РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Радомир, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20221730200099 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № ../09.11.2021 г. на началник на РУ- Радомир при
ОДМВР- Перник, на жалбоподателката Р. Л. Ш., с адрес: гр, София, ж. к. „Х.Д.“ № ., вх. .,
ет.., ап..., ЕГН **********, е наложено административно наказание по чл.257, ал.1 от ЗМВР-
глоба в размер на 100 лв.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателката и по
изложените от същата в жалбата и доразвити в съдебно заседание от нейния процесуален
представител- адв.Г. С. от САК, обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени
изцяло. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски.
Наказващият орган- началник на РУ- Радомир при ОДМВР- Перник, редовно
призован не е изпратил представител в съдебно заседание и не е изразил становище по
жалбата.
Районна прокуратура- Перник, ТО- Радомир, редовно уведомена, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е изразила становище по жалбата.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност е ангажирана със съставянето на акт
1
№ ../02.11.2021 г. на И. А., на длъжност „ст.полицай“ при РУ- Радомир. Според
констатациите в същия, на 02.11.2021 г. около 15.30 часа в с.Д., общ.Радомир, обл.Перник,
при посещение на сигнал, лицето се укрива в частен дом № 24. След многократно устно
полицейско разпореждане да излезе, същата отказва да го изпълни.
В качеството на свидетели са разпитани свидетелите по акта А. Я., и Б. Ш..
Според показанията на първия свидетел, на длъжност „старши полицай“, група „ООР“ към
РУ-Радомир, имало възникнал междусъседски скандал в с.Д.. Адресът бил посетен и
жалбоподателката не им обърнала особено внимание. Казала, че ще отиде да си вземе
личната карта от вкъщи. Така и не се върнала. Адресът бил посетен с лицето Б. Ш., когото
преди това не познавал. Между имотите на Р. и Б. имало бетонна ограда, висока от 1,50 –
2.00 м. Имотът на Р., до колкото си спомня, бил градина. Имало бурени, защото такъв бил
сезонът. Не помни дали били в нейната част. Колегата И. К. А. го познавам, разбира се.
Според свидетеля актосъставителят И. К. А. имал право да съставя актове по ЗМВР.
Според свидетеля по акта Б. Ш., на 02.11.2021 г. се прибрал в с.Д., където живее
майка му. Видял, че Р. си чисти градината и част от градината изхвърля в неговия двор.
Обадил се на тел.112, за да поиска съдействие от полицията. Дошли двама служители и й
поискали лична карат. Тя казала, че трябва да си отиде до в къщи, за да си я вземе и повече
не се показала. Между двата имота имало ограда 2,20 м. На място, когато било установено
хвърляне на бурени, били само той и майка му. Поискал е изменение на имотната граница.
Границата била изменена. Дворът му се състои от два парцела. Изваршвана е делба със
сестра му и била променена границата между двата парцела- между неговия и този на Р.
имало плътна ограда, построена изцяло от него. Не знае Кметството да е информирало Р.
Ш.а за това изменение. От 20 г. имало спорове за този имот, между Р. и нейните родители-
от една страна и дядо му- от друга. Делата били приключени.
Въз основа на така съставения АУАН началника на РУ- Радомир при ОДМВР-
Перник издал обжалваното наказателно постановление № 25/09.11.2021 г. на началник на
РУ- Радомир при ОДМВР- Перник, с което на жалбоподателката Р. Л. Ш., с адрес: гр,
София, ж. к. „Х.Д.“ № ., вх. ., ет.., ап.., ЕГН **********, е наложено административно
наказание по чл.257, ал.1 от ЗМВР- глоба в размер на 100 лв.
От правна страна.
Жалбата е подадена в срок и като такава е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е основателна, по следните съображения:
За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното
постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.
Когато АУАН или наказателното постановление не са издадени от надлежен орган, или не
са издадени в установените законови срокове, или не съдържат изискуемите от закона
реквизити, или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
2
издаването на наказателното постановление, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че критерият за определяне на съществените
нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело
до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са
спазени всички процесуални правила и срокове, то наказателното постановление е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е.
дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващият
орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение такова, каквото е описано в акта и че същото е извършено от лицето, посочено
като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то наказателното постановление
следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато наказателното постановление е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението, само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в
някакви граници, а не е фиксиран в закона.
В горния смисъл съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на
обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на
працесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя, което
води до отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Съображенията за
това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1 ЗМВР, актовете за установяване на
нарушенията се съставят от органи на МВР, оправомощени от министъра на вътрешните
работи, а съгласно ал.2, наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица. По делото е представен
формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика на длъжността «полицай/ст.полицай».
Представителят на жалбоподателката е направил вързажение относно липсата на
компетенции на актосъставителя за издаване на АУАН по ЗМВР. В настоящия случай по
делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да може да се направи извод за
материална и териториална компетентност на актосъставителя и на
административнонаказващия орган. По делото не са представени относими доказателства от
страна на АНО, че актосъставителят и самия той са били оправомощени да съставят АУАН
респективно да издават НП по този закон. Такива факти не са посочени и в акта или
наказателното постановление. Тежестта да докаже наличието на материална и териториална
компетентност е на наказващия орган, което в случая не е сторено и което е самостоятелно
основание за отмяна на НП.
По разноските.
Съобразно изхода на спора и своевременно направеното искане на основание
чл.143, ал.1 от АПК ОДМВР- Перник следва да заплати на жалбоподателката разноски по
3
делото в размер на 250 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.ІІІ-то от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ..../09.11.2021 г. на началник на РУ-
Радомир при ОДМВР- Перник, с което на жалбоподателката Р. Л. Ш., с адрес: гр, София, ж.
к. „Х.Д.“ № ., вх. ., ет.., ап.., ЕГН **********, е наложено административно наказание по
чл.257, ал.1 от ЗМВР- глоба в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР- Перник да заплати на Р. Л. Ш., с адрес: гр, София, ж. к.
„Х.Д.“ № ., вх. ., ет.., ап...., ЕГН **********, сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/-
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основанията, предвидени в
Наказателно- процесуалния кодекс, по реда на глава ХІІ от Администранивнопроцесуалния
кодекс в 14- дневен срок пред Административен съд- Перник.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4