Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени, 09.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти
състав, в публично съдебно заседание на единадесети юли две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТИНА МИНЕВА
при секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладваното от съдия Минева
гражданско дело № 904 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена
от "Р. КБ"
ООД, с ЕИК *****,
представлявано от П.Б.- управител, чрез адвокат В. С. П.- *** против И.Д.Д., с ЕГН **********, с която е предявен иск
с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД. Претендира се и законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба до изплащане на дължимата сума.
Ищецът твърди, че с ответника бил сключен Трудов договор с № ***/28.06.2012 г., въз основа на който И.Д.И. бил нает на
работа в централен офис на "Р. КБ"
ООД в гр.***, като ***,
с код по НКП ***. Посочва, че в т. 9, б. "А" от трудовия договор
страните са договорили клауза със следното съдържание: "С цел повишаване квалификацията на работника /служителя/,
работодателят организира и провежда обучение за своя сметка в чужбина и
страната. Ако работникът/служителят/ не завърши обучението, или след като го е
завършил не постъпи на осигурената му работа, или я напусне
по свое желание преди изтичането на 3
(три) годишен срок от началото на обучението, същият дължи
обезщетение на работодателя в размер на направените разходи за обучение,
включително командировъчни, пътни и дневни."
Посочено е на следващо място в исковата молба, че на 30.05.2016 г.
ответникът И.И. е входирал в деловодството на "Р. КБ" ООД искане за напускане на заеманата от него
длъжност, считано от деня на подаване на молбата. Със Заповед № ***/30.05.2016 г. на основание чл. 325, т. 1 КТ ответникът
бил освободен от работа. Твърди се, че с доброволното си напускане ответникът
не изпълни задължението си обективирано в т. 9, б. "А" от трудовия
договор.
Претендира се възстановяване на изразходваните за обученията му през
последните 3 години суми в общ размер от 11 584,95 лева, ведно със законната
лихва от 27.12.2017г.- дата на депозиране на исковата молба в съда. Посочва, че
за периода на исковата претенция ответникът е командирован за първи път на
12.03.2014г. и за последен път на 19.01.2016г., както следва:
1. Със Заповед № ***/12.03.2014
г., служителят е командирован заедно с двама свои
колеги до ****, **** с цел обучение относно ***, за периода 15.03.2014
г. - 21.03.2014 г. Като командировката е осъществена със служебен автомобил.
По време на командировката са разходвани следните суми:
15.03.2014 г. - 16.03.2014 г. - нощувка в *** на
стойност 73.57 €
16.03.2014 г. -19.03.2014 г. - нощувки в *** Х-л на стойност 216.82€
20.03.2014 г. - 21.03.2014 г. - нощувка в ***, *** на
стойност 457.16 HRK
дневни за периода 15.03.2014 г. - 21.03.2014 г. на стойност 245 €
гориво на стойност 1/3- 6.65€
магистрални такси на стойност -1/3- 31.5 €
обучение на стойност 300€;
2. Със Заповед № ***/06.01.2015
г., служителят е командирован до ***, *** с цел сервизно обучение, за периода 31.01.2015 г. -
07.02.2015 г. По време на командировката са
разходвани следните суми:
31.01.2015 г. - 01.02.2015 г. - нощувка в *** на стойност 45 €
01.02.2015 г. - 06.02.2015 г. - нощувки в Х-л **** на стойност 250 €
06.02.2015 г. - 07.02.2015 г. - нощувка в *** на стойност 45 €
дневни за периода 31.01.2015 г. - 07.02.2015 г.- на стойност 280 €
обучение на стойност 420 €;
3. Със Заповед № ***/18.01.2015
г., служителят е командирован заедно с шест свои
колеги до ***, *** с цел сервизно обучение, за периода 01.03.2015 г. -
04.03.2015 г. Като командировката е осъществена със самолет. По време на командировката
са разходвни следните суми:
самолетни билети ***-***-***-***-*** на
стойност 535.50€
01.03.2015 г. - 04.03.2015 г. - нощувки в х-л *** на стойност 150 €
дневни за периода 01.03.2015 г. - 04.03.2015 г. на стойност 140 €
гориво- на стойност 1/7- 4.27 €
паркинг - на стойност 1/7 - 0.71 €
обучение - на стойност 210 €;
4. Със Заповед № ***/28.10.2015 г., служителят е командирован до ***, *** с цел
сервизно обучение, за периода 28.11.2015 г. - 06.12.2015 г. По време на
командировката са разходвани следните суми:
28.11.2015г.-29.11.2015г.- нощувка в х-л *** на стойност 69 €
29.11.2015 г. - 04.12.2015 г. - нощувки в х-л *** на стойност 355 €
04.12.2015 г. - 05.12.2015 г. -
нощувка в *** на
стойност 45 €
05.12.2015 г. - 06.12.2015 г. - нощувка в Х-л ***, *** на
стойност 476.20 HRK
дневни за периода 28.11.2015г.-06.12.2015г. на стойност 315 €
обучение на стойност 440 €;
5. Със Заповед № ***/19.01.2016
г., служителят е командирован до ***, *** с цел обучение ***, за
периода 13.02.2016 г. -20.02.2016 г. По време на командировката са разходвни
следните суми:
13.02.2016 г. -14.02.2016 г. - нощувка в х-л *** на стойност 49 €
14.02.2016 г. -18.02.2016 г. - нощувки в х-л *** на стойност 200 €
18.02.2016 г. -19.02.2016 г. - нощувка в *** х-л *** на
стойност 56.50€
19.02.2016 г. - 20.02.2016 г. - нощувка в х-л *** на стойност 8151.93 RSD
дневни за периода 13.02.2016 г. - 20.02.2016 г. -на стойност 280 €
обучение на стойност 440 €.
Твърди се в исковата молба, че ответникът
преминал серия от обучения и квалификации в чужбина, за периода
2014г.-2016г., подробно индивидуализирани в исковата молба и молбата уточнение
към нея. Като за всички командировки се претендира да са изразходвани общо 4
113,30 евро или 8 044,91 лева за: нощувки, дневни и самолетни билети.
Посочено е и че за всички квалификационни мероприятия ищецът е
заплатил и такси за проведените обучения, в които е взел участие ответникът, в
общ размер на 1 810 евро или 3 540 лева. Твърди, че ответникът съответно за
командировката със Заповед № ***/18.01.2015
г. до ***, *** декларирал че са изразходвани 324,89 евро и съответно за командировката със Заповед
№ ***/28.10.2015 г. декларирал че са
изразходвани 850,70 евро. Претендира разноски.
В съдебно заседание адвокат П.- пълномощник на ищеца, намира, че исковата
претенции следва да бъде уважена, така както е предявена, като излага конкретни
доводи, обективирани в писмена защита. Обективирано
е в съдебно заседание възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, както и за недължмост на част от разноските, посочени в списък
по чл. 80 ГПК от процесуалния представител на ищеца.
Ответникът в отговора на исковата молба намира предявения иск за
неоснователен, необоснован и недоказан и отправя искане до съда същият да бъде
изцяло отхвърлен. Не оспорва, че между страните е сключен Трудов договор с № ***/28.06.2012 г., въз основа на който заемал длъжността при
ответника ***, както и
че същият е прекратен на основание чл. 325, т.1 КТ. Твърди, че е изпълнявал
стриктно трудовите си ангажименти, както и че има степен на образование
„висше", образователно - квалификационна степен „бакалавър", по
специалност „***" с
професионална квалификация *** - ***г. придобита в **** и
образователно квалификационна степен „магистър", по специалност *** с професионална квалификация *** - *** г.
придобита в ****, както и
че е започнал работа при ищеца именно заради познанията, които има и
образователния му ценз, както и прекия му опит с ремонт на земеделска техника.
Посочва, че поради факта, че познава добре земеделската техника учил е в
университет и е прилагал на упражнения и задължителни практики наученото не е
преминал „специално обучение", с което да е повишил квалификацията си
повече от придобитата от тази преди постъпване на работа, както и да е придобил
степен на квалификация със знания и умения по-високи, от тези които е имал към
2012г. Единственото, което е получил от ищеца, посочва да е запознаване с видовете машини, които той
продава и сервизира, техническа документация по машините, електроника и
автоматика, което било необходимо, за да изпълнява трудовите си задължения.
Обективирано е възражение за нищожност на клауза в т. 9 б. „А"
от Трудов договор № *** от
28.06.2012г., с посочени в претендираната насока основания.
Потвърждава, че е пътувал в командировка на посочените от ищеца дати до
посочените градове, но твърди, че на посетените от него "сервизни
обучения", обучение за повишаване на квалификацията му не са извършвани,
тъй като обученията се провеждали регулярно през годината и било задължително
присъствието на дистрибуторите на фирмата **** от различни държави. Посочва на следващо място, че
технологиите на които е бил обучаван са приложими само за марката ***, чийто оторизиран представител за България е ищеца,
както и че това е било необходимо единствено за изпълнение на трудовите му
задължения, като по никакъв начин той не се е квалифицирал или преквалифицирал.
Посочено е в отговора, че при условията на евентуалност, при приемане от
съда наличието на оспорената клауза, то след като процесното трудово
правоотношение между страните е прекратено по реда на чл. 325, т.1 КТ, а не по
реда на чл. 326, ал.1 КТ то не е приложима и разпоредбата на чл. 234, ал.3, т.2 КТ.
В заключение се претендира и клаузата по т. 9 б. „А" от Трудов
договор № *** от
28.06.2012г. да е неравноправна, с посочени основания за това. Претендират се направените разноски в
исковото производство.
Процесуалният представител на ответника в съдебно заседание обективира
искане за отхвърляне предявения иск, какато по основание така и по размер, с
оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства. Прави в съдебно
заседание възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено
от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
И.Д.И. е завършил средно
образование в ***, гр. ***, с професионална квалификация *** и специалност ***.
Ответникът притежава образователно- квалификационна степен- бакалавър по
специалност ***, машинен
инженер, както и образователно- квалификационна магистър по специалност ***, магистър инженер и двете на ***, *** факултет.
Не е спорно по делото, че между
страните е имало сключен трудов договор с № ***/28.06.2012 г., въз основа на който И.Д.И. бил нает на
работа в централен офис на "Р. КБ"
ООД в гр. ***, като ***, с код по НКП ***. След
депозирана молба с дата 30.05.2016г. от И. И. до представляващите ищеца, трудовото правоотношение
между страните по делото е прекратено по реда на чл. 325,т.1 КТ на 30.05.2016 г.
По делото не се спори, че ответникът е пътувал на посочените от ищеца дати до
посочените градове, а именно: до ***, *** за периода 15.03.2014
г. - 21.03.2014 г.; до ***, *** за периода 31.01.2015 г. - 07.02.2015г.; до ***, *** за
периода 01.03.2015 г. - 04.03.2015г.; до **,*** за
периода 28.11.2015г.-06.12.2015 г. и до ***, *** за
периода-13.02.2016г.-20.02.2016г. При пътуванията си ответникът е взел участие
в проведените обучения, организирани от ***, като на И.И.
са издадени за всяко едно от тях следните сертификати: Сертификат за участие на
обучение: ***, март
2014 г.; Сертификат за участие на обучение: *** Ниво ***,
февруари 2015г.; Сертификат за участие на обучение: ***, март 2015г.; Сертификат за участие на обучение: *** (*** ниво)
ъпгрейд, декември 2015г. и Сертификат за участие на обучение: *** Ниво **,
февруари 2016г.
Служители на дружеството- ищец между които и
ответникът И.И. са посетили ***, *** за
периодите 15.03.2014 г. - 21.03.2014 г.; 31.01.2015 г. - 07.02.2015г.; 01.03.2015
г. - 04.03.2015г.;. и за периода- 13.02.2016г.-20.02.2016г., както и ***, *** за
периода 28.11.2015г.-06.12.2015 г. Видно от заповед № ***/12.03.2014 г.; заповед №
**/06.01.2015 г.; заповед №
***/18.01.2015 г.; заповед №
**/28.10.2015 г. и заповед №
***/19.01.2016 г.същите
са командировани до посочените места. Посочените заповеди
отговаря на изискванията, предвидени в Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина. Във всяка от тях е посочен конкретен
период на престоя, задача на посещението, а именно "сервизно
обучение", което в някои от заповедите е конкретизирано, касателно вида машина.
Посочено е, че разходите за пътни, дневни и квартирни пари се поемат
съгласно Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина. Определено
е пътуването до всяко едно от местата за обучение да се извърши със служебен
автомобил, с изключение на пътуването до ***, ***, за периода 01.032015г.- 04.03.2015г., което е било
осъществено със самолет. Тези обстоятелства се потвърждават от писмените
доказателства представени от ищеца, както иот показанията на разпитаните по
делото свидетели.
За първия период на посещение в ***, ***, а
именно 15.03.2014г.- 21.03.2014г. са заплатени 410,57 евро за нощувки за
ответника, пътни в размер на 38,15 евро и дневни в размер на 245 евро. Тези
обстоятелства се установяват от фактура № *** от 20.03.2014 година , издадена на „Р. КБ" ООД, междинна фактура, от 19.03.2014 година ,
издадена на „Р. КБ"
ООД, фактура, № *** от
15.03.2014 година , издадена на „Р. КБ"
ООД. Цената на обучението за посоченото посещение е в размер на 300,00 евро, разходнооправдателен
документ е фактура № ***/02.04.2014
година. Тези обстоятелства се потвърждават и от авансов отчет за валута от
24.03.2014 година за изразходвани 769,53 евро /1 505,07 лева/. С РКО за валута №
***/24.03.2014 година на И.Д.И. по заповед
за командировка № ***/12.03.2014
година са изплатени 769,53 евро /1 505,07 лева/.
На 30.01.2015 година с РКО от
същата дата авансово са предоставени на И.И. от ищеца 1 000,00 евро. За
обучението в ***, ****, за периода 31.01.2015 г. - 07.02.2015г. са заплатени
340,00 евро за нощувки за ответника, и дневни в размер на 280,00 евро. Тези
обстоятелства се установяват от фактура, № *** от 01.02.2015 година , издадена на „Р. КБ" ООД, фактура, № *** от 07.02.2015 година, издадена на „Р. КБ" ООД и фактура, № ****** от 01.02.2015 година, издадена на „Р. КБ" ООД. Цената на обучението за посоченото
посещение е в размер на 420,00 евро, видно от разходнооправдателен документ
фактура № ***/24.03.2015
година. И.И. е представил за одобрение на разходите по командировката авансов
отчет от 11.02.2015 година, с
декларирани изразходвани 620,00 евро
и е възстановил на ищеца 380,00 евро. С РКО за валута № ***/11.02.2015 година на И.Д.И. по заповед за командировка №
***/06.01.2015 година са изплатени
620,00 евро /1 212,61 лева/.
За следващото посещение в ***, ***, а
именно 01.03.2015г.- 04.03.2015г. са заплатени 150,00 евро за нощувки за
ответника, пътни в размер на 540,48 евро и дневни в размер на 140 евро. Тези
обстоятелства се установяват от фактура, № ***** от 01.03.2015 година, издадена на „Р. КБ" ООД, както и от протокол № ***/09.02.2015г. Цената на обучението за посоченото
посещение е в размер на 210,00 евро, видно от фактура № ***/24.03.2015 година. На 26.02.2015 година с РКО за валута
от същата дата авансово са били предадени от представляващ ищеца на И.И. 325,00
евро. Тези обстоятелства се потвърждават и от авансов отчет за валута от
09.03.2015 година с декларирани изразходвани 324,89 евро /653,43 лева/. С РКО
за валута № ***/09.03.2015
година на И.Д.И. по заповед за командировка № ***/18.01.2015 година са изплатени 324,89 евро /635,43
лева/.
За
обучението в ***, *** за периода
28.11.2015г.-06.12.2015 г. са заплатени 555,70 евро за нощувки за ответника, и
дневни в размер на 315,00 евро. Тези обстоятелства се установяват от фактура № *** от
29.11.2015 година, издадена на „Р. КБ" ООД, документ с № *** от
03.12.2015 година, издадена на „Р. КБ" ООД, фактура с № *** от
04.12.2015 година, издадена на И.И. и фактура № **** от
05.12.2015 година , издадена на „Р. КБ" ООД. Цената на
обучението за посоченото посещение е в размер на 440,00 евро, видно от фактура №
***/14.01.2016 година. На 27.11.2015 година с РКО за
валута от същата дата авансово са били предадени от ищеца на И.И. 1000,00 евро.
И.И. е представил за одобрение на
разходите по командировката авансов отчет от 15.12.2015 година, като декларира
изразходвани 850,70 евро /1 663,82 лева/. С РКО за валута № ***/15.12.2015
година на И.Д.И. по заповед за командировка № ***/28.10.2015
година са изплатени 850,70 евро /1 663,82 лева/.
На
12.02.2016 година с РКО от същата дата авансово са предоставени на И.И. от
ищеца 1 000,00 евро. За обучението в ***, ***, за
периода 13.02.2016 г. - 20.02.2016г. са заплатени 373,50 евро за нощувки за
ответника, и дневни в размер на 280 евро. Тези обстоятелства се установяват от
фактура, № *** от 14.02.2016 година, издадена на „Р.
КБ" ООД, фактура, № *** от 14.02.2016 година,
издадена на „Р. КБ" ООД, фактура, № *** от
18.02.2016 година, издадена на "Р. КБ" ООД и фактура, № *** от
19.02.2016 година, издадена на „Р. КБ" ООД. Цената на
обучението за посоченото посещение е в размер на 440,00 евро, видно от
разходнооправдателен документ фактура № ***/25.02.2016 година. И.И. е
изготвил за одобрение на разходите по командировката авансов отчет от
23.02.2016 година, с декларирани
изразходвани 653,50 евро /1 278,13 лева/. С РКО за валута № ***/24.02.2016
година на И.Д.И. по Заповед за командировка № ***/19.01.2016
година са изплатени 653,50 евро /1 278,13 лева/.
Посочените
писмени доказателства кореспондират и с показанията на свидетелите Т. Т. и С. С., като
всъщност между страните не съществува спор, касателно размера на изразходваните
суми от ищеца, относно пътни, дневни, квартирни и такси за обучение. Разпитаните
свидетели по делото Т. и С., посещавали заедно с
ответника обучителние семинари в ** и **,
подробно разказват за програмата на всяко от посещенията, като тя била
идентична всеки път, а именно представяне на съответната машина, с акцент на
нововъведенията в нея, с цел адекватното отстраняване на евентуално възникнал
проблем по нея, като обученията имали теоретична и практична част. Теоретичната
част се осъществявала в запознаване на участниците с новостите по машината,
като лекторът показвал и свалянето на отделните елементи- възли и детайли от
машината, като участниците в семинара също имали възможност да направят това в
практическата част, която се осъществявала в сервизни халета. И двамата
свидетели са категорични, че без преминалите обучения, касателно новостите в
машините същите, не биха били достатъчно ефективни в изпълняването на
служебните си задължения, тъй като отстраняването на даден проблем би им отнело
двойно или тройно повече време, ако не са участвали в конкретните обучения. Свидетелят
С. оценява обученията като допълнителна квалификация,
която няма как да бъде получена от висше учебно заведение, която от своя страна
помага за повишаване квалификацията, работоспособността и ефективността на
участвалия в обучението служител. Свидетеля С.
описва начинът на заплащане на разходите по командировките за обученията, като
описаното от него се подкрепя по еднопосочен начин от представените разходно
отчетни документи по делото, подробно описани по-горе.
Свидетелите Т. и С. са
категорични, че посещенията са били с цел обучение, тъй като за човек, който
работи на такава длъжност- сервизен техник, е необходимо да знае как се
сглобяват и разглобяват отделните възли, детайли и инсталации. Свидетелят С.
твърди да е получил знания, които счита, че са в помощ и за подобряване на
работата му при ищеца. Свидетелите споделят също така, че всяка фирма,
произвеждаща земеделска техника, има своите специфики при машините, поради
особеностите на внедрените технологии при отделните производители, поради което
не всичко наученото в обученията, организирани за техника *** е
приложимо при земеделска техника на друг производител.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото е допусната и съответно
изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е отговорило на
поставените задачи, след като се е запознало с материалите по делото, извършило
е справка в счетоводството на ищеца и преглед на счетоводните му книги.
Установява се, че за петте обучения, посетени от ответника в процесните периоди,
ищецът е изразходвал 5 476,40 евро, с левова равностойност 10 710,91 лева при
фиксинг за 1 евро 1,95583 лева, като
получените дневни са в общ размер на 1 260,00 евро с левова
равностойност 2 464,35 лева; заплатените средства за нощувки са в общ размер на
1 809,77 евро с левова равностойност 3 539,60 лева; парите за пътни разходи
възлизат общо в размер на 596,63 евро с левова равностойност 1 166,91 лева и за
обучение ищецът е разходвал сума в размер на общо 1 810,00 евро с левова
равностойност 3 540,05 лева. От експертното заключение се установява, че представените
от представляващите ищеца първични счетоводни документи са отразени във
водените счетоводни регистри при ищеца за периода, за който се отнасят.
Разходите за обучение и самолетни билети са осчетоводени по счетоводна сметка
602 - „Разходи за външни услуги" в съответствие с разпоредбите на ЗСч.
Отчетените документи като разход за командировка са осчетоводени по счетоводна
по сметка 609 - „Други разходи" в съответствие с разпоредбите на ЗСч.
От
приетото заключение е видно, че счетоводните книги на „Р.
КБ" ООД са водени редовно, за интересуващия процеса период. Разходите за
такси за обучение в исковата молба и в експертизата са посочени без ДДС. Във
фактурите за обучение е посочено: „Прехвърляне на данъчното задължение върху
получателя на услугата съгл. чл. 196 от Директивата за обща система на ДДС
2006/112/ЕО". Разходите за ДДС върху такси за обучение не са предмет на
исковата претенция. Разходите за нощувки, гориво, пътни такси, хотелско
настаняване са послужили на командирования И.И. да се отчете пред
командироващият го „Р. КБ" ООД. В представените за изплащане
документи е посочен „Р. КБ" ООД като получател на услугата, но в
документите не се съдържат всички необходими атрибути, за да бъдат ползвани за
възстановяване на платения ДДС. При отговора на първи въпрос, където подробно
са описани разходооправдателните документи е видно, че там, където е посочен
БУЛСТАТ е номерът на регистрация в България, а не в съответната страна от която
е издаден документът, предвид нормата на чл. 62 ал.2 ЗДДС.
Разходите
за нощувки, гориво, пътни такси, хотелско настаняване в исковата молба и в експертизата
са посочени в пълния им размер, така, както са посочени в първичния документ.
„Р. КБ" ООД не разполага с регистрация в страните,
от които е ползвал услугите и са първичните данъчни документи, за да ползва
възстановяване на ДДС.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Между страните по делото е съществувало трудово
правоотношение за периода от 01.07.2012 г. до 30.05.2016 г. Видно от трудов
договор с № ***/28.06.2012г. е, че в същия има включена клауза,
задължаваща ответника, ако не завърши обучението, организирано от работодателя
за негова сметка в чужбина и страната, с цел повишаване на квалификацията на
работника/служителя или след като го е завършил не постъпи на осигурената му
работа, или я напусне по свое желание преди изтичане на три годишен срок от
началото на обучението, същият дължи обезщетение на работодателя в размер на
направените разходи за обучение, включително командировъчни, пътни и дневни.
Със заповед № ***/30.05.2016г. трудовото правоотношение между
страните в процеса е прекратено от 30.05.2016г., като основание за
прекратяването е посочен чл. 325, т.1 КТ, а именно по взаимно съгласие на
страните, изразено писмено. Действително за процесните периоди работодателят-
ищец е реализирал разходи за обучения, състояли се в ***, *** и в ***, ***,
разходите са установени по размер от представените счетоводни документи и
изслушаната експертиза и възлизат на 5 476,40 евро или левовата им
равностойност е в размер на 10 710,91 лева.
Трудов
договор № ***/ 28.06.2012г. е основание за възникване на
трудовото правоотношение между И.И. и "Р. КБ"
ООД. Той съдържа всички необходими елементи, за да се счита трудовото
правоотношение за възникнало - посочени са страните, началото на изпълнението,
времетраенето и е конкретизиран чрез неговия предмет, а именно правата и
задълженията на страните. Допълнително страните могат да правят уговорки по
всички въпроси, които съответстват на техните интереси - по арг. от чл. 66, ал.
2 КТ. В интерес на дружеството е да осигури на служителите възможност за
повишаване на нивото на придобитите знания и умения, засягащи обслужваната от
тях земеделска техника, съответно и възможността за обезвреда в посочените
хипотези . От свидетелските показания следва, че посещенията в *** и във
*** са традиция на дружеството- работодател и всяка
година служители на ответника няколкократно дори пътуват до там. Освен това
документите, с които се изпращат тези служители, са надлежно оформени и
съответстват на изискванията на Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина. Във всяка една от заповедите за
командировка се съдържа период на посещението, задачата, а именно обучение,
разходите за квартирни, дневни и пътни, както и е определен начина на пътуване.
Съдът
не възприема становището на процесуалния представител на ответника, който
твърди, че извършените посещения не представляват обучение, тъй като безспорно
посещението са служебни и целят повишаване квалификацият на обучаваните, с
оглед спецификата на нововъведените технологии по сервизираните от служители на
ищеца машини. Безспорно придобитите знания, се отнасят до нововъведения за
конкретни модели машини, но предвид спецификата в механиката, окачването,
хидравликата и останалите възли и детайли на земеделските машини и инвентара им
то същите водят до повишаване квалификация на обучавания като цяло. В обобщение
изложеното навежда на извод, че процесните семинари попадат сред понятията,
включени в термина "обучение" по смисъла на трудовия договор.
По
повод направеното възражение за връчване на заповедите за командироване следва
да се отбележи, че в случая става дума за диспозитивни документ, изразяващи
волята на работодателя да командирова едно лице, като няма въведено задължение
за него за връчване срещу подпис на заповедта или вземане на становище на
служителя по повод на нейното издаване. Връчването може да бъде извършено
неформално, като целта му е служителя да узнае за командировката. В конкретния
казус запознаването на служителите със заповедите не пречи и да е извършено
устно. И.И. е приемал като командирована служител предоставяни му суми в евро,
както и се е отчитал за разходите си и съответно е възстановявал излишъка,
което потвърждава убеждение на съда, че ответникът е бил наясно с
обстоятелството, че е служебно командирован от работодателя си за участие в
обучение в чужбина за сметка на "Р. КБ" ООД. За пълнота
съдебният състав приема, че посещенията на И.И. в *** и във
*** са били именно за провеждане на обучение по
смисъла, обективиран в договорната клауза на т. 9, б. "А" от трудов
договор № ***/ 28.06.2012г.
Неоснователно е възражението за нищожност на
клауза на т. 9, б. "А" от трудов договор № ***/
28.06.2012г., обективирано от ответника в отговора на исковата молба, тъй като
същата нямала предвиденото в чл. 234 КТ императивно съдържание, доколкото
коментираната клауза е част от трудов договор, с характер на обезщетение и по
съществото си не е договор за повишаване на квалификация и за преквалификация,
в тесния смисъл, тъй като не е нормативно запретено страните по трудово
правоотношение да договарят и такива клаузи, както вече беше посочено по арг.
от чл. 66, ал. 2 КТ.
Необосновано
е и възражението, касателно неравноправността на т. 9, б. "А" от
трудов договор № **/ 28.06.2012г., доколкото отговаря на изискването
за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на работодателя и работника/служителя. При формиране на крайния
извод следва да бъдат отчетени също и всички обстоятелства, свързани със
сключването на трудовия договора към датата на сключването му, както и всички
останали клаузи в него. Ето защо съдът следва да тълкува тази клауза във връзка
с всички клаузи от процесния трудов договор. Страните са свободни да договарят
условия по въпроси, съответстващи на интересите им. Логично и нормално е
работодател, който инвестира в повишаване квалификацията на свой
работник/служител да бъде овъзмезден за получените от служителя знания и
съответно за разходваните средства за обучението, при възникнала хипотеза, при
която няма да има възможност да ползва същите в процес на работата му. В този
смисъл този съдебен състав намира, че тази клауза не е неправноправна и
съответно не е нищожна.
Видно
от коментираната клауза в т. 9, б. "А" от трудов договор № ***/ 28.06.2012г. е, че страните- ищецът и ответникът, са
обективирали воля за дължимост на разходваните от работодателя средства за
обучения включително командировъчни, пътни и дневни при три хипотези, а именно
ако работникът/ служителят не завърши обучението, ако след като го завърши не
постъпи на осигурената му работа, или ако я напусне по свое желание преди
изтичане на три годишен срок от началото на обучението. Очевидно в случая са
неприложими първата и втората хипотеза. По отношение на третата следва да бъде
изяснено съдържанието на посоченото "ако
я напусне по свое желание" дали е съотносимо към конкретиката,
установена по делото, в частност приложимостта й към казуса. В разпоредбите на
чл. 326 КТ и в тази на 327, КТ са уредени хипотезите на прекратяване на
трудовото правоотношение по инициатива на работника/служителя, които без
съмнение изпълват съдържанието на тълкуваното понятие в т. 9, б. "А"
от трудов договор № ***/28.06.2012г.,
за напускане на заемната длъжност от ответника по негово желание. Неминуемо
страните в конкретния случай са обективирали взаимна воля за прекратяване на
трудовото правоотношение- обективираната от ответника в молба от 30.05.2016г. и
съответно от ищеца в заповед № ***/30.05.2016г.
Нещо повече видно от посочената молба, изходяща от ответника, същата не съдържа
изявление, касателно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.
Работодателят- ищец в издадената заповед № ***/30.05.2016г.
е посочил правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а
именно по взаимно съгласие на страните- изразено писмено, като ирелевантно е
чия е първоначалната инициатива- за достигане на общо съглашение неминуемо една
от страните следва да е инициатор. Взаимното съгласие на страните за
прекратяване на трудовия договор означава, че и двете страни желаят същият да
престане да съществува, логично е при това положение страните да са с уредени
взаимоотношения, поради което и така е формулирана тълкуваната клауза т. 9, б.
"А" в договора. В заключени съденият състав намира, че клаузата
ненамира приложение, доколко И.И. не е напуснал осигурената му работа
единствено по свое желание в хипотезите предвидени в нормите на чл. 326 КТ и
чл. 327 КТ, а трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, т.1 КТ, изключващо приложението на т. 9, б. "А" от трудов договор № ***/28.06.2012г.
за заплащане от страна на ответника на направените разходи за обучение, вкл.
командировъчни, пътни и дневни. За пълнота следва да бъде посочено, че ако
ищецът имаше претенции касателно възстановяване направените разходи за обучение
от ответника същият е можел да приеме молбата на И.И. от 30.05.2016г. като
предизвестие по чл. 326, ал.1 КТ, като тогава неминуемо трудовото
правоотношение щеше да е прекратено по желание на ответника по делото. Ето защо
предявеният иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД се явява недоказан по основание и следва да
бъде отхвърлен.
Неоснователността
на иска за главницата води до неоснователността и на обусловения от него иск за
заплащане на обезщетение за вредите от забавеното й изпълнение, за периода от
27.12.2017г.- дата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане на сумата, поради което и той следва да се отхвърли изцяло.
С
оглед изхода на делото право на разноски има само ответникът, каквото искане е
направил процесуалният му представител и е представила списък по чл. 80 ГПК.
Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи, намира че само
част от вписаните в списъка на процесуалния представител на ответника разноски
са реално извършени и следва да бъдат присъдени съответно. Настоящият съдебен
състав не присъжда сумата от 303,60 лв. транспортни разходи за гориво.
Посоченият разход на първо място не е доказан по делото с писмени
доказателства, а освен това същият не е от кръга по чл. 78, ал. 1, във вр., с
ал. 3 ГПК. Това е така по следните съображения:
Отговорността за разноски е акцесорна на изхода на делото. Тя има
материалноправен характер. Независимо дали ще бъде характеризирана като особена
обективна отговорност или като специална деликтна отговорност, размерът й е
законово определен. Дължи се репариране не на всички разноски принципно, а само
тези, посочени в нормата на чл. 78, ал. 1, във вр, с ал. 3 ГПК. Понятието
"разноски по производството" обхваща само разноските, визирани в
разпоредбите на чл. 75 и чл. 76, във вр. с чл. 71, ал. 1 ГПК - за
възнаграждение на свидетели, вещи лица, съдебни поръчки и пр., т.е. разноски,
привременно дължими по сметка на съда. Тук не се включват разноски, заплатени
на куриерски фирми, пощенски разходи и транспортни разходи на страните и
процесуалните им представители, дори и тези разходи несъмнено да са свързани с
неоснователно предизвикания от насрещната страна правен спор.
В
настоящия случай разноски представляват единствено адвокатско възнаграждение,
за което има доказателства, че е изплатено на процесуалния представител на
ответника (според договори за правна защита и съдействие с характер на разписка
с отбелязване, че уговореното възнаграждение в размер на 1900.00 лв. е
изплатено - т.1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС). Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1 200,00 лв.
възнаграждение за адвокат, което съдът намалява поради прекомерност с оглед
изричното възнаграждение за същото от процесуалния представител на ищеца. В
случая направено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение съдът
приема, че следва да уважи частично до размера от общо 1 200,00 лв. Вярно е, че
страните са свободни да уговарят размер на възнаграждение за избрания от тях
адвокат. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК не е намеса в тази свобода, а е
ограничение само досежно отговорността за разноски, които следва да се възложат
в тежест на насрещна страна по делото, която се явява трето лице по отношение
на сделката между страната и избрания от нея адвокат. Тази намеса от страна на
съда, би могла да бъде обоснована, само ако размер на претендирано адвокатско
възнаграждение е такъв, който не кореспондира с добрите нрави с оглед на
фактическа и правна сложност на делото, както и на цената на исковете. В случая
съдът приема, че сложността на делото както от фактическа, така и от правна
страна, а и цената на исковете, предпоставят възнаграждение, което съответства
на сумата до 1 200,00 лв., позовавайки се на разпоредбите на чл. 7, ал.2, т.4
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и
на чл. 7, ал.8 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид обстоятелството, че по делото са проведени повече от две
съдебни заседания, а именно три.
Мотивиран от горното, Районен съд Павликени, IV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Р.
КБ" ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. **, ул. *** № ***
представлявано от П.Г.Б.- управител срещу И.Д.И.,
с ЕГН **********,***, искове с правна квалификация по чл. 79 ЗЗД и по чл.
86 ЗЗД, относно заплащане сума в размер на 11 584.95 лева /единадесет хиляди
петстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща
разходи за обучения, направени от работодателя, както следва: сумата в размер 1
943,55 лева- разходи за обучение в ***, ***,
проведено през периода 15.03.2014г.- 21.03.2014г.; сумата в размер 2 034,06
лева- разходи за обучение в **, ***,
проведено през периода 31.01.2015г.- 07.02.2015г.; сумата в размер 2 070,21
лева- разходи за обучение в ***, ***,
проведено през периода 01.03.2015г.- 04.03.2015г.; сумата в размер 2 524,39
лева- разходи за обучение в ***, ***,
проведено през периода 28.11.2015г.- 06.12.2015г. и сумата в размер 2 138,70
лева- разходи за обучение в ***, ***,
проведено през периода 13.02.2016г.- 20.02.2016г., във връзка с неизпълнение на
задължение по т. 9, б. "А" от трудов договор № ***/
28.06.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
исковата молба- 27.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, "Р.
КБ" ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. *** № **
представлявано от П.Г.Б.- управител, ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.И.,
с ЕГН **********,*** сумата от
1 200,00 лева /хиляда и двеста лева/ , представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Й.П.