Р Е
Ш Е Н И Е №........
гр. Стара Загора, 06.11.2018 г.
Старозагорски районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и осемнадесета
година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното
от съдия Тенева гр.дело № 794 по описа за 2018 г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 183 и сл. от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД.
Ищецът „Мега Монтажи ММ“ ЕООД гр.
Стара Загора твърди, че между дружеството и ответницата А.Х.К., посредством
клиентска поръчка № 162/07.06.2017г., бил сключен Договор за доставка и монтаж
на:
1) 1 брой врата Одеса,
RAL9016,90/199/21, лява,
2) 1 брой врата Одеса,
RAL9016,88/195/22, дясна,
3) 1 брой врата Одеса,
RAL9016,80/200/11, дясна,
4) 1 бр. врата Одеса,
RAL9016,87/207/21, лява.
Заявяването на поръчката било
извършено в обекта - магазин на ищеца, находящ се в гр. Стара Загора, бул.
„Митрополит Методи Кусев" № 34. Общата стойност на поръчката, след
приспадане на предоставената на клиента отстъпка, възлизала на сумата от 1962
лева. При заявяване на поръчката клиентът - ответникът А.К. - е заплатила
авансово сума в размер на 800 лева, като остатъкът в размер на 1 162 лева
/хиляда сто шестдесет и два лева/ е следвало да бъде заплатен при извършване на
доставка на заявените врати и извършване на монтажа им.
На 10.08.2017г. на ответницата била
доставена заявената стока, като на същата дата бил извършен монтаж на три броя
врати, четвъртата е била върната по настояването ѝ за преработване
относно размера на касата. В подписания от ответницата приемо -предавателен
протокол не били отразени възражения по извършената доставка и монтаж. Няколко
часа по - късно на същия ден била монтирана и последната врата /входна врата/ с
отделен протокол, в който било отразено възражение за некачествен монтаж. На
следващия ден - на 11.08.2017г. ответницата К. лично се явила в обекта на
дружеството - продавач, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Митрополит Методи
Кусев" № 34 като заявила претенциите си, при което била оформена
Рекламация № *********/11.08.2017г. На ответницата била предложена замяна на
последно монтираната врата, за която били отразени претенции. Същата
категорично е отказала замяна, поправка, както и връщане на претендираната за
дефектна стока и съответно получаване на парична компенсация. Фактически на
същата били монтирани всичките заявени от нея четири броя врати, съответстващи
напълно по вид, модел, цвят и размер със заявеното в клиентската поръчка.
Ответницата А.К. не е изплатила и дължимите суми за доставката и монтаж на
всички четири броя врати, възлизащи на 1162 лева.
От тогава до настоящия момент
многократно били провеждани телефонни разговори с ответницата с молба да
пристъпи към доброволно изплащане на доставената и монтирана стока. Същата
отказала доброволно уреждане на отношенията с ищеца. Поради това нейно
поведение на 16.10.2017г. ѝ била отправена официална покана да заплати
неиздължената част от задължението за заплащане на доставени и монтирани 4 броя
- 3 бр. интериорни и 1 бр. входна врати. Поканата не била връчена на
ответницата, като е отбелязано, че пратката не е потърсена от получателя в срок
до 10.11.2017г.
На основание чл. 86 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Тъй като съгласно договореното между
страните, неизплатения остатък от стойността на продадените, доставени и
монтирани стоки /4 броя врати/, възлизащ на сумата от 1162 лева /след
приспадане на договорена отстъпка/, е следвало да бъде изплатен при извършване
на монтажа, а именно на 10.08.2017г., то считано от 11.08.2017г. ответницата
била изпаднала в забава. Ето защо ищецът претендира и лихва за забава в размер
на 59.19 лева за периода от 11.08.2017г. до датата на образуване на настоящото
производство, а именно 09.02.2018г.
Искането е да се осъди А.Х.К. с ЕГН **********
с адрес: *** да заплати на „МЕГА МОНТАЖИ ММ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1335, район Люлин, ж.к. „Люлин" 10
бл. 170 Б, партер сумата от общо 1221.19 лева /хиляда двеста двадесет и един
лева и деветнадесет стотинки/, от които 1162 лева /хиляда сто шестдесет и два
лева/, представляваща неизплатена задължение по договор за доставка и монтаж на
входна и интериорни врати и сума в размер на 59,19 лева /петдесет и девет лева
и деветнадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от
11.08.2017г. до датата на образуване на настоящото производство, а именно
09.02.2018г., ведно със законната лихва ВЪРХУ главницата от датата на
завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор, в който исковата молба се оспорва по основание и по размер.
Не се оспорва фактът, че на
07.06.2017 г. са били поръчани процесните 3 броя интериорни и една входна
врата, като модел и вид с размери, както са посочени в исковата молба – цвят
RAL 9016 като размерите били взети предварително в дома ѝ. Не се оспорва
и че това е сумата – 1962 лева, за която първоначално се договорили страните.
Заплатена била авансово сумата от 800 лева и била постигната устна уговорка
вратите да се доставят и монтират в 30 дневен срок от поръчката т.е. до
07.07.2018 г.
На първо място ответницата твърди
забава в изпълнението от един месец. Едва на 10.08.2017 г. били доставени трите
интериорни врати, като при монтажа се установило, че едната врата не отговаряла
на исканите размери. Съпругът на ответницата подписал приемо -предавателен
протокол преди монтирането на двете интериорни врати, а третата действително
била върната за поправка на размера ѝ. Същият ден – на 10.08.2017 г.
ответницата се прибрала вкъщи и видяла, че вече монтираните входни врати не
отговарят на поръчаното по цвят и шарка и освен това били монтирани
некачествено.
След 3 дни монтажниците донесли
третата интериорна врата, която, въпреки предупреждението, били подкъсили
отдолу и дръжката вече била с 20 см по-ниска от необходимото и съпругът на
ответницата отказал да я приеме в този вид и те си я взели обратно.
След още 5-6 дни ответницата и
съпругът ѝ отишли до магазина да питат какво става с входната врата, като
след това посещение и до края на м.август 2017 година неколкократно ходили в
магазина и се оплаквали от неточното, некачествено и несвоевременно изпълнение.
В края на м.август 2017 година
монтажниците доставили най-сетне входната врата, която обаче била с различен
цвят от интериорните, като при монтажа правели произволни дупки в касата и я
унищожили непоправимо. Изготвили приемателен протокол за входната врата без
дата, в който протокол съпругът на ответницата отразява като забележка
„некачествен монтаж, похабена врата/каса/.
Към края на м.август 2017 година
третата интериорна врата така и не била заменена с друга, тъй като старата,
след подкъсяването отдолу била напълно негодна /вратата не била доставена и до
днес/.
Ответницата и съпругът ѝ
настояли да им се състави официална рекламация. От магазина ги уверили, че ще
изготвят такава /същата е представена към исковата молба, но е антидатирана и
текстът като „забележка" не отговарял на претенциите/. Свързали се с
представител на ищеца от София и в началото на м.септември 2017 година дошли
монтажници от София, изпратени от ищеца, които огледали работата на колегите си
и заявили, че всички вече монтирани врати /2 интериорни и една входна/ са за
брак. В проведени разговори с представител на ищеца
е било обсъждана замяната на входната врата с друга такава с цвета на
интериорните, както и доставката и монтажа на недоставената врата, като въобще
не била предложена замяна на всички врати с други такива, но в последен
разговор с представителя на ищеца, било договорено нещата да приключат, като
ищецът няма претенции за други пари, вече доставените врати да останат без
друго плащане, а доверителката и съпругът ѝ да си поръчват други врати
при когото искат. Окончателната договорка била постигната в началото на
м.септември 2017 год.- 5 или 6-то число.
С настоящия отговор се претендира за
отбив от цената в размер на цялата искова претенция, на основание чл.114 ал.1
т.2 респ.чл.124 ал.2 ЗЗП, поради несвоевременното, неточно и крайно
некачествено изпълнение, и по-конкретно:
-недоставена
интериорна врата с каса и брава за спалнята /след като монтажниците си взели
подкъсената неправилно врата, друга не е донесена/;
-несъответствие
на цветовете на касите и крилата на интериорните врати с поръчаните цвят и
шарка;
-несъответствие
на цвета на входната врата с цвета на останалите врати; -похабена каса на
входната врата поради разпробиване на излишни дупки;
-некачествен
монтаж на всички врати, изразяващ се в наличието на луфтове, увисвания и
разминавания в размерите;
-несвоевременна
доставка на 2-те интериорни врати със закъснение от повече от 1 месец;
-несвоевременна
доставка на входна врата със закъснение от над 2 месеца.
На ответницата не била предложена
замяната на доставените врати /една въобще не е доставена/, с други такива,
които да отговарят на поръчката ѝ по цвят и шарка, както и да се извърши
качествен монтаж в срок от 1 месец от предявяване на рекламацията, респ. в 14
дневен срок от монтажа, поради което същата била в правото си да иска отбив от
цената по смисъла на чл.124 от Закона за защита на потребителите. Една от
вратите пък практически изобщо не била доставена. Вече монтираните на място
врати толкова сериозно се отклонявали от поръчаните, а монтажът бил толкова
некачествен, че монтажници на самия ищец са признали, че всички врати са за
брак. Именно затова и ответницата се е съгласила, за да няма повече вземане-
даване с ищеца, нещата да приключат, като нито той да претендира друго плащане,
нито тя да чака от него замяна или поправка.
Приложеното към исковата молба писмо
-покана, изпратено чрез телепоща на 16.10.2017 г., въобще не е достигнало до
знанието на ответницата, тъй като е било изпратено на непълен адрес -без
посочване на вход, етаж и апартамент, който адрес несъмнено е бил известен на
ищеца, т.к. негови работници както от Стара Загора, така и от София са
посещавали имота и адресът им е бил известен. Освен, че ищецът не е положил
дължимата грижа да изпрати писмото на верен и точен адрес, то това писмо било
изпратено далеч след изтичане на 1-месечния срок по ЗЗП, в който срок ищецът би
имал правото да замени вратите с други и да извърши качествен монтаж.
Поради изложеното, моли да се
приеме, че ответната страна е в правото си да поиска отбив от цената в размер
на исковата претенция, което право е упражнила своевременно, като се отхвърли
иска изцяло и се присъдят разноските по делото.
Оспорени са представения към
исковата молба приемо-предавателен протокол от 10.08.2017 година в частта му, в
която на т.1 в графата „подробно описание" след задраскания текст е
дописан текстът 87/207/21 и в графата „количество"- записаната цифра 1 В
тази си част протоколът бил дописван и представлявал неистински частен
документ. В техния екземпляр този текст липсвал.
Оспорена е датата на
приемо-предавателния протокол за доставка на входната врата; на техния
екземпляр дата нямало, а на този, представен към исковата молба, е записана
датата 10.08.2018 година. Доставката и съставянето на протокола обаче били извършени
не на тази дата, а в края на м.август 2018 година. В тази си част протоколът
бил неистински частен документ.
Оспорен е текстът на рекламацията в
графата „забележка". Не било вярно, че ответницата не е била съгласна на
нищо. В тази си част документът бил дописван и едностранно съставен от ищеца в
негова полза. В тази му част документът бил неистински и не отразявал
действителната воля на доверителката. Същият не носел и неин подпис, а
екземпляр не ѝ бил предаден. Вярно е обаче, че той бил съставен по нейно
настояване, заради крайно неточното и некачествено изпълнение.
След
приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните е, че на
07.06.2017 г. е сключен договор за покупко-продажба, доставка и монтаж на три
броя интериорни врати и една входна врата на цена 1962 лева, както и че е
заплатена само сумата от 800 лева до момента. Останалата сума по твърдения на
самия ищец е следвало да бъде заплатена при доставката и завършване на монтажа
на вратите.
Видно от представената клиентска
поръчка № 162, същата е от 07.06.2017г. и обективира Договор за доставка и
монтаж на:
1) 1 брой врата Одеса, RAL9016, с размери
на вратата 90см./199см./21 см., лява на стойност 800 лева,
2) 1 брой врата Одеса, RAL9016, с размери
на вратата 88см./195см./22 см., дясна на стойност 339 лева,
3) 1 брой врата Одеса, RAL9016, с размери
на вратата 80см./200см./11см., дясна на стойност 319 лева,
4) 1 бр. врата Одеса, RAL9016, с размери
на вратата 87см./207см./21см., лява на
стойност 329 лева .
В договора е включена и цената на
монтажа на вратите и дръжките.
В поръчката наименованието Одеса
означава модел врата (шарка), а цветът е означен с латинската абревиатура
RAL9016, като видно от поръчката вратите е следвало да бъдат с еднаква шарка и
цвят.
Всяка от страните представя копия на
приемо-предавателни протоколи, като по делото са приложени и вторите екземпляри
за потребителя, представляващи индигови копия на същите (л. 42 и л. 43 от
делото).
Между копията, представени от
ответника и вторите екземпляри е налице идентичност, но в екземплярите на ищеца
са налице различия. В първия приемо-предавателен (на ищеца) е отбелязано, че са
монтирани трите интериорни врати, а във втория екземпляр – само две интериорни
врати Одеса 9016 с размери на вратата
88см./195см./22 см. и 80см./200см./11см. Приети са със забележка, че едната
врата се връща за преработване. По отношение на монтажа и доставката на входна
врата, видно от представените протоколи същата е приета със забележка от
потребителя „некачествен монтаж, похабена врата (каса)“. На първия протокол е
отбелязана дата 10.08.2018 г., а на втория няма дата (на копието на ищеца е
написано 10.08.2018 г. )
Съдът дава вяра на представените
втори екземпляри, представляващи индигови копия на оригинала, по които няма
извършвани поправки.
По делото е изготвена и представена
писмена рекламация със следните оплаквания: Несъответстващ цвят, поражения по
входна врата от монтажа, несъответствие в размера. Същата е с дата 11.08.2017
г. и не е подписана от потребителя, а само от представител на „Мега Монтажи ММ“
ЕООД. В забележка е отбелязано, че клиентът отказва всякакъв вид замяна,
поправка или отбив от цената.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза,
по която вещото лице е проверило документите по делото и е направен оглед на
място. Установено е, че в апартамента на ответницата са монтирани 4 броя каси
на врати и 3 броя крила на врати, като липсва крилото на спалнята с размери 87см./207см./21см.,
лява на стойност 329 лева.
По отношение на касите на вратите се установява
следното: Монтираните каси не са в еднакъв цвят – трите каси на вътрешните
интериорни врати са снежно бели, а на входната врата им оттенък на цвят екрю.
Шарката на всички каси е еднаква и е описана като дървесна шарка. Има
недостатъци при монтажа на касите на всички врати – има луфтове в ъглите от
няколко мм. Има похабяване на касата на входната врата, в насрещника на касата,
където трябва да се направят три отвора с размери на металните щифтове за
правилното им влизане в касата, е разпробит един цял отвор с размери 2/7 см. и
вратата е с хлабина и се е превърнала от врата с висока секретност, в
обикновена врата.
По отношение на крилата на вратите: Доставените и
монтирани 2 броя крила на вътрешни интериорни врати не са с дървесна шарка, а с
вертикални и хоризонтални прави линии. И при двете е установен голям луфт с
касата т.е. не е налице плътно прилепване.
Заключението е, че не могат да се поправят
недостатъците на вратите, необходима е пълна подмяна с доставка и монтаж на
нови врати.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че цветовете
на входната врата и на интериорните не е еднаква, а именно вътрешните врати са
снежнобели, докато входната не е. Има разминавания в първоначално взетите
зидарски мерки и поради това има разминавания в поставянето.
При изготвяне на допълнителното заключение вещото лице
е извършило проверка на място в изложбената зала на ищеца, където е установено
и от представените каталози, че врати с цвят RAL 9003 са със снежнобял цвят,
какъвто е и цвета на монтираните две интериорни врати. От каталога се
установява, че има и цвят RAL 9016, който не е снежнобял и отговаря само на
цвета на входната врата.
По делото са разпитани трима свидетели на страната на
ищеца – Живко Тонев Желев, Пламена Динкова Тенева и Румен Стефанов Стефанов.
Свидетелят Желев твърди, че не работи в „Мега Монтажи
ММ“, но бил помолен от г-н Стефанов – брат на управителката на дружеството да
огледа монтажа на вратите при ответницата. Това се случило есента миналата
година т.е. 2017 г. Свидетелят дава показания, както за констатирани факти,
така и оценка кое подлежи на поправка и резултат от какво е дефекта.
Показанията му следва да се ценят само по отношение на констатираните факти,
тъй като свидетелят не е вещо лице и неговата оценка е твърде възможно да бъде
пристрастна с оглед очевидно близките отношения с представители на ищцовото
дружество. При огледа е констатирал „леки луфтове“ и „разминавания в
сглобяването“ на вратите. Имало също така лек нюанс разлика в цвета на входните
врати и на интериорната.
По делото беше разпитана като свидетел и Пламена
Тенева, която и към момента работи при ищеца като продавач-консултант. Същата
твърди, че след монтажа на вратите ответницата се оплакала от луфт в ъглите и
от поставянето на входната врата – била провиснала. Едното крило на врата все
още не било монтирано. Имало заявена и размяна на цветовете. Ответницата идвала
два пъти да се оплаква в магазина.
Било предложено на А.К. да бъдат подменени всички
врати и да се извърши нов монтаж, като условието било преди това да се заплати
оставащата сума по клиентската поръчка. Лично управителката го предложила, като
свидетелката чула това. После добавя, че и тя можела и лично също предложила
подмяна на вратите. Заявява, че лично изготвила рекламацията на същия ден,
когато била предявена. Добавя, че това се случило след посещението на свидетеля
Живко Желев. Признава за проблем при поставяне на насрещника на входната врата,
но го определя, като фабричен.
Свидетелят Румен Стефанов е брат на управителя на
ищцовото дружество и признава, че произвежда врати, които се продават чрез
„Мега монтажи ММ“ ЕООД. Лично бил разговарял три пъти с ответницата, в които
пъти тя се оплаквала от вратите и монтажа им. От страна на Стефанов било
предложено същите да бъдат пребоядисани, но ответницата отказала. Условието да
довършват всичко както трябва, било да се доплати цялата оставаща сума. При
зададените въпроси от страна на адвоката на ответницата заявява, че е предложил
да се пребоядисат вратите и да се монтират отново, защото нямало с какво да ги
заменят.
При поставяне в очна ставка между ответницата и
свидетелката Пламена Тенева, по отношение на рекламацията и предложените
варианти за разрешаване на същата, свидетелката Тенева си противоречи. В първия
си разпит твърди, че ответницата лично е идвала в магазина да се оплаква
няколко пъти, а в очната ставка, че рекламацията т.е. оплакванията са били
приети по телефона и поради това изготвената в писмен вид рекламация е останала
неподписана. Също така при първото си явяване в открито съдебно заседание заяви,
че лично е предложила подмяна на вратите, а при очната ставка, че ответницата
не е искала да разговаря с нея, а с управителя.
На страната на ответницата е разпитан свидетеля Н.Т.К.
– съпруг на същата и Недка Вълчева Костова – колежка.
Свидетелят К. посочва, че са предявили рекламация края
на август, началото на септември 2017 г. Твърди, че при оплакванията им на
място в Стара Загора никой не е можел да вземе решение, а са били препратени
към Румен Стефанов, който им бил представен като собственик на „Мега монтажи
ММ“ ЕООД. Общо пет пъти идвали монтажни групи у тях и накрая при разговор между
съпругата му и Румен Стефанов, последният предложил три варианта. Първият бил
да си вземат обратно вратите и да върнат платената сума, вторият е да се сменят
всички врати отново, като се заплати съответната цена, а третият така както са
монтирани да останат за цената, която е платена. Избрали последният вариант,
тъй като имали вече положен много скъп мокет и тапети. Свидетелят обяснява, че
е върнал първия път една от вратите – тази на спалнята, защото била по-голяма и
искал да се изработи нова. Отрязването не било удачно, защото така увисва
дръжката. Въпреки това от магазина дошли не с преработена врата, а отрязана
отдолу и той ги върнал. До момента нямат врата на спалнята си.
Свидетелката Костова не дава съществени показания,
доколкото същите преповтарят факти и обстоятелства за констатирани
несъответствия, за което беше изготвена експертиза. Лично била чула от
ответницата, че накрая вече не искала нищо от магазина. А преди това ходила,
говорила, но свидетелката не била чула или узнала да са ѝ предлагали
замяна на вратите.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Правната квалификация на предявения главен иск е чл.
79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 183 и сл. от ЗЗД. Ищецът следва да докаже, че е
сключил договор за покупко-продажба с доставка и монтаж на три броя интериорни
врати и една входна врата, както и че е изпълнил уговореното според договора.
Следва да се докаже и цената на договора.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си за
некачествено изпълнение и за предявените рекламации, както и че същите са
предявени в срок. Следва да докаже и правонамаляващото си възражение за отбив в
цената съгласно чл. 195 от ЗЗД във вр. с чл. 114 ал. 1 т. 2 от ЗЗП в посочения
от него размер.
Както беше споменато по-горе безспорно се установи по
делото, че на 07.06.2017 г. е бил сключен Договор за покупко-продажба с
доставка и монтаж на три броя интериорни врати и една входна врата на обща
стойност от 1962 лева, от които са платени до момента само 800 лева. Страните
не спорят и че останалата сума в размер на 1162 лева е следвало да се заплати
при окончателния монтаж на всички врати. По същество ответницата претендира
некачествено изпълнение – несъответствие на потребителската стока с договора и
поради неудовлетворяване на рекламацията в посочения от закона едномесечен срок
релевира правонамаляващо възражение в размер на 1162 лева.
По отношение на процесната сделка приложими са
правилата на Закона за защита на потребителите и субсидиарно Закона за
задълженията и договорите. Несъмнено по смисъла на параграф 13 от ЗЗП
ответницата А.К. се явява потребител и като такава се ползва от защитата,
дадена ѝ от закона при определени предпоставки.
По делото се установи, че всички монтирани две
интериорни врати и три броя каси не съответстват на поръчания цвят, а са снежно
бели. Касите съответстват на поръчаната дървесна шарка, но не и монтираните
крила. Налице са разлики в размерите и луфтове при монтажа на вратите. Последното
трето крило на врата все още не е монтирано. Поставената входна врата
съответства на цвета и шарката, но при нея се е получило похабяване по
отношение на насрещника и хлабавина, която е превърнала от секретна в
обикновена врата. Налице са неоспорими дефекти и според вещото лице е
необходима замяна с нови врати и нов монтаж.
Страните не спорят, че ответницата е отправила
рекламация по смисъла на чл. 112 от ЗЗП. Спорят за момента на отправянето
ѝ, като съдът намира, че в настоящия случай това е ирелевантно за
разрешаване на делото. Независимо дали е предявена август или септември, то
същата е в сроковете, посочени в чл. 126 от ЗЗП т.е. до два месеца от
установяване на несъответствието.
Рекламацията се отнася до цвета, шарката и монтажа на
вратите. Същата е била устно предявена и до настоящия момент не е
удовлетворена, видно от заключението на вещото лице и свидетелските показания. По
делото не се доказа да е била предложена замяна на потребителската стока с нова
или поправка на вратите. Самото вещо лице твърди, че поправка не е възможна,
като съдът кредитира заключението и в тази част изцяло (с поправка не биха
могли да бъдат променени размерите на вече скъсените врати или шарката на
вратите) т.е. остава само възможността да бъде предложена замяна. Не се
установи такава замяна да е била предложена. Показанията на разпитаните
свидетели Пламена Тенева и Румен Стефанов следва да се ценят по реда на чл. 172
от ГПК. Свидетелските показания в тази част на продавач консултанта Тенева са
противоречиви и разколебани от поставянето ѝ в очна ставка с ответницата
– веднъж заявява, че самата тя е предложила замяна на вратите, веднъж, че
управителката го е сторила. За предложените варианти за отстраняване на констатираните
дефекти няма никакви писмени доказателства. Съставената едностранно рекламация
от страна на ищеца и записаното в нея, че е имало отказ от удовлетворяване на
рекламацията, няма материална доказателствена сила в тази част. Свидетелят
Стефанов, за който няма събрани доказателства да има представителни функции в
„Мега монтажи ММ“ ЕООД и не беше изяснено по делото в качеството си на какъв е
давал указания и предлагал разрешаване на спора, също не дава показания за
замяна на вратите. Същият казва, че е било предложено пребоядисване и нов
монтаж, защото нямало как да се извърши замяна и е поставил условие за
предварително заплащане на оставащата сума. Неговите показания няма как да се
съпоставят с тези на свидетеля К., който пък от своя страна твърди, че крайният
вариант, който им предложил свидетелят Стефанов е бил да остане всичко така за
тази цена. Всъщност какво е предлагал Румен Стефанов и по какъв начин е
ирелевантно, доколкото неговите действия не могат да се тълкуват като такива от
името на дружеството ищец, а дори и да се приеме, че са потвърдени от ищеца, то
думите няма как да бъдат съпоставени с други данни по делото и следва да се
тълкуват като заинтересовани.
Не могат да се съпоставят и показанията на свидетелите
Н.К. и Румен Стефанов, доколкото първият твърди от дочут разговор със съпругата
му, че е била предложена смяна на вратите срещу предварително заплащане, а
вторият въобще не твърди да е предлагал замяна на вратите. Всеки от свидетелите
твърди изгодни за него обстоятелства.
Следва да се отбележи, че след като по делото безспорно
се доказа, че са налице дефекти на потребителската стока с договора за продажба
и е била предявена своевременно рекламация (по твърдения на ищеца на 11.08.2018
г., а по твърдения на ответницата началото на септември 2017 г.) изцяло в
тежест на ищеца беше да докаже, че е предложил варианти за разрешаване на
рекламацията и в месечен срок е удовлетворил същата. Такива доказателства не
бяха събрани по делото, поради което ответницата съгласно чл. 114 ал. 1 от ЗЗП
има право на разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума
или намаляване на цената. А.К. е избрала да предяви правонамаляващо възражение
за отбив цената до размера от 1162 лева, колкото се претендира като доплащане
на цената на договора от ищеца.
Съгласно ТР № 33 от 01.11.1973 г. на ОСГК на ВКС купувачът
може да иска намаление на цената на една закупена вещ и чрез възражение, а не
само чрез иск по чл. 195 от ЗЗД. Постановките на цитираното ТР се отнасят
несъмнено и до предвиденото в чл. 113 и сл. от ЗЗП, доколкото тези норми са
специални само по отношение на качеството на купувача, но стъпват на основните
принципи на договора за покупко-продажба по ЗЗД.
Ответницата се е позовала на това възражение, тъй като
е получила вещи с недостатъци, като защитното действие на това възражение е да
изравни насрещните престации като поиска намаляване на стойността на сцената на
стоките до обезценката им поради проявилите се скрити недостатъци. Възражението
за отбив от цената не следва да бъде
предявявано в специална процесуална форма- като възражение за прихващане или
насрещен иск, тъй като не се отнася до отделна насрещна престация на ответника
по иска, с която би могло да се извърши компенсация или за която да се търси
нарочно осъждане. По своята правна същност възражението за отбив от цената
представлява специфично преобразуващо право да се намали цената, което може да
се упражни и чрез материалноправно възражение в хода на образуван процес по
предявен иск за заплащане на цената(Решение № 157 от 8.11.2010 г. на ВКС по т.
д. № 1135/2009 г., II т. о., ТК).
По делото несъмнено се доказа, че доставените стоки и
извършен монтаж са с дефекти, които предполагат според вещото лице пълна
подмяна с доставка и монтаж на нови врати. Разходите биха съответствали на
първоначалната заявка е посочил експертът. Ето защо съдът намира, че
възражението е изцяло доказано до посочения размер от 1162 лева и искът за
главница следва да бъде отхвърлен.
Искът по чл. 86 от ЗЗД е акцесорен и при отхвърляне на
главния иск следва да се отхвърли и искът за мораторна лихва.
По разноските.
Предвид крайния изход на делото следва да се присъдят
разноски в размер на 300 лева в полза на ответницата, от които 200 лева за
адвокатски хонорар и 100 лева за вещо лице.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „МЕГА
МОНТАЖИ ММ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1335, район Люлин, ж.к. „Люлин" 10 бл. 170 Б, партер срещу А.Х.К. с ЕГН ********** с адрес: ***
искове за заплащане на сумата от общо 1221.19 лева /хиляда двеста двадесет и
един лева и деветнадесет стотинки/, от които 1162 лева /хиляда сто шестдесет и
два лева/, представляваща неизплатена задължение по Договор за доставка и
монтаж на входна и интериорни врати от 07.06.2017 г. и сума в размер на 59,19
лева /петдесет и девет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща мораторна
лихва за периода от 11.08.2017г. до датата на образуване на настоящото
производство - 09.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „МЕГА МОНТАЖИ ММ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1335, район Люлин, ж.к. „Люлин" 10
бл. 170 Б, партер да заплати на А.Х.К. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от
300 лева разноски, от които 200 лева за адвокатски хонорар и 100 лева за вещо
лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: