РЕШЕНИЕ
№ 668
гр. Пловдив, 05.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Пловдив, ХХVIII
състав, в открито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Полина Цветкова, като
разгледа административно дело №
3367/2020година по описа на съда, докладвано от председателя, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 145 и сл. АПК, вр. с чл. 68,ал.1 от Закона за
подземните богатства.
Образувано е по жалба на „Европейски
пътища“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район
„Северен“, бул.”Дунав” №76 против Акт на министъра на енергетиката за спиране
действието на договор от 04.09.2008г. за предоставяне на концесия за добив на
подземни богатства-строителни материали - мрамори от находище „Белащица –
участък Юг“ („Родопи-Юг“) , обективирана в писмо изх.№ Е-26-Е-142 от
27.02.2020г. на министъра на енергетиката.
С Определение № 48/29.12.2020г. по гр.дело
№37/2020 на петчленен състав на ВКС и ВАС Административен съд-Пловдив е
определен за компетентен да се произнесе по жалбата на „Европейски пътища“ АД.
Жалбоподателят, моли да се отмени оспорвания
акт като незаконосъобразен, постановен при неизяснена фактическа обстановка и в
нарушение на процесуалните правила. Обосновава незаконосъобразност и с липсата
на определен срок за съобразяване с условията на договора. Сочи, че преди
издаване на оспорвания акт, административния орган е следвало да извърши
проверка, дали наказателните постановления, дали основание за спиране на
концесията, са в сила. Жалбоподателят, редовно призован, за него се явява юрк.З..
Претендира сторените по делото разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – Министър на енергетиката,
редовно призован не се представлява. В писмено становище на гл. експерт Н.Т.
прави възражение за недопустимост и оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
С Договор за предоставяне на концесия от 04.09.2008г.
за добив на подземни богатства – строителни материали на „Европейски пътища“ АД
е предоставена концесия за срок от 25 години с предмет – експлоатация на
подземни богатства-строителни материали-мрамор, в землището на с.Белащица, общ.Родопи,
обл.Пловдив. С писмо изх.№ Е-26-Е-142 от 27.02.2020г. на министъра на
енергетиката „Европейски пътища“ АД е уведомено, че в министерството са
постъпили в данни за издадено на дружеството наказателно постановление НП №
82/10.12.2018г. на Директора на Регионална дирекция по околната среда и водите
за извършено нарушение на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и за
издадено на „Евро строй Кънстракшън“ ЕООД / наемател на „Европейски пътища“ АД/
НП № 48/25.07.2018г. на Директора на Регионална
дирекция по околната среда и водите за извършено нарушение на Закона за
чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/. Поради наличието на данни за издадени
наказателни постановления и извършването на нарушения на разпоредбите на ЗООС и
ЗЧАВ е разпоредено спиране действието на договор от 04.09.2008г. за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства-строителни
материали-мрамори от находище „Белащица – участък Юг“ („Родопи-Юг“). Посочено
е, че за времето, през което действието на концесионния договор е спряно,
концесионерът няма право да упражнява правата си по договора, т.е. няма право
да извършва никакви минно-експлоатационни работи в находището. В хода на
съдебното производство се установи, че към момента на постановяване на
принудителната мярка, НП № 82/10.12.2018г. е отменено с решение
909/14.05.2019г. на Районен съд-Пловдив, оставено в сила с решение №
2148/29.10.2019 по КАНД №1948/2019 по описа на Административен съд-Пловдив.
Другото процесно НП № 48/25.07.2018г. издадено на „Евро строй Кънстракшън“ ЕООД
/наемател на „Европейски пътища“АД/, се констатира, че същото е отменено с
Решение № 190 от 31.01.2019 г. на
Пловдивски районен съд, по АНД № 5318/2018 г., оставено в сила с Решение № 240
от 10.06.2019г. по КАНД № 765/2019 год. на Административен съд-Пловдив.
Отделно, от договора за отдаване под наем на недвижим имот се установява, че
негов предмет е отдаване на сгради, а не парцела, от които се добиват
подземните богатства и е предмет на концесията.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията
на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства намери за
установено следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане: оспорването е подадено срещу административен акт,
подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Оспорваното писмо е с дата
27.02.2020г., като в същото не е указан срок за обжалване, следователно съдът
счита, че жалбата е подадена в срок. Въпросът с допустимостта на оспорването е
решен с влязъл в сила съдебен акт, а именно определение по гр.дело №37/2020 на
петчленен състав на ВКС и ВАС.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна, поради следните за това съображения:
Съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените по делото
доказателства да провери законосъобразността на оспорвания административен акт
на всички основания, посочени в чл. 146 АПК.
Съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява
дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
По отношение на компетентността на издателя на
оспорения индивидуален административен акт съдът намира: писмото, с което е
обективирана мярката е подписано от заместник министър Ж.Станков по заместване,
съгласно заповед № Е-РД-16.109 от 27.02.2020г. Същата заповед е приложена по
административната преписка и надлежно удостоверява компетентност на подписалия
мярката.
В мотивите на обжалваното писмо е изложено, че в
Министерството на енергетиката са постъпили данни за издадени наказателни
постановления, посочени са кои са те и е прието, че от концесионера и неговия
наемател са извършени нарушения на разпоредбите на ЗООС и ЗЧАВ. Нарушения не са
описани, а наказателните постановления са с дати от 10.12.2018г. и 25.07.2018г.
Мярката е наложена близо година след последното по време издадено НП. Мотиви за
това дали въпросните НП са влезнали в сила, дали нарушенията продължават да са
налице, отстранени ли са или не към момента на налагане на принудителната мярка
няма. Липсата на мотиви е съществено нарушение на закона.
На следващо място, никъде в разглеждания акт не е
указано до кога се налага принудителната мярка. Съгласно чл.68,ал.2 от ЗПБ /в приложимата
редакция към момента на издаване на мярката/, в случай на спиране органът по
ал. 1 уведомява писмено титуляря на разрешението или концесионера за причините
и му определя подходящ срок за съобразяване с условията на договора. В ал.3 се
посочва още, че титуляр на разрешение или концесионер, чиито дейности са спрени
по ал. 1, няма право да упражнява правата си по съответния договор, както и да
търси обезщетения за пропуснати ползи за съответния период на спиране. В ал.4
пък се определя от нормата,че разрешение или концесия, спрени по реда на ал. 1,
се подновяват, ако титулярят на разрешение или концесионерът отстрани причините
в срока по ал. 2. От тук следва, че определянето на срок е задължителна част от
самата принудителна мярка и е от значение за периода на действие, правото на
упражняване на права по договора, евентуалните претенции за обезщетение, както
и за самото отстраняване на нарушенията. Задължителен реквизит на този вид ПАМ
е и разпореждането именно какво следва в срока на спиране да се направи от
титуляра. Поради това и липсата на срок и на разпоредителна част е съществена
незаконосъобразност, която също представлява самостоятелно основание за отмяна
на оспорвания акт.
Както се установи, към момента на постановяване на
принудителната мярка, НП № 82/10.12.2018г. е отменено с решение 909/14.05.2019г.
на Районен съд-Пловдив, оставено в сила с решение № 2148/29.10.2019 по КАНД
№1948/2019 по описа на Административен съд-Пловдив. По отношение на НП №
48/25.07.2018г. издадено на „Евро строй кънстракшън“ ЕООД /наемател на
„Европейски пътища“ АД/, съдът служебно констатира, че същото е отменено с
Решение № 190 от 31.01.2019 г. на
Пловдивски районен съд, по АНД № 5318/2018 г., оставено в сила с Решение № 240
от 10.06.2019г. по КАНД № 765/2019 год. на Административен съд-Пловдив. Следователно,
към момента на постановяване на оспорваната ПАМ не са били налице обективните основания
за спиране действието на концесионния договор. По изложените съображения, обжалваният
административен акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а жалбата
се явява основателна.
С оглед изхода на спора и по повод направените от
страните искания за присъждане на розноски, такива се дължат на жалбоподателя.
Следва ответникът следва да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 500 лв.,
съгласно представен списък на разноските, представляващи съдебни такси /50 лв.
ДТ по сметка на Административен съд - Пловдив и 150 лв. по сметка на ВАС/ и 300
лева юрисконсултско възнаграждение
Водим от изложеното, на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба
на „Европейски пътища“ АД, ЕИК ********* със седалище
гр.Пловдив Акт на Министъра на енергетиката за спиране действието на
договор от 04.09.2008г. за предоставяне на концесия за добив на подземни
богатства-строителни материали - мрамори от находище „Белащица – участък Юг“
(„Родопи-Юг“) , обективирана в писмо изх.№ Е-26-Е-142 от 27.02.2020г..
ОСЪЖДА Министерство на енергетиката – София да заплати на „Европейски
пътища“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив сумата
от 500.00/петстотин/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
по реда на АПК пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: