Р Е Ш Е Н И
Е
№…….…/20.05.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети май през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1904 по описа за 2019 година на Варненския
районен съд,
, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК
за признаване за установено между страните, че С.Т.В., ЕГН ********** *** на
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна сумата от 1390,94лева, представляваща незаплатена
цена за ползвани ВиК услуги за периода 22.02.2005г.
до 25.10.2016г. в обект на потребление находящ се в
гр. Варна, ул. „Моряшка“ № 21, ет. 3, ап.10 по партида с аб.
№ 1244222, за което вземане са издадени фактури в периода 28.07.2006г. до
26.10.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 04.12.2018г. до окончателното погасяване на задължението и 1162,13лева, представляваща сбор от
обезщетенията за забава за заплащане на горното задължение, начислено за
периода от 28.08.2006г. до 29.11.2018г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9106/05.12.2018г. по
ч.гр.д. №18337/2018г. по описа на ВРС, 7-ми състав, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 04.12.2018г.
до окончателното й изплащане.
Претендират се направените по делото
разноски, както и тези по заповедното производство.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: Ответникът има качество на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото
дружество, в качеството му на В и К оператор, в обект находящ
се в гр. Варна, ул. „Моряшка“ № 21, ет. 3, ап.10 по партида с аб. № 1244222. Твърди, че за периода от 22.02.2005г. до
25.10.2016г., е доставил на ответника услуги цената, на които той не е заплатил.
По партидата на ответника е натрупана
като дължима главница в размер на 1390,94 лева, ведно с лихва за забава от 1162,13
лева, начислена за период 28.08.2006г. до 29.11.2018г. Поради неплащане на
горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 18337/2017г. по описа на ВРС.Искането отправено до съда е за
уважаване на исковата претенция така, както е била заявена.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил
отговор от ответника. Оспорва се
ответникът да има качеството на потребител на ВиК
услуги за процесния обект на потребление. Позовава се
на изтекла погасителна давност за наведените вземания.
В проведеното о.с.з. ищцовата страна не изпраща
представител, като не е взела становище по отговора на исковата молба и не е
поискала разглеждане на делото в отсъствие на представител на страната.
За да се
произнесе по спора съдът съобрази следното:
На осн.чл. 238, ал.2 от ГПК ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Видно от приложените
по делото книжа на ищеца са били указани последиците от неявяване в съдебно заседание при липса на
ангажирано становище по отговора на исковата молба.
На следващо място от
събраните по делото доказателства може да се направи извод за вероятната
основателност на иска. Ищцовото дружество, на което е
разпределена доказателствена тежест в този смисъл, не
е ангажирало доказателства за съществуваща договорна връзка с ответника за
доставка на ВиК услуги.
По тези съображения съдът като установява
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239,
ал.1 ГПК и направеното изрично искане на ответника, намира че претенцията
следва да се отхвърли по този ред.
На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представения списък по чл. 80
от ГПК в размер на 490 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявен от «Водоснабдяване
и канализация – Варна” ООД, гр. Варна, ЕИК ********* за приемане за установено
в отношенията между страните, че С.Т.В.,
ЕГН ********** *** дължи на
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна сумата от 1390,94лева, представляваща незаплатена
цена за ползвани ВиК услуги за периода 22.02.2005г.
до 25.10.2016г. в обект на потребление находящ се в
гр. Варна, ул. „Моряшка“ № 21, ет. 3, ап.10 по партида с аб.
№ 1244222, за което вземане са издадени фактури в периода 28.07.2006г. до
26.10.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 04.12.2018г. до окончателното погасяване на задължението и 1162,13лева, представляваща сбор от обезщетенията
за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от
28.08.2006г. до 29.11.2018г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9106/05.12.2018г. по ч.гр.д.
№18337/2018г. по описа на ВРС, 7-ми състав, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 04.12.2018г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА «Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.В., ЕГН ********** ***
сумата от 490 лева, представляваща сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение,
на осн.чл. 78, ал.3 от ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване, на основание чл.239,
ал.4 ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: