№ 203
гр. София , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000502832 по описа за 2020 година
С решение от 19.02.2020 г., постановено по гр. дело № 8 204/2019 г.,
Софийският градски съд, І Гражданско отделение, 19 състав, е осъдил на осн. чл.432
от КЗ ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на ищцата Т. И. Г. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 35 000 лева. В останалата му част искът, предявен в
размер на 70 000 лева /като частичен от 100 000/, е отхвърлен като неоснователен.
Недоволни от решението са останали и двете страни по спора, които са подали
въззивни жалби.
Ищцата Т. И. Г. обжалва решението в частта, с която искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 35 000 до 49 000
лева. Във въззивната жалба, изготвена от процесуалния й представител, се излагат
съображения, че присъденото от градския съд обезщетение за неимуществени вреди е
занижено и не съответства на претърпените от жалбоподателката болки и страдания.
Обсъждат се събраните по делото доказателства, установяващи механизма на ПТП,
нанесените травматични увреждания и произтичащите от тях нематериални вреди,
които според ищцата следва да се оценят на 70 000 лева. Не се оспорва приетият от
СГС размер на съпричиняване – 30 %, поради което се претендира присъждане на още
14 000 лева обезщетение.
1
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД обжалва решението на градския съд в частта, с
която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен над 15 000
лева. Поддържа, че по делото не са доказани увреждания с такъв обем и тежест, които
да обуславят обезщетяване в размер на 50 000 лева. В жалбата се излагат съображения,
че необосновано градският съд е приел, че приносът на ищцата за настъпване на
вредите е само 30 %, като се изразява становище, че той е най-малко 90 %.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска над
15 000 лева.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателите, намира следното:
Доказателствата по делото са събрани от Софийския районен съд, който е бил
сезиран с осъдителен иск за 1 000 лева, предявен като частичен от 100 000 лева. След
като в съдебно заседание на 21.05.2019 г. съдът по искане на ищцата е допуснал
увеличение на иска на 70 000 лева /частичен от 100 000 лева/, производството по гр.
дело № 85 236/2017 г. е прекратено пред СРС и делото е изпратено на компетентния
Софийски градски съд, който е постановил решението.
По делото не се спори, че на 06.02.2017 г. в град Бургас е настъпило ПТП, при
което пресичащата на пешеходна пътека Т.Г. е била блъсната от лек автомобил марка
„Деу“ с рег. № *** – валидно застрахован за риска „гражданска отговорност“ в ЗД
„Бул инс“ АД.
За установяване на механизма на ПТП районният съд е допуснал до разпит
свидетели и е приел две автотехнически експертизи – първоначална и повторна.
Свидетелят Д. Л. не е видял самия удар, но го чул, чул спирачки и видял, че
пешеходката е паднала точно пред автомобила – на пешеходната пътека.
Свидетелят С. К. – водач на автомобила, причинил ПТП, е заявил пред районния
съд, че когато започнал да пресича на пешеходната пътека, за него светофарът светел
„зелено“. Пред него изкочила жена, която видял в последния момент настъпил
спирачки, но я ударил. Възприел я в предната лява част на автомобила и не забелязал
откъде се е появила – отляво или отдясно. Шофирал на къси светлини, през цялото
време наблюдавал светофарната уредба. Видял жената паднала в непосредствена
близост до „шофьорската врата“. Свидетелят не си спомня, да се е превъртяла през
капака.
2
В заключението си вещото лице инж. С. С. е приел, че скоростта на автомобила е
била около 35-40 км/ч. Пешеходката е пресичала пътното платно на пешеходната
пътека – отдясно наляво спрямо движението на автомобила. В резултат от удара е
изведена от равновесие, с покачване върху предния капак и последващо отхвърляне
напред и падане върху терена. Ударът е настъпил на около 1,70 м. В ляво от десния
край на пътното платно.
При изготвяне на заключението инж. С. се е основал на показанията на водача и
е приел, че ако тези показания са точни и верни, ударът е бил непредотвратим за
водача.
Поради оспорване на заключението на вещото лице С. районният съд е допуснал
изслушване на повторна експертиза като е назначил за вещо лице инж. Й. Й..
Вещото лице Й. Й. е приел, че към момента на удара скоростта на автомобила е
била около 35 км/ч. Определил е опасната зона за спиране на автомобила, съответно за
предотвартимостта на удара във варианти – в зависимост от скоростта на движение на
пешеходката. Крайните изводи на експерта са, че причините за настъпване на
произшествието са: поведението на пешеходката, която е предприела пресичане на
червен сигнал на светофарната уредба; поведението на водача на лекия автомобил,
който се е движил със скорост, при която не може да спре в рамките на опасната зона
при внезапно възникване на опасност; несвоевременното задействане на спирачната
уредба от водача от момента, в който пешеходката е попаднала в осветената зона на
фаровете – на около 4,58 м. от мястото на удара.
Пред настоящата инстанция е представено копие от решение на Бургаския
районен съд, постановено на 26.06.2020 г. по НАХД № 864/2020 г., с отбелязване, че
същото е влязло в законна сила. Видно от това решение, с него обвиняемият С. К. е бил
признат за виновен в това, че на 06.02.2017 г. в град Бургас, при управление на лек
автомобил марка „Деу“, модел „Лачети“, нарушил правилата за движение по пътищата
– чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Т.Г. средна телесна
повреда. С оглед на приетото от наказателния съд, настоящият състав не обсъжда в
подробности вариантите за предотвратимост на удара, посочени в заключението на
вещото лице инж. Й..
Видно от мотивите към решението, в тях и наказателният съд е приел, че ищцата
е пресичала пътното платно при червен сигнал на светофара.
3
От заключението на вещото лице д-р Р. Д. – ортопед-травматолог, се установява,
че в резултат от удара на автомобила ищцата е получила следните травматични
увреждания: травматичен шок със степенна промяна на съзнанието без изпадане в
пълно безсъзнателно състояние /кома/ и множество счупвания с възникване на
анемичен синдром – разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на
таза /горно и долно рамо на дясната срамна кост; счупване на кръстната кост в дясно,
на десен ацеталулум /главулечна ямка/, причинило трайно затруднение на движенията
на десния долен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни; счупване на костите на дясната
подбедрица /латерален кондил на дясна тибия и главата на дясна фибула/, причинили
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок, по-дълъг от 30
дни; разкъсно-контузна рана на главата и охлузвания по горните крайници.
Според вещото лице, получените увреждания са в причинна връзка с ПТП и се
дължат на удара с автомобила и последващото падане на терена.
По спешност ищцата е била транспортирана в МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД, където
незабавно е била настанена в реанимация поради възникналия травматичен шок. На
16.02.2017 г. е била оперирана – извършено е открито наместване и метална фиксация
с плака и винтове на счупването на латералния кондил на дясната подбедрица.
Проведен е леглови и екстензионен режим за кръста в продължение на 5 дни.
Възстановителният и оздравителен период е продължил 6-7 месеца. Болките и
страданията са били най-интензивни непоследствено след травмата, в първоите 10-12
дни след оперативната интервенция, в началото на раздвижването. Около 3-4 месеца се
е придвижвала с патерици, 1 месец с бастун, провела е рехабилитация.
Налице е ограничена подвижност в сгъването на дясната коленна става –
невъзможен пълен клек. За в бъдеще подлежи на оперативна интервенция за
отстраняване на металната остеосинтеза. Очаквано е в бъдеще при натоварнаве и
промени във времето да изпитва болки и дискомфорт в областта на счупванията.
За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания е разпитана
свидетелката М. Н. – дъщеря на Т.Г.. Същата е заявила, че непосредствено след ПТП
майка й била с разкъсани дрехи, с рани и кръв по главата. Въпреки че пред дъщерите
си твърдяла, че е добре, после нямала спомен какво е говорила. Болничното лечение
продължило повече от месец.
След изписването й от болницата още месец и половина била на легло, не
4
можела да се обслужва и за нея се грижели свидетелката и сестра й. Заради счупването
на таза не можела да седне. Била на инжекции – заради болките и за разреждане на
кръвта. Започнала да става след третия месец с помощта на дъщерите си и да се
придвижва с патерици.
Загубила и работата си, защото тя била свързана със стоене на крак.
И сега, когато пресича улица, се страхува. Вече се справя сравнително добре, но
при смяна на времето, при леко натоварване кракът я наболява и леко накуцва.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
Виновното противоправно поведение на водача на застрахования автомобил е
установено с влязъл в сила съдебен акт, постановен в наказателното производство.
За съда, сезиран с иска за обезщетяване на вредите, които пострадалата от ПТП
ищца е претърпяла, спорните въпроси са два: 1. Какъв е справедливият размер на
обезщетението и 2. В каква степен самата увредена е допринесла за уврежданията си.
Относно справедливия размер на обезщетението въззивният съд намира, че
определените от градския съд 50 000 лева са недостатъчни за компенсиране на
уврежданията, на претърпените болки и страдания. С оглед броя и тежестта на
травматичните увреждания, продължителността на възстановителния период,
претърпяната оперативна интервенция и предстоящата втора такава, претърпените
болки и страдания, както и битови неудобства, въззивният съд намира, че
справедливото обезщетение е 70 000 лева – толкова, за колкото е бил предявен искът.
Относно размера на съпричиняването настоящият съдебен състав намира, че
жалбата на ответното застрахователно дружество е частично основателна. Въззивният
съд намира, че след като е пресичала натоварено пътно платно на червен сигнал на
светофарната уредба, ищцата в равна степен с водача на автомобила е допринесла за
настъпване на ПТП, съответно за собственото си увреждане. Поради това съдът
приема, че съпричиняването е в размер на 50 %.
Като краен резултат, дължимото от ответника обезщетение за неимуществени
вреди е 35 000 лева – колкото е присъдил и градският съд, макар и по относително
различни съображения. Поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния относно размера на обезщетението, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
Тъй като и двете въззивни жалби се явяват неоснователни, направените разноски
за производството пред апелативния съд следва да останат в тежест на страните – така,
5
както са направени.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, І Гражданско
отделение, 19 състав, постановено на 19.02.2020 г. по гр. дело № 8 204/2019 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6