Решение по дело №3/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 15
Дата: 4 март 2021 г. (в сила от 8 октомври 2021 г.)
Съдия: Георги Драгoстинов
Дело: 20214100900003
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 януари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Велико Търново , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четвърти
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Търговско дело №
20214100900003 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е по жалба на "МИ КАР ТРАНС"-ООД, гр. В.Т., против отказа на
Длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията от 14.01.2021 година
да постанови заличаване на съдружника Д. С. С. и да впише преобразуването на
дружеството в еднолично.
Неправилно длъжностното лице по регистрацията приело, че Общото
събрание, на което съдружникът С. е изключен, е нередовно, защото не бил представен сто
процента от капитала на корпорацията. Д. С. С. дал нарочно съгласие по чл. 139, ал. 2 от ТЗ
за неприсъствено решение. На заявителя не били дадени указания да представи документи за
редовно провеждане на събранието, както това изисква чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ.
Запорирането на дялове за дълг на съдружник в дружество с ограничена отговорност не
било пречка за изключване на съдружник.
Агенцията по вписванията, гр. София, се е възползвала от правото си по чл. 25,
ал. 2, изречение последно от ЗТРРЮЛНЦ да подаде отговор по жалбата на дружеството.
Изложила е доводи за неоснователността й по същество заради особените норми на чл. 451
и 452 от ГПК и следващата от тях пречки за изключваният съдружник в дружество с
ограничена отговорност да се разпорежда с дела си. Претендира разноски.
Съдът обсъди наведените доводи и след преценка на доказателствата по
делото приема:
1
Дружеството-жалбоподател е поискало заличаване на съдружника Д. С. С. и
вписване на дружеството като еднолично. За доказване на въпросните обстоятелства към
заявлението са приложени протокол от Общо събрание с решения в смисъла, в който се
иска вписване, покани и нов учредителен акт на "МИ КАР ТРАНС"-ЕООД, гр. В. Т.
За да откаже исканото вписване, Длъжностното лице по регистрацията е
приело, че Общото събрание на дружеството-заявител е нередовно проведено, защото на
него не е представен сто процента от записания капитал. Дяловете на изключвания
съдружник били запорирани, а последицата от това била невъзможност за прекратяване на
членственото правоотношение със съдружника, дори и по реда на изключването.
Жалбата е основателна.
Решението за изключване на съдружник изисква вота на един от двамата
съдружници. Това е предвидено в чл. 18, ал. 2, предложение второ от учредителния договор
на дружеството. Клаузата следва се тълкува съобразно правилото на чл. 137, ал. 3 от ТЗ.
След като изискуемите сто процента от записания капитал се редуцират до притежаваните
от гласуващия съдружник дялове, то вотът на всеки един е достатъчен, от гледище на чл. 18,
ал. 2, предложение второ от учредителния договор, да изключи другия съдружник. Това
съотношение между законовите и уставните клаузи налага извод, че твърдяното в
заявлението обстоятелство – изключване на съдружник, е настъпило.
Валидността на изключването не се влияе от начина на свикване и провеждане на
Общото събрание, щом е спазено нужното мнозинство за вземане на решение. Пропуските
в свикване и провеждане на събранието пораждат особено право на отмяна на
корпоративните решения в полза съдружника с правен интерес да стори това – чл. 74 от ТЗ.
Правото е потестативен порядък и до успешното му упражняване решенията на нередовно
свиканите и проведени общи събрания съществуват, пораждат последици и следва да бъдат
съобразявани. В казуса това означава да се приеме, че прекратяването на членственото
правоотношение между дружеството-заявител и изключения съдружник е настъпило.
Запорът върху дружествените дялове на изключвания съдружник не пречка за
заличаваненето му от търговския регистър.
По отношение на кредитора, ползващ се от наложения запор, напускането на
съдружника и следващото от това прехвърляне на дружествените дялове ще се счита за
нестанало и такъв кредитор ще има правата в съдържанието и обема преди прехвърлянето.
Той не би бил поставен в позиция да търпи евентуалната неплатежоспособност на третото
задължено по запора лице – дружеството с ограничена отговорност, защото капиталовата
същност на последното налага освободените дялове на изключения съдружник да бъдат
поети от останалите съдружници, респективно със стойността им да се намали капитала на
дружеството. В последния случай условие за това би било представянето на обезпечение.
Така от хирографарен, кредиторът, ползващ се от запора, ще стане обезпечен кредитор – чл.
2
150, ал. 1 от ТЗ. Изключването би дало повече права на такъв кредитор, отколкото е имал
преди прекратяването на членството на неговия длъжник.
Запорирането на дружествените дялове не само не лишава съдружника от
разпоредителна власт върху тях – аргумент от чл. 452, ал. 1 от ГПК, а в редица хипотези
налага заличаването на напусналия съдружник. Както кредиторът, по чието искане е
наложен запорът, така и всеки последващ присъединил се кредитор, могат да упражнят
правата по запора, защото спрямо тях прекратяването на членственото правоотношение
между дружество и длъжник не важи. След като не съществува и теоретичен вариант чужди
на регистърното производство позаличаване на изключения съдружник лица да бъдат
засегнати, не съществува нито практическо, нито законово съображение исканото
заличаване да бъде отказано. В казуса заличаването би спазило изискванията към
търговския регистър по чл. 7 и сл. от ЗТРРЮЛНЦ да бъде актуален, отразявайки
действителното правно положение на вписаните търговци.
Доводите по отговора на жалбата са неоснователни. От цитираните в отговора
текстове на ГПК следва точно обратния и изложен по-горе извод за необходимост от
постановяване на исканото заличаване.
Като не е съобразило горното съотношение между материални норми на ТЗ и
тези на ГПК относно последиците на наложените процедурни обезпечения, Длъжностното
лице по регистрацията е постановило неправилен отказ, който следва да бъде отменен по
реда на настоящата производство и до му се даде указание да извърши исканото вписване.
С оглед изхода на спора и правилата на чл. 78 от ГПК Агенцията по
вписванията няма право на разноски и такива не следва да й се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя, по реда на чл. 25, ал. 4 и 5 от ГПК, отказа на Длъжностното лице по регистрацията
при Агенцията по вписванията № 20210108144036-2-3 от 14.01.2021 год., за заличаване на
Д. С. С. като съдружник в "МИ КАР ТРАНС"-ООД, гр. В. Т., и за вписване преобразуването
на дружеството в еднолично.

Указва на Агенцията по вписванията, по реда на чл.25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, да извърши
исканото вписване.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в
3
седемдневен срок от съобщението до жалбоподателя и Агенцията по вписванията.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
4