РЕШЕНИЕ
Номер 18006.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасIII въззивен наказателен състав
На 06.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
Секретар:Лена Р. Димитрова
Прокурор:Георги Димитров Дуков (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Частно наказателно дело №
20202100200933 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд – Бургас
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на Решение № 0044247/2014, постановено на 30.09.2014
г., влязло в сила на 07.02.2015 г., на несъдебен орган в издаващата държава -
Република Австрия, с което на българския гражданин Е. А., роден на *** г. е
наложена финансова санкция в общ размер на 300 евро.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за наличие на законовите
предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция,
постановено от несъдебен орган в издаващата държава по отношение на
българския гражданин Е. А..
1
Назначеният от съда служебен защитник на засегнатото лице Е. А.,
адв. Веселина Василева от АК – Бургас пледира да се откаже признаване и
изпълнение на решението за налагане на финансова санкция на подзащитния
й. В подкрепа на заявената позиция на първо място твърди, че от събраните
по делото доказателства не се установява безспорно извършването от страна
на подзащитния й Е. А. на административното нарушение, описано в
документацията, изхождаща от издаващата държава, тъй като не се
установило, че именно А. е управлявал посоченото в удостоверението
моторно превозно средство. На следващо място изтъква, че в случая е изтекла
абсолютната погасителна давност по българското законодателство за този вид
административни нарушения, поради което и счита, че не следва да се
признава наложената финансова санкция.
Засегнатото лице Е. Х. А. се явява лично и подкрепя заявеното от
неговия служебен защитник.
Бургаският окръжен съд, след поотделната и съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира
следното:
Република Австрия е държава - членка на Европейския съюз. Като
такава се явява издаваща държава по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото лице Е. Х. А. е *** гражданин, роден на *** г., с ЕГН
**********, с обявен постоянен и настоящ адрес – с. ***, община Руен,
област Бургас, ул. „***“ № **.
От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че на
30.09.2014 г. спрямо Е. Х. А. е постановено Решение № 0044247/2014 от
несъдебен орган в издаващата държава – Кмет на гр. Линц, Република
Австрия, с което спрямо същия е наложена финансова санкция - осъждане за
заплащане на парична сума в размер на 300,00 евро. Санкцията е за деяние,
реализирано на територията на издаващата държава – Република Австрия,
квалифицирано като административно нарушение по § 20 параграф 2 от Закон
за пътните такси 2002 (BStMG 2002), изразяващо се в това, че на 10.04.2014 г.
в 05:09 часа, засегнатото лице Е. А., като водач на моторното превозно
2
средство с регистрационен номер FS-TU208 (D), с максимално разрешено
общо тегло над 3,5 тона, използва магистрала А7, участък за пътно плащане
Linz Wiener Strase – Линц VOEST, на км 7807 (главен път с такса А,
федерален моторен път), без да е платил правилно пътната такса в зависимост
от изминатото разстояние. Посочено е, че съгласно разпоредбите на
Федералния закон за пътно плащане на пътни такси (BStMG 2002), моторни
превозни средства с максимално разрешено тегло над 3,5 тона могат да
използват само пътища (федерални моторни пътища, федерални двойни
пътни платна) с пътна такса, зависима от изминатото разстояние, като е
отбелязано, че доказателствата за определянето на тази група от мащабни
възнаграждения, която отговаря на декларирания клас на емисиите в EURO,
не са представени и това е причината пътната такса, зависима от изминатото
разстояние, да не е платена по поръчка.
От текста на удостоверението се установяват и
индивидуализиращите засегнатото лице данни – неговите имена, рождена
дата и адрес в България, а също датата на издаване на решението и на
влизането му в сила (съответно 30.09.2014 г. и 07.02.2015 г.), размерът на
наложената санкция – 300 евро. Изрично е посочено, че производството
спрямо засегнатото лице е било писмено и на санкционираното лице е била
предоставена възможност да се защити, като е уведомено, съгласно
законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен
представител относно правото и сроковете за обжалване. Посочено е, че
решението е било връчено лично на лицето на 23.01.2015 г. и то е било
изрично уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в
което има право да участва и което позволява делото да се преразгледа по
същество, включително и с оглед на нови доказателства, и което може да
доведе до отмяна на първоначалното решение, но лицето не е поискала
повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок. В тази
връзка в удостоверението е отбелязано, че лицето е получил обвинителния
лист с указания за правото на обжалване, но не е изпратил възражение до
органа в рамките на срока за обжалване, който в случая е бил две седмици
след връчването му.
Достатъчно конкретно и ясно, включително с посочване на точно
време, място и начин на извършване (управление на моторно превозно
3
средство с максимално разрешено общо тегло над 3,5 тона по магистрала А7
/федерален моторен път/ без да е платил правилно пътната такса в зависимост
от изминатото разстояние), са изложени обстоятелствата, при което
административното нарушение е извършено от заинтересованото лице, видът
му (нарушение на разпоредбите, които регулират задължението за заплащане
на пътна такса по федералните пътища), както и конкретните, нарушени с
него, приложими за деянието материално - правни административни
разпоредби (правната квалификация) от съответния закон на издаващата
решението държава (Закон за пътните такси 2002).
С оглед на гореизложеното, съдът установи, че представеното
Удостоверение е пълно, тъй като в него са попълнени всички изискуеми се
реквизити, и отговаря на изискванията на закона и чл. 4 от Рамковото
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане принципа на взаимно
признаване на финансови санкции.
При така установените факти настоящият съдебен състав установява
наличието на законови предпоставки и липса на нарочни пречки за
признаване на решението за наложена финансова санкция.
На първо място, желаното за признаване решение е издадено от
несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние
/правонарушение/ по нейния национален закон.
В случая се изисква проверка за двойна наказуемост на
санкционираното с решението деяние, тъй като процесният случай не касае
деяние, представляващо административно нарушение според
законодателството на издаващата държава, включено в каталога на чл. 30, ал.
2 от ЗПИИРКОРНФС (чл. 5, т. 1 от Рамково решение 2005/214/ПВР), а такова,
съставляващо административно нарушение на разпоредбите, които регулират
задължението за заплащане на пътна такса по федералните пътища в
Република Австрия (б. „ж“, т. 4 от удостоверението). При тази дължима
проверка, съдът установи, че фактическото описание на дефинираната като
административно нарушение по законодателството на Република Австрия
деятелност на засегнатото лице се санкционира по административен ред и от
българско законодателство, приложимо към момента на осъществяването й
(10.04.2014 г.) и влизане в сила на решението за налагане на финансова
4
санкция (07.02.2015 г.). Така, в чл. 179, ал. 4, т. 2 от Закона за движение по
пътищата (редакция ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) е
предвидено, че водач, който управлява пътно превозно средство по
републиканските пътища, за което е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 1 от Закона за пътищата, по-ниска от нормативно установената за
съответната категория, се наказва с глоба в размер на 750 лв., ако пътното
превозно средство е предназначено за превоз на товари с 2 (две) оси, и/или
които имат максимално допустима маса, по-малка от 12 (дванадесет) тона. С
това е изпълнено условието на чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС (чл. 5, т. 3 от
Рамково решение 2005/214/ПВР) за признаване и изпълнение на решения за
финансови санкции, постановени в наказателни или
административнонаказателни производства в държава - членка на
Европейския съюз, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления
или административни нарушения и по българското законодателство.
На следващо място, засегнатото лице Е. Х. А. има местоживеене на
територията на Република България. Настоящият съдебен състав е изискал и
приел като писмено доказателство справка от НБД „Население“, от която се
установява, че Е. Х. А. има регистрирани постоянен и настоящ адрес на
територията на Република България, а именно: с. ***, община ***, област
Бургас, ул. „*** “ № **. Предвид на това съдът прие, че в случая е изпълнено
и заложеното в чл. 30, ал. 3 ЗПИИРКОРНФС като необходимо условие за
признаване от страна на българския съд на решението за налагане на
финансова санкция, тъй като декларирането на настоящ адрес в Република
България по същество означава, че това лице пребивава именно на
територията на нашата страна, а съгласно текста на чл. 94, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация, настоящ адрес е адресът, на който лицето живее.
Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за
признаване на решението.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани
в чл. 35 от закона. Удостоверението съдържа всички предвидени в закона и
Рамковото решение реквизити, лицето не е санкционирано за същото деяние в
друга държава, българският гражданин няма имунитет или привилегии,
определящи като недопустимо изпълнението на решението, деянието е
5
извършено на територията на чуждата държава, респективно не е налице
някоя от хипотезите на чл. 35, т. 5 от закона, а санкцията, която се претендира
да бъде приета надхвърля границата от 70 евро, посочена в чл. 35, т. 6 от
закона. Не е налице и факултативното основание за отказ по чл. 35, т. 7 от
ЗПИИРКОРНФС. Съобразно по-горе обсъденото, деянието, за което е
финансово санкционирано от компетентния несъдебен орган на Република
Австрия засегнатото лице, представлява административно нарушение и по
българското законодателство, независимо, че не попада в каталога на
административните нарушения и престъпления, очертан в чл. 30, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС (чл. 5, т. 1 от Рамково решение 2005/214/ПВР), за които не
се изисква проверка за двойна наказуемост. Засегнатото лице Е. А. е
физическо лице, което е пълнолетно, според българското законодателство, и
което носи както наказателна, така и административнонаказателна
отговорност. Видно от посоченото в удостоверението, вече изрично
отбелязано от съда, административнонаказателното производство пред
компетентния несъдебен орган на издаващата държава е било писмено, като
санкционираното лице е било уведомено лично или чрез упълномощен,
според националният закон, представител, за правото си да обжалва
решението и сроковете за това (чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС).
Подлежащо на детайлно обсъждане е основанието, визирано в чл.
35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС, доколкото назначеният служебен защитник на
засегнатото лице наведе доводи, че в случая е изтекла погасителната давност
за изпълнение на наказанието по българското законодателство. Действително,
с оглед посочената в удостоверението дата на влизане в сила на решението за
налагане на финансова санкция (07.02.2015 г.) се налага извод, че
предвидената по българското законодателство три годишна абсолютна
давност за изпълнение на административно наказание глоба по чл. 82, ал. 3,
вр. ал. 1, б. „а“ от ЗАНН е изтекла. За да може да бъде приложено обаче
основанието за отказ по чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС, освен констатация за
изтекла давност по българското законодателство, следва да е налице
кумулативното условие решението да се отнася за деяние подсъдно на
български съд, а процесното деяние не е подсъдно на българския съд, тъй като
не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 ЗАНН. В
този смисъл доводът на защитника на засегнатото лице е неоснователен.
6
Същевременно от изисканата от съда и получена от издаващата държава
допълнителна информация се установява, че съгласно австрийското
законодателство давностният срок за изпълнение на наложената на Е. Х. А.
финансова санкция все още не е изтекъл, тъй като последният се е намирал в
чужбина от образуването на административно-наказателното производство, а
според законовата разпоредба на § 31, ал. 3, ред 3 от Закона за отговорността
за административни нарушения (VStG), времената, през които осъденото лице
е било в чужбина, не са включени в давностния срок.
Неоснователен е и следващият довод на защитника на засегнатото
лице – че от събраните по делото доказателства не се установява безспорно
извършването от страна на подзащитния й Е. А. на административното
нарушение, описано в документацията, изхождаща от издаващата държава,
тъй като не се установило, че именно А. е управлявал посоченото в
удостоверението моторно превозно средство. В случая е необходимо да се
посочи, че в процедура като настоящата съдът не изследва факта на
осъществяване на нарушението и неговото авторството. Тези обстоятелства са
установени по съответния ред в чуждата държава. Процедурата по признаване
на финансовата санкция е основана на взаимното доверие между държавите –
членки и не включва допълнителна проверка на фактите от значение за
административнонаказателната отговорност на заинтересованото лице.
Такава проверка не би била и възможна, защото българският съд не разполага
с доказателствата, които са дали основание на чуждата държава да издаде
решението за финансова санкция. Същевременно изпълняващата държава, в
случая българската, основавайки се на принципа на взаимното доверие между
страните от ЕС и техните правни системи (съдебна и административни), няма
право по Рамковото решение 2005/214/ПВР и по ЗПИИРКОРНФС да изисква
допълнителна информация за доказаност на деянието, подробно описано в
удостоверението. В случая е достатъчно, че в него, съгласно чл. 35, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, е посочена ясно санкционираната дейност,
индивидуализирана по спецификата си, по вид, време, място и правно
основание.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че са налице всички изискуеми се предпоставки за признаване на
решението и за незабавното му изпращане на изпълнителния орган – НАП.
7
С оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от
ЗПИИРКОРНФС, съдът определи равностойността на дължимата парична
сума – 300 (триста) евро, в български левове по курса на Българска народна
банка, която в случая възлиза на 586.75 лв. (петстотин осемдесет и шест лева
и седемдесет и пет стотинки).
По делото няма представени доказателства за пълно или частично
изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова
санкция, чието признаване и изпълнение се иска, поради което съдът не
следва да извършва приспадане по реда на чл. 33 във връзка с чл. 17 от
ЗПИИРКОРНФС.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1
от ЗПИИРКОРНФС, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 0044247/2014, постановено на 30.09.2014
г., от несъдебен орган в издаващата държава – Кмет на гр. Линц, Република
Австрия, влязло в сила на 07.02.2015 г., с което на българския гражданин Е.
Х. А. , роден на *** г., ЕГН **********, с регистрирани постоянен и настоящ
адрес – с. ***, община ***, област Бургас, ул. „***“ № **, е наложена
финансова санкция в размер на 300 евро, за деяние, квалифицирано като
административно нарушение по § 20 параграф 2 от Закон за пътните такси
2002 (BStMG 2002), изразяващо се в това, че на 10.04.2014 г. в 05:09 ч.,
засегнатото лице Е. А., като водач на моторно превозно средство с
регистрационен номер FS-TU208 (D), с максимално разрешено общо тегло
над 3,5 тона, използва магистрала А7, участък за пътно плащане Linz Wiener
Strase – Linz VOEST, на км 7807 (главен път с такса А, федерален моторен
път), без да е платил правилно пътната такса в зависимост от изминатото
разстояние, с равностойност в български левове по курса на БНБ – 586,75
(петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки) лева и
ИЗПРАЩА същото на Националната агенция за приходите.
Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за
решението на съда, както и копие на уведомлението да се изпрати на
Министерство на правосъдието на Република България.
8
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Бургас в 7-дневен
срок от узнаването за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9