Решение по дело №618/2018 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 11.10.2018г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №618/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат се твърдения, че между страните е сключен договор, по силата на които на 31.03.2016г. ищецът е доставил на ответника стоки, подробно описани във фактура с *от 31.03.2016г. на стойност 16071,23 лв. с ДДС. Твърди се, че след предаване на стоките ответникът не е заплатил тяхната цена. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 16071,23 лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор чрез назначения му особен представител, в който оспорва основателността на предявения иск. Излага становище, че липсват доказателства за сключване на твърдяната от ищеца сделка както и за предаване в полза на ответника на стоките по процесната фактура, което да обуслови задължение за заплащане на тяхната цена. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 318 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

От 2015г. между страните възникнали трайни търговски отношения свързани с продажбата на резервни части от страна на ищеца в полза на ответника, необходими му за осъществяване на дейността му като *******. През месец март 2016г. един от тракторите на ответника се повредил, което наложило да поръча необходимите резервни части на ищеца. На 31.03.2018г. частите били предадени на представител на ответника и подробно описани във фактура с *от 31.03.2016г. на стойност 16071,23 лв. с ДДС като последвало неизпълнение на задължението на купувача да заплати тяхната цена. От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура е осчетоводена по сметка 411 „Клиенти” в счетоводството на ищеца като задължение на ответника за сумата от 16071,23 лв. Вещото лице е установило, че счетоводството на ищеца е водено редовно както и че по фактурата не са отразени счетоводни записвания за извършени плащания от купувача. При извършване на експертизата вещото лице не е установило данни за местонахождението на ответника, поради което не е успяло да изследва въпроса за осчетоводяването на процесната фактура в счетоводството му.

          При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпределението на доказателствената тежест ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на основанието, от което произтича претендираното вземане, неговия размер и изискуемост, както и че е предал на ответника стоките по процесната фактура. Тъй като последната не е подписана от ответника, ищецът е направил доказателствено искане за проверка в счетоводството му във връзка с осчетоводяването й за установяване на факта дали купувачът е одобрил доставката по смисъла на чл. 324 от ТЗ. По делото е установено, че ответникът не е намерен на адреса както и че вещото лице не е установило къде се намира счетоводството му, за да изследва горепосоченото обстоятелство. При това положение с оглед събраните по делото гласни доказателства преценени по реда на чл. 172 от ГПК и редовното осчетоводяване в счетоводството на ищеца на процесната фактура, което съгласно чл. 182 от ГПК и чл. 55, ал 1 от ТЗ се явява годно доказателство за установяване на търговската сделка между страните, се достига до извода за реалното предаване на резервните части на представител на ответника. При това положение, за купувача е възникнало задължение, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, да заплати цената на стоките по фактурата в размер на 16071,23 лв. в срок до 31.03.2016г., доказателства за което не са представени. С оглед гореизложеното, се достига до извода, че предявеният иск относно заплащането на претендираната сума се явява основателен и следва да бъде уважен. Липсата на изпълнение в срок на паричното задължение от страна на ответника е довела до изпадането му в забава. В резултат на това, за ищеца е възникнало и правото да претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 2875,13 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещо лице и за особен представител.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:                 

 

 

Осъжда *с ЕГН: ********** ***, да заплати на **********, сумата 16071,23 лв. /шестнадесет хиляди седемдесет и един лева и двадесет и три стотинки/ - главница, представляваща цена за доставка на стоки по фактура с *от 31.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и 2875,13 лв. /две хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: