Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.2. и сл. от ГПК. Делото е образувано по подадената въззивна жалба от „Е. П.” гр.В. против Решение №918 от 23.10.2014 г. на Районен съд гр.В., постановено по гр.д.№2372/2014 г. по описа на съда, с което първоинстанционният съд е осъдил „Е. П.” гр. В. да заплати на И. В. И. от гр. В. сумата от 644,21 лв, получена без правно основание, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-06.08.2014 г. до окончателното й изплащане, както и 350,70 лв разноски по делото.В жалбата се твърди незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение.Излагат се подробни съображения в подкрепа на това становище.Сочи се, че в първоинстанцинното решение е посочена съдебна практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК от 2009 до 2011 г.Съдът не е взел предвид практиката на ВКС,постановена по реда на чл.290 от ГПК,допускаща правната възможност за коригиране на сметки на потребители на ел. енергия за минал период.Цитират се решения на ВКС от 2014 г.Твърди се, че по делото е установено от допуснатата и изслушана експертиза, че в случая не са налице данни за техническа неизправност на СТИ, а за неправомерно въздействие върху него.Т.е установено е, че абонатът е ползвал ел.енергия, доставена му от ответника и същата не е отчетена, съответно не е заплатена.Отправя се искане до съда за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.Претендират се всички направени по делото разноски. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, подаден от И. В. И. от гр.В., чрез пълномощника му адвокат Р. Т. - МАК. В отговора се заема становище за неоснователност на жалбата, респ. за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Заявява се, че в жалбата се твърдят обстоятелства абсолютно неотносими към конкретния първоинстанционен съдебен акт. Твърди се, че няма юридически смисъл и е неоснователно да се коментират измененията на Закона за енергетиката от 17.07.2012 г., тъй като настоящият спор е за начислена сума по корекция за 2010 г. На следващо място, заявява ответникът по въззивната жалба, изложеното в нея, че в действащите по време на корекцията - 2010 г. Правила за измерване на количеството ел. енергия /ПИКЕЕ/ и по-точно чл.45,ал.1 била предвидена процедура за коригиране на сметките, не отговаря на истината. Цитира се задължителната съдебна практика на ВКС, изразена в редица решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК. Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендират се разноски за въззивната инстанция. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение В. районен съд е уважил предявения иск от И. В. И., с ЕГН * от гр.В. против „Е. П.” гр.В., като е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 644,21 лв, получена без правно основние, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на иска 06.08.2014 г. до окончателното й изплащане, както и 350,70 лв разноски по делото. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал и подробно обсъдил всички посочени от страните доказателства- писмени, гласни и експертиза. В резултат от съвкупния им анализ съдът е стигнал до правилния и обоснован извод за основателност на исковата претенция. Фактическата обстановка по делото е обективно и правилно изяснена. Безспорно е установено, че ищецът И. В. И. е потребител на ел. енергия по смисъла на §1, т.42 от ЗЕ на адрес гр.В., ул.”С. М.”, ..,за което на негово име е открита партида с клиентски номер * за абонатен номер *.Също така не се спори, че служители на ответното дружество на 05.10.2010 г. са извършили проверка за годността на СТИ, за което е съставен Констативен протокол от същата дата, в който е отразено,че СТИ отчита с грешка -79%.Тези с констатации са потвърдени от разпитаните по делото свидетели Д. и У.. Констатациите в протокола са потвърдени и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, от която се вижда, че СТИ не отчита точно потребената от абоната ел. енергия. На базата на тези констатации е начислено допълнително количество ел. енергия, като е извършена корекция въз основа на чл.38,ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ. От ответното дружество е определена корекционна сума в размер на 644,21 лв за заплащане от абоната. Ищецът подписал протокол за разсрочено плащане на сумата, начислена по фактура №* и изплатил на вноски начислената му по фактурата сума от 644,21 лв, след което е предявил иск с правно основание чл.55,ал.1 и чл.86 от ЗЗД - за неоснователно обогатяване поради плащане на недължима сума. Не се спори възникналото между страните облигационно правоотношение, съгласно което ответното дружество е задължено да доставя ел. енергия на потребителя, а последният е длъжен да я заплаща, които права и задължения се уреждат от чл.98А и 98Б от ЗЕ.Спори се относно възникването на правото за ответника да начислява корекционни суми за минал период на посоченото в Общите условия основание. В този смисъл районният съд правилно е цитирал задължителна съдебна практика-решения на ВКС,постановено по реда на чл.290 от ГПК и относими към процесния период- 2010 г.Съгласно тази практика на ВКС на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия, е даден отрицателен отговор. Тези решения имат задължителен характер за съдилищата,съгласно разясненията дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, допълнени и разширени в ТР №2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС. Имайки предвид тази задължителна практика правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че клаузите от ОУ, предоставящи възможността за едностранна корекция на сметката на потребителя са неравноправни. Не е доказан и периода, през който СТИ не е отчитал вярно и реално доставената и потребена ел. енергия. В този смисъл неоснователно е начислена от ответника и платена от абоната сума в размер на 644,21 лв. за посочения период. Предвид на това, че тя е получена без правно основание, правилно и обосновано съдът е приел иска за основателен и доказан и е осъдил ответното дружество да заплати исковата сума на ищеца, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба - 06.08.2014 г. до окончателното й изплащане, както и е присъдил в полза на ищеца направените от него разноски. Решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Въззивната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и препраща към тях съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК. При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените от него пред въззивната инстанция разноски, възлизащи на 300 лв. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №918/23.10.2014 г., постановено от В. районен съд по гр.д.№2372 по описа на съда за 2014 година. ОСЪЖДА „Е. П.”, със седалище и адрес на управление град В., район „В. В.”, В. Т., Г, бул. „В. В.”, № ... ЕИК ............, да заплати на И. В. И. ЕГН *, с адрес град В. Т., ул.”С. М.”, №..... сумата от 300 лв / триста лева/ разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |