№ 15009
гр. С., 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20231110110806 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 500, ал. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 340,76 лева,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение въз основа
на сключен договор за застраховка „Г.”, за вреди причинени от виновно и
противоправно поведение на ответника, при управление на МПС без
свидетелство за управление на МПС, чиято г. е застрахована от ищеца, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2022 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 103,85 лева – мораторна лихва за
периода от 07.10.2019 г. до 07.10.2022 г, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № . г. по описа на СРС, 67 състав.
Претендират се и направените в заповедното и исковото производство
разноски.
Ищецът твърди, че на 06.12.2018 г., около 08:30 часа, в гр. С.“, в посока
от бул. „С.“ към ул. „.“, срещу б. „.“ е реализирано ПТП, при което ответникът
Т. Д. И. - като водач на лек автомобил „.“ с рег. № ., управлявайки същия с
несъобразена скорост, се удря в .ната част на спрелия на червен светофар лек
автомобил „.“ с рег. № .. В резултат на настъпилото произшествие били
нанесени материални щети на лек автомобил „.“ с рег. № .. За инцидента бил
съставен Протокол за ПТП № . г. по описа на ., като спрямо виновния водач Т.
Д. И. било взето административно отношение с ., № . г., въз основа на който
1
било издадено НП . г. Сочи, че към дата на процесното ПТП собственикът на
„.“ с рег. № . е имал валидно сключена застраховка „К.“ в „.“ АД и е подал
уведомление за щета в представителството на същото, в резултат на което била
заведена щета № ., били извършени огледи и било определено
застрахователно обезщетение, като същото било платено на сервиза,
извършил ремонта. С регресна покана, „.“ АД насочило претенцията си срещу
„.“ АД като застраховател по договор ГО на увреждащия автомобил, като била
образувана щета № . Ищцовото дружество признава, че е уважило
предявената към него претенцията на застрахователя, като било извършено
едностранно прихващане на насрещно дължими вземания. Поддържа, че към
момента на настъпване на процесното ПТП ответникът не е притежавал
свидетелство за управление на МПС, поради което има право да получи
платеното от него обезщетение. Твърди, че на 30.05.2019 г. на ответника била
връчена покана за доброволно изпълнение, в която бил предоставен 7-дневен
срок, но ответникът не изпълнил, поради което претендира и мораторна лихва.
Ответникът Т. Д. И., представляван от особен представител адв. В., е
подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва
исковете по основание и размер. Счита същите за недоказани и
неоснователни. Твърди, че подписът, положен на известието за доставяне на
Български пощи, не е на Т. И., респ., че същият не е получил поканата за
уреждане на парични .ължения.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1 КЗ застрахователят има право да
получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от
лицето, управлявало моторно превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство.
По предявения иск в тежест на ищеца е докаже, че е налице валиден
договор за .ължително застраховане „ГО”, в срока на застрахователното
покритие на който е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по
последния, че събитието е в причинна връзка с противоправно поведение на
застрахования при ищеца водач, като в изпълнение на договорното си
.ължение застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в
2
твърдения размер, както и че ответникът е управлявал МПС без свидетелство
за управление на МПС.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже погасяването на дълга.
В случая от приетата по делото застрахователна полица № . от
09.11.2018 г. се установява наличието на валидна към 06.12.2018 г. /датата на
настъпване на процесното ПТП/ застраховка “Г.” за лек автомобил „.“ с рег. №
., сключена между собственика Л. Г.Г. и ищцовото дружество .. АД, с период
на застрахователното покритие от 09.11.2018 г. до 08.11.2019 г. Съгласно чл.
477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по .ължителната застраховка "Г." на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата, а според ал. 2 на същата разпоредба, по .ължителната
застраховка "Г." на автомобилистите застраховани са собственикът,
ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание. Следователно ответникът има качеството на
застраховано лице по посочената застраховка.
Съдът намира, че въз основа на събраните по делото доказателства
безспорно се установява твърдения от ищеца механизъм на настъпване на
процесното произшествие. В приетия по делото Протокол за ПТП № . г. е
посочено, че на 06.12.2018 г. около 08:30 часа в гр. С., водачът на лек
автомобил “.” с рег. № . се движи по бул. “А.”, в посока от бул. “С.” към ул. “.”
и в района на б. “.” водачът, поради движение с несъобразена скорост ,
реализира ПТП, като блъска в .ната част спряло на червен сигнал на
светофарната уредба МПС марка “.”, модел “.” с рег. № .. Посочено е, че
спрямо лек автомобил “.” с рег. № . са увредени .на броня и .ен десен
светлоотразител. В частта, в която съставителят на протокола е удостоверил
лично възприети от него факти – в случая видимите щети по превозните
средства документът има характер на официален удостоверителен с
3
обвързваща материална доказателствена сила. Така описаният механизъм на
ПТП кореспондира със събраните по делото гласни доказателствени средства.
Свидетелят Р. А. Г. – участник в процесното ПТП сочи, че на посочената дата,
движейки се от магазин “.”, посока ж.к. “.”, преди моста, чакайки на червен
светофар, управляваният от него автомобил “.” бил ударен от. от друг
автомобил, управляван от младеж. Спомня си, че момчето нямало книжка или
част от документите. Посочва, че от. бронята била хлътнала, както и
спойлерът, който се намира под нея. Тези изводи се потвърждават и от
приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза. Съгласно
експертизата причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на
водача на лек автомобил „.“ с рег. № ., който се е движел със скорост и
дистанция, при които не е имал възможност да спре преди да настъпи удар в
.ната част на спрелия на червен сигнал на светофарната уредба лек автомобил
„.“ с рег. № .. От приетата по делото административно-наказателна преписка,
образувана във връзка с процесното ПТП, се установява, че на ответника е
съставен Акт за установяване на административно нарушение бл. № . г., въз
основа на който е издадено Наказателно постановление № ., за това, че
неправоспособният водач не контролира ППС, което управлява, с което
виновно е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и управлява ППС без да е
правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП. С НП е
наложена глоба в размер на 20,00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП и глоба в
размер на 200,00 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Наказателното
постановление е влязло в сила на 03.03.2021 г.
С оглед на изложеното съдът намира, че следва да се приеме за
установено, че процесното ПТП е настъпило при изяснения по-горе
механизъм в резултат от неправомерните действия на водача Т. И.,
респективно ответникът е реализирал противоправно поведение, изразяващо
се в управление на моторно превозно средство в нарушение на правилата за
движение по пътищата и в частност – в нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Следва да се приеме за установено и че към този момент ответникът не е
притежавал съответната правоспособност да управлява моторното превозно
средство, доколкото това кореспондира с отразяванията в посочените
материали по административно-наказателната преписка и липсват събрани
доказателства в различна насока.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което не е
4
оспорено от страните и съдът намира, че следва изцяло да бъде кредитирано
като пълно, обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че всички
увреждания по лек автомобил „.“ с рег. № . се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с настъпилото на 06.12.2018 г. произшествие в гр. С..
Изяснява се също, че стойността, необходима за възстановяване на този
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на процесното
ПТП, е 331,03 лева.
От приложените по делото комбинирана застрахователна полица №
./04.12.2017 г. за застраховка "К." и “Злополука” /л. 8/, се установява, че към
датата на настъпване на процесното ПТП увреденият лек автомобил „.“ с рег.
№ . е имал валидна застраховка “К.” при . АД. Пред застрахователя по
застраховка “К.” е заведена щета № ., като след извършени огледи е
определено застрахователно обезщетение в размер 325,76 лева, платено на
сервиза, извършил ремонта – “.” ЕООД.
С регресна покана . АД е насочило претенцията си срещу ищеца .. АД, в
качеството му на застраховател по застраховка “Г.” по отношение на
увреждащия лек автомобил „.“ с рег. № .. Така при ищеца е образувана щета
№ . а предявената претенция била уважена, като било извършено прихващане
на насрещно дължими вземания.
Извършваните плащания, включително и погасявания чрез извършени
прихващания, се изясняват от заключението по изготвената счетоводна
експертиза, като липсват доказателства, които да разколебават направените
изводи, поради което същото следва да бъде изцяло кредитирано.
Предвид изложеното съдът намира, че въз основа на събраните по
делото доказателства се установява безспорно наличието на всички
предпоставки за основателността на претенцията, поради което и предявеният
иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ следва да бъде уважен изцяло за
сумата 340,76 лева, представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение, с включени 15,00 лева ликвидационни разноски
за образуваната пред . “А.” АД щета, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 10.10.2022 г. до окончателното й изплащане.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг и изпадането на длъжника в забава, като и двете предпоставки
5
са установени по делото.
По делото е приета покана за уреждане на парични .ължения с изх. № ..,
получена от ответника на 30.05.2019 г., видно от известие за доставяне /л. 32/,
поради което доказано е и поставянето на длъжника в забава в момент,
предшестващ началната дата на периода, за който се претендира обезщетение
за забава. Размерът на дължимото обезщетение за забава за претендирания от
ищеца период от 07.10.2019 г. до 07.10.2022 г. възлиза на 103,85 лева, изчислен
от съда на основание чл. 162 ГПК, поради което акцесорната претенция също
е основателна и следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищецът.
Ищецът претендира разноски в исковото производство в общ размер
1 595,00 лева, от които 75 лв. – държавна такса, 400 лв. – депозит за особен
представител, 40 лв. – депозит за свидетел, 300 лв. – депозит за САТЕ, 300 лв.
– депозит за ССчЕ и 480 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение. В случая
съдът намира за неоснователно релевираното от ответника, чрез назначения
особен представител, възражение за пр.мерност на адвокатското
възнаграждение, доколкото същото не може да се приеме за несъответстващо
на обичайния размер за вида производство, както и за несъобразено с неговата
фактическа и правна сложност. Предвид това, на ищеца следва да бъде
присъдена сумата 1 595,00 лева – разноски в исковото производство и сумата
385,00 лева, представляваща сторени разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.дело № . г. по описа на
СРС, 67 състав.
Съдът констатира, че в исковата молба ответникът е посочен с презиме
Димитров, но с оглед на останалите данни за самоличността му не е налице
съмнение, че искът е насочен срещу Т. Д. И., респективно в диспозитива
следва да бъде отразено именно коректното име.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 500, ал. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. Д. И., ЕГН **********, с адрес:
6
гр. С., ж.к. ., ДЪЛЖИ НА .. АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. ., на основание чл. 500, ал. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата 340,76 лева,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва, считано от 10.10.2022 г. до изплащане на
вземането, и сумата 103,85 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 07.10.2019 г. до 07.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № . г. по описа на СРС, 67 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Д. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. ., ДА ЗАПЛАТИ на .. АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ., сумата 1 595,00 лева – разноски за държавна такса,
депозит за особен представител, депозит за САТЕ, депозит за ССчЕ, депозит за
свидетел и адвокатско възнаграждение в исковото производство и сумата
385,00 лева – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7