О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №167
гр.Пловдив, 23.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав в закрито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
като разгледа докладваното
от председателя ч.гр.д. №2871/2019 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.
Производството е образувано въз основа
на частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
против Разпореждане № 9915/15.11.2019г.,
постановено по ч.гр.д.№ 18444/2019 г. на ПРС- 19 гр.с., в частта в която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника П.З.П., ЕГН:********** за сумата
183,75 лв.- неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение
и сумите - 183,33
лв.- такса за експресно разглеждане на документи и 195 лв.- разходи и такси
за извънсъдебно събиране. В жалбата са релевирани подробни
оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и
връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на
заповед
за изпълнение.
Жалбоподателят е изложил оплаквания, че съдът незаконосъобразно е
извършил проверка за неравноправни клаузи, с което е превишил правомощията си в
заповедното производство; че на заявителя не е дадена възможност да изложи
доводите си за липса на неравноправни клаузи, с което РС е ограничил правата му
в процеса; счита, че в договора не са налице клаузи, които могат да се
квалифицират като неравноправни. Счита, че след като в заповедното производство
не могат да се представят доказателства, съдът не би могъл да извършва преценка
дали някоя клауза от договора е неравноправна; счита, че са налице основанията
за дължимост на договорната неустойка; че същата не е прекомерна, тъй като има
за цел да обезщети страната за претърпени загуби, че в случая не може да се
приеме нищожност само поради противоречие на добрите нрави. По отношение на
претенцията за дължимост на извънсъдебни разходи счита, че изрично
законодателят е предвидил подобна възможност за събирането им с оглед нормата
на чл.10А, ал.1 от ЗПК.
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването, и
против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. По същество:
Обжалва
се разпореждане, в частта, с което е оставено без уважение заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на сумата
183,75 лв.- неустойка
за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и
сумите - 183,33 лв.- такса за експресно разглеждане на
документи и 195 лв.- разходи и
такси за извънсъдебно
събиране, за
които съдът е приел, че клаузите в потребителския договор за заплащане на
посочените суми са неравноправни.
Основното
оплакване в частната жалба касае липсата на правна възможност за извършване на
проверка за неравноправни клаузи в заповедното производство. Съдебната практика
приемаше, че в заповедното производство по реда на чл.410 от ГПК, заповедният
съд не може да извършва проверка за неравноправни клаузи в потребителските
договори по аргумент, че производството е едностранно, развива се в закрито
заседание и страните са лишени от възможност да обосноват възраженията си и
респ. да събират доказателства по тях. В последствие, в съдебната практика се
наложи противното разбиране, като се даде приоритет на защита на потребителя,
като се прие, че съдът служебно следи за противоречие с императивни правни
норми, каквито са нормите в ЗЗП. За да няма противоречива практика и
законодателят предприе изменения в процесуалния закон, като изрично задължи
заповедния съд да извършва подобна проверка, независимо дали производството е
по реда на чл.417 или чл.410 от ГПК. Така, според законодателните изменения в
ГПК, винаги когато спорът се основава на права от договори с потребители, съдът
е длъжен да извършва проверка за неравноправни клаузи. В случая правата на
заявителя се претендират от договор за кредит, т.е. длъжникът се явява
потребител по смисъла на ЗЗП , поради което и заповедният съд е процедирал
правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.
По
същество, ПОС намира, че извършената от ПРС преценка за неравноправност на
посочените две клаузи от договора за кредит е правилна. В случая в договора за
потребителски кредит е поставено условие на кредитополучателя за дължимо
поведение – предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, като е определен
изключително кратък срок за това /3 дни/ и многобройни изисквания за
поръчителя, след изтичане на който кредитополучателят следва да заплати
неустойка в голям размер. В чл.143, т.5
от ЗЗП е казано, че клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка е
неравноправна.
Претендираните
сумите - 183,33 лв.- такса за експресно разглеждане на
документи и 195 лв.- разходи и такси за
извънсъдебно събиране, ПОС намира, че целят заобикаляне на чл.33 от ЗПК и
максимално допустимия общ процент на разходите, които са в противоречие с
разпоредбите на чл.10а, ал.2 от ЗПК, според която кредиторът не
може да изисква
заплащане на такси за
действия по управление на кредита,
каквито представляват
действията по извънсъдебното му
събиране, и чл.33, ал.1
и ал.2 от
ЗПК, където е казано, че при
забава на потребителя
кредиторът има право
само на лихва върху
неплатената в срок сума
за времето на
забавата, размерът на
която не може да
надвишава законната лихва, поради което и на осн. чл.21 от ЗПК
тези уговорки са нищожни.
Предвид
горните съображения съдът намира, че подадената частна жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
ЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
ЕИК *********, против Разпореждане №
9915/15.11.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 18444/2019 г. на ПРС- 19 гр.с., в
частта в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника П.З.П., ЕГН:********** за
сумата 183,75 лв.-
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и
сумите - 183,33 лв.- такса за експресно разглеждане на
документи и 195 лв.- разходи и
такси за извънсъдебно
събиране.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: