РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 20.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в
публично съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с
участието на прокурора МИРОСЛАВ
МАРИНОВ като разгледа
докладваното от съдия Райчева КАН дело № 328
по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от К.Е.Г.
*** против решение № 397/06.06.2019 г. по АНД № 610/2019 г. по описа на РРС, с
което е потвърдено НП № 378327-F413524/19.11.2018
г. на Директор на Офис (дирекция) за обслужване – Русе в ТД на НАП гр. Варна за
наложено на касатора административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв., на
основание чл. 178
от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за извършено нарушение на
чл. 107,
т. 3 от същия закон.
Навеждат се касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че необосновано
въззивният съд е приел извършеното административно нарушение за немаловажно и е
отказал да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Сочи доводи за наличието на
предпоставките за приложение на този текст. Позовава се на практика на друг
състав от административния съд. Претендира се отмяна на решението на РРС и
вместо него да се постанови друго, с което наказателното постановление да бъде отменено.
Касационният ответник счита жалбата
за неоснователна, тъй като безспорно е било извършено нарушение предвид
специалния характер на регистрацията на търговец по ЗДДС.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението на
РРС и потвърденото с него наказателно постановление следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да постанови оспореното пред настоящата
инстанция съдебно решение районният съд е приел за безспорно установено
извършването на процесното административно нарушение, за което е санкциониран
жалбоподателя. Съдът е изложил подробни мотиви, въз основа на които е отхвърлил
възражението на наказаното лице, че в конкретния случай се касае за маловажно
нарушение, при което приложение намира разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и
нарушителят не следва да бъде наказан, а само предупреден. Въззивният съд е
приел, че степента на обществена опасност на процесното нарушение е по-висока
от обикновените случаи поради изтеклия срок от два месеца след момента на
заличаването на едноличния търговец в търговския регистър и предприетите от
самата приходна администрация действия. Така мотивиран съдът е постановил
решение, с което е потвърдил изцяло обжалваното пред него НП.
Настоящата съдебна инстанция намира тези
изводи на въззивния съд за необосновани.
По делото няма спор относно установените
фактически обстоятелства, от които е видно, че касационният жалбоподател, като
представляващ регистрирано лице по ЗДДС – едноличен търговец, не е подал заявление
за дерегистрация по ЗДДС в 14-дневния срок от заличаването на едноличния
търговец от търговския регистър. Не е спорно, че едноличният търговец е бил
заличен от Търговския регистър от 11.07.2018 г., т.е. срокът е изтекъл на
25.07.2018 г. В представения по делото акт за дерегистрация по ЗДДС, орган по
приходите сочи обстоятелството, че периода от 01.09.2017 г. до 31.08.2018 г.,
търговецът няма реализирани приходи и получени доходи от независима
икономическа дейност.
Административният съд в постоянната
си практика, е имал вече редица случаи да посочи, че съгласно чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на новелата на чл. 11 от ЗАНН "маловажен случай" е
този, при който извършеното престъпление (в случая административно нарушение) с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. С
оглед на това законово определение е необходимо да бъдат изследвани конкретните
смекчаващи обстоятелства, респективно липсата на отегчаващи обстоятелства.
Въззивният съд е извършил преценка на
всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, но неправилно е
посочил, че изтеклия период от 2 месеца и предприети действия на приходната
администрация, очертават по-висока степен на обществена опасност. Не са
изложени съображения въз основа на данните съдържащи се в писмени
доказателства, за дългия период, през който търговецът не е осъществявал
дейност, от която да е реализирал приход и получил доходи. Не е съобразено и
обстоятелството, че при подаване на заявление за заличаване в търговския
регистър, задължително се прилага документ за направеното от търговеца
уведомление до приходната агенция.
Административният съд намира, че не е
обсъдена липсата на вредни последици за фиска и за търговския оборот.
Действително, при формални по своя характер нарушения, настъпването на вредни
последици не е елемент от фактическия състав на нарушението, но не и че е
изключено наличието на такива, което пък от своя страна сочи на необходимост да
бъдат изследвани при съдебно обжалване на НП. Точно тази липса на вредни
последици са факти (смекчаващи отговорността) които обуславят по-ниска
обществена опасност на конкретното нарушение, а от тук - и възможността същото да може да бъде
квалифицирано като маловажно. В случаите, в които конкретното административно
нарушение е резултатно по своя характер и се установи, че не са настъпили
вредни последици не би била налице въобще маловажност, а деянието би било
изцяло несъставомерно поради липса на елемент от фактическия състав на
нарушението.
Именно съвкупността от смекчаващи
обстоятелства – значително дълъг период
от време, през който са налице данни за неосъществяване търговска дейност и
липсата на отегчаващи такива (липса на вредни последици за фиска и търговския
оборот, липса на налагани предходни наказания) са тези, които обуславят не
просто определяне на наказание в минимален размер, а квалифициране на
нарушението като маловажно, а от там и за освобождаване на дееца от отговорност
по силата на нормата на чл. 28 от ЗАНН. В случая не може да се приеме
становището на районния съд, че конкретното нарушение не се отличава от обичайните
нарушения от този вид, каквито биха били случаите на неподаване на заявление за
дерегистрация на търговски субект, който до заличаването си от търговския
регистър е осъществявал от облагаеми сделки, въз основа на които се дължи ДДС.
Основавайки се на противоположни на
изложените до тук доводи, въззивният съд е постановил неправилно съдебно
решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови ново
решение, с което наказателното постановление, издадено срещу касатора за
нарушение по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС следва да бъде отменено. В този смисъл е и
предходното произнасяне на състав на касационната инстанция по отношение на
нарушение на същия касационен жалбоподател.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд -
Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 327/06.06.2019
г. по АНД № 610/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 378327-F413524/19.11.2018
г. на Директор на Офис (дирекция) за обслужване – Русе в ТД на НАП гр. Варна
и вместо него постановява
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 378327-F413524/19.11.2018 г. на Директор на
Офис (дирекция) за обслужване – Русе в ТД на НАП гр. Варна, с което на К.Е.Г. ***
наложено административно наказание «глоба» в размер на 500 лв. на основание чл.
178 от Закона за данък върху добавената стойност за извършено нарушение на чл. 107,
т. 3 от същия закон.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.