Решение по дело №17582/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3957
Дата: 28 август 2024 г. (в сила от 28 август 2024 г.)
Съдия: Емануела Йочева Куртева
Дело: 20231110217582
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3957
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Е.Й.К.
като разгледа докладваното от Е.Й.К. Административно наказателно дело №
20231110217582 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „...“ ЕООД, представлявано от И.А.Д. и
С.Н.С.и, чрез пълномощник адв.З. Д., против наказателно постановление /НП/
№731542-F723767/16.10.2023 г., издадено от директор на ТД-НАП-София, въз
основа на съставен на 28.08.2023 г. на „...“ ЕООД акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F723767, за това, че „...“ ЕООД,
относно издадена фактура №**********/25.05.2023 г. и направена по нея
доставка, с което е надвишило общата стойност на данъчните основи на
продадените горива до тази дата и е надхвърлило размера на предоставеното
обезпечение, на 23.05.2023 г. /денят, следващ този за подаване на
новото обезпечение/ в гр.София, в нарушение на чл.176в,ал.4,вр.ал.1,т.1 от
ЗДДС, не е подало в срок заявление /приложение №36 от ППЗДДС/ с
приложен документ, доказващ предоставеното ново обезпечение, съгласно
чл.176в,ал.4 от ЗДДС, във връзка с чл.111б и чл.111в от ППЗДДС, поради
което и на основание чл.53 и чл.83 от ЗАНН, и чл.180в,ал.1 от ЗДДС, е
наложена имуществена санкция в размер на 75 294,20 лева.

1
В НП е отразено, че нарушението е установено по представените от
Дружеството изискани му документи при извършената проверка, възложена с
резолюция от 01.06.2023 г., както и че нарушението е извършено за първи път.

От „...“ ЕООД било депозирано пред административнонаказващия орган
писмено възражение срещу АУАН, с доводи, че случаят се явява маловажен,
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, във връзка с което е отбелязано и че заявление
за вписване на промяна в регистъра е подадено на 30.05.2023 г., но от НАП е
изискано такова да бъде внесено на място в НАП, поради което и на 02.06.2023
г. е входирано ново заявление.
Недоволен от НП и наложената с него санкция от „...“ ЕООД, чрез
пълномощник адв.Д., то било обжалвано чрез административнонаказващия
орган пред СРС.
В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно, защото не съдържа
задължителните реквизити по чл.57 от ЗАНН – време и място на извършеното
нарушение, както и че с преведените на 31.05.2023 г. допълнителни 100 000
лева по сметка на НАП за предоставяне на гаранция по чл.176в ат ЗДДС,
общата сума на предоставената гаранция към 01.06.2023 г. възлиза на 500 000
лева, която позволява на Дружеството да извършва занапред доставки на
горива с данъчна основа до 2 000 000 лева месечно. Написано е и че
неправилно в случая са интерпретирани фактите и съответно – неправилно са
приложени нормативните разпоредби, както и неправилно е определена /като
размер/ наложената имуществена санкция, защото ако нарушението
действително е извършено на 22.05.2023 г., то санкцията следва да е в размер
на 20 402 лева.С оглед на това се иска отмяна на НП.

В съдебното заседание жалбоподателят „...“ ЕООД, редовно призован,
се представлява от упълномощения адв.Д., редовно призована, която пледира
НП да бъде отменено, считайки, че нарушението не е доказано, като
отбелязва, че по делото няма доказателства за общия оборот на дружеството за
месец май 2023 г., и че датата, посочена като такава на нарушението, визира
само доставката, извършена на 25.05.2023 г., а санкцията е наложена за
всичките 13 доставки след 25.05.2023 г., и в този смисъл, ако датата на
нарушението е 22.05.2023 г., то тя е такава само за първата от 13-те доставки и
2
респективно санкцията би била не 75 000 лева, а 4 000 лева. Представя и
писмени бележки със съображения по съществото на делото. Претендира
присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебното заседание, се
представлява от юрисконсулт Георгиев, който пледира жалбата срещу НП да
бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а НП да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно. Уточнява, че чл.176в от ЗДДС
регламентира понятието „данъчен период“, който за целите на ЗДДС съвпада с
календарния месец; в случая проверката, респективно нарушението, са за
данъчния период май 2023 г.; заявлението, подадено от дружеството на
02.06.2023 г., е след приключване на данъчния период май 2023 г.; с доставката
на гориво на 25.05.2023 г. дружеството е в нарушение, което е започнало на
22.05.2023 г. и трае до неговото отстраняване, като в периода 25-31.05.2023 г.
са направени още 12 доставки. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на разноски искани от
другата страна, ако са над минималния предвиден такъв.
При проведения разпит на актосъставителя Д. В. същият в показанията
си повтаря синтезирано кратко като цяло отразената в АУАН фактология.

По делото като доказателства са приложени в копие фактури за
продажба на гориво; писма и съпровождащи документи; резолюция за
извършване на проверка; заповед на изпълнителния директор на НАП
относно компетентността на административно наказващия орган и
актосъставителя; и др.
От адвоката на жалбоподателя в проведеното съдебно заседание са
представени като писмени доказателства /в копие/: Промяна №6 към банкова
гаранция за плащане, с която е удължен срокът на банковата гаранция до
01.09.2023 г.; Преводно нареждане за плащате към бюджета от 31.05.2023 г. за
внесени по сметка на НАП 100 000 лева за обезпечение по чл.176в,ал.4 от
ЗДДС; Придружително писмо и заповед от 26.07.2022 г. на заместник
министъра на икономиката и индустрията; Промяна №1 към банкова гаранция
за плащане за 500 000 лева – за удължаване на срока на валидността й до
31.07.2023 г.
3

От събраните по делото доказателства, които съдът кредитира, се
установява с необходимата категоричност, че „...“ ЕООД извършва доставки на
течни горива – газьол, попадащи в приложение №35 от ППЗДДС и като
данъчно задължено лице при предоставяне на обезпечение за доставки на
течни горива, посочени в приложение №35, е длъжно да подаде заявление по
образец - приложение №36. „...“ ЕООД е вписано в регистъра по чл.176,ал.10
от ЗДДС на лицата, предоставили обезпечение, което е със срок на действие
до 01.09.2023 г. и е в размер на 400 000 лева /равняващо се на 20 % от общата
стойност на данъчните им основи над 25 000 лева/.
При издаване на фактура №**********/25.05.2023 г. към контрагент „...“
ЕООД с ДО 27 796,03 лева и ДДС 5 559,21 лева, общата стойност на
данъчните основи на продадените горива от Дружеството била 1 992 606,03
лева, съответно обезпечението, валидно преди издаване на фактурата - в
размер на 400 000 лева /в съответствие на чл.176в,ал.1,т.1 от ЗДДС и до
размера на ал.2/. С извършената доставка по тази фактура „...“ ЕООД
надвишило с 20 402,06 лв. общата стойност на данъчните основи на
продадените горива до тази дата и надхвърлило размера на предоставеното
обезпечение и въпреки така настъпилата промяна на обстоятелствата
Дружеството не предоставило ново обезпечение в срок, съгласно чл.176в,ал.4
от ЗДДС, като до края на месец май 2023 г. извършило още доставки на течни
горива и издало 12 фактури за продажбите на различни контрагенти. С
доставката на дизелово гориво по фактура №**********/25.05.2023 г. прагът
на данъчните основи от 2 000 000 лв., за които Дружеството имало
представено обезпечение от 400 000 лв., бил надвишен, с оглед на което
Дружеството следвало на 22.05.2023 г. /т.е. в тридневен срок преди промяната/
да предостави ново обезпечение при тези променени обстоятелства, а именно
- за данъчния период месец май 2023 г. общата стойност на данъчните основи
на продадените горива от Дружеството била 2 376 471,07 лв., съответно
данъчната основа на предоставеното обезпечение била превишена с
376 471,07 лв. и наличното обезпечение от 400 000 лева се явявало
недостатъчно с 75 294,20 лв.
На 31.05.2023 г. Дружеството превело по сметка на НАП допълнително
100 000 лева за обезпечение и подало на място в НАП на 02.06.2023 г.
4
заявление това да се впише в регистъра, като вписването било извършено на
07.09.2023 г. – новото обезпечение било в размер на 500 000 лева /400 000 лева
банкова гаранция и 100 000 лева - по сметка на НАП/ със срок на действие до
01.09.2023 г.
С резолюция от 01.06.2023 г. на началник отдел при ТД на НАП София
било възложено извършване на проверка по чл.176в от ЗДДС на „...“ ЕООД,
във връзка с която било изискано от Дружеството представяне на документи,
което то изпълнило. Установените при проверката горепосочени
обстоятелства били преценени като осъществено от „...“ ЕООД на 23.05.2023
г. /денят, следващ този за подаване на новото обезпечение/ в гр.София
нарушение на чл.176в,ал.4,вр.ал.1,т.1 от ЗДДС – не подаване в срок на
заявление /приложение №36 от ППЗДДС/ с приложен документ, доказващ
предоставеното ново обезпечение, съгласно чл.176в,ал.4 от ЗДДС, във връзка
с чл.111б и чл.111в от ППЗДДС, за което на Дружеството бил съставен АУАН,
срещу който пред административнонаказващия орган било депозирано
писмено възражение. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП,
екземпляр от което бил получен от представляващ Дружеството на 22.11.2023
г., и то било обжалвано на 06.12.2023 г.

Приетата за безспорна фактическа обстановка съдът изведе от гласните
доказателства /показанията на актосъставителя В., които са ясни и
непротиворечиви/ и писмени доказателства и доказателствени средства,
съдържащи се в кориците на делото, прочетени и приети по реда на чл.283 от
НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на писмените и гласни доказателства, като прецени
относимостта им към предмета на делото и взаимната кореспонденция и
еднопосочност помежду им.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е подадена в законовопосочения срок, от правно легитимирано
лице, имащо интерес от обжалване на НП, срещу акт /НП/, подлежащ на
обжалване, при спазване на процедурата за това, с оглед на което тя е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата като цяло е
5
основателна, но не предвид всички изложени в нея доводи и съждения.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.

Съществен за правилното решаване на делото е въпросът допуснати ли
са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството. При
служебната проверка, извършена от настоящия съдебен състав, не се
установиха причини атакуваното НП да се отмени на процесуално основание,
тъй като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
или на материалния закон, които са довели до накърняване на процесуалните
права на жалбоподателя в производството и ограничаване на правото му на
защита.

Доказателствата по делото обосновават с необходимата категоричност
правния извод, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на
действителната и формално от обективна страна „...“ ЕООД е извършило от
обективна страна на 23.05.2023 г. /денят, следващ този за подаване на новото
обезпечение, който е 3 дни преди промяната, настъпила на 25.05.2023 г. с
издаване на фактура №**********/25.05.2023 г. към контрагент „...“ ЕООД и
извършената по нея доставка, с която Дружеството надвишило общата
стойност на данъчните основи на продадените горива до тази дата и
надхвърлило размера на предоставеното обезпечение/ нарушение на
6
чл.176в,ал.4,вр.ал.1,т.1 от ЗДДС, защото не е подало в посочения срок
заявление /приложение №36 от ППЗДДС/ с приложен документ, доказващ
предоставеното ново обезпечение, а е направило това след няколко дни.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице въпросът със
субективната съставомерност на административно правния деликт не следва
да бъде изследван.

От друга страна, обаче, в конкретния случай съдът приема за приложима
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, визиращ маловажен случай на
административно нарушение, относно така описаното в НП /и АУАН/ такова.
Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай на
административно нарушение наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС:
преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая
по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
атакуваното НП, каквато е преценката на този съдебен състав в случая,
защото това нарушение, осъществено чрез бездействие, не разкрива по-
висока степен на обществена опасност от други нарушения от този вид, и тъй
като, доколкото от НАП е изискано от Дружеството представяне на място на
заявлението за вписване в регистъра на новото обезпечение, с оглед
преведените на 31.05.2023 г. по сметка на НАП допълнително 100 000 лева за
обезпечение, то следва да се отчете, че от 22.05.2023 г. до 02.06.2023 г. е имало
8 работни дни, така че, закъснението с което е изпълнено от „...“ ЕООД
задължението не може да се счита за голямо или дори за съществено, освен,
че в НП е отразено, че то е първо с оглед на което се явява изолирано и следва
да се прецени като единично и инцидентно.
По тези съображения съдът счита, че „...“ ЕООД не следва да бъде
санкционирано по административен ред и че извършеното от него
7
представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, както и че в разглеждания
казус ще е достатъчно до жалбоподателя „...“ ЕООД да бъде отправено
писмено предупреждение, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Такова предупреждение,
наред с повдигането на административно обвинение спрямо него за
констатираното нарушение, предмет на настоящето производство, чрез
съставянето на АУАН, по мнението на съда, би постигнало целите по чл.12 от
ЗАНН и най-вече да предупреди и превъзпита дееца към спазване на
установения правен ред, с оглед недопускане на бъдещи административни
нарушения.
Въз основа на гореизложените мотиви съдът намира, че са налице
основанията за отмяна на обжалваното наказателно постановление на
посоченото основание.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

Предвид изхода на делото и постановеното настоящо решение,
направеното в пледоарията на процесуалния представител на
административнонаказващия орган искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът преценява, че следва да бъде оставено без уважение
като неоснователно, поради което и не го уважава, а искането на адв.Д. за
присъждане на направените по делото разноски, които съгласно отразеното в
договора за правна защита и съдействие, в представения списък на разноски и
платежно нареждане за извършен банков превод са в размер на 7 800 лева,
които са платени, настоящият съдебен състав намира, че то следва да бъде
уважено, но не в така претендирания размер, а в размер на 400 лева, който
преценява като справедлив и съответен - с оглед изготвяне на жалбата срещу
НП /без възражението, което е от месец септември 2023 г., а договорът за
правна защита и съдействие е от месец ноември 2023 г./ и участие в
8
проведеното едно съдебно заседание, в което е разпитан един свидетел –
актосъставителят, и делото не се отличава с фактическа и правна сложност, и
при съобразяване на направеното от процесуалния представител на
административнонаказващия орган възражение за прекомерност на исканите
разноски, респективно НАП следва да бъде осъдена да заплати 400 лева в
полза на „...“ ЕООД ..., съответно искането за разликата до претендирания
размер следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно, поради
което и съдът не го уважава за разликата от 7 400 лева до претендирания
размер от 7 800 лева

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №731542-F723767/16.10.2023 г.,
издадено от директор на ТД-НАП-София, против „...“ ЕООД, за това, че
относно издадена фактура №**********/25.05.2023 г. и направена по нея
доставка, с което е надвишило общата стойност на данъчните основи на
продадените горива до тази дата и е надхвърлило размера на предоставеното
обезпечение, на 23.05.2023 г. /денят, следващ този за подаване на новото
обезпечение/ в гр.София, в нарушение на чл.176в,ал.4,вр.ал.1,т.1 от ЗДДС, не е
подало в срок заявление /приложение №36 от ППЗДДС/ с приложен документ,
доказващ предоставеното ново обезпечение, съгласно чл.176в,ал.4 от ЗДДС,
във връзка с чл.111б и чл.111в от ППЗДДС, поради което и на основание
чл.53 и чл.83 от ЗАНН, и чл.180в,ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена
санкция в размер на 75 294,20 лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „...“ ЕООД ..., че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид /чл.176в,ал.4,вр.ал.1,т.1 от ЗДДС/,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
9

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София, в
14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с мотивите.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „...“ ЕООД
... направени от него разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 400
/четиристотин/ лева, за производството пред СРС по настоящето НАХД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10