Решение по дело №96/2023 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 58
Дата: 4 юни 2024 г.
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20232180100096
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Царево, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20232180100096 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
адв. Д. В. М., Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и съдебен
адресат: гр. П., бул. „П.ш.“ № *** ет. ***, ап.****, в качеството на
пълномощник на И. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Царево, ул. „Г.“ №
*****, съдебен адресат по делото: гр. П., бул. „П. ш.“ № *****, ет. ***, ап.
****, срещу АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А),
Бизнес център „България", представлявано от управителя И. М. Ш.,
действаща чрез пълномощника си - ст. юрисконсулт В. М. - С. с пълномощно
с нотариална заверка на подписа №13993/19.12.2022г. на нотариус Ц. Д. с рег.
№ 633 от НК, с който се иска от съда, да постанови решение, с което да осъди
ответника, да заплати на ищеца, сумата в размер на 175,00 лева,
представляваща недължимо платена сума по договор за поръчителство, ведно
със законовата лихва от датата на подаване на исковата молба в съда-
09.03.2023 год. до окончателното изплащане на сумата. Да присъди на ищеца
направените разноски.
Ищеца ангажира писмени доказателства.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, и е взел становище по предявения иск. В отговора на исковата молба,
ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Ангажира
писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че на ищеца е сключила договор за
потребителски кредит № 2530131/ 04.03.2022 г. с „Кредисимо“ ЕАД. Сочи се,
че съгласно чл. 4.10 от договора за потребителски кредит, същата е сключила
Договор за поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, с цел да бъде
обезпечен, сключеният Договор за кредит. Твърди се, че ищцата е заплатила
по Договор за поръчителство от 04.03.2022 г. към дружеството „Ай тръст“
ЕООД, сумата в размер на 175,00 лева. Ищеца твърди, че договора за
поръчителство е нищожен и платената по него сума от 175,00 лева следва да
бъде върната от ответника.
Ответника, в отговора на исковата молба, оспорва изцяло предявения
иск, като го счита процесуално допустим, а по същество- неоснователен.
В съдебно заседание, страните не изпращат представител.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и след като съобрази разпоредбите на закона, съдът намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са в условията на главност и акцесорност, искове с правно
основание в чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По допустимостта на исковете:
Съда намира, че исковете са предявени от лице, имащо правен интерес
от тяхното предявяване, произтичащ от претендираните от него права, поради
което те се явяват допустими и като такИ. следва да бъдат разгледан.
По основателността на исковете:
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо
без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е
длъжен да го върне.
В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, са учредени три фактически
състава /Постановление № 1 от 28. V. 1979 г. по гр. д. № 1/79 г. Пленум на
ВС/. Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на
2
основание /condictio sine causa/. Според втория подлежи на връщане даденото
с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено /condictio
causa data non secuta/. Според третия подлежи на връщане даденото с
основание, което е отпаднало с обратна сила /condictio infinitam/.
В настоящия случай, няма спор между страните, че ищцата е сключила
договор за потребителски кредит № 2530131/ 04.03.2022 г. с „Кредисимо“
ЕАД.
Няма спор, че същата е сключила Договор за поръчителство с
дружеството „Ай тръст“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор
за кредит.
Няма спор, че ищцата е заплатила по Договор за поръчителство от
04.03.2022 г. към дружеството „Ай тръст“ ЕООД, сумата в размер на 175,00
лева.
След преценка на фактите по делото, съда намира предявения иск за
основателен.
При обезпечаването на кредита с поръчителство, длъжникът е
ограничен от изискването на чл. 4 на Договора за потребителски кредит, в
правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да
бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице/по
списък/. Едностранно от кредитора като възможни поръчители са
елиминирани физическите лица, което пряко ограничава правата и
възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран
от самия него. Предварително наложената идентификация от кредитора кой
може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не
отчита интереса на потребителя, а само този на кредитодателя, което води до
неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата
на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и неограничената
възможност да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи
задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно
поръчителство. Посоченият от „Кредисимо“ АД поръчител „Ай Тръст“ ЕООД
е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по
чл. 3, ал. 1 от ЗКИ при БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като
основна дейност и като се посочи по-горе е свързано с кредитора лице. От
анализът на доказателствата и клаузите на сключените между страните
3
договори се налага изводът, че потребителят не е имал право на избор на
поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има в
предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството-заявител е
кредиторът на длъжника по договора за кредит, поради което юридическото
лице-поръчител /което е предварително одобрено от кредитора/ се явява и
свързано с него лице. Това води до значително неравновесие на правата на
потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност,
като лишава длъжника от право на избор и от възможност за индивидуално
договаряне. Нещо повече, правните последици от непредставяне на
обезпечение, при положение, че потребителят иска такова, води като
последица непораждане на действие на договора за потребителски кредит.
Въпреки „свободният избор“ на потребителя да поиска или не поиска
обезпечение, кредиторът поставя приоритетното разглеждане на заявлението
на кредитополучателя в зависимост от предоставянето на обезпечението- в
рамките на 24 часа от предоставяне на обезпечението, пред значително по
дълъг срок от 14 календарни дни в случай, че такова не бъде представено. По
такъв начин, без сключването на договора за предоставяне на поръчителство
да бъде постановено като условие за сключването на договора за кредит,
потребителя се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем в кратък
срок, което прави клаузата неравноправна. В допълнение, в Общите условия,
е предвидено право на кредитора без да се мотивира да отхвърли заявлението,
което поставя в неравностойно положение потребителя и нарушава правото
му да кандидатства и да получи искания кредит дори и след представяне на
обезпечение. Ето защо съдът счита, сключения Договор за предоставяне на
поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен в противоречие с
добрите нрави и е нищожен, поради което и платеното от ищцата на
ответника „Ай тръст“ ЕООД възнаграждение е дадено без основание и
подлежи на връщане обратно.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата се
дължат разноски за процесуално представителство в размер на 480,00 лв.
както и направените разноски за внесена държавна такса в размер на 50,00
лева. По делото е договорено процесуални представителство на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, поради което, възнаграждението следва да бъде заплатено в
полза на адв. Д. М.-АК Пловдив.
По горните мотиви, съдът
4

РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като
противоречащ на добрите нрави, сключения между И. А. А., ЕГН **********
и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, Договор за предоставяне на
поръчителство от 04.03.2022 г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК:
*********, да върне заплатената от И. А. А., ЕГН **********, сума от 175,00
лв. представляваща заплатено възнаграждение по сключения Договор за
предоставяне на поръчителство от 04.03.2022 г.
ОСЪЖДА, „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на адв. Д.
М. АК- Пловдив, сумата 480,00 лв. представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по делото, както и сумата
в размер на 50,00 лева, за заплатена държавна такса.


Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.


Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5