Р Е Ш Е Н И Е
№260023
гр.Пловдив,
23.05.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХXII граждански състав в публичното заседание на двадесет
и пети април две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: РАДКА ЦЕКОВА, като разгледа докладваното от
председателя гр.д.№636 по описа за 2021г., намира за установено
следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД от Г.Н.Т., ЕГН ********** *** против Министерство
на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика.
Ищецът твърди, че на втория ден
от раждането му - на ***г., по време на престоя в болницата, където бил роден -
****, сега ***, някой от дежурните служители от персонала допуснал той да
получи удар или нещо по-тежко от удар /бил ***/, вследствие което получил
кръвоизлив в ***, нещо като *** в областта на ***, установена и при преглед с
ядрено-магнитен резонанс на ****г., при който били установени още и ***, ***, с
притискане на жизнено важни нерви в същата, което го прави практически *** и ***
в срок до две години, ако не се вземат мерки за укрепване на състоянието му, а
поставената му диагноза **** не отговаряла на действителността. По време на
престоите му в *** *** за ****, находящи се в гр.*** и в гр.***, където бил
настанен за срок от общо около ***, бил подложен на унизително и нечовешко
отношение от персонала, като: имало доста ***, които си позволявали при ***, да
увиват *** и да го влачат до ***, при положение, че тоалетната е обща на етажа
и на сто метра от стаята, а деца като него не можели дори да станат от леглото,
за да отидат до тоалетна; петдесет човека били настанени в пет стаи от 10 души,
като нощно време имало само по една ***, освен шест ***; в гр.*** тоалетната
била на около триста метра от сградата със спалните и една нощ през януари ****г.,
когато се ***, *** П. З. го изхвърлила на снега по едно горнище на пижама, гол,
измила го студена вода и после отишла да вземе дрехи от гардероба, за да го
преоблече, вследствие което се разболял тежко за повече от месец и лекарите в
болницата в *** едва го спасили; когато искал да се обади по телефон на
родителите си, един от по-големите обитатели го хвърлил на пода извън стаята на
санитарите, като при удара той едва си поел въздух и оттам му станала травмата
на ***; други по-несъществени *** били ударите с **** и други предмети.
Твърди се, че в резултат на
описаните противоправни деяния на служители на ответните две министерства,
ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в лишаването му от
възможност да бъде пълноценен и да води нормален живот, независим от никой и от
нищо, да има реализация в почти всяка една сфера на живот; чувството му, че е
излишен и онеправдан, без да има вина за това; притеснението, че няма да може
да се погрижи за трите си малолетни деца, както би искал, поради лошата
прогноза за здравословното му състояние. Твърди се още, че ищецът е претърпял и
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, тъй като бил лишен от възможността
да реализира доходи, като знаещ човек, каквито, въпреки ***, от която страдал,
С. Х. получавал по 5000000 паунда на седмица, като представител в ***, *** и ***,
както и пилотите във формула едно, голфърите, тенисистите и прочие.
От съда се иска да постанови
решение, с което да осъди ответниците Министерство на здравеопазването и
Министерство на труда и социалната политика солидарно да му заплатят сумата от
25 000 000,00 евро, от които
3 000 000,00 евро за неимуществени вреди и 22 000 000,00
евро за имуществени вреди. Основава искането си за солидарно осъждане на
двамата ответници с фактите, че по времето, в което твърди да са му били
причинени непозволените увреждания от раждането му и до ***., както болниците,
така и социалните заведения били държавни, под една шапка, както и че
вследствие на увреждането, което му било причинено от здравен работник, бил
принуден да живее *** в *** и да бъде двадесет години без работа по вина на
служители от тези две ведомства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
Министерство на труда и социалната политика е подало отговор на исковата молба,
с който е оспорил исковете като недопустими и неоснователни, по съображенията
че: не е бил работодател на здравни или социални работници, нито възложител на
работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД през процесния период, не е надлежна страна
по спора и искът срещу него следва да се остави без разглеждане, като
производството се прекрати; липсват доказателства,
от които може да се направи обоснован извод за наличие на елементите от
фактическия състав, обосноваващи възможността за ангажиране на отговорност по
чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД - за твърдяното от ищеца като осъществено спрямо
него от служители на двете министерства противоправни деяния; пряка причинна
връзка между „***“ или “***“, установени при медицинско изследване на ищеца от ***г.
и твърдяното от него увреждане в тилната област, претърпяно непосредствено след
раждането му, нито за твърдяното от него като претърпяно увреждане по време на
престоя му в *** в гр.***; за налично възлагане от страна на ответниците на
извършване на работа от сочените деликвенти и извършване на противоправните им
деяния при или по повод изпълнението на възложената им от ответниците работа;
исковете са погасени по давност.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът Министерство на здравеопазването е подало отговор на исковата молба,
с който е оспорил исковете като недопустими, евентуално - като неоснователни и
недоказани, по съображенията, че: Министерството на здравеопазването не е
надлежно пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск, касаещ деяние на
неустановено лице - работник на лечебно заведение, тъй като не е било
работодател на хипотетичния деликвент, а лечебното заведение, в което ищецът е
бил роден, е имало самостоятелна правосубектност, независимо, че е било
държавно; отговорността на Държавата за вреди може да се ангажира само по реда
на ЗОДОВ в изрично уредените в този закон хипотези, никоя от които не е налична
в случая, а освен това, този съд не е компетентен да разгледа спора, защото,
когато се касае до искове за обезщетяване на вреди от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи, споровете се разглеждат по
реда на АПК, от административните съдилища; с указ от ***г. като отделни са
създадени Министерство на здравеопазването и Министерството на труда и
социалните грижи, така че е невярно твърдението, че двете министерства са били
„под една шапка“, обосноваващо за него солидарната им отговорност, като в това
отношение сочи, че ищецът си противоречи и няма яснота дали искът му е предявен
солидарно или разделно срещу двамата ответници; липсват доказателства за
наличие на който и да е от елементите на фактическия състав от непозволеното
увреждане; изтекла е погасителна давност за претендираното вземане.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Представените по делото писмени
доказателства сочат, че ищецът е с поставена диагноза „***“ и с признати 100%
загубена работоспособност с потребност от чужда помощ пожизнено. Съгласно
приетата медицинска експертиза, която съдът възприема като обективна и
компетентно изготвена, при образно изследване на Г.Н. е установено, че същият
има *** в *** /***/. Вещото лице е категорично, че се касае за аномалия с ***. Налични
са изменения по *** на ***, част от които са от травматично естество, но не
може да се посочи как са получени травмите, нито да се определи тяхната
давност. Ищецът е роден с ***, *** трудно, *** късно, *** трудно отделни ***.
През ***г. бил взет на *** в ***. Физическото и психическото му изоставане е с ***
произход.
Не са събрани доказателства по
делото, които да установяват елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане: противоправно деяние, което да е виновно извършено от
работници/служители на ответниците при или по повод възложената им работа;
причинно-следствена връзка между такова деяние и претърпени вреди от ищеца. Не
се установи здравословното състояние на ищеца по някакъв начин да е свързано с
травма, получена след раждането му и/или в ***, в който се твърди да е *** като
дете. Отделно от това, доколкото се твърди уврежданията му да са получени в
ранна детска възраст, претенциите му са погасени по давност, на основание
чл.110 от ЗЗД, която е започнала да тече от момента на увреждането. Ето защо
исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Н.Т., ЕГН ********** ***
против Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната
политика искове с правна квалификация чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумите: 25 000 000,00 евро, от които: 3 000 000,00
евро за неимуществени вреди от травматични увреждания /*** или ***, причинили
кръвоизлив в ***, *** в областта на *** и *** на ***/, причинени по време на
престоя му в болницата, където бил роден на ***г. - ***/сега ****/, които
неимуществени вреди се изразяват в лишаването му от възможност да бъде
пълноценен и да води нормален живот, независим от никой и от нищо, да има
реализация в почти всяка една сфера на живот; чувството, че е излишен и
онеправдан, без да има вина за това; притеснението, че няма да може да се
погрижи за децата си; 22 000 000,00
евро за имуществени вреди - пропуснати ползи, тъй като в резултат на описаните
увреждания бил лишен от възможността да реализира доходи, които би получил като
знаещ човек.
Решението подлежи
на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: