№ 6838
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100513545 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца В. С. З., чрез адв. Г., срещу решение
№ 15931/04.10.2023г., постановено по гр. дело № 66742/2022г. по описа на СРС, 140-и
състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника „ЕОС М.“ ЕООД иск по чл.
439 ГПК за признаване за установено, че В. С. З. не дължи на „ЕОС М.“ ЕООД сумата
10 296.47 лева, поради погасяване на правото на принудително изпълнение по давност,
които суми се събират принудително по и.д. № 51/2013г. по описа на ЧСИ Н.Д., с
район на действие – СОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 17.12.2012г.
по ч.гр.д. № 1173/2012г. по описа на РС-Ихтиман, издаден в полза на „Банка ДСК“
ЕАД, като вземанията са придобити от „ЕОС М.“ ЕООД по силата на договор за цесия
от 21.06.2022г., сключен с „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, което от своя страна ги придобило по
договор за цесия от 14.02.2013г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт,
поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Последното
валидно прекъсване на давността в случая било от датата на сключеното споразумение
с ищеца – 12.07.2017г., като договорените падежни дати били без значение. Ето защо
давността изтекла на 12.07.2022г., преди предявяването на иска. С оглед изложените
доводи, подробно развити в жалбата, заявява искане за отмяна на решението и вместо
него - постановяване на друго, с което исковете с правно основание чл. 439 ГПК бъдат
1
уважени. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата „ЕОС М.“ ЕООД депозира писмен отговор, с който
оспорва същата като неоснователна. С подписването на споразумението били
предоговорени условията, при които заетата сума следва да бъде върната, вкл. и
падежът. Ето защо правилно СРС съобразил крайната падежна дата по сключеното
споразумение. Претендира разноски.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение
настоящият съдебен състав намира следното:
Със сезиралата съда искова молба ищецът В. С. З. излага, че по ч.гр.д.
№1173/2012г. по описа на РС – Ихтиман, в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД,
срещу нея в качеството й на поръчител и срещу кредитополучателя М.А. З., бил
издаден изпълнителен лист от 17.12.2012г. за солидарното заплащане на сумите 2
626.80 евро – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от
12.12.2012г. до изплащане на вземането, 411.89 евро – лихва за периода от 15.11.2011г.
до 11.12.2012г., сумата 217.52 евро – мораторна лихва за периода от 23.11.2011г. до
11.12.2012г., и сторените по делото разноски в общ размер 632.11 лева. Въз основа на
изпълнителния лист било образувано изпълнително дело №51/2013г. по описа на ЧСИ
Н.Д. с район на действие СОС. Впоследствие банката прехвърлила същите вземания с
договор за цесия от 14.02.2013г. на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД. На 12.07.2017г. между новия
кредитор „ОТП Ф.Б.“ ЕАД от една страна, а от друга - М.А. З. и В. С. З., било
сключено споразумение за доброволно погасяване на дълга, с което последните
извършили признание на дълга по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Впоследствие „ОТП
Ф.Б.“ ЕАД прехвърлило вземанията си срещу ищеца и кредитополучателя М. З. на
ответника „ЕОС М.“ ЕООД с договор за цесия от 21.06.2022г. Ответникът претендирал
сумата 10 296.47 лева, за което й изпратил уведомление от 10.11.2022г. Ищецът
намира, че последното валидно прекъсване на давността било на 12.07.2017г. със
сключването на споразумението с „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, поради което към датата на
предявяване на иска вземанията били погасени с изтичане на предвидената в закона
петгодишна давност. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че ищецът не дължи на ответника претендираната сума от 10 296.47 лева.
Процесуалният й представител – адв. Г. претендира присъждане на възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС М.“ ЕООД депозира писмен отговор
2
на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди недопустимост на
производството, поради липса на правен интерес у ищеца – изпълнителното
производство било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 23.06.2017г.,
след което нови изпълнителни действия не били предприемани и правната сфера на
ищеца не била накърнена. На следващо място твърди неоснователност на иска –
давността била прекъсната с подписването на споразумението на 12.07.2017г., с което
кредитополучателят М. З. и поръчителят В. З. признали дълга и се съгласили на нови
условия за погасяване на задължението. Право на кредитора било да кани длъжника да
изпълни задължението и да предприема действия за извънсъдебно събиране. Позовава
се на задълженията си по чл. 10 Наредба № 22/16.07.2009г. на БНБ за Централния
кредитен регистър, предвид на което не бил дал повод за завеждане на делото и моли в
негова тежест да не бъдат възлагани разноски.
Страните по делото не са формирали спор и от съдържанието на събраните по
делото писмени доказателства, в т.ч. неоспореното споразумение от 12.07.2017г. се
установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор от една страна, а от друга –
М.А. З., като кредитополучател и ищеца В. С. З., като поръчител по договор за
поръчителство от 27.05.2009г., бил сключен договор за кредит от 27.05.2009г.
Кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД се снабдил с изпълнителен лист от 17.12.2012г. по
ч.гр.д. №1173/2012г. по описа на РС – Ихтиман, издаден срещу кредитополучателя
М.А. З. и ищеца - поръчител, за солидарното заплащане на сумите 2 626.80 евро –
главница, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2012г. до изплащане на
вземането, 411.89 евро – лихва за периода от 15.11.2011г. до 11.12.2012г., сумата 217.52
евро – лихва за забава за периода от 23.11.2011г. до 11.12.2012г., и сторените по делото
разноски в общ размер 632.11 лева.
Страните не са формирали спор, че въз основа на така издадения изпълнителен
лист кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД образувал и.д. № 51/2013г. по описа на ЧСИ Н.Д., с
район на действие – СОС, което към 26.06.2015г. било висящо, а съобразно изричното
признание на ответника било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на
23.06.2017г., след което нови изпълнителни действия не били предприемани.
С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по тълк.д. № 2/2020г. ОСГТК на ВКС
приема, че нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД се прилага в изпълнителния процес по
изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. Задължителното
тълкуване по ППВС № 3/1980г. отпада едва от момента на обявяване на
Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила. Затова
по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до
обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС, не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Давността
3
за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015г.
Не е спорно и от доказателствата по делото се установява, че първоначалният
кредитор „Банка ДСК“ ЕАД, с договор за покупко-продажба на вземания от
14.02.2013г., прехвърлил на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, вземанията си срещу М.А. З. по
договора за кредит от 27.05.2009г. и срещу ищеца В. С. З. – поръчител по договор за
поръчителство от същата дата, както и че след придобиването на вземането новият
кредитор – цесионерът „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, сключил с кредитополучателя М.А. З. и с
поръчителя В. С. З., представеното по делото и неоспорено споразумение от
12.07.2017г. Видно от съдържанието на документа страните приели, че към
27.06.2017г. остатъчният размер на задълженията на кредитополучателя М. З. към
кредитора, за които солидарно отговаря поръчителят, възлизал на 4 834.16 евро.
Съгласили се, че кредитополучателят М. З. ще погасява дълга на месечни вноски
съгласно новодоговорения погасителен план – Приложение № 1, неразделна част от
споразумението, че крайният срок за погасяване на дълга бил 20.01.2022г., а ищецът-
поръчител приела да отговаря за задълженията на кредитополучателя солидарно.
Съобразно изричното признание на ищеца с исковата молба, а и според съда,
така сключеното на 12.07.2017г. споразумение прекъснало давността за цялото вземане
по реда на чл. 116 б. „а“ ЗЗД, от когато започнала да тече новата 5-годишна давност.
Съгласно разрешението, дадено с ТР № 3/21.11.2024г. по тълк.д. № 3/2023г.
ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от
главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от
момента на изискуемостта на съответната вноска. Ето защо след сключването на
споразумението от 12.07.2017г., при изрично признание на ответника за липса на
предприети по-нататъшни изпълнителни действия съгласно чл. 3 от споразумението
(уреждаща последиците от неизпълнението и забавата), давността не текла за цялото
вземане, а само за съответната месечна вноска, считано от датата на падежа на същата,
последната - с падеж 20.01.2022г.
При тълкуване на споразумението от 12.07.2017г. по правилата на чл. 20 ЗЗД
настоящият съдебен състав приема, че ищецът приела да отговаря за чужд дълг - този
на кредитополучателя М. З., при уговорена солидарна задълженост, при което ищецът
В. З. има качеството поръчител. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД урежда едно от
специалните основания за прекратяване на поръчителството по право - ако кредиторът
не предяви иск срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа на главното
задължение. Според цитираната разпоредба, отговорността на поръчителя съществува
в срок от 6 месеца от падежа на главното задължение. Срокът е краен и преклузивен,
съгласно разясненията, дадени в т. 4-б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За разлика от погасителната
4
давност с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а
се прекратява самото поръчителство. Преклузивните срокове, за разлика от
давностните, се прилагат от съда служебно.
От доказателствата се установява, че настоящият носител на процесните
вземания е ответникът по делото „ЕОС М.“ ЕООД, придобил същите от „ОТП Ф.Б.“
ЕАД по силата на цесия и че последният цесионер поканил ищеца да плати
задължение в размер на общата сума 10 296.47 лева с удостоверение за непогасено
задължение изх. № МА 00026893/10.11.2022г. Именно недължимост на последното
ищецът иска да бъде установена в процеса.
При липса на твърдения, а и доказателства за предявен от ответника иск срещу
кредитополучателя М. З., въззивният съд съобразява преклузивния срок, предвиден от
нормата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД и приема, че към датата на депозирането на исковата
молба в съда – 06.12.2022г., поръчителството на ищеца било погасено. Ето защо
предявеният от нея срещу ответника отрицателен установителен иск е основателен и
следва да бъде уважен.
Понеже крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното
решение, с което искът по чл. 439 ГПК е отхвърлен, следва да се отмени, като вместо
това предявените от ищеца искове по чл. 439 ГПК бъдат изцяло уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Пред СРС ищецът е представлявана от адв. Г., осъществявал безплатна правна
помощ по делото. Последният претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА. Същото, определено по реда на Наредба 1/2004г. възлиза в размер на сумата
1 326.68 лева, която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА следва да
бъде присъдена на адвоката. На същото основание и възнаграждение в същия размер
следва да се присъди на адв. Г. и за представителството пред СГС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимите за производството държавни такси в общ размер 617.79 лева, от които
411.86 лева – за производството пред СРС и 205.93 лева за въззивното производство.
Възражението на ответника за недължимост на разноски е неоснователно, тъй
като не е налице нито една от кумулативните предпоставки за това по чл. 78, ал. 2
ГПК.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 15931/04.10.2023г., постановено по гр. дело №
5
66742/2022г. по описа на СРС, 140-и състав, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. С. З., ЕГН **********,
срещу „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ****, отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК, че В. С. З., ЕГН **********, не дължи на „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК
****, сумата 10 296.47 лева, представляваща придобито посредством договори за
цесия от 14.02.2013г. и от 21.06.2022г. вземане по споразумение от 12.07.2017г.,
сключено между „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, като кредитор, М.А. З. – кредитополучател и В. С.
З. – поръчител, във връзка с договор за кредит от 27.05.2009г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД и кредитополучателя М.А. З. и договор за поръчителство от същата дата,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и В. С. З., и издаден в полза на „Банка ДСК“ ЕАД
изпълнителен лист от 17.12.2012г. по ч.гр.д. № 1173/2012г. по описа на РС-Ихтиман.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, „ЕОС М.“
ЕООД, ЕИК ****, да заплати на адвокат Л. А. Г., ЕГН **********, сумата 2 653.36
лева, представляваща полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по делото
пред СРС и СГС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 77 ГПК, „ЕОС М.“ ЕООД,
ЕИК **** да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата 617.79 лева –
държавни такси по делото.
Банкова сметка на Софийски градски съд за държавни такси: BG05 BNBG
****.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6