Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.София, 19.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2.НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при секретаря Красимира Динева и прокурора Н. Кирилова,
като разгледа докладваното от съдията
СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д.№2226/2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.21 от
НПК.
С присъда №279749 от 19.11.2019г. по Н.О.Х.Д.№13669/2018г., СРС, НО, 12 с-в е признал подсъдимата П.Д.Т. за невиновна
в извършването на престъпление по чл.286, ал.1 от НК, за това, че на 21.03.2017г.
в гр.София, бул.„*******, пред надлежен орган на властта - прокурор, набедила
/подала писмен сигнал с който е образувана пр.пр.№13382/17 по описа на СРП/ Х.С.С.и
И.М.И. - председатели на Кооперация „Възраждане-София“, че са извършили
престъпления: по чл.212 от НК - документна измама и чл.252 от НК - незаконна
банкова дейност - лихварство, като е знаела, че са невинни.
Срещу съдебния акт прокурорът при СРП е депозирал въззивен протест с доводи за неправилност. Според него събраните в хода на съдебното следствие доказателства по категоричен
начин установяват авторството и изпълнителното деяние на престъплението. Иска
се постановяване на осъдителна присъда.
В срока по чл.322 от НПК подсъдимата е представила писмено възражение, в
което протеста се определя като формален, бланков, неоснователен и необоснован.
След изготвяне на мотивите е постъпило допълнение към въззивния простест, в
което представителят на държавното обвинение уточнява, че подсъдимата е осъществила
всички елементи от обективна и субективна страна. Оспорват се доводите на
първата инстанция за подадените от Т.
сигнали в качеството й на пълномощник, както и тезата за приписване на
престъпление „срещу Д.Б.“. Твърди се, че от разпитите на И.личи, че същите не
са знаели какви жалби е подавала подсъдимата. Поддържа се становището за
многократно сезиране на прокуратурата с едни и същи факти от квалифициран юрист
въпреки взетото отношение по случая. Настоява се за отмяна на присъдата и
постановяване на обратна оправдателна.
В разпоредително заседание на 29.06.2020г.
въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и свидетели,
изслушването на вещи лица и ангажирането на други доказателства.
С допълнително възражение,
представено преди въззивното заседание, подсъдимата Т. се
противопоставя на аргументите на СРП за липса на пълномощно и идентичност на
изложените в сигналите факти. Пояснява се, че първата жалба е подадена лично от
К.Е., както и че в нея не се е споменавало за нарушаване на мерките за изпиране
на пари при привидно сключените между последния и ВСК договори. Сочи се още, че
в сигнала от 21.03.2017г. за първи път са инвокирани твърдения за изготвяне на
техническа експертиза с невярно
съдържание. Поради това подсъдимата Т. намира
присъдата за правилна и законосъобразна.
В съдебните прения прокурорът при СГП поддържа протеста и иска отмяна на
присъдата.
Упълномощеният защитник в лицето на адв.К. намира присъдата
за законосъобразна и постановена при анализ на всички представени по делото
доказателства. Набляга се на водените граждански дела, съставените актове на
кооперацията за нарушение на Закона за изпирането на пари и добросъвестните
действия на подсъдимата. Акцентира се, че жалбата, на базата на която
прокуратурата е повдигнала обвинение е срещу вещото лице Д.Б., а не срещу Х.С..
Апелира се за потвърждаване на присъдата.
Подсъдимата Т.,
упражнявайки правото си на лична защита, обръща внимание на това, че прокурорът се позовава на сигнала, но не
представя приложените към него писмени доказателства, с които се доказва истинността
на нейните твърдения. В последната си дума, отново моли за потвърждаване на първоинстанционния
съдебен акт.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите в
протеста, допълнението към него, възражението на подсъдимата и неговото
допълнение, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като
в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена
фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им.
Настоящият въззивен състав намира основания за частично допълване на фактологията,
приета от районния съд, която се изразява в следното:
Подсъдимата П.Д.Т. е родена на *** ***, българка,
българска гражданка, с настоящ адрес:***, с висше образование, разведена, с
ЕГН:**********, неосъждана.
На 30.08.2013г. К.Е.Д.подал
„тъжба“ до Софийска районна прокуратура против Х.С.С.и И.М.И., заведена под №
33636/13 по описа на СРП. В същата били наведени доводи за извършени
престъпления по чл.252, чл.259 и чл.260 от НК. В последствие жалбата била препратена
по компетентност на СГП и заведена под №8501/13г., като на 22.04.2014г. по преписката
бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство. Въпросното
постановление не било обжалвано и вместо това на 09.04.2015г. бил подаден нов
сигнал от подсъдимата Т., в
качеството й на пълномощник на К.Д.с идентични на първия съображения. По този
повод с писмо на СГП, подсъдимата Т.
била уведомена, че по случая има вече постановен отказ за образуване на
досъдебно производство.
На 12.07.2016г.
подсъдимата Т. за пореден път
депозирала жалба със същия предмет, в отговор на която отново й било изпратено
писмо. На 29.07.2016г. Т. подала
жалба до САП чрез СГП против постановление за отказ за образуване на досъдебно
производство по пр.пр. №8501/13г.по описа на СГП. С постановление от
04.10.2016г. САП е потвърдил постановление на СГП от 22.04.2014г. за отказ от
образуване на ДП по пр.пр. №8501/2013г. по описа на СГП, като жалбата на подсъдимата
в качеството й на пълномощник на К. Д., Б.Д. и техните наследници е
оставена без уважение.
Игнорирайки направените
уведомления на 21.03.2017г. подсъдимата, в качеството си на пълномощник на К.И.и
Г.И., подала сигнал до Софийка районна прокуратура, заведен под №13382/17г. В
него било посочено, че Д.Б. - вещо лице по и.д.№ 10284/2013г. по описа на ДСИ
към CPC-III отделение, 14-ти участък е изготвило заключение с невярно
съдържание, като в ТЕ е описало, че триетажна къща, находяща се в с.Лозен, ул.********е
еднофамилно жилище с разгърната застроена площ (РЗП) от 176 кв.м., а в
действителност същата е с 446кв.м РЗП. Изразена била позицията, че невярното
заключение е изготвено с цел да се облагодетелства „Кооперация Възраждане“ с
представител Х.С. и да се ощетят наследодателите на К.И.и Г.И.. Изложено било
още, че подбудител и съучастник на вещото лице е Х.С., представляващ Кооперацията.
Допълнително било уточнено, че въз основа на невярното заключение, процесната
триетажна къща е била продадена на търг на безценица. На следващо място се
твърдяло, че Кооперацията е давала парични заеми на физически лица с 36
процента годишна лихва, без лиценз за извършване на банкова дейност в нарушение
на чл.252 от НК. В подкрепа на това се сочило, че Кооперацията е изготвяла
частни документи, за да удостовери, че заемите се отпускат на физически лица -
нейни членове от взаимо-спомагателна каса (ВСК). В заключение били направени
изводи за наличие на документна измама и деяние по чл. 252 от НК, извършено от
Кооперацията, с помощта на невярната експертиза на вещото лице Б., като изрично
е поискано образуването на досъдебно производство срещу Д.Б., Х.С. и И. И.. Към
сигнала били приложени писмени доказателства.
Във връзка с посочения
сигнал били отделени материали и изпратени на СГП с оглед данни за извършено
престъпление по чл.252 и чл.259 от НК. С постановление на СГП от 29.09.2017г.
по пр.пр.№15376/17г. е постановен отказ от образуване на досъдебно производство
с аргумент, че предмет на проверка са факти, идентични с предмета на проверка
по пр.пр.№8501/13г. по описа на СГП. На 16.04.2018г. с постановление на СРП е
било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.286 от НК, извършено
на 21.03.2017г. от П.Т..
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена след собствен анализ на събраните в хода на
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: обяснения
на подсъдимата Т. /л.146-148 от съдебното
производство/; показанията на св.Х.С. /л.92-94 от съдебното производство/; показанията
на св.И. И. /л.94 от съдебното производство/; показанията на св.К.И./л.95 от съдебното
производство/; показанията на св.Г.И. /л.95-96 от съдебното производство/; показанията
на св.Ц.Д./л.126-128 от съдебното производство/; Нотариален акт №145/10.04.2012
г. /с.27-28 от съдебното производство/; договор за ескроу сметка /л.29-31 от съдебното
производство/; договор за заем /л.32-33 от съдебното производство/; Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека /л.34-35 от съдебното производство/; договор
за заем №202 от 20.12.2012г. /л.36-37 от съдебното производство/; писмо от СО
район „Панчарево“ /л.38 от съдебното производство/; СТЕ от 27.12.2013 г.
/л.39-44 от съдебното производство/; СТЕ от 26.09.2018 /л.45-50 от съдебното
производство/; конструктивно становище /л.51-54 от съдебното производство/;
постановление за възлагане на недвижим имот /л.55-56 от съдебното производство/;
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ /л.57 от съдебното
производство/; съдебно решение по гр.д. №5509/2014г. по описа на СРС, ГО, 51-ви
състав /л.69-73 от съдебното производство/; пълномощно /л.74 от съдебното
производство/; определение № 254 от 17.04.2019г. /л.88 от съдебното
производство/; протокол от 14.03.2017г. по гр.д.№3451 от 2016г. /л.89-91 от съдебното
производство/; решение №3692 от 22.07.2011г. /л.101 от съдебното производство/;
констативен протокол за проверка на място по закона за мерките срещу изпирането
на пари /л.102-111 от съдебното производство/; решение от 17.09.2015 г,
/л.113-117 от СП/; решение от 01.06.2015г. /л.120-122 от съдебното производство/;
определение № 349 от 04.06.2019г. /л.123-125 от съдебното производство/;
решение №2618 от 09.11.2018г. /л.135-142 от съдебното производство/; справка за
съдимост с рег.№828/12.11.2019г. /л.144 от СП/ и приобщените по реда чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Въззивната съдебна инстанция се солидаризира с доказателственият
анализ на първостепенния съд, въз основа на който контролирания съдебен
състав е изградил фактическите си изводи.
Правилно в центъра на доказателствената си аргументация
проверяваната инстанция е поставила наличните гласни източници, като акуратно е
заключила, че основните противоречия помежду им касаят дейността на „Кооперация
– Възраждане“, по повод на която са водени редица граждански дела. Резонна е и
забележката, че спорните договорни и имуществени отношения нямат връзка с
главния факт в процеса и не подлежат на
ревизия в настоящото наказателно производство. Въззивният съдебен състав намира
за безпредметно да обсъжда в детайли дадените свидетелски показания, т.к същите
изцяло кореспондират на приобщените по делото писмени ресурси, а единствено ще
вземе отношение по повдигнатите от страните възражения.
Безспорно квинтесенцията на конфликта се състои в това, че
подсъдимата Т. упорито е сезирала
прокуратурата за сключените от председателите на „Кооперация – Възраждане“
сделки, със становище за пране на пари, лихварство и създаване на фиктивно юридическо
лице с идеална цел. В тази връзка с денотационно значение са направените пред първия
съд обяснения, като този състав отчете двойствената им правна природа - на
гласно доказателствено средство и средство за упражняване правото на защита. Същите
са оценявани изключително внимателно при съответствие с презумцията за
невиновност и с оглед факта, че подсъдимото лице е в най-висока степен
заинтересовано от изхода на процеса. Т.
не само не отрича, че неколкократно се е опитала да убеди прокурорските органи
в това, че свидетелите С. и И. са реализирали някои престъпни състави, но
обстоятелствено предлага собствения си поглед върху методиката на
осъществяването им. Обясненията й са изключително пунктуални, непринудени и
базирани на приложените документални находки, поради което настоящата инстанция
ги кредитира, като логични, достоверни и автентични. След задълбочен преглед на
изложеното от нея, категорично се съзира субективната й увереност в незаконността
на действията на представителите на „Кооперация – Възраждане“.
В хармонично единство с обясненията на подсъдимата са
показанията на св.И.и св.Д.. Първите просторно разясняват професионалната си
комуникация с подсъдимата Т. и
затвърждават предоставените й представителни права. По думите на св.К.И.подсъдимата
е „обсъждала с тях всичко свързано с делата и подаването на сигнали“. В този
смисъл крайно неиздържана се явява лансираната от държавния обвинител теза за самостойните
и неинформирани действия от страна на подведеното под отговорност лице.
Съжденията на св.Г.И., че „няма представа как са приключили прокурорските
проверки“ не изключват априори редовното упълномощаване, нито дискредитират
твърденията му, че „по всички дела сме обсъждали, какво се случва и какво ще
става“, както й, „не ми е известно подсъдимата да е подавала жалби и сигнали от
наше име без да ни казва“. Границите на доверителните правоотношения
експлицитно се установяват от инкорпорираното по делото пълномощно, в т.3 на
което безусловно е записано, че подсъдимата
Т. може да подава жалби в прокуратурата и полицията, както и да представя
доказателства по тях. Св.К.И.също не веднъж заявява, че „не му е известно
подсъдимата да е предприела действия без тяхно знание“. За осведомеността им
досежно инкриминирания сигнал може да се съди по това, че и двамата са наясно
със заключението на съдебно-техническата експертиза от вещото лице Д.Б. и дефинирането
му като грешно. Косвени данни за „проблемите“ с представителите на Кооперацията
се извличат и от показанията на св.Д.. Същият е обстойно запознат с предикатните
заемни съглашения и последващите имотни спорове. В противовес на прокурорските
възражения са релевантни следните му декларации: „наследниците знаеха, че
подсъдимата подава сигнали, даже те настоява ако има начин П. да подава сигнали
отново“. Свидетелят е очевидец на
провежданите между подсъдимата Т. и И.разговори
във връзка с образуваните дела, като дори е уведомен за процесното експертно
заключение.
Еднопосочни, вътрешнобалансирани, житейски издържани и
материално подплътени са разказите на св.С. и св.И.. И двамата добросъвестно разкриват
факти от възникналите граждански правоотношения, образуваните постфактум
прокурорски преписки, извършените от икономическа полиция проверки и други
оперативни мероприятия. Меродавни са твърденията им касателно идентичните
оплаквания срещу тях направени от подсъдимата, след окончателното прокурорско
произнасяне. Настоящият състав намира изявленията на тези свидетели за
правдоподобни и непредубедени, поради, което ги възприема с доверие.
Контролираната инстанция е дала точна интерпретация и на
писмените доказателства и доказателствени средства, които са безпротиворечиви
по отношение на фактите от обхвата на чл.102 от НПК. Същите, преценени в
съвкупност с гласните доказателствени средства се противопоставят на
обвинителната теза.
Констатацията за необремененото съдебното минало на подсъдимата,
първостепенният съд вярно е направил
въз основа на приложената и приета по делото като писмено доказателство справка
за съдимост.
При описаните факти, районният съд е достигнал до
законосъобразни правни изводи за несъставомерност на деянието, вменено
от СРП на подсъдимата П.Т..
Визираното престъпление засяга интересите на правосъдието,
но и лични интереси на неоснователно набеденото лице.
От обективна страна изпълнителното деяние е реализирано в първата му
форма, която всъщност представлява волеизявление на дееца, с което той приписва
престъпление на лице. За съставомерността на набедяването е необходимо деецът
да съобщи пред надлежен орган на властта факти за обективните и субективните
признаци от състав на престъпление в особената част на НК. По
своето естество съдържащата се в съобщението информация за престъплението
трябва да бъде невярна, защото не съответства на действителното положение.
Съдебната практика е константна, че за надлежен орган на властта се счита всеки
оторизиран да възбуди и проведе наказателно преследване. Престъплението е
формално. В момента на устното или писменото уведомяване на надлежния орган от
страна на дееца, че набеденото лице е извършило престъпление, съставът на
престъплението по чл.286, ал.1 от НК от обективна страна е реализиран. В
конкретния случай действително подсъдимата Т.
е депозирала сигнал до СРП, в чието съдържание са имплементирани доводи за
незаконосъобразни действия извършени от св.С. и св.И. в качеството им на
председатели на „Кооперация Възраждане“. Съдът в този му състав не може да се
съгласи с мотивите на районната инстанция за липсата на фактически твърдения по
отношение на цитираните в сигнала престъпления. При цялостен прочит на
процесния документ се забелязват конкретни обвинения и детайлно разискване на
схемата, която „разиграват“ въпросните лица. В този смисъл ирелевантно е
наименованието на сигнала и частичното споменаване на Кооперацията. Не е вярно,
че подсъдимата не е имала представа за възможните субекти на претендираните от
нея престъпни деяния. Рационални са обаче изводите за предоставения на Т. мандат и упражнените от нея представителни пълномощия.
Далновидно ревизираната
инстанция е посочила, че постановлението за отказ от образуване на досъдебно
производство не е еквивалентен на влязлата в сила присъда, което дерогира
субективната страна на деянието. Адекватни са и аргументите за това, че подсъдимата
до последно е поддържала теорията си, като е представяла различни писмени доказателства
в нейна подкрепа, което изключва умисъла за възведеното набедяване.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл.314 от НПК служебна проверка на решението, въззивната инстанция не
констатира основания за изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт, поради което прие, че следва да бъде потвърден.
С оглед горното и на
основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда №279749 от
19.11.2019г. по Н.О.Х.Д.№13669/2018г., СРС, НО, 12-ти с-в.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2....................................