Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

04.07.2019 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 4 юни

Тринадесети наказателен състав година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 687 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Административно-наказателното производство е с правно основание по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0938-006583 от 14.12.2018г. на Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП на И.А.А., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.88, ал.1, т. 8 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП, тъй като не е направено точно описание на нарушението.

Жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с адв. М.М. ***, която е изложила подробни доводи в жалбата за отмяна на атакуваното НП.

Административно наказващият орган О.н.М.– П. редовно призована, не изпраща представител. Не се представя и становище по жалбата на жалбоподателя.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:

Атакуваното НП  е издадено въз основа на съставен на 03.12.2018 г. Акт за установяване на административно нарушение № 6583 от 03.12.2018 г. срещу жалбоподателя съгласно който, на 03.12.2018 г. около 17:45 часа в гр. Плевен, ул. „Г.С.Раковски“ до № 18, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***, собственост на ***, с ЕГН: **********, извършва следното:

-Престоява върху пешеходната пътека обозначена с пътна маркировка № 8.1/зебра/, с което е нарушил чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за запознаване със съдържанието му и подписване.

Спазено е и изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН за връчване на препис от акта на жалбоподателя.

Съдът счита, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано!!!

Това произтича  от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно който чл. 16 НПК обвиняемия /в случая нарушителя/ се счита за невиновен до доказване на противното !!!

Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган /по аргумента от чл. 84 ЗАНН /, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, следва да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно и умишлено от лицето, посочено като нарушител.

В случая, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение.

 В настоящия случай, не се доказа  от страна  на административно наказващият орган, чиято е доказателствената тежест извършването на твърдяното административно нарушение. 

 

При издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава цялата административно наказателна процедура и е абсолютно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

 

Поради констатираното нарушение, съдът няма да се спира на фактическата обстановка, както и на това дали е доказано извършването на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5  от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление, следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, описание в какво се състои същото, както и законовите разпоредби, които са нарушени.

В АУАН АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ е посочил, че жалбоподателят е извършил:

- нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДВП;

Съгласно чл. 98. (1) Престоят и паркирането са забранени:

Т.5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях;

 

 

В НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗВАЩИЯТ орган е посочил, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 88, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

 

Съгласно  Чл. 88. Организирани шествия и състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, могат да се провеждат само след разрешение на собствениците или администрацията, управляваща пътя, и след предварително съгласуване на маршрутите, условията и времето на провеждането им с органите на Министерството на вътрешните работи.

 

В АУАН-а  актосъставителят К.Ц.П. е посочил, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5  от ЗДвП, а в наказателното постановление административно наказващият орган е посочил, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 88, ал. 1, т. 5 от ЗДвП !?!?!

Отделно от гореизложеното, разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП предвижда няколко предпоставки, а именно:

Чл. 183. (4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) Наказва се с глоба 50 лв. водач, който:

-т.8. неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище;

Процесуалният представител на жалбоподателя сочи в депозираните до съда писмени бележки досежно оразличаването на „спиране” и „паркиране”, че не е установено дали се касае за престой или паркиране.

В този смисъл, съдът намира, че следва да посочи следното:

Легалните определения за "престой" и "паркиране" се съдържат съответно в чл. 93, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

Според чл. 93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.

Според чл. 93, ал.2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

На следващо място идва да се посочи обаче, че освен изложеното в посочената за нарушена правна норма на  чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП са предвидени няколко хипотези на места където престоят и паркирането са забранени, а именно - на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях.

Липсата на това изложение води до непълнота на фактическата обстановка относно признаци, касаещи обективната страна на нарушението.

От показанията  на свидетеля А.А. става ясно, че са спрели на пешеходната пътека, тъй като са изчаквали насреща движещи се автомобили, тъй като по това време е имало интензивно движение по улицата.

Съдът счита, че посочените разминавания е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае какво точно се твърди, че е извършила като нарушението, което представлява съществено процесуално нарушение и във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.

В наказателното постановление следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение.

 Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени.

В конкретния случай има разминаване в разпоредбата, за която се твърди, че жалбоподателят е нарушил и в издаденото НП.

Отделно от това в АУАН от страна на актосъставителя не е посочено, кое предложение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е нарушил жалбоподателят.

Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно – наказателна отговорност, в чието съдържание се включва е правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Административно – наказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

На следващо място, в така съставения АУАН  не става ясно за часа на вмененото във вина нарушение на жалбоподателя.

В същия е описано „около 17:45 часа" което предполага примерен и приблизителен час .

В атакуваното НП е описан точен и конкретен час - „в 17:45 часа".

В тази връзка следва да е налице пълна идентичност между акта, поставящ началото на административно наказателната процедура и финализиращият я такъв чрез наказателното постановление, което е гаранция за осъществяване правото на защита на наказаното лице.  

  Посочвайки в наказателното постановление час на извършване на нарушението, различен от визираната в акта, наказващият орган на практика е предявил на жалбоподателя  ново обвинение и го е санкционирал за деяние, различно от описаното в съставения акт.

По този начин е ограничена възможността на сочената за нарушител да разбере за какво точно нарушение е наказана, за да организира адекватно защитата си.

Актът за нарушение е документът, който поставя началото на административно наказателното производство и има сезираща, установителна и обвинителна функция, поради което описаните в него факти и обстоятелства, съставляващи елементи на запретен от закона състав на нарушение, следва да бъдат описани по недвусмислен и ясен начин така, че привлеченото към отговорност лице да може да разбере какво деяние му се вменява и да ангажира доказателства в своя защита. Часа на извършване на нарушението освен, че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респективно фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава. Актът за установяване на административното нарушение има обвинителна функция и именно отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива административно наказателното производство, респективно се осъществява преценката на наказващия орган относно това налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно.

Административно-наказателната процедура по ЗАНН е строго формална и повечето от правилата въведени от законодателят в нормите на ЗАНН са императивни, особено тези на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Тяхното нарушение винаги следва да се характеризира като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове. Различието в посочване на задължителният реквизит - часа на извършване на нарушението, както в АУАН, така и в атакуваното НП, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в административната фаза на производството.

Посоченото нарушение съществено нарушава от една страна правото на защита на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно нарушение се ангажира отговорността му, а от друга поставя съда в невъзможност да направи адекватна преценка и относно законосъобразността на акта.

Дори разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП предвижда няколко предпоставки, а именно:

Чл. 183. (4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) Наказва се с глоба 50 лв. водач, който:

-т.8. неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище;

 А това е релевантно обстоятелство, което е следвало да намери отражение при описание на нарушението съгласно чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН.

Според Съда, наказващият орган не е спазил изискването за точно описание на нарушението, с оглед преценката за последващо коректно посочване на законовите разпоредби, които са нарушени виновно.

Непосочването на основни факти от страна на административно наказващият орган, покриващи конкретното предложение в случая е довело до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административно- наказателна отговорност лице от този орган, което не може и няма как да разбере какво деяние му се вменява.

Последното според константната съдебна практика от години винаги е основание за отмяна на НП на самостоятелно основание !!!

По гореизложените съображения Съдът намира, че Наказателно постановление следва да бъде отменено, а жалбата уважена.

Водим от горното,  Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  изцяло Наказателно постановление № 18-0938-006583 от 14.12.2018г. на Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП на И.А.А., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.88, ал.1, т. 8 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Регионален административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: