Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 98 14.04.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, V
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Пенка Маринова и с участието
на прокурор Петя
Драганова
като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 56 по описа за 2020г.,
за
да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.87 във вр. с чл. 75,
ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и чужденците/ЗУБ/.
Образувано е по жалба на Ч.М., ЛНЧ **********,
държава – Украйна, народност – украинка, лично и в качеството й на законен
представител на Ч.Е., ЛНЧ **********, държава – Украйна, народност – украинка и
от Ч.О., ЛНЧ **********, държава – Украйна, народност – украинец, със съгласието
на майка си Ч.М., всички с адрес ***, против Решение № 6603/ 26.11.2019г.,
издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски
съвет на РБългария, с което е отказано предоставянето статут на бежанец и
хуманитарен статут на Ч.М. и на децата й Ч.О. и Ч.Е..
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспореното решение, по съображения за постановяването му при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила; в
противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателите поддържат, че необосновано и при
неправилно приложение на закона решаващият административен орган е приел, че не
са налице предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ за предоставяне статут на
бежанец и хуманитарен статут. Твърдят, че преди постановяване на решението не
са разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и
обстоятелства, което е довело до невярно установена фактическа обстановка и
съответно до неправилни от гл.т на закона правни изводи относно липсата на
основание за предоставяне на закрила. Считат, че предвид ноторно известното
положение в държавата по произход – Украйна,
с възприетото административно решение се нарушава един от основните
принципи в бежанското право, установен с чл.33 от Конвенцията за статута на
бежанците от 1951г. и възприет в чл.4, ал.3 от ЗУБ - забрана за връщане на
чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или
живот. Твърдят, че доколкото фактическите изводи на административния орган се
основават на неактулна справка за положението в държавата по произход, касаеща
минал период, приетото в оспореното решение, че обстановката в Украйна не може
да се определи като ситуация на въоръжен конфликт, се явявало необосновано, още
повече при наличието на данни за системно нарушаване на примирието, за
продължаващи военни престъпления и нарушаване на човешките права. Оспорва се и
извода че жалбоподателите са напуснали Украйна по икономически причини, което
ги правело икономически мигранти, а не бежанци. Поддържа се, че в мотивите на
решението никъде не е разгледано и обсъдено положението на малолетното дете,
като в нарушение на изискването по чл.22 във вр. с чл.21 от Директива 2013/33/ЕС
от 26 юни 2013г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за
международна закрила, не е проведена специална процедура за идентификация на уязвими
групи търсещи закрила със специфични нужди с цел максимална защита на техните
права, като не е спазено и приложимото европейско законодателство – чл.13,
пар.3, т. „а” от Директива 2005/85ЕО от 1 декември 2005г. относно минималните
норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в
държавите-членки. По подробно изложени в жалбата съображения и такива от
назначения по предоставена правна помощ процесуален представител на
жалбоподателите, е направено искане за отмяна на оспореното решение на
Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет и на постановения
с решението отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, като
преписката бъде върната на административния орган с указание за постановяване
на решение, с което да се предостави закрила в РБългария по реда на ЗУБ.
Ответникът
по жалбата - Председател
на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител по
делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че при
постановяване на оспореното решение са преценени всички правнозначими факти
свързани с личното положение на жалбоподателката и децата й с държавата им по
произход, като не са допуснатите сочените процесуални нарушения. Твърди, че въз
основа на установените в хода на проведеното административно производство
обстоятелства и при липсата на данни за конкретни посегателства, преживяно от
лицата насилие, лични заплахи и съществуващ риск от преследване в бъдеще по
причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална
група, политическо мнение или убеждение, правилно е прието, че в случая не са
налице нормативно регламентираните предпоставки за предоставяне на закрила
съгласно ЗУБ. Излага подробни съображения, основани на тълкувателни решения на
Съда в Люксембург, че по отношение на жалбоподателите не е налице заплаха,
поради ситуация на безогледно насилие в държавата им по произход, поради което обосновано,
в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване изискването
по чл.75, ал.2 от ЗУБ, на Ч.М. и на децата й – Ч.О. и Ч.Е., е отказано
предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Окръжна прокуратура – Стара
Загора, конституирана като страна в производството на основание чл.16, ал.1,
т.3 от АПК, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за
неоснователност на жалбата. Поддържа, че след надлежно проведено производство
по реда на ЗУБ при спазване на процесуалните изисквания и правила, обосновано
от гл.т на събраните доказателства и правилно от гл.т на закона решаващият
административен орган е приел, че не са налице нормативно регламентираните
материалноправни предпоставки за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен
статут на жалбоподателите – Ч.М. и децата й – Ч.О. и Ч.Е..
Въз основа
на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
С молба рег. № УП 2318/ 30.11.2016г.
/л.255/, жалбоподателката Ч.М., лично и като законен представител на малолетните
си деца - Ч.О. и Ч.М., е направила искане за закрила до Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет на РБългария /ДАБ при МС/. Кандидатът за
закрила Ч.М. е запозната с писмени указания на руски език относно производството
за предоставяне на международна закрила в РБългария и правата и задълженията на
подалия молба за закрила чужденец. От попълнения от Ч.М. регистрационен лист
рег. № УП2318/ 30.11.2016г. е видно, че същата е с украинско гражданство; етническа
принадлежност – украинец; религия - християнин; дата на раждане: *** ***;
семейно положение: омъжена; постоянен адрес – Украйна, гр. В.. Малолетните й
деца са регистрирани с имената Ч.О. с украинско гражданство, ЛНЧ **********,
роден на ***г. и Ч.Е. с украинско гражданство ЛНЧ **********, родена на ***г. Личните
данни на децата са установени въз основа на националния паспорт на Ч.М., в
който са вписани техните имена и рождени дати.
С Ч.М. на 06.12.2016г. и на 15.12.2017г. са
проведени интервюта с участие на
преводач от руски език, при предоставена възможност лицето обстойно да
представи фактите и да обясни причините, поради които не може да се завърне в
страната си по произход и е подало молба за закрила в РБългария.
Жалбоподателката заявява, че е напуснала легално Украйна на 31.08.2016г. и е
влязла законно на българска територия с виза на 01.09.2016г., заедно с малолетните
си деца и своя съпруг - Ч.О., украински гражданин, регистриран с отделна молба
за предоставяне на международна закрила в РБългария. Молбата за закрила на Ч.М.,
лично и като законен представител на малолетните й деца, е обоснована със
заплахи към нея и към нейния съпруг в Украйна и последвало нападение над
съпруга й. През лятото на 2016г., м. август, във входа на жилищния блок, където
живеели, я причакал цивилен мъж, който я попитал коя е. След като тя се
представила че е съпруга на Ч.О., мъжът й казал, "че е добре знаят по кого
ще стрелят". След това патрулиращи в града са разпитвали съпруга й защо не
е в армията, който отговарял, че е вярващ човек и не желае да носи оръжие. Това
се е случвало не само във В., но и във всички други градове в централна и
западна Украйна, в които са ходили като доброволци. През месец февруари или
месец март 2016г. в гр. Т., съпругът й бил нападнат по неясни причини. Според разказа
на съпруга й, друг човек го е снимал с камера, като същевременно му е задавал
въпроси. Съпругът й не е пожелал да отговаря и си тръгнал, като човекът, който
го е разпитвал, му нанесъл удар с бокс. Съпругът й пострадал тежко. Веднага се
обърнали към полицията, като от тях били снети показания, но поради
обстоятелството, че вече не се намират на територията на Украйна, Ч. М. не
разполага с информация дали нападателят е заловен. След нападението и постоянните
притеснения, съпругът й предположил, че са поръчали неговото убийство, поради
отказа му да влезе в армията или заради доброволческата му работа, както и че
извършеното нападение и заплахите са дело на паравоенното формирование „Десен
сектор". Сочи, че в гр. Т. пред очите им са убивали доброволци от сходни
дейности с организацията, в която те участвали. Спрямо тях били отправяни
заплахи, че ако не напуснат града до два часа, ще бъдат убити, като това се
случило през април 2016г. След това се прибрали във В. и започнали да подготвят
необходимите документи за напускане на страната. Ч.М. твърди, че в Украйна няма
град, в който може спокойно да живеят. Властите в страната започнали да
закриват малките работилници и можело да се работи само в държавните
предприятия, но мъжете били мобилизирани в армията. Причина за напускането на
страната по произход са били заплахите, които получавали, заради нежеланието на
съпруга й да влезе в армията. Лично спрямо Ч.М. не е било оказвано насилие, не
е била арестувана или осъждана и няма близки роднини, които да са били
арестувани и осъждани. Не е имала проблеми заради етническата й принадлежност
или изповядваната религия. Няма желание да се връща в държавата по произход –
Украйна, защото пак ще е същото – ще искат да мобилизират съпруга й в
армията.
Във връзка с отправено искане до Директора на Специализирана дирекция
"М" в ДАНС, с вх. рег. № УП 2318/ 13.01.2017г. е постъпило писмо с
рег. № М-433, с което на основание чл.41, ал.1, т.1 от Закона на Държавната
агенция „Национална сигурност”, ДАБ при МС е уведомена, че ДАНС не възразява да
бъде предоставена закрила в РБългария на Ч.М. в случай, че отговаря на
условията по ЗУБ.
Изискана и представена е Справка вх. № МД-359/ 23.03.2017г. от Дирекция
"Международна дейност" в ДАБ при МС, съдържаща информация за актуалното
положение и обстановка в Украйна.
След преценка на събраните по преписката доказателства, със Становище с
рег. № УП 2318/ 17.02.2017г. младши експерт в РПЦ - с. Баня е предложил да се
откаже предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут на Ч.М. и на
малолетните й деца.
С
Решение № 10105/ 22.05.2017г. на Председателя на Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет на РБългария /л.213 и сл. по делото/, на
основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е
отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Ч.М. и на нейните
малолетни деца – Ч.О. и Ч.Е.. Решаващият административен орган, въз основа на установената
в хода на производството бежанска история на кандидата за статут и след
извършен анализ на заявените обстоятелства, е направил извод, че не са налице
изискванията за осъществено спрямо заявителката преследване по смисъла на чл. 8
от ЗУБ, като по отношение на нея не са налице и предпоставките за предоставяне
на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ.
По жалба на Ч.М. – лично и като законен
представител на малолетните й деца Ч.О. и Ч.Е., срещу Решение № 10105/
22.05.2017г. на Председателя на ДАБ при МС, е било образувано административно
дело № 7126/ 2017г. по описа на Административен съд – София – град. С влязло в
сила Решение № 1685 от 14.03.2018г. по посоченото дело /л.160 и сл./, е
отменено като незаконосъобразно Решение № 10105/ 22.05.2017г. на Председателя
на ДАБ при МС, като преписката е изпратена на административния орган за ново
произнасяне по молбата на Ч.М. – лично и като законен представител на децата й Ч.О.
и Ч.Е., за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, при
съобразяване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да
постанови този резултат съдът е приел, че доколкото в административното производство
са участвали малолетни лица – синът и дъщерята на Ч.М. /молбата за закрила е
подадена от нея в лично качество и като законен представител на малолетните й
деца – Ч.О. и Ч.Е./, на основание чл. 15, ал. 7 във вр. с ал. 1 от Закона за
закрила на детето, административният орган е следвало да уведоми дирекция
„Социално подпомагане" по настоящия адрес на децата с цел неин
представител да изрази становище, а при невъзможност – да предостави доклад,
каквито процесуални действия не са били извършени. Констатирано е и допуснато нарушение
на изискването по чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет. и съотв. на гарантираното
от закона право на правна помощ на малолетните деца. Отчетено е и обстоятелството,
че подателите на молбата за закрила малолетни спадат към категорията на
уязвимите лица по чл. 30а от
ЗУБ, като административният орган е бил длъжен да изследва имало
ли е осъществени заплахи и форми на насилие срещу децата и дали същите са били
изложени на реална опасност. По съображения, основани на допуснато нарушение на
изискването по чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасянето по молбата за статут да
се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и
държавата му по произход, решението на Председателя на ДАБ при МС е отменено, а
преписката върната на административния орган за ново произнасяне с указание при
извършването на преценката дали молбата за закрила е основателна, органът да се
произнесе относно сигурността на държавата по произход на лицата, при отчитане
на актуални данни за обстановката в Украйна към датата на постановяване на
административния акт.
След
връщане на преписката, в изпълнение на дадените от съда указания, на основание
чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето, са изпратени уведомления до
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Гурково с копие до Отдел „Закрила на
детето” гр. Гурково, като на основание чл.64 от ЗУБ във вр. с чл.15, ал.6 от
ЗЗДет, е изискано определянето на социален работник, който до приключването на
административното производство по предоставяне на международна закрила и при
последващи процедури, да действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите
на малолетните деца Ч.О. и Ч.Е., придружавани от своята майка Ч.М., като в това
си качество социалният работник да даде становище или да предостави социален
доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето /л.194 и л. 195 по делото/. Кандидатът за закрила Ч.М. отново е
запозната с писмени указания на руски език относно производството за
предоставяне на международна закрила в РБългария и правата и задълженията на
подалия молба за закрила чужденец. Съгласно собственоръчно написаното и удостовереното
от Ч.М. на 17.04.2018г., няма нови обстоятелства, които да иска да добави към
казаното на интервюто; запозната е с правата, които имат децата й че децата и
имат право на правна помощ. С вх. № УП 2318/ 02.05.2018г. в ДАБ при МС е
постъпил Социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” – Гурково относно
децата Е. О. Ч., ЛНЧ **********, родена на ***г. и О. О. Ч., ЛНЧ **********,
роден на ***г. Съгласно доклада децата Ч.О. и Е.Ч. се развиват в норма за
възрастта си, като Ч.О. посещава училище – за учебната 2017/ 2018г. е записан
като редовен в пети клас на СУ „***” гр. Гурково, а детето Ч.Е. предстои да
бъде записана в подготвителна група на детска градина. Децата се отглеждат при
режим, съобразен с възрастта им, като им е осигурено всичко необходимо за
нормалното физическо и емоционално развитие. Децата имат изградена емоционална
привързаност към своите родители, като контактуват с деца на тяхна възраст и
имат изградени приятелства. Основни грижи за децата полага тяхната майка, като
среща подкрепа от страна на своя съпруг О.Ч.. Семейството живее в собствено
жилище, което за закупили на разсрочено плащане, обзаведено с всичко необходимо
за едно домакинство и за задоволяване потребностите на децата. Родителите на
децата работят на смени във фирма „***” в гр. Гурково, като получават средно
общо месечно възнаграждение в размер на 900 лева. При извършеното посещение в
дома, в който се отглеждат децата, е констатирано, че хигиенно-битовите условия
на живот са на необходимото ниво, както и че са задоволени основните жизнени
потребности на децата от здравословна храна и дрехи, подходящи за пола, сезона
и възрастта им; осигурена им е сигурна и безопасна среда на живот, като са
задоволени здравните и образователните им потребности. Заключението на Отдел
„Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане” – Гурково е, че за
децата О.Ч. и Е.Ч. се полагат адекватни грижи и са осигурени необходимите
условия за тяхното нормално физическо и психическо развитие.
Със Заповед № 3 – 368/ 09.08.2018г.
и Заповед № 3-369/ 09.08.2018г. на Кмета на Община Гурково, на основание чл.25,
ал.2 от ЗУБ и във връзка с писмо № УПИ 2318/ 19.07.2018г. на Директора на РПЦ
с. Баня – териториално поделение на ДАБ при МС, Ч.М. – гражданка на Украйна,
ЛНЧ **********, е определена за законен представител на малолетните си деца – Ч.Е.,
ЛНЧ **********, родена на ***г. и О. О. Ч., ЛНЧ **********, роден на ***г., с
всички права и задължения предоставени й съгласно чл.25, ал.3 от ЗУБ.
На
05.08.2018г., в присъствието на социален работник от ОДЗ, Ч.М. и преводач от и
на руски език, е проведено интервю /беседа/ с Ч.О., гражданин на Украйна, ЛНЧ **********,
на 13 години. Съгласно изготвения Протокол за проведено интервю рег. № УП 2318
от 05.08.2018г., на детето е било разяснена целта на беседата – да разкаже защо
е напуснал Украйна, какви са били неговите преживявания и очаквания и
получаване на информация, необходима за нуждите на производството за
предоставяне на международна закрила. Ч.О. е разказал пред интервюиращия, че
след като започнала войната в Украйна, е престанал да ходи на училище, защото
започнали да крадат деца. Заради военните действия се местили от град на град –
първо са били в неговия роден град В., а след това в ***, след това и в други
градове, които не помни. След като започнала войната живота им се е променил,
започнали да ги заплашват. Не знае всички подробности относно напускането на
Украйна, защото родителите не му разказвали всичко, но са дошли в България защото
в Украйна имало заплахи срещу тях, нападнали и баща му. Имал е приятели в
Украйна, но не му липсват много, защото в България си намерил нови приятели.
Учи в училище в гр. Гурково и се чувства добре и спокоен.
С оспореното в настоящото съдебно
производство Решение № 6603/ 26.11.2019г., издадено от Председателя на
Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на РБългария, на
основание чл.75, ал.1, т.2 и 4 от Закона за убежището и бежанците, е отказано
предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут на Ч.М. и на децата й Ч.О.
и Ч.Е.. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на
констатацията, че в хода на образуваното производство по чл.68, ал.1, т.1 от
ЗУБ, не са установени факти и обстоятелства, обуславящи предоставянето на
бежански или хуманитарен статут на Ч.М. и на малолетните й деца. Прието е за
установено, че заявените от кандидатката причини за исканата международна
закрила, са от общ характер и не попадат в предметния обхват на ЗУБ, като Ч.М.
не е въвела релевантни твърдения за осъществено спрямо нея и малолетните й деца
преследване по см. на чл. 8 от ЗУБ; липсвали заявени опасения за сигурността и
правата й по изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини, както и данни лицата да са
били обект на репресии или спрямо тях да е било упражнявано психическо или
физическо насилие, дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до
риск от преследване. Обсъдени са заявените от Ч.М. при интервюто случаи на
нападение на съпруга й от непознат човек и заплахата с разстрел като е прието, че
същите са по причини от лично естество в държавата по произход и не
представляват преследване по см. на чл.8, ал.4 от ЗУБ. В мотивите на решението
е посочено и че основните опасения на Ч.М., с които е обосновано искането й за
международна закрила, се свързвали с преследване на съпруга й, на който обаче с
влязло в сила Решение № 10112 от 22.05.2017г. на Председателя на ДАБ при МС е
отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут и същият се е
завърнал в държавата по произход – Украйна. Според решаващия административен
орган спрямо молителката и малолетните й деца не са и налице предпоставките за
предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не съществувал бъдещ риск от
посегателства по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, нито имало възможност за
прилагането на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Въз основа на информацията за
обстановката в Украйна, изложена в Справка с вх. № МД-450/ 02.08.2019г. на
Дирекция „Международна дейност” на ДАБ, е прието, че не се установява наличието
на въоръжен конфликт на територията на Украйна и съотв. че Ч.М. и малолетните й
деца са били принудени да напуснат Украйна поради реална опасност от тежки и
лични посегателства или заплахи срещу живота или личността им като граждански
лица поради насилие в случай на международен или вътрешен въоръжен конфликт.
Предвид информацията, че ситуацията в Украйна не достига до границите на
въоръжен конфликт и поради липсата на тежки и лични заплахи във връзка с такъв,
е направен извод, че за Ч.М. и малолетните й деца не съществува реален риск от
тежки посегателства по чл.9, ал.1 от ЗУБ, който да сочи на основателност на
искането за предоставяне на хуманитарен статут. В заключение, при преценката на
свързаните с личното положение на чужденката и държавата й по произход относими
факти, е прието, че искането
за предоставяне на международна закрила е изцяло неоснователно, поради липсата
на предпоставките по чл.8 и чл. 9 от ЗУБ.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на оспореното Решение № 6603/ 26.11.2019г. на Председателя на ДАБ при
МС, в т.ч Справка с вх. № МД-450/ 02.08.2019г. на Дирекция „Международна
дейност” на ДАБ, Протоколи от проведени интервюта на Ч.М. и Ч.О., Социален
доклад рег. № 2318/ 02.05.2018г. и др. Като доказателство е приета и Справка с
вх. № МД-683/ 05.12.2019г. на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ.
На основание чл.15, ал.6 от ЗЗДет, за
образуваното дело и за насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание,
е уведомена Дирекция „Социално подпомагане” – Гурково, която е представила
социален доклад /л.258 и сл./.
В изпълнение на изискването на чл.15, ал.1 от
ЗЗДет, по делото е проведено изслушване на непълнолетния Ч.О., в присъствието
на социален работник от Дирекция „Социално подпомагане”, Отдел „Закрила на
детето” – Гурково и преводач от и на руски език. При проведеното изслушване О.
заяви, че е дошъл в България преди четири години, като родителите му казали, че
идват по работа. Тогава в Украйна имало война и заплаха – баща му бил ударен и
му счупили черепа. В Украйна се местили от град на град заради заплахите към
баща му. После разбрал, че имало заплахи и към майка му. О. също се страхувал
да излиза навън, защото „те знаеха кои са родителите ми”. Сега в България се
чувства добре – спокоен е и му харесва да живее в гр. Гурково – може да се
разхожда с приятелите си. Иска да остане в България – тук ходи на училище, в 7
клас е, има приятели. Не иска да се връща „там”.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168,
ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирани лица с правен интерес, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Решение
№ 6603/ 26.11.2019г. е издадено от
материално компетентния административен орган - Председателя на Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет на РБългария, при упражняване на нормативно регламентираните му
правомощия по чл.75 от ЗУБ.
Обжалваният акт е постановен в изискуемата
от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59,
ал.2 от АПК за неговото съдържание. Посочени са фактите и обстоятелства, на
които се основава възприетото административно решение за постановения отказ за
предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липсата на предпоставките
по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Следователно не е налице основание по см. на чл.146, т.2
от АПК за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно.
Обжалваното Решение № 6603/ 26.11.2019г. обаче
е издадено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и в противоречие с материалния закон – чл. 9 от ЗУБ, като съображенията за това са
следните:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на административния акт обхваща преценката дали са налице
установените от решаващия орган релевантни юридически факти /изложени като
мотиви в акта/, доколко същите се субсумират в посочената като правно основание
за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с акта правни
последици.
От съществено значение за предоставяне
статут на бежанец, съгласно чл.8 от ЗУБ и Женевската
конвенция, е съществуването на основателни опасения от преследване
по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или
принадлежност към определена социална група. Понятието „преследване" по
смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ е дефинирано като нарушаване на
основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване
на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или
повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат
физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или
съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация,
включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване
на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1- т. 3. За да може да се квалифицират като
преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, събитията, които са претърпени или
представляват заплаха, трябва да са достатъчно тежки, според тяхното естество
или повторение, или да представляват сериозно посегателство на правата на
човека, например живота, свободата или физическата цялост, или след преглед на
всички елементи в досието се установи, че те очевидно не позволяват на лицето,
което ги е претърпяло, да продължи да живее в страната по произход и да се
основават на една от причините за преследване по чл. 8, ал.1 от ЗУБ - раса,
религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически
убеждения. Преследването е на расова основа, когато преследвачът възприема
обекта на преследването като принадлежащ към друга расова група, различна от
неговата, от което произтича действителна или въображаема разлика и това е
мотивът на неговите действия. Хипотезата е неотносима към разглеждания случай -
молителите не навеждат каквито и да било доводи в тази насока. Понятието
религия може да се разбира в широк смисъл и да включва теистични, нетеистични
или атеистични вярвания, като преследването по религиозни причини може да
приеме различни форми, от пълна забрана за практикуване на култа и религиозно
образование до тежки дискриминационни мерки срещу лицата, принадлежащи към
определена религиозна група. В случая липсват каквито и да е било данни за
осъществявано или за основателно опасение за осъществяване по отношение на Ч.М.
и нейните деца в Украйна преследване по причина религия. Бежанската история на
чужденците не съдържа и твърдения за преследване по причина на тяхната националност,
разглеждана като принадлежност към определена група поради културна или езикова
идентичност или чрез връзки с население на друга държава; нито са инвокирани
конкретни факти за преследване, основано на принадлежността към определена социална
група. Липсата на заявени от лицата, търсещи международна закрила, факти,
действия или ситуации, относими към понятието „преследване" като
съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека,
достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, в някоя от формите по чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, обуславя извод, че в
съответствие и при правилно приложение на закона с обжалваното Решение № 6603/
26.11.2019г. на Председателя на ДАБ при МС, на Ч.М. и на децата й – Ч.О. и Ч.Е.,
е отказано предоставянето статут на бежанец, поради липсата на материалноправните
предпоставки по чл.8 от ЗУБ.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут
се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на
статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата
си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко
или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или
личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт. За преценката наличието на предпоставките
за предоставяне на хуманитарен статут от гл.т на трите вида „тежки посегателства"
по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ,
следва да се съобрази и член 15, б. а), б. б) и б. в) от Директива 2004/83/ЕО
относно минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на
бежанец или статут на субсидиарна закрила и Решение на СЕС от 17.02.2009г. по
дело С-465/2007г. Регламентацията по член 15, б. а) и б. б) от Директива
2004/83/ЕО, е абсолютно идентична на тази по ЗУБ и обхваща ситуации, при които
молителят за хуманитарен статут е специфично изложен на опасността от определен
вид посегателство. Посегателството, дефинирано в член 15, б. в) от Директивата
като изразяващо се в тежки и лични заплахи срещу живота или личността на
молителя, обхваща една по-обща опасност от посегателство – „заплахи срещу
живота или личността" на цивилно лице в по-широк план, отколкото
определени насилия, присъщи на обща ситуация на въоръжен вътрешен или
международен конфликт, като насилието в основата на посочените заплахи е
квалифицирано като "безогледно" т.е може да се разпростира към лица
без оглед на личното им положение. Макар формулировката на съображение 26 от Директивата
да предполага, че само обективното констатиране на свързана с общата ситуация в
дадена страна опасност по принцип не е достатъчно за установяване, че
прогласените в член 15, б. в) от Директивата условия са изпълнени по отношение
на определено лице, все пак допуска хипотезата за извънредна ситуация, която би
се характеризирала с толкова висока степен на опасност, че да съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че това лице индивидуално би се
изложило на разглежданата опасност. Съгласно посоченото по-горе Решение на СЕС,
член 15, буква в) от Директивата във връзка с член 2, буква д) от същата директива трябва
да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу
живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на
условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична
цел поради присъщи на неговото лично положение елементи, като съществуването на
такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила,
или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за
отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни
и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната
страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си
на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените
заплахи. Съществуването на въоръжен конфликт трябва да бъде признато с оглед
прилагането на член 15, буква в, когато редовните въоръжени сили на дадена
държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват
две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да
бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по
смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените
сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили и продължителността
на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на
насилие, съществуващо на въпросната територия – Решение от 30 януари 2014 г. на
СЕС по дело С-285/ 2012 г.
Преценката
за наличието в случая на предпоставките по чл.9 от ЗУБ за предоставяне на
хуманитарен статут, освен в контекста на гореизложеното, следва да бъде извършена
и при отчитане на обстоятелството, че заявители по молбата за закрила са и
децата Ч.О. и Ч.Е..
Съгласно чл. 2 (1) от Конвенцията за правата на
детето, приета от Общото събрание на ООН, държавата е длъжна да зачита и да
осигури правата, предвидени в Конвенцията, на всяко дете, в пределите на своята
юрисдикция, без каквато и да е дискриминация. В чл. 3 (1) от Конвенцията е предвидено, че
висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни
институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи". Следователно принципът за „висшия интерес на
детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето, е от
основополагащо значение, поради което малолетните и непълнолетните деца са уязвима
група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В националното законодателство този принцип е
регламентиран в §1, т.5 от ДР на ЗЗДет., като съгласно чл.6а от ЗУБ при
прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето,
която преценка на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с
разпоредбите на ЗЗДет. Принципът за "най-добрия интерес на детето" последователно
е закрепен и в редица директиви на ЕС относно международната закрила. В
съображение 18 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
13.12.2011г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или
лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила,
за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за
субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, „висшият
интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите-членки
при изпълнението на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на ООН за
правата на детето от 1989г. При определяне на висшия интерес на детето
държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на
семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на
съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на
непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В
чл. 20, § 5 от Директивата отново е посочено изрично, че висшият интерес на
детето е първостепенно съображение за държавите-членки при изпълнението на
разпоредбите на настоящата глава относно непълнолетните лица. В същия смисъл е и
съображение ЗЗ от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
26 юни 2013г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на
международна закрила, съгласно което висшите интереси на детето следва да имат
първостепенно значение за държавите-членки при прилагането на настоящата
директива, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз
и Конвенцията на ООН за правата на детето. При оценка на най-висшия интерес на
детето държавите-членки следва по-специално да вземат надлежно под внимание
благополучието и социалното развитие на непълнолетното лице, в т. ч. неговия
произход. Първостепенното значение на висшите интереси на детето е още веднъж
подчертано в чл. 25, § 6 от тази Директива. Директива 2013/ЗЗ/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 26 юни 2013г. за определяне на стандарти относно
приемането на кандидати за международна закрила в съображение 9 прогласява, че
при прилагането й държавите членки следва да гарантират пълно спазване на
принципа на висшия интерес на детето и на единството на семейството в
съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз,
Конвенцията на ООН за правата на детето и Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 23 от тази директива, озаглавена
"Ненавършили пълнолетие" гласи, че 1. Висшият интерес на детето
представлява първостепенен аргумент за държавите членки при прилагането на
разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят до ненавършили
пълнолетие. Държавите членки гарантират стандарт на живот, подходящ за
физическото, умственото, духовното, моралното и социалното развитие на
ненавършилите пълнолетие. 2. При преценяването на висшия интерес на детето
държавите членки обръщат особено внимание на следните фактори: а) възможностите
за събиране на членовете на семейството на едно място; б) благосъстоянието и
социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се обърне особено внимание
на неговата лична ситуация; в) съображенията за безопасност и сигурност,
особено когато съществува риск ненавършилият пълнолетие да е жертва на трафик
на хора; г) мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст
и зрялост.
В РБългария преценката на най-добрия
интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за
закрила на детето и от специализираните органи, предвидени в този
закон. В случая в мотивите на обжалваното решение не е разгледано и
обсъдено положението на непълнолетния Ч.О. и на малолетната Ч.Е., като
административният орган се е ограничил само до бежанската история на майката.
Липсва обсъждане на най-добрия интерес на детето, като не е извършена преценка
на обстоятелствата, посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. Децата принадлежат към
уязвима група със специфични нужди по смисъла на Директива 2013/ЗЗ/EC от 26 юли
2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за
международна закрила. Административният орган не е обсъдил тяхното положение и
последиците за тях при евентуално връщане в страната им по произход. Съгласно
чл. 21 от Директива 2013/ЗЗ/ЕС от 26 юни 2013г. за определяне на стандарти относно
приемането на кандидати за международна закрила, държавите членки отчитат в
националното право за прилагане на директивата специфичното положение на
уязвимите лица, като ненавършилите пълнолетие, непридружените ненавършили
пълнолетие, хората с увреждания, възрастните хора, бременните жени, самотните
родители с ненавършили пълнолетие деца, жертвите на трафик на хора, лицата с
тежки здравословни проблеми, лицата с психични разстройства и лицата, които са
понесли мъчения, изнасилвания или други тежки форми на психологическо,
физическо или сексуално насилие, например жените - жертва на генитално
осакатяване, в националното право за прилагане на настоящата директива. Според
чл. 22 от Директивата за ефективното прилагане на член 21 държавите членки
преценяват дали кандидатът е кандидат със специални потребности за приемане.
Държавите членки посочват също естеството на тези потребности. Тази преценка
започва в разумен срок след подаване на молба за международна закрила и може да
бъде включена в съществуващите национални процедури. Държавите членки
гарантират, че тези специални потребности за приемане също се разглеждат в
съответствие с разпоредбите на настоящата директива, ако те станат явни на
по-късен етап от процедурата за предоставяне на убежище. Държавите членки
гарантират, че подкрепата, предоставяна на кандидатите със специални
потребности за приемане в съответствие с настоящата директива, е съобразена с
техните специални потребности за приемане по време на цялата процедура за
предоставяне на убежище и осигуряват подходящо наблюдение на положението им. Не
е необходимо предвидената в параграф 1 преценка да е под формата на
административна процедура. Единствено уязвимите лица по смисъла на член 21
могат да се разглеждат като лица със специални потребности за приемане и
следователно да се ползват от специфичната подкрепа, предоставяна в
съответствие с настоящата директива. Следователно посочената Директива въвежда
изискването за специална процедура за идентификация на уязвими групи търсещи
закрила със специфични нужди, с цел максималната защита на техните права. По
делото липсват обаче доказателства, че Ч.О. и Ч.Е. са преминали през подобна
процедура за идентификация. Както беше посочено, заключението, обективирано в
представения социален доклад от 02.05.2018г. на Дирекция "Социално
подпомагане” – Гурково е, че за децата Ч.О. и Ч.Е. се полагат адекватни грижи от
майката Ч.М. с подкрепата на бащата Ч.О. и са осигурени необходимите условия за
тяхното нормално физическо и психическо развитие; задоволени са основните
жизнени потребности на децата от здравословна храна и дрехи; обезпечена им е
сигурна и безопасна среда на живот; задоволени са здравните и образователните
им потребности, като децата са интегрирани и социализирани в българското
общество – Ч.О. е записан като редовен ученик в СУ „***” гр. Гурково и има
изградени приятелски връзки, а детето Е.Ч. към 2018г. е предстояло да бъде
записана в подготвителна група в детска градина. Документът свидетелства за
наличието на трудова заетост на майката, която осигурява нужните доходи за
обезпечаване на разходите по издръжката, както и че семейството живее в
собствено жилище в гр. Гурково, закупено на разсрочено плащане, обзаведено с
всичко необходимо за едно домакинство за задоволяването потребностите на децата.
В контекста на този социален доклад и при прилагането на принципа за
"висшия интерес на детето", решаващият административен орган е бил
длъжен да извърши преценка на конкретните факти от бежанската история на
жалбоподателката и нейните деца във връзка с променената обстановка в страната по
произход и как същата би се отразила на децата при евентуалното им завръщане в държавата
по произход.
В тази връзка следва да се отбележи, че
съдът приема за основателно възражението на жалбоподателите, че в нарушение на
процесуалните правила административният орган не е изяснил всички релевантни за
произнасянето факти и обстоятелства и не е събрал относимите доказателства, тъй
като справката за обстановката в Украйна, на която се основава оспореното
решение, не е актуална – изготвена е близо четири месеца преди произнасянето на
Председателя на ДАБ при МС. Нещо повече – освен че приложената към
административната преписка Справка вх. № МД-450/ 02.08.2019г. от Дирекция
„Международна дейност” в ДАБ не може да се приеме като актуална към датата на
издаване на обжалвания акт, същата третира положението в гр. Лисичанск –
Луганска област, Украйна и очевидно справката не е била изготвена за нуждите на
административното производство, образувано по молбата на Ч.М. и децата й за
предоставяне на международна закрила.
Преценката на
актуалната ситуация в Украйна следва да се извърши въз основа на представената
и приета като доказателство по делото Справка вх. № МД – 683/ 05.12.2019г. от
Дирекция „Международна дейност” в ДАБ. Съгласно посочената справка най -
значимите въпроси, свързани с правата на човека, включват цивилни жертви,
насилствени изчезвания, изтезания и други злоупотреби, извършени в контекста на
предизвикания от Русия конфликт в района на Донбас, злоупотреба със задържани
лица от страна на правоприлагащите органи, тежки животозастрашаващи условия в
затворите и центровете за задържане, произволни арести и задържане; цензура;
блокиране на уеб сайтове; нарастваща неспособността на правителството да потърси
отговорност от извършители на насилие срещу журналисти, активисти, етнически
малцинства и ЛГБТИ лица; широко разпространена корупция в правителството и
най-тежките форми на детски труд. Сочи се в справката, че Правителството като
цяло не успява да предприеме адекватни мерки за наказателно преследване или
наказание на повечето длъжностни лица, които са извършили злоупотреби, което
води до климат на безнаказаност. Групите по правата на човека и Обединените
нации отбелязват значителни недостатъци в разследванията за нарушения на
правата на човека, извършени от правителствени сили за сигурност, по -
специално в твърдения за изтезания, насилствени изчезвания, произволно
задържане и други злоупотреби, за които се твърди че са извършени от Службата
за сигурност в Украйна.
От друга страна изложените в справката
факти за състоянието на вътрешно разселените лица в Украйна съдържат данни
дискриминационно третиране на вътрешноразселените лица от гл.т на здравеопазване,
заетост, административни услуги, по-ниско заплащане и т.н. Такива данни
най-малкото изискват обсъждане и преценка дали по отношение на вътрешно
разселените лица в Украйна се нарушава забраната за нечовешко или унизително
отношение и наказание по чл. 3 от Европейската конвенция
за защита на правата на човека и основните свободи. Нарушаването на
посочената забрана съставлява основание по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ за предоставяне
на хуманитарен статут. На следващо място с оглед данните за вътрешно
разселените лица в Украйна по доклада на Международната организация по
миграция, се изисква преценка дали търсещите закрила лица биха се оказали в
състояние на крайна нищета в държавата по произход без да могат да задоволяват
своите потребности от храна, лична хигиена и дом, което би увредило физическото
и психическото им здраве и би довело до влошаване на положението им,
несъвместимо с човешкото достойнство, според критериите по т. 92 и т. 93 от Решение
на СЕС от 19 март 2019 г. по преюдициално дело С-163/17. Описаните
характеристики на обстановката в Украйна, вкл. че държавата е отговорна за
безнаказаността за извършени нарушения на човешките права в т.ч и от нейни
органи, обуславят необходимостта от преценка за наличието на други хуманитарни
причини по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут
на жалбоподателката и децата й. В тази връзка в обжалваното решение липсват мотиви, като бланкетно е посочено, че на са
налице предпоставки за приложението на посочената норма.
По изложените съображения съдът намира, че оспореното
Решение № 6603/ 26.11.2019г. на Председателя на ДАБ, в частта му, в която е
отказано предоставянето на хуманитарен статут на Ч.М. и на децата й Ч.О. и Ч.Е.,
като постановено при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел, е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Преписката следва да бъде върната
за ново разглеждане и произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен
статут. При новото произнасяне за изясняването на всички релевантни за случая
факти и обстоятелства, обстановката в Украйна следва да бъде преценявана въз
основа на последните актуални данни за държавата по произход на лицата, като се
извърши преценка за наличието на други хуманитарни причини по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на
субсидиарна закрила. Следва да бъде съобразен и принципа за осигуряване на
най-добрия интерес на детето, установен с Конвенцията на ООН за правата на
детето, дефиниран в българското законодателство в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. и
приложим в това производство съгласно чл. 6а от ЗУБ. С оглед спецификата на
конкретния случай, при определяне на висшите интереси на децата, които са от
първостепенно съображение във всички действия, при произнасянето решаващият
административен орган следва да извърши преценка на физическите, психическите и емоционалните
потребности на децата, опасността или вредата, която има вероятност да им бъде
причинена; последиците, които ще настъпят за децата при промяна на
обстоятелствата, като се
обърне внимание и на принципа за целостта на семейството.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 90 от ЗУБ във връзка с чл. 172, ал. 2, предл. 2 и чл.173, ал.2 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от Ч.М.,
ЛНЧ **********, държава – Украйна, народност – украинка, лично и в качеството й
на законен представител на Ч.Е., ЛНЧ **********, държава – Украйна, народност –
украинка и от Ч.О., ЛНЧ **********, държава – Украйна, народност – украинец,
със съгласието на майка си Ч.М., всички с адрес ***, Решение № 6603/
26.11.2019г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски
съвет на РБългария, в частта му, с
която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Ч.М. и на децата й Ч.О.
и Ч.Е., като незаконосъобразно.
ИЗПРАЩА преписката на Председателя на Държавна
агенция за бежанците при Министерски съвет на РБългария за ново произнасяне по
молбата за предоставяне на хуманитарен статут на Ч.М., ЛНЧ **********, лично и
в качеството й на законен представител на Ч.Е., ЛНЧ ********** и на Ч.О., ЛНЧ **********,
действащ със съгласието на майка си Ч.М..
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Ч.М.,
ЛНЧ **********, лично и в качеството й на законен представител на Ч.Е., ЛНЧ **********
и от Ч.О., ЛНЧ **********, със съгласието на майка си Ч.М., всички с адрес ***,
в частта й по оспорването на Решение № 6603/ 26.11.2019г. на Председателя на
Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта му, с която е
отказано предоставянето статут на бежанец на Ч.М. и на децата й Ч.О. и Ч.Е., като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: