Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../……………2021г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно
заседание на осми юли 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на
секретаря Светла Великова
и прокурора Александър
Атанасов,
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова КАНД № 1306/2021г.
по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на С.Й.А.,***, срещу Решение
№ 260572/29.04.2021г. по АНД № 620/2021г. по описа на Районен съд – Варна, ІV-ти състав, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 20-0819-005308/20.01.2021г. на Началник група в
сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, с което: 1.за нарушение по чл.25 ал.2 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., на
осн. чл.179 ал.2, вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП; и 2.за нарушение по чл.123
ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП й е наложено наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 1 /един/ месец,
на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Жалбоподателката твърди незаконосъобразност
на въззивното решение, поради постановяването му при съществени процесуални
нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Счита същото и за
необосновано, тъй като в хода на съдебното следствие не са събрани никакви
доказателства, които да потвърждават описаните в АУАН обстоятелства. Оспорва
изводите на съда, че административно-наказателното производство /АНП/ е
проведено без допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че не са
спазени изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в НП не са описани
всички факти и обстоятелства съпътстващи и установяващи нарушението, което е
довело до ограничаване правото й на защита. Заявява, че в случая протоколът за ПТП и АУАН са съставени само въз основа данни от
двамата водач /пострадалото и
наказаното лице/ - заинтересовани лица, като не са разпитвани други лица, а автомобилите са
били преместени, поради което не могат да бъдат направени категорични изводи
относно механизма на извършване на нарушението. Т.е. не са изяснени в пълното
всички обстоятелства относими към отговорността на наказаното лице. Счита, че в
хода на АНП е допуснато и нарушение на чл.42 т.7 от ЗАНН, тъй като вписаният в
АУАН свидетел не е очевидец на нарушението. Твърди, че водачката на другия автомобил Ивелина Димитрова се е движела неправилно,
в нарушение на чл.15 ал.6, чл.41 ал.1 и чл.25 ал.2 от ЗДвП, като тези
обстоятелства не са отразени никъде и не са взети предвид в хода на АНП. Счита, че съдът не е изяснил в цялост фактическата
обстановка; погрешно е възприел и тълкувал събраните даказателства, като е
приел, че е напуснала местопроизшествието, като не е кредитирал показанията на свид. Д.Т.. Липсва и вменено по закон задължение да се върне след обаждане от страна
на полицията, а „съществува и моментът с телефонните измами, в които винаги
участва полицай“. Твърди, че е налице противоречи относно фактическата
обстановка възприета от органа в съставените актове и показанията на
свидетелите, разпитани в съдебната фаза на производството. Счита, че приложения
снимков материал изобщо не установява деформации, охлузвания и щети по двата
автомобила. Предвид това, ако изобщо се установи ПТП между двата автомобила,
неправилно е приложен материалния закон. Посочената като нарушена норма – чл.25
ал.1 от ЗДвП изобщо не кореспондира с приложената санкционна такава – чл.179
ал.1 т.5 от ЗДвП, тъй като деянието по първата норма е такова на просто
извършване, а санкционната разпоредба е приложима само при резултатно такова. В
тази връзка счита за неясни рамките на повдигнатото обвинение.
На изложените основания моли да се отмени
въззивното решение и да се постанови друго по съществото на спора, с което да
се отмени НП. В условията на евентуалност се претендира връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав или изменение в частта по т.2 от НП и намаляване към предвидения в закона
минимум.
В съдебно заседание не се явява и представлява. В
депозирани по делото писмени бележки чрез пълномощник - адв.Д., по подробно изложени съображения поддържа жалбата и моли съда да я уважи,
като се присъдят и направените за двете съдебни инстанции разноски.
Ответникът –
Началник група в сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Варна, в депозирано писмено становище чрез процесуален представител
– ст.ю.к. К.Л., оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, а оспореното
решение - за правилно и законосъобразно, като постановено в съответствие със
събраните по делото доказателства. Моли същото да се остави в сила. Претендира
присъждане на ю.к.възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение, за неоснователност
на касационната жалба. Моли решението да се потвърди.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния
съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
по следните съображения:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на С.Й.А., против гореописаното НП. За
да се произнесе по спора, въззивния съд е приел от фактическа страна, че на
30.11.2020г. при управление на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № В**** РМ в
гр.Варна по бул.“Осми Приморски полк“, в посока към кв.“Виница“, в района на магазин
„Кауфланд“, С.А. предприел маневра по преминаване от лява в съседна дясна пътна
лента. При това не пропуснала движещият се в дясна пътна лента л.а.“Фолксваген
Туарег“ с рег. № В **** НН и го блъснала. В следствие на пътнотранспортното
произшествие /ПТП/ настъпили материални щети по автомобилите. Въпреки, че след
ПТП, на паркинга на магазин „Кауфланд“ водачката на другия автомобил предявила
претенции, С.А. не останала на място, а заедно с намиращата се случайно там
свид.Т. влязла да пазари в магазин „Кауфланд“. Във връзка с подаден от водачът
на другия автомобил сигнал, на място пристигнали служители на КАТ- ПП- Варна-
свид. Е.Г. и свид. П.Г.. В процеса на установяване на механизма на ПТП била
установена С.А., като последната, в разговор по телефона със св. Е.Г., отказала
да се върне на местопроизшествието, поради което била посетена на посочения от
нея адрес. След като успели да установят водачите, разпитали ги и извършили
оглед на автомобилите, полицейските служители установили механизма на
настъпване на ПТП, като били изготвени съответните протоколи, както и снимки. С
оглед установеното свид. Е. Г. съставил Акт за установяване на административно
нарушение, като приел, че са осъществени две деяния, квалифицирани като такива
по чл.25, ал.2 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3
б.“в“ от ЗДП.
В съдържанието на акта за установяване на административно нарушение били
вписани данни на свидетел.
Административнонаказващият
орган /АНО/, след като приел постъпилите в срок възражения за неоснователни, а възприел
изцяло описаната в акта фактическа обстановка и дадената правна квалификация,
издал процесното НП.
Въззивният съд е
приел горната фактическа обстановка за безспорна въз основа представените
писмени доказателства и депозираните свидетелски показания, като е кредитирал същите
като взаимнодопълващи се и безпротиворечиви. Изложил е мотиви, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове, както и при
спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН; АНО е обсъдил всички представени по делото доказателства и
законосъобразно е приел нарушенията за извършени.
ВРС, изхождайки от събраните
по делото писмени и гласни доказателства – АУАН; обяснения; протокол за ПТП;
снимков материал и показанията на свидетелите е приел че нарушенията са
безспорно доказани,
в т.ч. причинени вреди и механизъм, тъй като същите по категоричен начин сочат, че С.А. при управлението на превозното средство е причинила
ПТП, което напуснала без да има съгласие с другия участник относно настъпването
на ПТП и неговия механизъм.
Въззивният съд е обсъдил, като е счел
за неоснователни и останалите възражения на наказаното лице
за
допуснати в хода на АНП съществени
нарушения на производствените правила, като е приел: че е налице ясно и
конкретно описание на нарушението, по начин да бъде разбрани повдигнатото
обвинение; че свид. П.Г., като част от екипа на „ПП“, обслужил
местопроизшествието, правилно е вписан в АУАН като свидетел на установяването
му, съгласно изискването на чл.40 ал.1 от ЗАНН; че правилно с в издаденото НП
са определени санкционните норми, като наложените наказания, по вид и размер,
са съответни на извършените нарушения и на конкретната фактическа обстановка.
Обжалваното решение
настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно,
допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването
му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по
чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е
нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства, обсъдил е подробно същите по отделно и в тяхната съвкупност, в т.ч. и
свидетелските показания, като изрично е посочил кои и в коя част не кредитира, и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните, като е изложил конкретни мотиви
по всяко едно от възраженията на жалбоподателката.
В мотивите към решението е
направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият
съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.
Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което
не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2
от АПК.
Наведените в касационната
жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Освен това голяма част от
същите са идентични с тези от въззивната жалба и вече са били разгледани и
обсъдени подробно от ВРС, чиито мотиви настоящия състав, както посочи по-горе, споделя изцяло.
Допълнително, намира за необходимо да изложи следното:
-Обоснован е извода на
въззивния съд за липса на съществени процесуални нарушения в хода на АНП, в
частност на разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Както АУАН,
така и издаденото въз основа на същия НП съдържат пълно, ясно и точно описание
и на нарушенията, с всички относими и съставомерни обстоятелства, по начин
достъпен за разбиране от извършителката. От съдържанието на въззивната жалба е видно, че същата
е била наясно с повдигнатите обвинения и установената от АНО фактическа
обстановка, поради което
необосновано същата твърди, че е накърнено правото й на
защита.
-Неоснователни са възраженията и за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Установяването на процесното
нарушение предполага не просто полагане на подпис на дадено лице като свидетел, а и изясняване механизма на ПТП,
участниците в същото и последиците от допускането му. Тези елементи от фактическия състав са
установени именно от П.Г., в качеството му на член на екипа на „ПП“. В този смисъл, настоящият състав споделя извода ва ВРС, че актът е съставен в присъствието
на свидетел от кръга на тези по чл.40, ал. 1 от ЗАНН – свидетел при установяване на
нарушението. Поради тази причина не е имало основание за прилагане на
алтернативната възможност по ал.3 на чл.40 от ЗАНН - да бъде осигурено
присъствието на двама други свидетели.
-Неоснователно е
възражението на касаторката за погрешно
установена от АНО, а в последствие и от въззивния съд фактическа обстановка,
поради едностранно кредитиране на доказателствата; както и за липса на
доказателства установяващи конкретно описания механизъм на извършване.
Обоснован е извода на ВРС, че при издаване на НП, АНО правилно е ценил
събраните доказателства и е приел за безспорно установени нарушенията, за които
е ангажирана отговорността на С.А.. Видно от събраните
по делото доказателства, преди съставяне на АУАН служителите на ОД на МВР-Варна
са снели обяснения на пострадалата И.А., установили са извършителката, извършили са оглед на двете
МПС, във връзка с които е изготвен и Протокола за ПТП, ведно с план-схема на
същото, на които свидетелските показания изцяло кореспондират.
-Необосновани,
като противоречащи на събраните по делото доказателства са поддържаните в хода
на АНП и пред въззивния съд, твърдения на касаторката, че не е разбрала, че има
досег с друг автомобил и че е щяла да остане на място, ако водачката на същия й
е казала, че ще вика КАТ.
От друга страна, в
касационната жалба на практика нарушенията
не се отричат, като
се твърди обаче съпричиняване. Настоящият състав намира, че тези
твърдения също противоречат на правилно установената от АНО и съответно от ВРС
фактическа обстановка. Следва да се посочи и това, че дали има съпричиняване и дали другия участник в ПТП е
допуснал също нарушения на ЗДвП, не води до освобождаване на касаторката от
задълженията, които тя има по закон /в т.ч. да уведоми и да изчака/, респ. и до освобождаването й от административнонаказателна
отговорност.
Всички доказателства,
в т.ч. и показанията на свид.Транкиева /за която няма данни в АНП/ сочат за
наличие на ПТП и за разногласие между участниците в същото. В този случай,
разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП изисква без да напускат
местопроизшествието да уведомят съответната
служба за контрол на МВР и изпълняват дадените им указания.
По отношение нарушението по чл.25 ал.2 от ЗДвП,
жалбоподателката само твърди различна фактическа обстановка относно механизма
на възникване на ПТП, без да е ангажирала доказателства в тази насока. В този
смисъл, след като се твърди съпричиняване или вина на другия участник, би
следвало С.А. да остане на местопроизшествието и да настоява за изясняване на
ситуацията, което същата не е сторила. Твърдението й, че е бързала за работа се
опровергава от факта, че е влязла в магазин „Кауфланд“ да пазари.
Настоящата
инстанция ще остави без коментар обясненията за неизпълнение задълженията по
закон /да се изпълняват указанията на органите на МВР – чл.123/ поради „..телефонните
измами, в които винаги участва полицай“. Както и възраженията за нарушение на материалния закон досежно
разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП,
тъй като липсва повдигнато обвинение по този текст.
-Освен
горното, следва да се посочи и това, че издаденият АУАН е редовно съставен и
поради неопровергаването на фактическите обстоятелства, доказателствената му
сила относно съдържащите се в него констатации следва да се зачете от съдебния
състав. След като в производството по обжалване не са ангажирани доказателства,
оборващи презумпцията на чл.189 ал.2 от ЗДвП, правилно районният съд е приел за безспорна отразената в акта и
НП фактическа обстановка и въз основа на същата е направил обоснован извод за
съставомерност на нарушенията.
-Като
неоснователно се преценява алтернативно направеното искане за намаляване
размера на наказанието за нарушението по т.2 от НП. Изложените във въззивното
решение мотиви по този въпрос, изцяло се споделят от настоящия състав.
Допълнително следва да се посочи, че размер на глобата към максималния
предвиден от закона такъв – 200 лв., съответства на деянието и поведението на
дееца, като следва обаче да се отчете и обстоятелството, че наказанието
„лишаване от право да се управлява МПС“ е наложено в законоустановения минимум
– 1 месец.
Предвид изложеното
и при извършената служебна проверка, настоящата инстанция намира, че въззивното
решение е валидно и допустимо, постановено при спазване на процесуалните норми
и при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да се остави в сила.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260572/29.04.2021г. по АНД № 620/2021г. по описа на Районен съд – Варна, ІV-ти състав, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 20-0819-005308/20.01.2021г. на Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, с което на С.Й.А.,***: 1.за нарушение по чл.25 ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., на осн.
чл.179 ал.2, вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП; и 2.за нарушение по чл.123 ал.1
т.3 б.“в“ от ЗДвП е наложено наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/
месец, на осн.
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.