О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260060
03.02.2021г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, втори граждански състав
На трети февруари през две хиляди двадесет и
първа година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова
в.ч.гр.дело №46 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила
е частна жалба вх.№25255/01.12.2020г., подадена по пощата на 30.11.2020г. от И.С.М.
с ЕГН:********** и адрес: ***, чрез пълномощника му адв.М.Д. ***, против
Определение №1557 от 17.11.2020г., постановено по в.гр.дело №2059/2020г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане подадената от
него частна жалба против действията на ЧСИ П.Н.с район на действие ПОС по
изп.дело №***, изразяващи се в извършване на опис на движими вещи, като
недопустима и е прекратено производството по делото. Изложени са доводи за
неправилност на обжалваното определение, според които срокът за обжалване е
двуседмичен, съгласно чл.436,ал.1 /Изм., ДВ, бр.100 от 2019г./ от ГПК, и тече
от връчването на съобщението за
насрочване на проданта, съобразно възприетото задължително тълкуване в ТР №2 от
26.06.2015г. на ВКС по т.д. №2/2013г., при което жалбата да е депозирана в срок
и за жалбоподателя да е налице правен интерес от подаването й, независимо от
сключеното на 10.09.2020г. между длъжника и взискателя споразумение и
извършеното от длъжника плащане, заради което не е проведена публична продан на
процесните движими вещи, тъй като предмет на жалбата е насочването на
изпълнението спрямо несеквестируемо имущество, а не конкретното изпълнително
действие по проданта, и договарянето и плащането не са довели до прекратяване
на изпълнителното производство и вдигане на наложените върху вещите запори,
както и жалбата да е допустима и преди да бъдат извършени изпълнителни
действия, накърняващи несеквестируемостта. По тези подробно аргументирани в
жалбата съображения се претендира за отмяна на обжалваното определение и
връщане на делото на Окръжен съд-Пловдив за разглеждане на жалбата по същество
с присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът
по жалбата Г.С.С. е депозирал чрез пълномощника си адв.С.М. отговор на същата
със съображения за нейната неоснователност, според които: не е налице правен
интерес от обжалване на публичната продан, тъй като същата е спряна поради
подписаното между длъжника и взискателя споразумение; предмет на жалбата е
насочването на изпълнението чрез публична продан, а не запора и описа на
движимите вещи, поради което и доколкото публичната продан не е проведена и не
може да бъде проведена, не е налице подлежащо на обжалване действие по чл.435
от ГПК; запорът на движими вещи не засяга несеквестируемостта, защото запорът е
обезпечителен, а и върху земеделската техника е налице особен залог и заложният
кредитор е присъединен по изпълнителното дело, поради което не е налице
несеквестируемост. С оглед на тези доводи се претендира за потвърждаване на
обжалваното определение и за присъждане на разноски.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – жалбоподателя-длъжник; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на производството характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и за основателна по следните съображения:
Видно от приложените материали е, че изп.дело №*** по описа на ЧСИ П.Н.с рег№*и район на действие Окръжен съд-Пловдив е образувано по молба на взискателя Г.С.С. и приложени към него три изпълнителни листа по ч.гр.дела №№1227/2018г., 1228/2018г. и 1229/2018г. на Районен съд-Карлово за парични вземания спрямо длъжника И.С.М.. С молбата е посочено имущество на длъжника, спрямо което да се насочи принудителното изпълнение чрез съответните способи, включващо и земеделска техника. С протокол от 11.02.2020г. е извършен опис на движими вещи в с.Г.Д., включващи земеделска техника, в присъствието на длъжника, назначен за техен пазач, и на 12.02.2020г. са изпратени запорни съобщения. Определена е с помощта на вещо лице оценка. Върху една от вещите – колесен трактор, е учреден обособен залог в полза на „Е.“ООД, явяващ се заложен кредитор и присъединен по право взискател. С Разпореждане от 03.08.2020г. е насрочена публична продан за времето от 10.08.2020г. до 10.09.2020г., за което на длъжника М. е изпратено съобщение от 03.08.2020г., предадено на куриер на 04.08.2020г. и връчено чрез куриер на 05.08.2020г. На 17.08.2020г. между длъжника и взискателя е подписано споразумение за уреждане на отношенията по изплащане на задълженията предмет на принудителното изпълнение, в изпълнение на което, безспорно за страните, е извършено от длъжника частично плащане на дълга, а с молба вх.№12286/10.09.2020г. взискателят е поискал да бъде спряна провеждащата се публична продан на движими вещи – земеделска и горска техника. С разпореждане на ЧСИ от 10.09.2020г. тя е спряна.
Подадена е от длъжника И.М. чрез куриер на 19.08.2020г. жалба вх.№10997/20.08.2020г. срещу насочването на принудителното изпълнение към посочените движими вещи с позоваване на обстоятелства за тяхната несеквестируемост по смисъла на чл.444,т.5 от ГПК като съставляващи машини и инвентар необходими му за дейността на земеделски стопанин. Искането в жалбата е да се отменят действията по насочване на принудителното изпълнение чрез изнасяне на посочените вещи на публична продан.
Според чл.435,ал.2,т.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. В случая длъжникът се позовава именно на несеквестируемост. Насочването на принудителното изпълнение върху конкретна вещ обхваща поредицата от нормативно регламентирани действия, предназначени в своята последователност да доведат до осребряване на тази вещ – налагане на запор или възбрана, извършване на опис, назначаване на пазач, насрочване и провеждане на публична продан. С извършването на което и да било от посочените действия принудителното изпълнение се счита насочено спрямо конкретната вещ и с извършването на което и да е от тях за длъжника възниква правото да обжалва насочването на изпълнението върху тази вещ, която счита за несеквестируема, за да я запази в своя патримониум като предназначена и необходима за задоволяване на нормативно защитените му базисни потребности. Правото си на закрила поради несеквестируемост длъжникът може да упражни чрез жалба като краен момент до изтичане на срока за обжалване от връчването на съобщението за насрочване на проданта. Принудителното изпълнение приключва с възлагането на вещта на купувача от публичната продан. Длъжникът не може да обжалва постановлението за възлагане поради несеквестируемост на продадената вещ. На това основание може да атакува последващото разпределение на постъпилата от проданта сума за възложената вещ. В такава насока са и задължителните тълкувания по т.1 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, според които, на обжалване подлежи самото насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не конкретните изпълнителни действия, чрез които е осъществено и които нарушават несеквестируемостта, чиято отмяна е последица от уважаване на жалбата по нейния предмет. Доколкото с всяко от тези действия принудителното изпълнение се насочва към конкретната вещ, от извършване на всяко от тях, съответно – съобщаването им страната, длъжникът може да подаде жалба в срока по чл.436,ал.1 от ГПК. С първоначалната редакция на тази разпоредба той е определен на едноседмичен. С нейното изменение със ЗИДГПК /ДВ, бр.100 от 20.12.2019г./ срокът вече е определен на двуседмичен. Касае се за процесуална норма, приложима за висящите изпълнителни производства, която е в сила към датата на насочване на принудителното изпълнение спрямо процесните движими вещи и определяща относно предвидения с нея срок за обжалването му. В тази връзка се установи за насрочването на публичната им продан длъжника да е уведомен на дата 05.08.2020г., а жалбата да е подадена от него чрез куриер на 19.08.2020г., с което срокът за обжалване е спазен. Предмет на жалбата е насочването на принудителното изпълнение спрямо конкретни движими вещи чрез насрочване на публичната им продан с разпореждането от 03.08.2020г. за времето от 10.08.2020г. до 10.09.2020г. Обстоятелството, че впоследствие между взискателя и длъжника е подписано споразумение за условията и сроковете за изплащане на паричните задължения, в изпълнение на което длъжникът е извършил частично плащане, а взискателят е подал молба за спиране на проданта, която е спряна, не лишава подадената вече жалба от годен предмет на обжалване, нито длъжника от правен интерес. Предмет на жалбата е насочването на принудителното изпълнение спрямо процесните вещи, а не самото действие по насрочване на проданта им. Нито със споразумението, нито с частичното плащане на дълга, нито със спирането на проданта е преустановено окончателно насочването на изпълнението спрямо тези вещи, доколкото не е вдигнат запора върху им и не е прекратено изпълнителното производство, включително поради пълно погасяване на дълга, при което те продължават да са предмет на изпълнението и същото във всеки момент може да бъде възобновено и продължено спрямо тях, а целеният с обжалването на насочването на изпълнението резултат е то да бъде окончателно преустановено и да се осуети предприемането на последващи изпълнителни действия спрямо несеквестируемото имущество. Изтъкнатият в отговора на частната жалба довод относно липсата на несеквестируемост поради учредения особен залог върху земеделската техника и участието на заложния кредитор като присъединен взискател в изпълнителното производство не касае допустимостта на жалбата, а нейната основателност при преценката дали се касае за несеквестируемо имущество по чл.444,т.5 от ГПК и ако то е такова дали несеквестируемостта е отпаднала в хипотезата на учреден залог по чл.445,ал.1 от ГПК и в полза на кой от взискателите.
Обсъденото обосновава извода за основателност на частната жалба, отмяна на атакуваното с нея определение като неправилно и връщане на делото на окръжния съд за разглеждане на жалбата на длъжника против насочването на принудителното изпълнение върху движимите вещи, които счита за несеквестируеми, по същество.
С оглед основателността на частната жалба и във връзка с изричната претенция на жалбоподателя за присъждане на направените от него за производството пред настоящата инстанция разноски, ответника следва да бъде осъден да му заплати сумата от общо 215лв. като разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Определение №1557 от 17.11.2020г., постановено по в.гр.дело №2059/2020г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане подадената от И.С.М.
с ЕГН:********** и адрес: ***, чрез пълномощника му адв.М.Д. ***, частна жалба
против действията на ЧСИ П.Н.с район на действие ПОС по изп.дело №***,
изразяващи се в извършване на опис на движими вещи, като недопустима и е
прекратено производството по делото.
ВРЪЩА
делото на Окръжен съд-Пловдив за разглеждане на жалбата по същество.
ОСЪЖДА
Г.С.С. с ЕГН:********** и адрес: ***, офис 1, да заплати на И.С.М. с ЕГН:**********
и адрес: ***, сумата от 215лв. /двеста и петнадесет лева/, представляваща
разноски за производството пред Апелативен съд-Пловдив.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: