Р
Е Ш Е Н И Е
№
1892
гр. П., 20.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесети ноември, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 07671 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ
“Република”, срещу К.К.В., с постоянен и настоящ адрес:***, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с
които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 1111,40 лева, от които сумата 979.82 лв. /Деветстотин седемдесет и девет лв. и 82 ст./,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017
г., сумата 131.58 лв. /Сто тридесет и един
лв. и 58 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 979.82 лв., считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.07.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № ***** по описа на съда за 2018
г., по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
В
законоустановения едномесечен срок, ответникът, е подал отговор по чл.131 ГПК,
чрез назначения му особен представител- адв. С.Д.., в които оспорва наличието
на облигационна връзка с Дружеството, като сочи, че по делото не са ангажирани
доказателства за обстоятелството, че отвеникът е собственик или ползвател на
процесното жилище. Спорът е акцентирал,
че касае пасивната процесуалната легитимация на ответника- да отговаря за това
задължение доколкото възразява, че К.К.В., не е собственик или ползвател на
имота. С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли исковете.
Съдът по делото с оглед изясняване на
спорните по делото обстоятелства е издал няколко поред съдебни удостоверения на
процесуалния представител на ищеца по делото за изясняване на този спорен факт,
като поделото са били назначени и изслушани и две експертни заключение по СИЕ и
СТЕ, приети от съда, видно от които се установява по делото, че до процесния
имот, които е топлофициран и в сграда СЕС, при монтирани прибори за измерване
на топлоенергията, като топломерите са годни и преминали съответните проверки е
било доставено за процесния период, посоченото в исковата молба като стойност количество
енергия, като дружеството е водило счетоводството си редовно и при проверка в
същото се е установило, че този дълг, така както е посочено е дължим и като
главна и като акцесорна претенция и суми за погасяването му не са постъпвали. На процесуалния представител на ищеца са били
издадени три броя съдебни удостоверения, по силата на които да се снабди с
доказателства относно фактите, касаещи оспорването от ответната страна досежно
пасивната правна легитимация на ответника.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, за които е издадена Заповед №3610/11.07.2018 г. по ч. г. д. № № ***** по описа на съда за 2018 г.. на ПРС, поради което и съдът
намира производството за процесуално допустимо.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР.
В процесния случай, съдът изрично е
указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с
доклада по чл.146 ГПК, като на процесуалния представител на Дружеството са били
издадени и три броя съдебни удостоверения, за да се снабди с посочените
доказателства. В доклада на съда изрично е посочено, че в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно:че процесният имот е бил топлофициран и че се е намирал в
сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди;че между
страните е възникнало и съществувало облигационно отношение, по силата на което
ищецът е доставил топлинна енергия до недвижимия имот, за който са начислени
процесните суми, за съответния период;начинът на извършване на дялово
разпределение и делът на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за
сградна инсталация, и за битово горещо водоснабдяване;потребената от ответника
топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.
Съдът по делото с оглед изясняване на
спорните по делото обстоятелства е издал няколко поред съдебни удостоверения на
процесуалния представител на ищеца по делото за изясняване на този спорен факт,
като поделото са били назначени и изслушани и две експертни заключение по СИЕ и
СТЕ, приети от съда, видно от които се установява по делото, че до процесния
имот, които е топлофициран и в сграда СЕС, при монтирани прибори за измерване
на топлоенергията, като топломерите са годни и преминали съответните проверки е
било доставено за процесния период, посоченото в исковата молба като стойност
количество енергия, като дружеството е водило счетоводството си редовно и при
проверка в същото се е установило, че този дълг, така както е посочено е дължим
и като главна и като акцесорна претенция и суми за погасяването му не са
постъпвали.
В
последното по делото съдебно заседание, ответникът К.К.В., не се явява, не
се представлява, като по делото във
връзка с допълнително издадените съдебни
удостоверения, съдържанието на представените писмени доказателства и изложеното
от юк С., то съдът е постановил издаване на съдебно удостоверение, по силата на което
да се снабди с друго такова от Обищана П. с удостоверение за семейно положение,
съпруга и деца на ответника, в което да бъде посочен и дата на сключен гр.брак
между него и лицето посочено в данъчната декларация представена, като видно от
представената и приета в това съдебно заседание данъчна декларация, но се
установява, че имотът е бил деклариран от трето за спора лице.- Н.Т., като към
декларацията е представено и копие от нотариален акт- заверен препис от договор
за продажба за държавен недвижим имот от 31.12.1992 г., видно от което се установява, че като купувач
на процесния имот е вписано само лицето – Н.Т., като допълнителните съдебни
удостоверения са били издадени на ищеца и тъй като в придружително писмо от
Община П. Дирекция“Местни приходи и такси“, ведно с приложение № 1 към декларация
по чл.14 ЗМДТ, от ответникът е бил деклариран като съсобственик на ½
ид.ч от право на собственост. По делото обаче в последното по делото с.з. процесуалният
представител на ищцовото Дружество, юк С., във връзка с издадените допълнителни два броя съдебни удостоверения, не
представя по делото доказателства от
които да изясни тези спорни факти, поради което и по делото остава недоказано в
какви връзки са двете посочени лица, дали същите са евентуално съпрузи и към
кой момент да е бил сключен евентуално брак помежду им. Следователно, съдът
намира, че това възражение на ответната страна не е оборено от ищеца.
Видно от всичко дотук изложено, то
ищецът не е ангажирал надлежни доказателства, които да оборят възражението на
процисуалния представител на ответника, че ответникът не е нито собственик,
нито ползвател на процесната топлинна енергия в имота, като този факт, видно от
гореизложеното е бил в тежест на ищцовата страна, която не е успяла да ангажира
надлежни доказателства в посочения смисъл /по делото отсъства и нотариален акт
досежно собствеността на имота, АДС или друго писмено доказателство, годно да
се направи надлежен извод за принадлежността на имат като собственост на
конкретно лице и в частност на ответникът, като липсва и представяне на писмени
доказателства за отношенията между ищеца декларатор по чл.14 ЗМДТ и ответника/.
По делото няма доказателства, от които да е
видно, че ответникът притежава правото на собственост върху процесния имот /или
съсобственост при условията на СИО или разделност досежно ответника и лицето,
посочено в декларацията/.
Предвид изложеното съдът намира, че
ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот за процесния период.
Предвид изложеното съдът намира, че
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както главната, така и
акцесорната претенция тоест като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и
акцесорните претенции за претендирните лихви.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта
на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото съдът намира,
че разноските следва да се присъдят на ответната страна по делото, като обаче
по делото същата не е направила разноски, като е била представлявана от особен
представител на разноски на ищеца.
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
исковете, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу К.К.В.,
с постоянен и настоящ адрес:***,
с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 1111,40 лева, от които сумата 979.82 лв. /Деветстотин седемдесет и девет лв. и 82 ст./,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017
г., сумата 131.58 лв. /Сто тридесет и един
лв. и 58 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 979.82 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.07.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № ***** по описа на съда за 2018 г., по описа на Районен съд – гр. П.
е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. №***** по описа на съда за 2018 г на ПРС да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: