РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 16.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIІІ
състав, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 407
по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Белтарт“
ЕООД, със седалище: с. Голямо Враново, общ. Сливо поле, представлявано от
управителя Ф. А. Ш. чрез пълномощни - адв. П.И., срещу задължителни
предписания, дадени с писмо изх. № И-2103/10.07.2020 г. на Директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите - гр. Русе (РИОСВ – Русе), с
което на жалбоподателя е разпоредено в седемдневен срок от получаване на
писмото да представи в РОИСВ – Русе платежен документ, доказващ заплащане на
сумата от 2 375,87 лв. за реализирани 490,77 кг пластмасови опаковки,
705,60 кг. – хартиени и картонени опаковки и 1 179,50 кг. дървени опаковки
през 2019 г. по банкова сметка *** (Предприятието за управление на дейностите
по опазване на околната среда). В жалбата се твърди, че при издаване на
оспорваните задължителни предписания са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, доколкото липсва извършена проверка в
предприятието, съответно съставен констативен протокол за такава с установени
нарушения, за отстраняването на които на основание чл. 120 от Закона за
управление на отпадъците (ЗУО) да бъдат дадени задължителни предписания.
Поддържа се и възражение за материална незаконосъобразност на оспорения акт с
аргумент, че дължимите суми към организацията за оползотворяване на отпадъците,
в която членува жалбоподателят, са заплатени, макар и със закъснение, но преди
издаване на оспорваните предписания. В хода на делото по същество се навеждат и
доводи за нищожност на процесното писмо поради липса на компетентност. Твърди
се, че Директорът на РИОСВ – Русе не разполага с компетентността да определя
дължимата продуктова такса в хипотезата на чл. 59, ал. 1, т. 4 от ЗУО. Претендира
се отмяната на задължителни предписания, дадени с писмо изх. №
И-2103/10.07.2020 г. на Директора на РИОСВ - Русе и присъждане на направените
по делото разноски съгласно списък.
Ответникът – Директор на РИОСВ – Русе,
в придружително писмо към представени по делото доказателства, излага становище
за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателствата, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на оспорване по настоящото
дело е писмо изх. № И-2103/10.07.2020 г. на Директора на РИОСВ – Русе, с което
на жалбоподателя е разпоредено в 7-дневен срок от получаване на писмото да
представи в РОИСВ – Русе платежен документ, доказващ заплащане на сумата от
2 375,87 лв. за реализирани 490,77 кг пластмасови опаковки, 705,60 кг. –
хартиени и картонени опаковки и 1 179,50 кг. дървени опаковки през 2019 г.
по банкова сметка ***.
След анализ на съдържанието на
оспорваното писмо и събраните в хода на делото доказателства съдът намира, че в
процесния случай не се касае за дадени от ответния административен орган
задължителни предписания по реда и при условията на чл.120 от ЗУО, каквато е
тезата на жалбоподателя. Дадената от последния квалификация необвързва съда при
преценка на вида на издадения акт и годен предмет ли е той на оспорване.
Оспореното по делото писмо, макар да не представлява задължителни предписания,
има характеристиките на индивидуален административен акт (независимо, че е под
формата на писмо, без формално обособена разпоредителна част), тъй като с него
на жалбоподателя се вменява парично задължение. При това положение следва да се
приеме, че е налице изрично волеизявление на административен орган, с което се
създават задължения и се засягат законни интереси на отделна организация
(търговско дружество), т.е. налице е административен акт по дефиницията на чл.
21,ал.1 от АПК, в какъвто смисъл е налице и изрично посочване в писмото. За
адресата на писмото – жалбоподател в настоящото производство, е налице правен
интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в законовия срок за обжалване по
чл. 149, ал. 1 от АПК, предвид установената по делото дата на съобщаване на
административния акт – 14.07.2020 г. (виж известие за доставяне на л. 52) и
датата на депозиране на жалбата в деловодството на административния орган,
издател на акта, на 23.07.2020 г., поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С оспореното писмо е определен размер
на продуктова такса – 2 375,87 лв., която жалбоподателят следва да заплати
за 2019 г. От фактическа страна ответникът се е позовал на Заповед №
РД-321/22.04.2020 г. на Министъра на околната среда и водите (л. 2-7 от
преписката), с която на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 1, т.
4 от ЗУО и чл. 67, ал. 1 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки
(НООО) министърът е определил лицата, посочени в приложение към заповедта, да
заплатят дължимата продуктова такса за опаковки по реда на Наредбата за
определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти в
едномесечен срок от влизане в сила на заповедта по банкова сметка ***. В
приложението под № 22 фигурира жалбоподателят с посочени име на фирмата, адрес
и ЕИК и без данни в колона „Статус/Размер на продуктовата такса, лв.“. Във
връзка с тази заповед до жалбоподателя било изпратено писмо изх. №
И-1788/12.06.2020 г. на Директора на РИОСВ – Русе (л. 50), с което му било
указано, че следва да представи месечни справки-декларации по Приложение № 15
от НООО за 2019 г., счетоводни справки
за същия период, както и фактури и платежни документи, доказващи
заплатена продуктова такса към организация за оползотворяване на отпадъци от
опаковки, в която членува. В отговор дружеството - жалбоподател с писмо изх. №
32/22.06.2020 г. (л. 27-49) представило изискуемите документи, включително
фактури и платежни нареждания за заплатената продуктова такса към „Екобулпак“
АД за период до 31.12.2019 г., като плащането по последно издадената фактура от
31.12.2019 г. е на 26.05.2020 г.
По делото не е спорно, а се
установява и от приложените писмени доказателства, че „Белтарт“ ЕООД има
сключен договор с „Екобулпак“ ЕАД, гр. София, като организация за
оползотворяване на отпадъци от опаковки, който договор има действие и през 2019
г. /л.6 – л.11 от делото/. При това положение жалбоподателят представлява лице
по чл. 14, ал. 2, т. 2 от ЗУО, което изпълнява задълженията си по закона чрез
колективни системи, представлявани от организация по оползотворяване. Съгласно
чл. 59, ал. 1, т. 4 от ЗУО продуктова такса в размер и по ред, определени с
наредба на Министерския съвет, се заплаща от лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2,
членуващи в организация по оползотворяване, които не са й заплатили уговореното
възнаграждение и/или не са й предоставили информация относно количествата продукти,
пуснати на пазара. В тези случаи чл. 59, ал. 2 от ЗУО предвижда, че министърът
на околната среда и водите определя със заповед лицата, които заплащат
продуктова такса, като дължимите суми за продуктова такса, определени с влязла
в сила заповед по ал. 2, се събират принудително заедно с лихвите и разноските
от Националната агенция за приходите (НАП) по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (чл. 59, ал. 4 от ЗУО). В продължение на тази законова
регламентация са разпоредбите на Глава Шеста от НООО, озаглавена „Ред за
прилагане на чл. 59 от ЗУО“ и в частност на Раздел ІV „Производство по издаване
на актове по чл. 59, ал. 3 и 4 ЗУО“. Така съгласно чл. 67, ал. 1 от НООО
Министърът на околната среда и водите до 15 май на текущата година определя със
заповед организациите по оползотворяване, лицата, пускащи на пазара опаковани
стоки, изпълняващи задълженията си индивидуално, и членовете на организациите
по оползотворяване, които заплащат продуктова такса по чл. 59, ал. 1, т. 2 - 5
ЗУО, както и нейния размер.
В настоящия случай такава е именно
издадената от Министъра на околната среда и водите Заповед № РД-321/22.04.2020
г. /л.2-л.6 от преписката/, на която се е позовал ответния административен
орган при издаване на оспорвания административен акт. Възприетите от ответника
фактически обстоятелства, а именно, че жалбоподателят не е заплатил дължимите
вноски към организацията по оползотворяване, сочат, че в случая е прието
наличие на хипотезата на чл. 59, ал. 1, т. 4 от ЗУО. С оглед на цитираната
по-горе нормативна уредба на производството по определяне на дължимата
продуктова такса в тези случаи, се налага извод, че последната следва да бъде
определена със заповед на Министъра на околната среда и водите, издадена по
реда и при условията на чл. 59, ал. 2 от ЗУО вр. чл. 67 от НООО.С тази заповед
министърът определя както лицата, дължащи заплащането на продуктова такса на
основание чл. 59, ал. 1, т. 2- 6 от ЗУО, така и конкретния размер на
задължението /последното се следва от обстоятелството, че влязлата в сила
заповед на министъра е изпълнително основание по ДОПК по силата на чл. 59, ал.
4 от ЗУО/. От съдържанието на Заповед № РД-321/22.04.2020 г., издадена от Министъра
на околната среда и водите, е видно, че същият е определил поименно задължените
лица, но само за много малка част от тях е определен и размерът на дължимата
продуктова такса. Доколкото както чл. 59, ал. 2 от ЗУО, така и чл. 67, ал. 1 от
НООО, предоставят единствено на Министъра на околната среда и водите правомощие
да определи лицата и размера на дължимата от тях продуктова такса, то липсва
правна възможност този размер да бъде определян от друг орган, включително и в
условията на делегация. В настоящия случай, с оспореното писмо, имащо характер
на индивидуален административен акт, размерът на дължимата от жалбоподателя такса
е определен от Директора на РИОСВ – Русе. Последният не разполага с
компетентност да издава актове с такова съдържание. Обстоятелството, че
жалбоподателят фигурира в издадената от Министъра на околната среда и водите
заповед като задължено за продуктова такса лице, по никакъв начин неоправомощава долустоящия административен орган той да
определи размера на тази такса. Дори да се приеме, че определянето на точния
размер на дължимата продуктова такса може да стане едва след представяне на
определена информация от задълженото лице (каквато в случая е изискана с писмо
изх. № И-1788/12.06.2020 г.), то събирането на тази информация следва да се
извърши по реда на чл. 64, ал. 1 от НООО преди издаване на заповедта по чл. 67
от същата наредба.
Всичко изложено до тук обосновава
извод за нищожност на оспорения административен акт – писмо изх. №
И-2103/10.07.2020 г. на Директора на РИОСВ – Русе поради липса на
компетентност, която нищожност настоящият съд е длъжен да прогласи. Във връзка
с това изцяло ирелевантни за процесния случай се явяват развитите от
жалбоподателя възражения относно наличие на съществени процесуални нарушения
при издаване на оспорения акт, както и за фактическата му необоснованост и
материална незаконосъобразност. Тези доводи
касаят пороци, които биха имали за последица унищожаемост на акта, но
при констатираната негова нищожност, обсъждането им от съда се явява
безпредметно.
При този изход на спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, РИОСВ – Русе (като юридическо лице, в чиято
структура е ответния административен орган) следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 350 лв. (50 лв. –
държавна такса и 300 лв. – адвокатски хонорар), за възстановяването на които е
направено своевременно искане и за извършването им са представени надлежни
доказателства /банков документ на л.20 от делото; договор за правна защита и съдействие от
21.07.2020 г. на л.21 от делото и преводно нареждане от 23.07.2020 г. на л.59
от делото за заплащане по банков път на договореното възнаграждение за
адвокат/.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. І от АПК, вр. чл.168, ал.2 от АПК, Административен
съд - Русе,
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Писмо изх. № И-2103/10.07.2020 г. на Директора на
РИОСВ – Русе, с
което на „Белтарт“ ЕООД с. Голямо Враново, общ. Сливо поле, е разпоредено в
седемдневен срок от получаване на писмото да представи в РОИСВ – Русе платежен
документ, доказващ заплащане на сумата от 2 375,87 лв. за реализирани
490,77 кг пластмасови опаковки, 705,60 кг. – хартиени и картонени опаковки и
1 179,50 кг. дървени опаковки през 2019 г. по банкова сметка ***.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по
околната среда и водите - гр. Русе да заплати на "Белтарт“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление с. Голямо Враново, общ. Сливо поле, обл. Русе, ЕИК *********,
представлявано от управителя Ф. А. Ш., сумата от 350,00 (триста и петдесет) лева разноски по
делото.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: