Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 182 от 21.08.2020 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 122 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба от Комисията за регулиране на съобщенията
(КРС) срещу Решение № 943/09.01.2019 г., постановено по
административнонаказателно дело № 647/2019 г. по описа на Районен съд – Перник,
с което е отменено Наказателно постановление № 66/08.06.2018 г., издадено от
председателя на КРС. С посоченото наказателно постановление на „У.м.” ЕООД, с
ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000,00 лева
на основание чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 336 от Закона за електронните
съобщения (ЗЕС) във вр. с т. 2, б. „е” от Приложение № 1 към издаденото от КРС
на дружеството Разрешение № 01796-003/15.06.2016 г. за ползване на индивидуално определен
ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни
съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване
(Разрешението). В жалбата са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира
се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.
КРС не изпраща процесуален представител в съдебното заседание по делото.
Процесуалният представител
по пълномощие на „У.м.” ЕООД – адвокат Е.В., в молба-становище с вх. № 2895/10.07.2020 г. изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Страните не претендират разноски.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Административнонаказателната
отговорност на „У.м.” ЕООД е ангажирана за това, че на 30.03.2018 г. в гр.
Перник, кв. „Тева” (в точка, попадаща в зоната на обслужване на
радиопредавателната станция на дружеството – 109,7 MHz) е излъчвало на честота
107,9 MHz от предавателната си станция, находяща се в гр. Перник, с мощност на
изхода на предавателя на дружеството 648W (съответна на установена напрегнатост
на електромагнитното поле 93,0 dBμV/m), с което е нарушено изискването,
заложено в т. 2, б. „е” от Приложение № 1 към Разрешението,
максималната изходна мощност на предавателя да не бъде по-голяма
от 50W. Районният съд е приел, че осъществяването на състава на
нарушението по чл. 325, ал. 1 от ЗЕС във вр. с т. 2, б. „е”
от Приложение № 1 от Разрешението не е доказано по несъмнен, категоричен и
безспорен начин, и е отменил наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведените в жалбата касационни
основания
настоящият касационен състав намира, че
решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като
краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.
Неоснователно
е наведеното в касационната жалба възражение, че в обжалваното съдебно решение
не се съдържат мотиви. Настоящият касационен състав намира, че в решението се
съдържат мотиви, макар и кратки, които са точни и ясни. Въззивният съд обаче е
пропуснал да констатира, че в хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна на наказателното
постановление. Процесният Акт за установяване на административно нарушение №
С-036/26.04.2018 г. е съставен и наказателното постановление е издадено в
нарушение съответно на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В
акта и в наказателното постановление (в това число в цитираните в същото
измерителни протоколи) не е посочен използваният метод за установяване на
изходната мощност на предавателя, поради което не може да бъде извършена
преценка на научната обоснованост на същия, както и на връзката му с приложими
в областта български и/или международни стандарти, а това води до невъзможност да
бъде направен обоснован извод за вмененото на дружеството нарушение. Тези
пропуски в административнонаказателното производство не могат да бъдат санирани
в съдебното производство, в това число с назначаване на експертиза с цел
проверка на научната обоснованост на използвания метод, доколкото не е ясно кой
е този метод. Формулираното обвинение е неясно и възпрепятства правото на
защита на санкционираното дружество, както и упражняването на съдебен контрол
за материална законосъобразност на наказателното постановление.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 943/09.01.2020 г.,
постановено по административнонаказателно дело № 647/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.