№ 683
гр. Горна О. , 25.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120100855 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.127 ал.3 от СК.
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.127 ал.2 от
СК от страна на П. П. П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.В.Т. ул.“****“№57, с
друг известен адрес: гр.В.Т. ул.”****“№34 вх.А ет.IV aп.1(чрез адв.Нина Анг.И. от ВТАК -
съдебен адрес: гр.В.Т. бул.„****“№3Б) против АН. П. АК. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес: с.Д. ул.“****№2 вх.Б ет.II ап.7, с адрес за призоваване: гр.Г.О. ул.„****
I“№32А(адв.П.П. от ВТАК – съдебен адрес: гр.В.Т. бул.„****“№39 ет.II).
В исковата молба се твърди, че АН. П. АК. и П. П. П. са родители на Д. П. П. - родена на
19.02.2011г. в гр.Плевен, с ЕГН**********, за което бил издаден Акт за
раждане№0328/22.02.2011г. на Общ.Плевен. АН. П. АК. и П. П. П. са бивши съпрузи, като с
Решение от 06.11.2018г. по гр.дело№2516/2018г. на ВТРС бракът им е бил прекратен с развод,
като е било одобрено постигнатото между двамата споразумение по реда на чл.51 от СК, по силата
на което родителските права по отношение на детето Д. П. П. били предоставени на нейната майка
А.П. П., а местоживеенето на детето Д. П. П. - при майка и. След бракоразводното решение
ответницата и детето живели на различни места, като понастоящем била с адрес в гр.Г.О.. Д. П.
П. е ученичка IIIклас в ОУ„****“ в гр.В.Т.. Ежедневно на детето се налагало да пътува поне по
два пъти по дестинацията гр.Г.О. - гр.В.Т., за което била придружавана от някой от родителите си.
Твърди се, че от 2019г. бащата установил, че дъщеря му не се чувства добре в дома на майка си и
започнала да изявява желание да заживее в неговия дом. Няколко пъти се стигнало до изостряне на
отношенията между родителите(заведени били гр.дело№3613/2018г. на ВТРС и
гр.дело№138/2019г. на ВТРС по ЗЗДН). Родителите постигнали някакво съгласие и прекратили
производствата. Твърди се, че майката не полагала достатъчно и адекватни грижи по
отглеждането на Д. П. П., като имало оплаквания от страна на детето от действията и вербалните
заплахи и обиди от страна на майка. Твърди се, че от м.ноември.2020г. Д. П. П. се оплаквала от
майка си и искала да напусне дома и, тъй като не се чувствала комфортно в обкръжението на
мъжа, с който майка и имала контакти, както и при посещенията на майка си в техния дом. От
страна на бащата били подавани няколко жалби до А“Закрила на детето“, които инициирали
проверки. Бащата изразявал готовност да отглежда дъщеря си в своя дом в гр.В.Т., който бил
познат на детето от преди развода. В близост било училището, а и бабата на детето по бащина
1
линия живеела също наблизо и можела да и помага. Бащата заявява, че няма задължения за
отглеждането на друго дете, не поддържа лични връзки с други жени и семейства и смята, че има
достатъчен родителски капацитет, време и средства , за да се грижи за отглеждането на дъщеря си.
Твърди се, че желанието на детето е било да остане да живее при баща си. Моли съда да
постанови решение, с което да бъде изменено Решение от 06.11.2018г. постановено по
гр.дело№2516/2018г. ВТРС в частта относно упражняване родителските права по отглеждането и
възпитанието на Д. П. П., като: -бъдат предоставени за упражняване родителските права по
отношение на Д. П. П. с ЕГН**********, на нейния баща П. П. П.; -местоживеенето на Д. П. П. с
ЕГН**********, да бъде определено при нейния баща на адрес: гр.В.Т. ул.„****“№34а ет.IV
aп.11А; -на майката АН. П. АК. да бъде определен подходящ режим на лични контакти с
детето(може да бъде определен и като свободен, в случай, че детето Д. и майката изявят желание
за това); -да бъде осъдена АН. П. АК. да заплаща месечна издръжка за детето Д. П. П. с
ЕГН**********, чрез нейния баща и законен представител П. П. П. в размер на 165.00 лева,
считано от датата на постановяване на съдебното решение до настъпване на законни причини за
нейното прекратяване или изменяване. Издръжката да е дължима до всяко пето число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва при просрочие до пълното и издължаване. Издръжката
да бъде заплащана по банков път, по банковата сметка на П. П. П. в качеството му на баща и
законен представител на малолетното дете. Моли, на основание чл.127 ал.3 от СК, да се
постановят привременни мерки, като се предоставят грижата по отглеждане и възпитание на Д. П.
П. - на нейния баща П. П. П., като детето да бъде отглеждано в дома му, находящ се в гр.В.Т. ул.
„****“№34 вх.А ет.IV aп.11.
Ответната страна счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Оспорват се
твърденията в исковата молба, които според ответницата не отговарят на обективната истина(в
т.ч., че малолетната дъщеря започнала да изявява желание да живее с бащата; че бащата
констатирал, че майката не се грижела така както трябва и е полагала достатъчно адекватни грижи
за нормалното развитие на детето). Срещу майката са били постоянно подавани жалби срещу
майката до А“Закрила на детето“, като всички жалби били оставени без уважение, след извършени
проверки от социалните работници, които установили, че изложеното в тях от бащата не
отговаряло на обективната истина. Такива жалби били подавани и в Прокуратурата на Р.**** -
всички от тях били оставени без уважение, като компетентните органи са констатирали, че
изложеното в тях не отговаря на обективната истина. Между майка и дъщеря съществувала
изключително силна връзка, като с оглед възрастта на детето и неговия пол, същото имало нужда
повече от майчина грижа и в негов интерес е то да живее с неговата майка. Не било вярно
твърдението, че майката не работи и изпитвала финансови затруднения при отглеждане на детето.
Същата работи в Център з-з психично здраве В.Т. и получавала доста прилична заплата. Счита, че
по възможностите на майката е да задоволява всички нужди на детето за нормалното психическо
и физическо развитие. Ответницата притежавала недвижим имот - апартамент находящ се в
гр.Г.О. ул.„**** I“№32А, който бил напълно обзаведен , като има самостоятелна стоя за
малолетното дете. родители. Счита, че майката притежава изключителен родителски капацитет,
време и средства , за да се грижи за дъщеря си. Moли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
2
Установи се, че АН. П. АК. и П. П. П. са осъществявали семейно съжителство на
територията на гр.В.Т.. Сключват граждански брак при Община В.Т.. АН. П. АК. и П. П. П. са
родители на Д. П. П. - родена на 19.02.2011г. в гр.Плевен, с ЕГН**********, за което бил издаден
Акт за раждане№0328/22.02.2011г. на Общ.Плевен. С Решение от 06.11.2018г. по
гр.дело№2516/2018г. на ВТРС бракът им е бил прекратен с развод, като е било одобрено
постигнатото между двамата споразумение по реда на чл.51 от СК, по силата на което
родителските права по отношение на детето Д. П. П. били предоставени на нейната майка А.П. П.,
а местоживеенето на детето Д. П. П. - при майката А.П. П..
Д. П. П. е ученичка IIIклас в ОУ„****“ в гр.В.Т. - дневна, общообразователна форма на
обучение през учебната 2021г./2022г.
Според изискания социален доклад, издаден от Д”СП” гр.В.Т., е установено, че е
констатирано, че проблемите във взаимоотношенията на родителите А.А. и П.П. и конфликтите
помежду им, са предпоставка за увреждане на исихоемоционалното развитие на детето Д.. която е
ставала свидетел на тези конфликти. Във връзка и с цел задоволяване в пълна степен
потребностите на детето Д.. спрямо нея била предприета мярка за закрила в семейна среда,
съгласно чл.23 т.2 от ЗЗДетето, чрез ползване на социална услуга в ЦОП В.Т., като е издадено
направление, съгласно чл.20 ал.2 от ППЗЗДетето. В доклад от 02.09.2020 г. изготвен от ЦОП във
връзка с изследване на родителския капацитет на бащата П.П., изготвено по негова молба е
отбелязано, че следното: „П. има ресурс и родителски умения и качества да отглежда детето в
своята семейна среда. Той познава възрастовото развитие, интересите на детето, приятелското му
обкръжение, познава особеностите на характера му. Задоволява по адекватен начин базовите и
образователни потребности на Д., като има подкрепата на майка си, на която може да разчита в
процеса на обгрижване и възпитание на детето. Притежава жилище, в което са налице подходящи
условия и обособено лично пространство за детето. Месечните доходи на П.П. са напълно
достатъчни за покриване на нуждите на цялото домакинство. Той заплаща редовно издръжка за
детето. Установено е наличие на силна емоционална връзка родител-дете“. Според направеното
проучване, понастоящем основните грижи за Д. П. П. се полагат от майката в гр.Г.О., а когато
детето е при баща си в гр.В.Т., той се грижи за нея. П.П. живее сам в собствен апартамент(спалня,
детска стая, дневна с кухненски бокс, баня и тоалетна), като жилището предлага отлични условия
за живот. П.П. работи в “Комунални услуги”EOOД. Д. П. П. е ученичка в ОУ“****“ гр.В.Т..
Според изискания социален доклад, издаден от Д”СП” гр.Г.О., е установено, че майката
след развода е заживяла на семейни начала с лицето Т.М., от когото има родено дете А.
Т.М.а(родена през 2020г.). През 2020г. АН. П. АК. закупила с ипотечен банков кредит(с месечна
вноска от 330.00лв.) апартамент в гр.Г.О. ул.“****“№32А. Жилището се състои се от спалня,
самостоятелна детска стая, всекидневна с кухня в голямо по площ помещение, отделно има баня и
тоалетна. Двете деца общували ежедневно помежду си и се отглеждат при много добри хигиенно-
битови условия от страна на майката. Помощ получава от съжителя Марков, който се занимавал
със собствен бизнес. От направена служебна справка било установено, че майката А. е в трудови
правоотношения с Център за психично здраве гр.В.Т. на длъжност „медицинска сестра“. Майката е
в отпуск за гледане на дете до двегодишна възраст, като получава парично обезщетение в размер
на 900.00лв. От Д”СП” гр.Г.О. получава месечна социална помощ по чл.7 ал.1 от ЗСПД със срок до
31.08.2021г. Проведен бил самостоятелен разговор с детето Д. от екип при Отдел „Закрила на
детето“ Г.О.. Малолетното дете Д. П. П. споделя, че „не е ограничавано от страна на майката да се
3
среща с бащата и да гостува на територията на гр.В.Т. в неговата семейна среда“, както и че
„предпочита да живее в семейната среда на бащата П.П.. защото я кара да се чувства по -
спокойна. Желае да има свободен режим на лични контакти със своята майка А.А.”. Малолетното
дете общува с разширеното семейство. Не е прекъснало контактите със своя баща. Общува с
роднините и с по-малката си сестра А.. Майката споделя, че от страна на бащата редовно е
изплащана определената издръжка от съда, от нейна страна е спазван определения режим на лични
контакти с другият родител като не е ограничавала Д. да общува с бащата, както и през останалото
време чрез телефонни разговори и комуникиране в социалните мрежи. От страна на Отдел
„Закрила на детето“ Г.О. било констатирано, че майката полага адекватни родителски грижи
спрямо детето Д.. Д. обитава самостоятелна детска стая с южно изложение, обзаведена с модерни
и практични мебели. От осъщественото социалното проучване е констатирано, че майката А.А. е в
състояние да гарантира безопасност, сигурност и спокойна семейна среда за отглеждането и
възпитанието на малолетното дете Д. П. П..
В съдебно заседание на 07.06.2021г. детето Д. П. П. по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето и в
присъствието на социален работник потвърждава, че понастоящем(от м.март.2021г.) живее в
гр.В.Т.(в апартамент) с баща си и баба си по бащина линия и учи в ОУ“****“ гр.В.Т.. Твърди, че с
майка си от м.март.2021г. осъществявала контакти само по телефона. На детето е известно, че
съдът е определил местоживеенето и при майка и, но предпочитала да живее при бащата си във
В.Т., където се чувствала по-спокойна. По нейно желание оставала и повече време при баща си, „за
което майка и не и се е карала“. Твърди, че няма желание да дойде при майката и бебето. Заявява,
че майка и „я ядосва, постоянно ми се кара защо не си вдигам телефона, когато ме търси, като
понякога си изключвала звука на апарата“. Също така, когато баща и се обаждал по телефона,
майка и идвала да я проверява какво си говори с баща и, а също и какво си е писала с него“.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.124 ал.1 от СК установява задължение за родителите да се грижат за
детето си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното му развитие.
Съгласно чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители,
заедно и поотделно. При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да
вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно
цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на
детето, се разрешава с иск по чл.127 ал.2 от СК. Според чл.126 aл.1 от СК ненавършилите
пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен ако важни причини налагат да
живеят другаде. В такъв случай възниква спорът, при кого ще живее детето. След като се определи
при кой от двамата родители ще живее то, този родител ще упражнява и родителските права, тъй
като нуждите му ще налагат това. Предвидено е, съгласно чл.127 ал.3 от СК по искане от родителя,
съдът да определи подходящи привременни мерки в интерес на детето/децата, като взема предвид
становището на Д”СП”. Семантиката на израза „привременни мерки” сочи, че с определението по
чл.127 ал.3 от СК се решават проблеми, актуални за статуквото в момента и на базата на
непосредствена необходимост. По посочената причина, тези мерки имат правна стойност до
приключване на производството по небрачните искове.
Съдът счита, че претенцията на ищеца П. П. П. за определяне на привременни мерки
относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д. П. П. – същите да
4
бъдат предоставени на бащата П. П. П., като местоживеенето на детето да бъде на адрес в гр.В.Т.
ул.„****“№34 вх.А ет.IV aп.11, се явява неоснователна.
Данните по делото към момента сочат за наличието на добри родителски и възпитателски
качества както у ответницата, така и у ищеца, както и за сравнително добри жилищни условия и
при двамата в домовете на техните родители. И на двамата социалното обкръжение, жилищно-
битовите и другите материални условия на живот допълнително благоприятстват за правилното
формиране на личността на сина им. Освен това, могат да разчитат и на помощта на свои близки
при отглеждането на детето, което несъмнено е обстоятелство, увеличаващо възможностите им за
лични грижи.
Налице е и силна взаимна привързаност между всеки от родителите поотделно с детето,
което е важна предпоставка, както за съвместното им живеене, така и за самото упражняване на
родителските права, тъй като по-лесно се осъществяват възпитанието и родителските грижи по
отглеждането на детето, когато в основата им лежи взаимна привързаност между възпитател и
възпитаник. Съдът е поставен пред трудната дилема да направи избор между двама родители,
неживеещи заедно и неможещи да постигнат съгласие при кого от тях да живеят детето им, като
следва да се отбележи, че се дължи произнасяне във връзка с постановяване на привременни мерки
при ранен етап в исковото производство – по реда на чл.127 ал.3 от СК(единствено на базата на
социалните доклади, удостоверения и твърдения на страните). Изобщо, при решаване на спор за
упражняване на родителски права се обсъждат комплекс критерии, всеки от които има своята
тежест, но нито един от тях няма решаващо значение и постигане на обективност(поне
относителна) към момента на произнасянето. В такъв случай, основен критерий за решението при
кого от двамата да живее детето и произтичащите от това фактически последици, свързани с
текущото осъществяване на родителските функции(материални грижи, възпитание, надзор), са
интересите на самото дете. Съдът счита, че в интерес на детето Д. П. П., на този етап от съдебното
производство, е то да продължи да живее при своята майка АН. П. АК. в дома и в ул.“**** I“№32
вх.А ет.III ап.9 и тя да продължи да упражнява родителските права спрямо него. В случая, съдът
не е обвързан с мнението на детето, тъй като въпросът за упражняване на родителските права се
решава с оглед интереса на детето и неговото желание да живее с някой от родителите е само част
от фактическата обстановка, съобразявана от съда при постановяване на решението. И доколкото
водеща за съда следва да бъде преценката за най-добрия интерес на детето, този интерес
предпоставя, най-вече, наличието на стабилност и константна среда, за да се гарантира нормалното
му развитие. Осигурени са грижи за детето, както по отношение на физическото му развитие и
здраве, така и за развитието му като пълноценна личност. Нормално е, родителят, при когото
детето живее, да е този, който следва да налага по-силна дисциплина, като съответно той е този,
който понася и негативите от това и което не е фактор в отношенията на детето с бащата.
Безспорно е, че детето, поради ниската си възраст, да проявява емоционална лабилност и
склонност да действа под влияние на ситуативни настроения, неустойчивост на чувствата и
нагласите, на променливост на намеренията в следствие на неизградена ценностна система,
житейска позиция и мироглед, както и на малкия социален опит. Процесният случай касае
момиченце на 10години, което предстои да навлезе в пубертета и според съда, майката е по-
пригодна да отглежда и възпитава децата от женски пол, особено в този период на своето
развитие, защото те имат нужда от непосредствена майчина грижа и по лесно биха споделяли с
родител от същия пол проблеми свързани с възрастта. Полът и възрастта не може да послужи като
5
единствено основание, въз основа на което да се реши спора, но преценен с останалите критерии
той има съществено значение. По делото няма никакви данни за отрицателно поведение на
ответницата спрямо дъщеря и в насока лошо възпитание, неполагане на грижи или непроявяване
на интерес, наличието на които фактори би могло да се яви пречка за предоставянето на детето на
майката. Напротив, майката, изхождайки от желанието на детето дава възможност на бащата и
неговите родители да контактуват много по-често с детето от режима който е определил съда.
Водим от изложеното и на основание чл.7 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на П. П. П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.В.Т.
ул.“****“№57, с друг известен адрес: гр.В.Т. ул.”****“№34 вх.А ет.IV aп.1, за постановяване на
привременни мерки по реда на чл.127 ал.3 от СК до влизане в сила на решението по настоящото
гр.дело№855/2021г.: -да бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на
детето Д. П. П. с ЕГН********** – на бащата П. П. П.; -да се определи местоживеенето на Д. П. П.
с ЕГН********** – при своя баща П. П. П. - на адрес: гр.В.Т. ул.”****“№34 вх.А ет.IV aп.1.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
6