Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47
състав, в
открито съдебно заседание, проведено на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
6899 по описа за 2019 година на Варненския районен
съд, 47 с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано по предявени от „Н.“
ЕООД срещу „Н.“ ООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както
следва:
1) иск с правно основание чл. 286 ЗЗД за сумата от 1780.00
лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за поръчка от 15.06.2018
г., за която сума е издадена фактура № 64/03.08.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 08.05.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане;
2) иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 122.62
лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на горното задължение
за периода от 03.09.2018 г. до 07.05.2019 г., включително.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал писмен отговор.
Първо по делото заседание е
проведено на 13.12.2019 г., като редовно призованият ответник не се е явил и не
е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по
делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си
претенции на следните фактически твърдения:
Ищецът „Н.“ ЕООД твърди, че
с „Н.“ ООД са в трайни търговски взаимоотношения. Посочва, че ответното
дружество, което е строител на сграда с адрес: в гр. Варна, ул. „К.М.“ № 9, му
възложило да посредничи при продажбата на собствените му имоти в посочената
сграда. Уточнява, че е практика след намирането на клиент за покупка на
конкретен имот да се сключи договор за поръчка с ответника. Така, на 15.06.2018
г. бил сключен договор за поръчка във връзка с посредничеството за продажбата
на имот, находящ се в гр. Варна, ул. „К.М.“ № 9 вх. Б ап. 10. Посочва, че между
страните е уговорено възнаграждение в размер на 3 % от договорената цена, което
в случая се равнява на 3380 лева. Същото следвало да се плати на две вноски,
втората от които платима преди подписване на окончателния договор в нотариална
форма, след издаване на фактура.
Ищцовото дружество поддържа,
че изпълнило задълженията си по договора с осигуряването на клиент за имота, с
когото бил сключен предварителен договор, а впоследствие и окончателен такъв.
Посочва, че за дължимото
възнаграждение по договора за поръчка са издадени фактура № 62/27.06.2018 г. за
сумата от 1600 лева и фактура № 64/03.08.2018 г., с падеж 03.09.2018 г., за
сумата от 1780 лева. Ищецът твърди, че още в деня на издаването на първата
фактура ответникът извършил плащане по банков път, с което погасил цялата
главница по нея, но сумата по втората фактура не е платена до настоящия момент.
Ответникът не е оспорил тези
твърдения.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на фактическия състав на основанието на исковата претенция,
ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията
му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът
установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239 ГПК, поради което и предявените искове следва да се уважат
по този ред.
С оглед изхода на спора и
отправеното искане за произнасяне по направените по делото разноски ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските, сторени в исковото
производство за държавна такса в размер на 121.20 лв. Представени са и
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер от 1000 лв.,
формирано, както следва – 700 лева по чл. 7, ал. 2, т. 2 и 300 лв. по чл. 7,
ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В чл. 7, ал. 7 от Наредбата е предвидено възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства за
обезпечаване на бъдещ иск. В случая такова производство не е провеждано, като е
допуснато обезпечение в рамките на образуваното исково производство.
Следователно не е налице основание за присъждане на претендираната част от
адвокатското възнаграждение, като ответникът следва да бъде осъден да заплати единствено
сума в размер на 700 лева, колкото е договореното и заплатено възнаграждение по
чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Наред с гореописаните
разноски ищецът претендира държавна такса за образуване на изпълнително дело и
налагане на допуснатото обезпечение на предявените искове /48.80 лв./, както и
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело /250 лв./. Съгласно
задължителните указания, дадени с т. 5 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013
г. на ОСГТК, направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайният му изход. Това тълкуване визира разноските, извършени в съдебното производство
по обезпечаване на бъдещ или предявен иск. Що се отнася до разноските,
извършени във връзка с налагане на допуснатите обезпечителни мерки, те подлежат
на възмездяване в рамките на изпълнителното дело и следва да се съберат чрез
съдебния изпълнител. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС – виж
напр. Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т.
о., ТК Определение № 876 от 02.12.2014
г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК, Определение № 845 от 05.12.2011
г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК.
По изложените съображения и
на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Н.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Н.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА
ОТ 1780.00 лева /хиляда седемстотин
и осемдесет лева/, представляваща дължимо възнаграждение по договор за
поръчка от 15.06.2018 г., за която сума е издадена фактура № 64/03.08.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на предявяване на иска – 08.05.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане, на основание чл. 286 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Н.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Н.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА
ОТ 122.62 лева /сто двадесет и два лева и шестдесет и две
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за заплащане на горното
задължение за периода от 03.09.2018 г. до 07.05.2019 г., включително, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Н.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Н.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА
ОТ 821.20 лева /осемстотин двадесет
и един лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски, извършени в
настоящото производство, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: