№ 71
гр. Кюстендил, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20221500500118 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.310, ал.1, т.6 ГПК, вр. с чл.146, ал.2
от СК и чл. 317 ГПК.
Образувано по въззивна жалба с вх. № 1152/09.02.2022 г. депозирана от Й. Х.. М. с
ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ № *** и съдебен адрес: гр. Кюстендил,
ул. „Гороцветна“ № 35, ет. 1, чрез пълномощника адв. А.Т., насочена срещу Решение № 68
от 01.02.2022 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д. № 2279/2021 г. по описа
на същия съд. Първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта, в която РС -
Кюстендил е изменил размера на издръжката, определена за детето Я.. Й. М. с Решение №
571 от 26.06.2019 г., постановено по гр. д. № 671/2019 г. по описа на КРС, като е осъдил Й.
Х.. М. да заплаща на малолетното си дете Я.. Й. М., чрез неговата майка и законен
представител - С.Д.И., месечна издръжка в размер на 300,00 лв., платима до 5-о число на
съответния месец, считано от датата на завеждане на иска – 11.11.2021 г., до настъпване на
основания за нейната промяна или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане на сумите; постановил е на основание чл.
242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта за издръжката; осъдил е
Й. Х.. М. да плати на С.Д.И., като майка и законен представител на Я.. Й. М., сума в размер
на 100 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение; осъдил е С.Д.И., като майка и
законен представител на Я.. Й. М. да плати на Й. Х.. М. сума в размер на 75 лв. разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Въззивникът навежда доводи за неправилност на решението в обжалваните части
поради противоречие с материалния закон и постановено при непълен анализ на събраните
доказателства. Твърди, че съдът не се бил съобразил в пълна степен с доказаните нужди на
детето и липсата на доходи от негова страна за осигуряване на издръжка в присъдения
размер.
Въззивникът не оспорва дължимост на издръжката, а нейния размер. Счита, че в
1
случая не са налице предпоставки за определяне на издръжката в размер, надвишаващ
нормативно определения минимум или първоначално определения с решението по гр.д. №
671/2019 г. на КнРС. Възразява срещу мотивите на районния съд, с които е обосновал
решението си и в които е приел, че детето и майката живеели в Германия, а от друга страна
икономическите условия в нашата страна се били променили за периода от предходното
определяне на издръжката, приемайки ги като противоречиви. Подчертава, че
първоинстанционният съд неправилно бил игнорирал представените от него писмени
доказателства, като счита, че съдът следвало да се съобрази с ниския размер на
получаваното от него трудово възнаграждение, същевременно не бил съобразил сумите,
които майката получавала като социално подпомагане и факта, че за рехабилитация, терапия
и лечение на детето не се заплащали никакви суми, тъй като средствата за лечение се
покривали от властите в Германия. Сочи като допуснато от съда процесуално нарушение
обстоятелството, че съдът е базирал решението си относно размера на необходимата
месечна издръжка на чуждестранен документ, който не бил валиден и приложим в нашата
страна и оставало неясно откъде и как на КнРС са станали известни данни за посочения за
адекватен размер на месечна издръжка от 847 лева.
Възразява като неправилно срещу решението на районният съд, с което е допуснато
предварително изпълнение на съдебното решение, от една страна предвид събраните по
делото доказателства за липса на възможност от негова страна да заплаща каквито и да било
суми, и от друга, че предварително изпълнение е постановено без направено искане от
страна на ищцата в тази насока.
Счита, че сторените от него разноски по делото следва да бъдат заплатени в пълен
размер от ищцата. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се
разноските и във въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото
същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е насочена срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и
на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите,
намира за установено от фактическа страна следното:
Въззивникът Й. Х.. М. е баща на Я.. Й. М., роден на *** г., от майка С.Д.И. .
Видно от Решение №571/26.06.2019 г. по гр. д. №671/19 г., потвърдено с Решение
№248/30.09.2019 г., постановено по в. гр. д №404/2019 г. по описа на КнОС размерът на
месечна издръжка е определен на 200 лв.
От приложеното по гр. д. №671/2019 г. на КРС - ЕР № 0 2 0 7 от 13.03.2018 г. се
констатира, че детето Я.М. е с 94% степен на увреждане с чужда помощ с водеща диагноза
„генерализирано разстройство на развитието“; респ.от справка за Я.М., издадена от
Университетска клиника на Саарланд се установява, че детето е с диагноза „ранен детски
аутизъм“ .
Бащата – Й.М., е представил по делото справка от Община Кюстендил /както по
отношение на претенцията за увеличение на издръжката, така и във връзка с искането си да
бъде освободен от държавна такса и разноски/, че не притежава движимо и недвижимо
имущество. Съгласно удостоверение с изх. №18.01.12.2021 г., издадено от работодателя му –
„Мастерват БГ“ ООД, М. през календарната 2021 г. получава брутно трудово
2
възнаграждение средно около 697лв. месечно . В проведено на 31.12.2021 г. съдебно
заседание пред РС – Кюстендил бащата е заявил, че единствените му доходи са тези от
работодателя му „МАСТЕРВАТ БГ“ ООД, възлизащи на нетно възнаграждение от
570лв.месечно.
Според удостоверение за раждане от 22.08.2016 г. майката С. И. има още едно дете –
Т. А., родена на 19.08.2016 г., чийто баща не е въззивникът. Не е спорно по делото, че Я.М.
, майка му и новото й семейство живеят в Германия.
Видно от справка с изх. №1004-11-00-262241/17.12.2021 г. от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Кюстендил е, че майката С. И. е получава месечни помощи за детето Я.М. в
размер на 930 лв. в периода до 30.06.2019г., а понастоящем не получава такива помощи.
Отразено е в справката, че дирекцията не разполага със служебна информация какви
помощи за деца се изплащат в Германия.
При така констатираното от фактическа страна, районният съд е отчел
обстоятелството, че детето е с общо заболяване , но майката е базирала претенцията за
увеличаване на месечната издръжка, освен с оглед по-високия стандарт на живот в
Германия, така и с нарасналата нужда от средства за задоволяване на битовите потребности
на детето, но не и поради нуждата от средства за лечението му. За да измени предходно
определения размер, първоинстанционният съд е приел, че е настъпила промяна досежно
обстоятелствата, отнасящи се до нуждите на детето, икономическите условия в страната и в
размера на издръжката; респ.налице са изменения в потребностите (за задоволяване на
базисните му нужди от храна, облекло, транспорт, медицинско обслужване, образователни,
социално -културни и други), както и на необходимите за нормалното му съществуване
средства, здравословният проблем на детето е , обусловил нуждата от преместването му в
Германия, породено от по-ефикасните медицински методи там за третиране на
здравословния проблем, посочвайки норми и стандарти в тази страна.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема
следното:
Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е
допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е
в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е
и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл
са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно
3
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния
съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка
на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като
обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Наведеният с въззивните жалби спорен момент е свързан с размера на присъдената
издръжка, който въззивникът приема за прекомерно завишен, както и момента, от който
същата следва да е дължима.
Съгласно нормата на чл. 143,ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си.
Същевременно, конкретният размер на дължимата издръжка се определя с оглед
критериите, визирани с разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и, ал. 2 от СК, а именно: да е
съобразен с нуждите на непълнолетното дете, както и съобразен с възможностите на
двамата родители, при съобразяване и с минималния размер на издръжката, който се
определя по начин, визиран с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК - от минималната работна
заплата, определена за страната и при присъждане на издръжка тя следва да е не по-малко от
¼ от МРЗ. Наред с това, като съпоставка може да се визира линията на бедност за 2021г.,
съгласно Постановление № 265 от 24 септември 2020г. за определяне размера на същата в
България за 2021 г., като този размер е 369 лв. за осигуряване в страната ни на ексизстенц
мимимум за базисни потребности.
При преценка на възможностите на двамата родители, съдът се съобразява с
обсъдените по-горе обстоятелства, от една страна се има предвид фактът, че майката полага
и ще полага лични грижи за отглеждане и възпитание на непълнолетното дете Я., а освен
това има още едно непълнолетно дете, но липсват конкретни данни за нейните доходи и
възможности; а от друга следва да се има предвид , че бащата няма задължения за издръжка
към други лица – от събраните по делото доказателства не се установява ответникът да има
задължение за издръжка към друго дете, респ.няма твърдения за наличие на негови
здравословни проблеми, не живее под наем, но и не притежава имущество, от което да
реализира доходи или да има обективната възможност да ги реализира, а паричните му
постъпления са от месечната му заплата и са около минималния й размер. Доколкото
страните са приели, че българският съд е компетентен да разгледа спора, то приложими са
визираните норми , респ. Семейният кодекс от 2009г.
При преценка на всички изброени обстоятелства, въззивният съд намира, че
месечната издръжка следва да бъде определена на този етап в размер на 240лв.- до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменението й или нейното прекратяване.
Тъй като съдът прие иска за основателен , то следва да се произнесе относно
оспорване на допуснатото предварително изпълнение, като приема, че КнРС правилно е
постановил такова с оглед разпоредбата на чл.242 ГПК, тъй като са приложими специалните
правила на чл. 242, ал. 1 ГПК.
4
Предвид изхода на правния спор и съобразно уважените и отхвърлени размери на
исковите претенции, то страните си дължат разноски. Съобразно задължителните указания,
дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, на присъждане в
процеса подлежат само действително сторените и доказани разноски.
За първоинстанционното производство ищцата е претендирала разноски в размер на
200 лева за адвокатски хонорар, а съобразно уважената част на иска, който е за изменение на
присъдена с предходно решение издръжка, и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на същата се
дължат разноски в размер на 40 лева, а на ответника се дължат разноски в размер на 120лв.
За въззивното производство разноски не са представени доказателства за сторени
такива и не следва да се присъждат.
На основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 68 от 01.02.2022 г., постановено по гр.д. № 2279/2021 г. на
Районен съд – Кюстендил в частта, в която Й. Х.. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Кюстендил, ул. „***“ № **, е осъден ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Я.. Й. М., с
ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител – С.Д.И., ЕГН: **********, и
двамата с адрес в гр. Кюстендил, ул. „***“ №***, бл. ***, вх. **, ет. **, ап. **, месечна
издръжка в размер над 240лв.(двеста и четиридесет лева) до 300, 00 лв., платима до 5-о
число на съответния месец, считано от датата на завеждане на иска – 11.11.2021 г., до
настъпване на основания за нейната промяна или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумите, като вместо това
постанови:
ОТХВЪРЛЯ посочения иск, предявен от С.Д.И. ( с посочени данни) срещу Й. Х.. М.
(с посочени данни) за издръжка на малолетното си дете Я.. Й. М. (с посочени данни) над
240лв. до присъдената с посоченото решение на КнРС сума 300лв.
ОТМЕНЯ Решение № 68 от 01.02.2022 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено
по гр.д. № 2279/2021 г. в частта за присъдените по компенсация разноски, съответно в
частта, в която Й. Х.. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ № **, да плати
на С.Д.И., ЕГН: **********, с адрес в гр. Кюстендил, ул. „***“ №***, бл. ***, вх. **, ет. **,
ап. **, сума в размер на 100 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение , както и в
частта, в която С.Д.И., ЕГН: **********, с адрес в гр. Кюстендил, ул. „***“ №***, бл. ***,
вх. **, ет. **, ап. **, е осъдена да плати на Й. Х.. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Кюстендил, ул. „***“ № **, сума в размер на 75 лв. разноски по делото за адвокатско
възнаграждение и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
5
ОСЪЖДА Й. Х.. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ № **, да
плати на С.Д.И., ЕГН: **********, с адрес в гр. Кюстендил, ул. „***“ №***, бл. ***, вх. **,
ет. **, ап. **, сума в размер на 60 лв. разноски по делото за първата инстанция
ОСЪЖДА С.Д.И., ЕГН: **********, с адрес в гр. Кюстендил, ул. „***“ №***, бл.
***, вх. **, ет. **, ап. **, да плати на Й. Х.. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул.
„***“ № **, сума в размер на 120лв. разноски по делото за първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 68 от 01.02.2022 г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д. № 2279/2021 г., в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6