е била съборена и е била
изградена нова жилищна сграда. Същата, като изградена в съсобствения
имот, по приращение станала съсобствена на двамата братя. Новата жилищна
сграда и една стопанска постройка се ситуират в УПИ I-13 и са с площ
съответно 71,37 кв.м. и 51,39 кв.м. Старата жилищна сграда със застроена
площ 57,60 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 76,68 кв.м. са в УПИ
I-13.
С обжалваното съдебно решение №260190/28.10.2020г. делбата на
поземления имот и сградите в него, допусната решение № 313/06.04.2017г., е
извършена по реда на чл.353 от ГПК – чрез разпределяне, при съобразяване
на фактическото ползване от преди предявяване на иска, за което са
3
документирани изявления на страните .
При наведени доводи във въззивната жалба за неправилност на
решението по извършване на делбата само в частта, с която е определено
паричното уравнение, което въззивника СВ. П. П. е осъдена да заплати на СТ.
Т. П.-сумата от 11 850лева, извън предмета на въззивното производство е
решението в частта, с която е извършено разпределението на реалните дялове.
В тази част решението е влязло в сила на датата 20.11.2020г., към която дата е
изтекъл и за двете страни срока за обжалване на способа за извършване на
делбата.
Така с решение №260190/28.10.2020г. в дял на въззивника СВ. П. П. е
разпределен УПИ I-13 с площ от 1350кв.м. и находящите се в него масивна
жилищна сграда със застроена площ 71,37 кв.м. и стопанска сграда със
застроена площ 51,39 кв.м. В дял на СТ. Т. П. е разпределен УПИ XVI-13 с
площ от 1350кв.м. и находящите се в него жилищна сграда със застроена
площ 757.60кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 76.68 кв.м.
Стойността на двата дяла е определена на база изслушано на
28.01.2019г.експертно заключение вх.№1070/17.01.2019г.на привлеченото
вещо лице П.М.. Разпределеният на СВ. П. П. дял е оценен на 39 400лева, на
СТ. Т. П. на 15 700лева и при наличие на неравенство в дяловете, първата е
осъдена да заплати на втория сумата от 11 850лева/при стойност на квотата в
съсобствеността на всеки от 27 550лева/.
Новата жилищна сграда с площ 71,37 кв.м., ситуирана в УПИ I-13, е
изградена през 2008г., който факт се установява от показанията на
свидетелите А.Н.М., И.В.В., К.И.М., К.Д.К., С.В.С., не е бил и спорен между
страните. За нея липсват строителни книжа, липсва разрешение за строеж, в
който смисъл и приложените по делото писма на Община добричка/л.551 и
558 от делото на ДРС/. Няма и издадена от компетентния технически орган
заповед по чл.225от ЗУТ и следователно не подлежи на премахване –ППВС №
6 по гр.д № 9/1974 г., решение № 308 от 30.10.2012 г. по гр. д.№ 271/ 2012 г.
на І г.о. на ВКС и цитираната в него съдебна практика на ВКС. Незаконният
строеж подлежи на премахване когато има издадено предписание и заповед
за премахването му от компетентните технически органи и този акт е влязъл
в законна сила. След като не е установено да подлежи на премахване, при
извършване на делбата тя следва да бъде оценена.
4
Тъй като приетото от районния съд заключение е изготвено през
м.януари 2019г. и е съобразено с пазарните цени към момента на изготвянето
му, който е отдалечен във времето- почти две години от момента на
извършване на делбата, във въззивното производство е прието заключение на
вещо лице Н.В., с което е определена стойността на дела на всеки от двамата
съделители съобразно актуалните пазарни цени към датата на влизане в сила
на решението за извършване на делбата, при отчитане степента на
завършеност на сградата с площ 71,37 кв.м., ситуирана в УПИ I-13 от 67.02%
и фактическото състояние на всички делбени обекти, като разпределеният на
СВ. П. П. дял е оценен на 21 200лева, на СТ. Т. П. на 22 200лева, т.е. двата
дяла не са еднакви по стойност. При съпоставяне стойност на квотата в
съсобствеността на всеки от двамата съделители от 21 700лева /съобразно
общата стойност на разпределените имоти според заключението на вещото
лице Н.В./ и стойността на дела на всеки, налице е неравенство в дяловете и
за уравняването им съделителят С.П. следва да заплати на съделителя С.П.
сумата от 500лева.
С молба вх. № 14135/16.07.2018г.съделителката С.П. е заявила по реда
на чл. 346 от ГПК претенция за сметки – за сумата от 10830лева ,
представляваща увеличена стойност на дела на ответника с построените в
УПИ I-13 жилищната сграда от 71.37кв.м. и стопанска постройка от
51.39кв.м., ведно със законната лихва от 11.05.2016г./датата на депозиране на
исковата молба за делба, с която преждевременно е сезирала съда с искането
за сумата от 10830лева/, евентуално сумата от 21 456лева, представляваща
половината от сумата 42913лева, разходи за труд и материали за изграждане
на същите постройки, от които 31355лева за изграждане на жилищната сграда
и 11558лева за стопанската постройка, ведно със законна лихва от датата
11.05.2016г.
В молбата ищцата излага твърдения, че през 1994г. дворното място,
предмет на делбата е урегулирано в два парцела и от тогава е разпределено
ползването му, като баща и П. Т.ов П. ползвал до смъртта си през 2009г. УПИ
I-13, а ответникът С.П. УПИ XVI-13.
Със знанието и съгласието на ответника баща и построил в УПИ I-13 за
времето от 2006г.до 2008г. със собствени средства и труд жилищната сграда
от 71.37кв.м. Изградена била от стоманобетонни колони, от тухли, със
5
стабилен покрив от керемиди, с качествена дограма от ПВЦ. За изграждането
и похарчил сумата от 31355лева с произход от продажба на земеделска земя.
Стопанската постройка от 51.39кв.м. построил през 1978г. върху
стабилен бетонов фундамент, с дървена конструкция и тухлени стени, със
скатен покрив-дървена конструкция, покрита с керемиди. За изграждането и
похарчил сумата от 11 558лева.
С извършеното строителство цената на дела на ответника се увеличила
с половината от сумата от 21 658лева, колкото била стойността на
сградите/пазарната цена на жилищната сграда била 18 926лева, на
стопанската постройка - 2 732лева/, или със от 10 830лева, осъждане на
ответника за която се иска. Иска се и евентуално осъждане за сумата от
21 456лева, представляваща половината от сумата от 42913лева-разходи за
труд и материали за изграждане на двете постройки. С молба вх.
№24744/17.12.2018г. ищцата повторно е изложила обстоятелства относно
извършеното строителство на жилищната сграда и твърдения за влагане на
сумата от 46 250.10лева, като е описала по вид, количество и стойност
отделни строителни дейностите по изграждане на жилищната сграда. С молба
вх.№2364/04.02.2019г. е описала по вид, количество и стойност отделни
строителни дейностите за изграждане на стопанската постройка, възлизащи
на общо 11558лева .
Ответникът е оспорил претенциите /писмена молба л.193 от делото на
ДРС, депозирана в първото открито съдебно заседание от втората фаза на
27.08.2018г., ход на делото на което не е даден по преценка на съда да не е
изтекъл срока на ответника за отговор, на който молбата на ищцата с вх.
№14135 от 16.07.2018г. е връчена на 20.08.2018г./ с твърдения материалите и
труда за подобренията да са негови, той бил подобрителят, а не бащата на
ищцата, подобренията не би следвало да са предмет на настоящия спор,
защото отдавна бил изтекъл давностния срок, предявеният иск по чл.346 от
ГПК следвало да се отхвърли като неоснователен.
С последващ писмен отговор вх.№18383/28.09.2018г., указание и срок
за какъвто изрично са дадени на ответника с определение от 27.08.2018г., той
е отрекъл и твърденията на ищцата за извършване на строителството с
неговото знанието и съгласието, /според твърденията на ищцата в молба вх.
№ 14135/16.07.2018г., а според твърденията и в становище вх.№19.09.2018г. -
6
с негово знание и непротивопоставяне/. Не бил дал съгласие и се
противопоставил на строителството. За построяване на къщата брат му
съборил съществуваща голяма едноетажна къща, като използвал тухлите.
Отново е изразил становище за неоснователност на претенциите на ищцата
заради погасяването им по давност. С последващ писмен отговор
№4253/27.02.2019г. е изразил становище и по уточнителните молби на
ищцата относно извършените строителни дейности, като е оспорил
извършването им, както и размера на разходите за извършването им. Отново е
въвел възражение за погасителна давност.
Установява се, че новата жилищна сграда с площ 71,37 кв.м., ситуирана
в УПИ I-13, е изградена от П. Т.ов П. със собствени средства през 2008г., в
който смисъл показанията на свидетелите А.Н.М., И.В.В., К.И.М., К.Д.К.,
С.В.С.. В този смисъл и признанията на ответника С.П. в съдебно заседание в
процеса по допускане на делбата от 16.01.2017г., че не е давал пари за тази
къща.
Св. А.Н.М. участвал в изграждането на новата жилищна сграда.
Бригадата била от 4 човека, главният майстор бил Р.. П. Т.ов П. ги наел, той
купувал каквото трябвало, той им плащал. Направили зидарията до покрива,
след това го оставили да се занимава с други майстори. Построили къща на
един етаж от три стаи, баня и тоалетна. Къщата строили 2007-2008г. Къщата
била построена на мястото на стара кирпичена къща, която била съборена,
имало от нея и тухли, които използвали. С. идвал и си ошетвал на кравите,
изкарвал ги навън, при тях/на строежа/ не е идвал. Свидетелят не е чувал
двамата братя да имат спорове във връзка със строежа.
Св.И.В.В. бил нает от П. Т.ов П. да му измаже една стая от новата къща
за да може да влезе да живее. Това било есента, идвала зима. Само в едната
стая свидетелят сложил теракот на пода и плочки на стената, където щяла да
бъде мивката. П. му платил за труда. Къщата имала сложени прозорци и
врати.
И св. К.И.М. твърди да знае , че П. П. е строил новата къща на мястото
на старата кирпичена къща. Не виждала С. да участва във събарянето на
старата и във строежа на новата къща, не е чувала братята да спорят по повод
строежа. След смъртта на П. в имота почнали да се трупат боклуци. С. гледал
в имота животни.С. идвала, оглеждала, нямало къде да се спре. От 2015г. не
7
била идвала, не се имали с чичо си.
Св.К.Д.К. чувал, че двамата братя са се разбрали за имота. П. отстъпил
на С. по-голямата къща, строена около 60-та година, а той съборил
кирпичената къща, строена към 40-та година.
Според св.С.В.С. двамата братя имали уговорка как да си разделят
двора –частта със старата къща, където сега била новата къща да остане за П.,
я частта с по-новата къща за С.. Свидетелят не знае братята да са имали
спорове по повод събарянето на старата къща и строежа на новата. Старата
къща я съборил П. с багера, тя било порутена, не изглеждала подходяща за
живеене. Изцяло П. строил новата къща, за всичко той давал парите,
споделил със свидетеля, че няма да му стигнат парите и, че ще трябва да
продаде една нива за да довърши строежа. Свидетелят не е виждал С. на
строежа. С. идвал от време на време заради животните, които отглеждал в
двора, идвал към 9.00часа и си заминавал към 16.00часа. П. направил и
сградата за животни в неговата част. В момента/разпита на свидетеля е
проведен на 17.02.2020г./ дворното място било „бозлук“, празно място пълно
с боклуци, и в двете къщи не можело да се влезе от боклук.
Св.Д.П.Д., съпруга на ответника, споделя , че съпругът и помагал при
събарянето на старата къща-изнасял кирпича. Съпругът и синът и построили
през 1993-94г.стопанската сграда от към другата къща, за да си измести
съпругът и животните, които гледал от към страната на брат си, който имал
претенции да не гледа животни там. Заради животните съпругът и ходел
често на село, заради тях 2-3 пъти в месеца оставал да спи там. Спял в старата
къща, в новата не бил влизал, тя била пълна с боклуци. С. не бил съгласен
брат му да строи, защото не се разбирали. Помагал му в събарянето на старата
къща, защото малко го заплашвал, имало натиск.
И св.Т. С.ов Т.ов, син на ответника, твърди да знае, че баща му не бил
съгласен със събарянето на старата кирпичена къща, че тази къща е съборена
от баща му и един майстор, че баща му изкарвал багажа от тази къща.
Отношенията между съсобственици по повод извършени от единия от
тях подобрения в общия имот се уреждат съгласно чл. 72 и 74 ЗС в случаите,
когато съсобственикът е променил намерението си и е започнал да владее
цялата вещ за себе си. В този случай увеличената стойност на имота може да
се претендира ако владението е добросъвестно или при недобросъвестно
8
владение, когато другият съсобственик е знаел, че се правят подобрения в
общия имот, но не се е противопоставил на това. В останалите случаи, когато
съсобственика извършва подобренията в качеството на владелец на своята
част и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията им ще
се уредят по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС - ако подобренията са извършени със
съгласието на останалите съсобственици, по реда на чл. 59 ЗЗД - ако те са се
противопоставили или по правилата на водене на чужда работа без
пълномощие, ако липсва съгласие на останалите съсобственици за
извършването им.
Не се твърди от ищцата, не се и установява наследодателят и да е
извършил строителството в съсобствения по наследство имот в качеството си
на собственик на своите части и владелец на частите на своя брат, да е
отричал правата му, да е бил със съзнание за своене /твърденията на ищцата
са за разпределено ползване, датиращо от 1994г., каквото се установява и от
гласните доказателства/, при което следва да се приеме, че съсобственика-
наследодателя на ищцата е действал като владелец на своите части и като
държател на частите на брат си. От събраните по делото доказателства не се
установява и строежа да е извършен от наследодателя на ищцата с
категоричното съгласие на неговия брат, другия съсобственик. Липсва
установяване и на твърденията на последния за категоричното
противопоставяне от негова страна на строителството, за извършването на
което е знаел, тъй като е помагал при събарянето на кирпичената къща,
посещавал е имота по време на строителството на новата къща по повод
грижите за отглежданите в съсобствения имот от него животни. При това
положение следва да се приеме, че отношенията между страните следва да се
уредят по правилата на гестията, в частност в хипотезата на чл.61, ал.2 от
ЗЗД, доколкото са извършени и в интерес на подобрителя. В тази хипотеза
отговорността е ограничена до размера на обогатяването- дължи се по-
малката стойност измежду стойността на разходите за строителството и
увеличената стойност на имота.
За доказване на твърдението си относно размера на извършените
разходи за строителството на жилищната сграда и стопанска постройка и
увеличаването на стойността на имота в резултат на това строителство,
ищцата е поискала привличането на вещо лице. Задачата на вещото лице,
определена с определение от 08.04.2019г. е била да определи стойността на
9
вложените материали и труд за извършване на строителството към момента
на извършването му и дали увеличава стойността на съсобствения имот-каква
е стойността на имота понастоящем със и без построеното. С молба вх.
№8391/24.04.2019г. вещото лице П.М. е поискала от съда съдействие за
изпълнение на възложената задача като задължи ответника да разчисти около
сградите и вътре в тях за да може да направи нужните измервания. С
разпореждане от 25.04.2019г. съдът е задължил ползващия имота ответник да
осигури достъп до и във сградите на вещото лице като отстрани отпадъците
около и вътре в помещенията. Съдът е предупредил ответника, че при
неизпълнение на указаното ще бъдат приложени последиците на чл.161 от
ГПК- ще бъдат приети за доказани твърдените от ищцата строителни
дейности и разходите за тях. Повторно с определение в открито съдебно
заседание от 27.05.2019г. ответникът е задължен да отстрани отпадъците в
имота с цел извършване на експертизата, като му е определен и срок за това
10дни от датата на заседанието, в което ответникът е участвал лично и е дал
обяснения, че не е изчистил , няма такова излишно време. С молба вх.
№11387/06.06.2019г. чрез упълномощения адвокат С.П. е уведомил съда, че е
изчистил имота и може да се извърши експертизата, като иска да бъде
уведомен от вещото лице за датата на огледа. С молба вх.№12888/27.06.2019г.
придружена със снимков материал, вещото лице П.М. е уведомила съда, че е
посетила имота на 26.06.2019г. и че обектите в него/жилищна и стопанска
сгради/ все така са непочистени от отпадъци, което затруднява измерванията
относно извършените строителни работи. Повторно моли за съдействие. С
последваща молба вх.№3066/07.02.2020г. вещото лице информира съда за
посещение на имота на 04.02.2020г. ведно с упълномощения от ответника
адвокат и за констатацията си, че обектите, предмет на експертното
изследване продължават да бъдат все така непочистени от отпадъци както
вътре , така и отвън, че достъпът до и във сградата е невъзможен, че на
молбата да се изчистят сградите е отговорено, че повече от това няма да бъде
почистено.
Така за времето от 24.04.2019г. до 04.02.2020г. вещото лице е посетило
съсобствения имот, ползван от ответника, три пъти и при трите посещения е
констатирало невъзможност да извърши нужните измервания заради
отпадъците около и вътре в помещенията. При това положение правилно
районния съд е приел, че е налице хипотезата на чл.161 от ГПК- приел за
10
доказани твърдяните от ищеца строителни дейности, размера на сторените за
извършването им разходи, увеличената стойност на имота. Разпоредбата на
чл.161 от ГПК предвижда процесуална възможност за съда с оглед на
конкретните обстоятелства по делото да приеме за доказани определени
факти, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства. Задължение на страните в гражданския процес е да не пречат
за събирането на доказателства. Неоказаното от ползващия имота ответник
съдействие на вещото лице, привлечено за установяване на определени
факти, които насрещната страната, направила доказателственото искане
твърди, е недобросъвестно поведение, в резултат на които делото не може да
бъде попълнено с относими доказателства, необходими за установяване на
релевантни за правния спор факти, което поведение изпълва състава на чл.161
от ГПК.
Следователно, след като спорът между страните е подчинен на
правилата на гестията – чл. 61 ал. 2 от ЗЗД, тъй като подобрителя -
съсобственик няма качеството владелец /нито добросъвестен, нито приравнен
на него недобросъвестен/, понеже е извършил строителството без да
демонстрира владение спрямо частите на другия съсобственик, има право да
получи, респ.неговия законен наследник има право да получи, сумата от 10
830лева- увеличената стойност на съсобствения имот в следствие извършени
подобрения-построяване на жилищна сграда със застроена площ от
71.37кв.м.и стопанска сграда с площ от 57.60лева, тъй като е по-малка от
сумата на направените разходи.
Основателно е своевременно направеното от ответника възражение за
погасяване по давност на вземането на ищцата за подобрения. Молбата на
ищцата вх.№14135/16.07.2018г. с исканията за сметки е връчена на ответника
на 20.08.2018г., който на 27.08.2018г. е депозирал молба, с която е оспорил
претенциите, вкл.като погасени по давност. Направеното от въззивницата по-
рано- с исковата молба за делба, т.е.преди да е приключила първата фаза на
делбата, искане за сметки не поражда правни последици и не може да доведе
до преклузия на правото на ответника на възражение за погасителна давност в
който и да е момент преди първото заседание във втората фаза.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Вземането за подобрения в хипотезата на
11
чл.61, ал.2 от ЗЗД/както и за направените разходи в хипотезата на чл.30, ал.3
от ЗС/е възникнало и станало изискуемо при извършване на строителството-
2008г./на къщата/, респ.1978г./на стопанската постройка/, когато е възникнала
и обективната възможност съсобственика да предяви претенцията си, и се
погасява по общите правила за погасяване на вземания с облигационен
характер, т.е. с изтичане на петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД.
Моментът на прекъсване на владението е меродавен за погасяване на
вземанията на владелец, т.е. сънаследник , който владее целия имот като свой,
каквато хипотеза в случая не е налице. В този смисъл неоснователно е
възражението на въззивницата, че вземането е станало изискуемо от
прогонването и от имота през 2015г.
Щом като към момента на предявяване на искането по чл. 346 от ГПК
общата 5 годишна давност с начало 2008г., с изтичането на която се погасява
правото на иска за подобрения е била изтекла, претенцията на ищцата
правилно е отхвърлена.
Поставеното по реда на чл. 346 от ГПК решение за сметки следва да
бъде потвърдено.
Влязлото в сила решение по извършване на делбата, с което в дял и
изключителна собственост на съделителя се възлага по силата на
разпределяне обособен реален дял в натура, е изпълнително основание по см.
на чл. 404, т.1, предл. първо ГПК, въз основа на което следва да бъде издаден
изпълнителен лист. Макар и постановено в рамките на съдебното
производство по реализация на едно потестативно право, съдебното решение
по чл. 353 ГПК същото съдържа възникналото притезание на съсобственика,
вече като индивидуален собственик на предмета на съдебна делба, по
отношение на който е извършена делбата по посочения способ, да получи от
другия съсобственик, изцяло владението на вещта. С влизане в сила на
решението по извършване на делбата чрез разпределение на дялове по чл. 353
ГПК, настъпва вещно-правният ефект на конститутивния иск, съсобственикът
в дял на когото е разпределена вещта от съда, става неин собственик,
независимо от изплащане на сумите за уравнение на дяловете, затова и
вземането му към другия съсобственик да получи изцяло вещта е изискуемо и
подлежи на принудително изпълнение, без да е необходима нова друга
12
съдебна защита/така определение № 164/17.06.2015 г. по гр. дело №
2367/2015 г. по описа на ВКС, II г.о./. В производството по извършване на
делбата е недопустимо да бъде разгледан съвместно иск по чл.108 ЗС, за да
съдържа решението и осъдителен диспозитив за предаване на владението на
дела, респ. конкретния обект, който страната е получила при делбата. В този
смисъл предявеният от С.П. иск за предаване на владението на разпределения
и дял е недопустим, а не неоснователен, в който смисъл е произнасянето на
районния съд за отхвърлянето му. Решението в тази част следва да се
обезсили и производството да се прекрати.
С оглед изхода от въззивното производство, отговорността за разноски
за първата инстанция в частта на дължимата държавна такса следва да се
определи съобразно разпоредбата на чл. 355 от ГПК въз основа на
определената от въззивния съд стойността на дяловете на съделителите- всеки
от двамата следва да заплати държавна такса от 868лева.
Отговорността за разноските, направени от въззивника за настоящото
производство в размер на 236лева- припадащата за разглеждане на жалбата
срещу решението в частта на определеното парично уравнение част от
платената държавна такса и в размер на 300лева за възнаграждение на
вещото лице, следва да се възложи на въззиваемата страна. Въззиваемата
страна не е удостоверила извършването на разходи във въззивното
производство с положителен за нея изход в частта на исковете за сметки,
респ.такива не и се следват.
По тия съображения,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260190/28.10.2020г., допълнено с решение
№260044/18.01.2021г. по гр.д.№1301/2016г.на РС-Добрич в частта, с която
СВ. П. П. с ЕГН *** е осъдена да заплати на С.Т. П. с ЕГН **********
сумата от 11 800лева за уравнение на дяловете, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.Т. П. с ЕГН ********** от гр.Д., да заплати на СВ. П. П. с
ЕГН *** Д., сумата от 500лева за уравнение на дяловете.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260190/28.10.2020г., допълнено с решение
13
№260044/18.01.2021г. по гр.д.№1301/2016г. на РС-Добрич в частта, с която са
отхвърлени като погасени по давност исковете за сметки на СВ. П. П. с ЕГН
***- за сумата от 10 830лева, ведно със законната лихва от 11.05.2016г., за
сумата 23 125лева и за сумата от 5 779лева.
ОБЕЗСИЛВА решение №260190/28.10.2020г., допълнено с решение
№260044/18.01.2021г. по гр.д.№1301/2016г. на РС-Добрич в частта, с която е
оставен без уважение иск на СВ. П. П. с ЕГН *** за осъждане на С.Т. П. с
ЕГН ********** да и предаде владението върху разпределения и в дял УПИ
I-13и намиращите се в него сгради, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството в частта на иска на СВ. П. П. с ЕГН ***
за осъждане на С.Т. П. с ЕГН ********** да и предаде владението върху
разпределения и в дял УПИ I-13и намиращите се в него сгради.
ИЗМЕНЯ решение №260190/28.10.2020г., допълнено с решение
№260044/18.01.2021г. по гр.д.№1301/2016г. на РС-Добрич в частта с характер
на определение за разноските, като НАМАЛЯВА от 1102лева на 868лева
дължимата държавна такса за делба, които СВ. П. П. с ЕГН *** е осъдена да
заплати по сметка на ДРС, и НАМАЛЯВА от 1102лева на 868лева дължимата
държавна такса за делба, която С.Т. П. с ЕГН ********** е осъден да заплати
по сметка на ДРС.
ОСЪЖДА С.Т. П. с ЕГН ********** от гр.Д., да заплати на СВ. П. П. с
ЕГН *** Д., сторени във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски в размер на 236лева държавна такса и 300лева възнаграждение на
вещо лице.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14