Р Е Ш Е Н И Е № 501
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. В. 08.01.2018 г.
В.ският районен съд,
гражданска колегия в публичното заседание на седми декември две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател:Даниел Димитров
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря Е.
Якимова и в присъствието на прокурора ................................. като
разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 2028 описа за 2016 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.233 от ЗЗД и чл.236 от ЗЗД от „Мюсюлманско
изповедание”, ЕИК *********, София, представлявано от Мустафа Алиш Хаджи –
Главен Мюфтия срещу Р.М.Х. *** за
предаване владението върху недвижим имот, представляващ втори етаж от масивна
жилищна сграда, находяща се в гр. В., ул. “К.Б.І„ №12, с идентификатор №
10971.501.358.1.4 по кадастралната карта и регистри на гр. В., както и за
заплащане на сумата от 5 700 лева, представляващо обезщетение за времето от
05.02.2015 г. до предявяване на иска, в което било продължил ползването от ответника, въпреки противопоставянето на
наемодателя.
Ищецът твърди, че владението на
недвижимия имот е след прекратен договор
за наем.
Поддържа, че на 05.02.2011г е сключен договор за наем, по силата на който
между ищеца и ответника като наемодател и наемател е договорен срок на действие
до 05.02.2015 г. Ищецът заявява, че за
този период дължимият наем от 100 лева месечно, съгласно признанието в .3.1
от договора, е изплатен авансово при
сключване на договора от наемателя на подписалия договора от страна на
изповеданието.
Твърди, че с нотариална покана рег №
2491 / 18.12. 2014г. на Нотариус рег № 488, връчена срещу разписка на ответника
на 18.12.2014 г., последният е поканен да освободи и предаде наетия имот,
поради изтичане срока на договора за наем.
С допълнителна молба от 08.12.2016 г. ищецът излага твърдения и доказателства, че е
материално и процесуално легитимиран да предяви иска и няма друго заварено „Мюсюлманско
изповедание” в България при влизане
в сила на Закон за вероизповеданията – ДВ бр 120/2002 г. /представя копия на
уставите, приети през 1996 г., 2011 г. и сега действащия Устав, приет през 2016
г./.
Оспорва анекса от 21.04.2011 г. към договора за наем, в частта на вписаната
дата. Твърди, че анексът е недействителен поради противоречие с уставни
правила, а при евентуалност, с оглед сключването му във вреда на
представлявания /в последствие в съдебно заседание от 17.01.2017 г. ищецът
сочи, че искането по т.2.2.2 от молбата от 08.12.2016 г. е възражение за
нищожност на осн.чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД-противоречие със закона, а искането по
т.2.2.3 е възражение с основание чл. 26
ал. 2 пр. 2 от ЗЗД-липса на съгласие/.
Във връзка с горното се твърди, че вписаният законен представител- Недим
Генджев, и действащ устав до 27.04.2011 г., когато е вписан в регистъра новият
Главен Мюфтия и представляващ Мюсюлманско изповедание Мустафа Алиш Хаджи и новият Устав от 2011 г., е бил този приет на Националната мюсюлманска Конференция
от 07.08.1996 г.
Твърди, че в нарушение на този Устав Недим Генджев не осъществил
фактическия състав на съгласие при сделки с вакъфи, включващи решение на
мюсюлманското настоятелство и съгласие
на районния мюфтия.
Оспорва представените три броя квитанции от ответника към отговора на
исковата молба, в частта на положения печат, който е бил печат на доверителя,
както и поради неиндивидуализиране на лицето, положило подпис за получил
сумите.
Ответникът Р.М.Х. ***, чрез адвокат- пълномощник в едномесечния срок е
подал отговор на исковата молба, като е заявил, че оспорва предявените искове
като неоснователни.
Твърди, че ползва имота на правно основание-съгласно договор за наем от 05.02.2011 г. и анекс към същия от
21.04.2011 г. със срок на действие до
05.02.2020 г.
Твърди, че е заплатил наемните суми на „Мюсюлманско изповедание”,
представлявано от Недим Генджев и прилага три броя квитанции за платени наемни
суми в размери на 3100 лева; на 3100 лева и на 4800 лева или обща сума в размер
на 11000 лева.
Заявява с последваща молба, след депозираната допълнителна молба от ищеца,
че ще се ползва от представения договор за наем и анекс към същия от 21.04.2011
г., които са сключени на датите, посочени в съответния документ, както и
че ще се ползва от представените 3 броя квитанции за
действително платени суми на ищеца.
Ответникът
е оспорил активната легитимация на ищеца, поради разлика в ЕИК/Булстат на
собственика по нотариален акт за процесния имот и ищеца по делото. Оспорва
твърдението на ищеца за нарушения на Устава,като подържа,че същото е неоснователно, защото редът за отдаването под наем на имоти от съответно
общинско мюсюлманско настоятелство след съгласуване с областните мюфтии, е
неприложим при договор за наем, сключен от централното „Мюсюлманско
изповедание” -София, представлявано от тогавашния Главен мюфтия Недим Генджев.
Сочи се, че новият Устав е вписан на 27.04.2011 г., а анексът е подписан от
Недим Генджев на 21.04.2011 г. Твърди, че
ищецът цитира реда, по който се извършват разпоредителни правни сделки,
а това и съгласно Устава от 1996 г., действал до 27.04.2011 г., и в съответствие с общите принципи и на ЗЗД
били разпоредителни сделки, а не по управление.
Твърди, че главения мюфтия е притежавал съгласно чл. 27 и чл. 41, ал.1, т.2
от Устава, действал към 2011 г., правомощия да представлява Мюсюлманското
изповедание пред всички трети лица и извършва действия по управление и
представителство.
Твърди,
че едва на 24.01.2016 г. е изменен чл. 35 от Уставите от 1996 г. и 2011 г. и е
създадена т. 11 към чл. 35 от Устава, с
което е предвидено одобряване на предложението за сключване на договори за
ползване, отдаване под наем, под аренда или за съвместна дейност, а до 24.01.2016 г.
в предходните Устави на ищеца няма предвиден изричен ред, изискващ
сключване на договор за наем да се извършва с решение или одобрение на Висш
мюсюлмански съвет,като по този начин
твърди, че за пръв път с изменението на Устава на 24.01.2016 г. е
предвиден нов ред за одобрението от Висш мюсюлманки съвет при отдаване под наем
на вакъфски имоти.
Страните представят писмени
доказателства, описани и приложени към съответните молбите,както и такива в
съдебно заседание.
По делото, във връзка с искането по т.2.3 от молбата на ищеца от 08.12.2016 г., е открито производство на осн.чл.193 ал.1 от ГПК досежно трите броя документи: квитанция към
приходен касов ордер № 0093/03.05.2011, № 0078/21.04.2011г и № 0047/
05.02.2011г., като тежестта на доказване неистиността им е върху ищеца.
По назначената съдебно-графическата експертиза вещото лице дава заключение,
че спорните отпечатъци в трите броя квитанции към приходен касов ордер, са поставени с печата
на „Мюсюлманско изповедание”, Главно мюфтийство-София.
Отделно вещото лице посочва, че спорният
буквен и цифров текст в посочените документи са изпълнени от лицето Р.Р. Х., както и че спорните подписи, положени в
реквизитите „гл.счетоводител” и „касиер” не са идентични с подписа на Х..
По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението
на вещото лице е видно, че средният пазарен наем на недвижимият имот, предмет
на процесния договор за наем, съобразен с местоположението и експлоатационното
състояния на имота, за предиода от 05.02.2015 г. до 02.09.2016 г. /датата на
предявяване на иска/ възлиза общо на
1890.32 лв., или по 100 лв. месечно.
Заключенията
не са оспорени. Същите са обективни, компетентно
изготвени и относимо към предмета на доказване в производството, поради което
са приети от съда.
Разпитани като свидетели са лицата Р.Р.Х.–счетоводител на „Мюсюлманско
изповедание” при Недим Генджев и Н.П.
– главен секретар на Главен мюфтия Недим Генджев.
Свидетелката Х. заявява, че в офиса на „Мюсюлманско изповедание „през
февруари или март 2011 г. е била предупредена от главен секретар Н.П. за идване
във връзка с плащане по договор за наем на
Р.М.Х.. Р.М.Х. е донесъл сума в брой от 11 000 лева. Тя е изготвила три броя квитанции за суми под
5000 лева всяка, поради забраната да се вземат касово над 5000 лева, като ги е
оставила в счетоводството за съответно осчетоводяване. В счетоводството е имало
голямо текучество на лица и не може да каже кой точно е сложи подпис в
реквизитите срещу подпис в „приходен
касов ордер”, но самите документи са изготвени лично от нея, след като Р.М.Х. е
оставил в брой сумата от 11 000 лева.
Счетоводно документите-трите броя „приходен касов ордер” са заприходени
в счетоводството, видно и от приложените по делото счетоводни сметки от
процесуалния представител на ответника по делото.
Свидетелят Н.П. заявява, че познава ответника и че Договорът за наем и
анекса са подписани лично от Недим Генджев на посочените дати и подпечатани с
печата на изповеданието,както и че в началото на февруари 2011 г. Р.М.Х. е
дошъл в офиса на „Мюсюлманско изповедание”, оставил е цялата наемна сума, а свидетелят бил подготвил проекта на анекса към договора
за наем.
Показанията на свидетелите са непротиворечиви, кореспондират по между си и
се допълват, поради което съдът им дава вяра като ги кредитира.
Съобразявайки изложеното, включително и заключението по графическата
експертиза, следва да се приеме, че направеното от ищеца оспорване по чл.193 ГПК, свързано с установяване неистиността на квитанции към приходен касов ордер
№ 0093/03.05.2011 г., № 0078/21.04.2011 г. и № 0047/ 05.02.2011 г., не е
доказано.
Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки се с
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактически състав:
С анекс от 21.04.2011 г.към договор за наем от 05.02.2011 г., сключен между
Мюсюлманско изповедание, представлявано от Недим Хафъзибрахим Генджев и Р.М.Х.-
ответник по делото, е договорен срок на действие на договор за наем до 05.02.2020 г., по силата на който на
ответника е отдаден под наем втория етаж на масивна двуетажна сграда, находяща
се в гр.В., ул. «Княз Борис», №12
Наемателят Р.М.Х. е заплатил в брой изцяло наемната сума в размер на 11 000
лева,дължима за целия срок на договора
за наем, която е приета от счетоводителя на „Мюсюлманско изповедание” Р.Р.Х. и
е разделена в три приходни ордера,като цялата сума е счетоводно заприходена в
счетоводството на ищеца.
Съгласно чл. 599 от ГПК ал.1 от ГПК „Вписаното обстоятелство се смята
известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването“, а съгласно ал. 3
“Невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни
лица“.
Безспорно е, че Р.М.Х. се явява трето добросъвестно лице, за което вписването
на промените в органите на управление на наемодателя има действие от момента на
вписването, което пък от представените
документи е 27.04.2011 г. по аргумент на
чл. 599 от ГПК.
В тази връзка твърдението на ищеца,
че сключеният анекс на 21.04.2011 г. към договор за наем между ищеца и
ответника не поражда действия,се явява неоснователно.
Анексът към договора за наем на 21.04.2011 г. е подписан от представляващия
„Мюсюлманско изповедание” Недим Хафъзибрахим Генджев, чието освобождаване и
избирането на Мустафа Алиш Хаджи е вписано на 27.04.2011 г. /на същата дата е
вписан и новия Устав/, което обстоятелството предполага, че към дата на
сключване на договора и анекса същият е разполагал с представителна власт.
Неоснователно се явява и твърдението на ищеца, че анексът към договора за
наем бил сключен в нарушение на действащия Устав към 21.04.2011 г. Отдаването
под наем на недвижим имот не е вид разпоредителна сделка, както твърди ищецът,
а действие по управление, каквито права
подписалият анекса към договора за наем Недим Хафъзибрахим Генджев е
притежавал.
Налага се извод, че ответника държи имота въз основа на валидно сключено
правоотношение,което не противоречи на закона и което не е сключено във вреда
на представлявания /липсват доказателства в тази насока/. Договорът, включително
и анекса, е валидно сключен и обвързва страните,в случая ищеца и ответника, с
последиците си.
Оспорването от страна на ищеца, че процесният анекс към договора за наем няма
достоверна дата съда намира за неоснователно. Същите представляват частен
диспозитивен документ, имащ доказателствено значение по отношение направените
конкретни волеизявления от субектите по наемното правоотношение. Частния
документ не се ползва с достоверна дата единствено по отношение на тези
неучаствали в съставянето на документа трети лица, които черпят права от някой
от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. В случая
ищцовата страна няма качеството на трето лице, по смисъла
на чл.181 ГПК, спрямо наемното правоотношение по
договора,включително и по анекса, по които страни са юридическото лице-мюсюлманско
изповедание,но представлявано от
председателя на Висш мюсюлмански духовен съвет и ответника. В тази връзка, при
същия извод досежно третото лице, неоснователно се явява и оспорването
достоверността на датите на трите броя квитанции, които са подпечатани с печат „Мюсюлманско
изповедание, Главно мюфтийство-София “.
Отделно
следва да се отбележи, че от показанията на свидетеля П. се установява, че анекса
е сключен преди 27.04.2011 г., към която дата представляващия „Мюсюлманско изповедание“
Недим Генджев е имал правомощия.
Във връзка с изложеното и при данните по делото твърденията за недействителност на
анекса от 21.04.2011 г. и възраженията за нищожността му по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД
са явяват неоснователни и недоказани.
С оглед на изложеното, Съдът намира исковете по чл.233 ал.1 от ЗЗД и чл.236
ал.2 от ЗЗД за неоснователни и недоказани, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на делото на
ответника, съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени разноските по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на
600 лева, за възнаграждение за вещо лице в размер на 81 лева, за
призоваване на свидетел- 20 лева, както
и за съдебни удостоверния-12 лв., като ищеца следва да бъде осъден да заплати в
полза на ВСС по сметка
на ВдРС сумата от 264.20 лв., представляваща разноски от бюджета на съда за
възнаграждение на вещото лице, изготвило
съдебно-графическата експертиза.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ”, ЕИК *********,
София, представлявано от Мустафа Алиш Хаджи-Главен Мюфтия срещу Р.М.Х. *** за предаване владението върху недвижим
имот, представляващ втори етаж от масивна жилищна сграда, находяща се в гр. В.,
ул.“ К.Б.І„ № 12, с идентификатор № 10971.501.358.1.4, както и за заплащане на
сумата от 5 700 лева, представляващо обезщетение за ползавеното на имота за времето от 05.02.2015 г. до предявяване на
иска, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА “МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ” гр. София, ЕИК *********, представлявано
от Мустафа Алиш Хаджи - Главен Мюфтия да заплати на Р.М.Х. *** с ЕГН **********, разноски в
производството в общ размер от 713.00 лв.,
от които: 600 лева за адвокатско възнаграждение, 81 лв. за възнаграждение за
вещо лице, 20 лв. за призоваване на
свидетел, както 12 лв. за съдебни удостоверния/.
ОСЪЖДА “МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ” гр. София, ЕИК *********, представлявано
от Мустафа Алиш Хаджи - Главен Мюфтия да заплати в полза на ВСС по
сметка на ВдРС сумата от 264.00 лв., представляваща разноски от бюджета на съда
за възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. В. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: