Р Е Ш Е Н И Е
№ 43 26.08.2020 г. гр. Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец Наказателен състав
На 25 август 2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Донева
НАХД № 122 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.В.Д. против
Наказателно постановление № 20-0269-000225/17.07.2020 г. на Началник група в
Районно управление – Средец към ОДМВР – Бургас, с което на жалбоподателя на
основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания
лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца и глоба
в размер на 2 000 лева и са му отнети на основание Наредба № 1з-2539 на
МВР 12 контролни точки. Претендира се отмяна на наказателното постановление.
В с. з. жалбоподателят поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща
представител в с. з. и не изразява становище по жалбата.
След като обсъди направените в жалбата
оплаквания, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши
проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Срещу М.В.Д. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия Д № 23975/09.07.2020 г. за това, че на 09.07.2020
г., около 12,00 часа, в гр. Средец, по ул. „Георги Кирков“ до дом № 14 в посока
ул. „Любен Каравелов“, управлява собствения си лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег.
№ А 8442 МА, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство
Дрегер „Drug
Test 5000“ с фабричен № ARAM 0005 за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. АУАН
е подписан с възражение от жалбоподателя и опасение, че тестът може да покаже
невалидна проба. Въпреки оспорването на достоверността на теста, като причина
за отказа за тестване, проверяващият орган не е издал и предявил талон за
медицинско изследване на водача. Посоченият в АУАН като връчен на водача „талон
за изследване № 0050513“ се съдържа в административно-наказателната преписка и
очевидно не касае проверката за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, по повод на която е съставен актът, а е издаден във връзка с извършена
на 09.07.2020 г. в 12,55 ч. проверка за употреба на алкохол с отрицателен
резултат „0,00“, в който провереното лице М.В.Д. е приело показанията, след
като са му били предявени от техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“ с фабричен № 0170. Следователно на водача не е
издаван талон във връзка с вмененото му нарушение, нито му е било давано
предписание, че следва да се яви за медицинско изследване, къде и кога.
Атакуваното
наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН, като
административно-наказващият орган е възприел изцяло отразените в акта
фактическа обстановка и нарушена разпоредба на закона. Въпреки, че не отговаря
на истината, в допълнение АНО е вписал, че водачът не е изпълнил предписание за
химико-токсологично лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества и техните аналози.
Наказателното постановление е връчено
на жалбоподателя на 20.07.2020 г. Жалбата е подадена на 22.07.2020 г.
При така установените факти от значение
за спора, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за установяване на употребата на наркотични вещества, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от 2 години и глоба 2 000 лева. Алинея 4 на същия текст указва,
че редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо
вещество, се определя с наредба, каквато в случая е Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата,
възпрепятстването на извършването на проверката от страна на проверяваното лице
се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава, а съгласно чл. 3а, т.
1 от Наредбата, когато водачът откаже извършване на проверка с тест за
употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест, то употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява с химико-токсикологично
лабораторно изследване. Анализът на така цитираните разпоредби недвусмислено
сочи, че субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП може да бъде само
водач на МПС, който е отказал да бъде изпробван за наркотични вещества или
техните аналози по двата посочени в наредбата начина, т.е. отказал е да бъде
изпробван с тест и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. По
този начин се цели да бъдат санкционирани водачи, които, отказвайки и двата
начина за установяване употребата на наркотични вещества, търсят да осуетят
реализиране спрямо тях на административно-наказателна
или наказателна отговорност, предвидени за управление на автомобил след
употребата на упойващо вещество. Така че, водачът следва да е отказал
проверката и по двата начина, иначе не би се стигнало до ангажиране на административно-наказателната му отговорност в случай, че откаже
да бъде тестван, но съдейства за медицинско изследване. Или перифразирано – за нарушение по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП водачът ще носи административно наказателна отговорност, не само
когато е отказал да му бъде извършена проверка с тест за наркотици, но
едновременно с това бъдат изпълнени изискванията на Наредбата да му е дадено
предписание за лабораторно изследване и въпреки това проверката за наркотици да
не е осъществена по причина, която може да му бъде вменена във вина. При
тълкуването на горецитираните норми, съдът приема, че законодателната уредба
изисква след отказа на водача да бъде изпробван с тест, да му бъде дадено
предписание за изследване. От волята на водача зависи дали ще получи талона,
както и дали ще се подложи на такова изследване, като от поведението му ще се
изведат основанията за носене на административно-наказателната отговорност.
Такова предписание следва да се даде на водача, а то се дава с издаването в
негово присъствие на талон за медицинско изследване. В разглеждания случай безспорно се установява от съдържащите се
материали в административно-наказателната преписка, че на жалбоподателя не е издаван
талон, за да даде проба за лабораторно изследване, след като е отказал да бъде
изпробван с тест за употреба на наркотични вещества, въпреки изрично изразените
пред проверяващия орган съмнения за недостоверност на тестването. По този начин
не само, че са му били нарушени правата при съставянето на АУАН, а е невярно и съдържанието
на НП, че жалбоподателят не е изпълнил предписание за изследване, тъй като
очевидно такова предписание не му е било дадено от актосъставителя чрез
надлежно връчване на талон до приключване на проверката.
Незаконосъобразно протеклият процес на
реализиране на административно-наказателна отговорност обуславя отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от
Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на МПС е предвидено, че за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водача се отнемат 12 контролни точки. В чл. 157 от ЗДвП е
изяснена правната природа на контролните точки за отчет на извършените
нарушения. Тази формулировка показва, че
законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на установени
нарушения, без да третира отнемането им като административно наказание или
принудителна административна мярка. Следва да се има предвид, че контролни
точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
20-0269-000225/17.07.2020 г. на Началник група в Районно управление – Средец
към ОДМВР – Бургас, с което на М.В.Д., с
ЕГН **********,***, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП са наложени
административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от
двадесет и четири месеца и глоба в размер на 2 000 лева и са му отнети на
основание Наредба № 1з-2539 на МВР 12 контролни точки.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: