O П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 238 от 25.05.2021г.
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
Председател : Огнян Евгениев
като разгледа Административно дело №220/2021г. по описа
на Административен съд Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.147, ал.3 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл.4, ал.1 от Закон за
местните данъци и такси (ДОПК)
Образувано е по жалба на „А***
К*** “ ООД, с посочен адрес за кореспонденция с. С*** , ул.“1*** -та“ №1,
представлявано от управителя Р.А., срещу Решение №4/15.04.2021г. на Директор
дирекция „Специализирана администрация“, Ст.юрисконсулт и УОССД, с което на
основание чл.107, ал.4 от ДОПК и чл.147, ал.1 от ДОПК е оставено без
разглеждане възражението с характер на жалба с вх.№7000-157/25.02.2021г. за
отмяна на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №92-1/17.04.2019г.,
което е подадено от Р.А. – управител на „А*** К*** “ ООД, като просрочена. В
жалбата се излагат доводи за нищожност и незаконосъобразност на обжалваното
решение и се иска неговата отмяна.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че жалбата е ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице имащо правен интерес от оспорването. Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като доводите са следните:
С Акт за установяване на задължения по чл.107,
ал.3 от ДОПК №92-1/17.04.2019г. (л.44, 45 по делото) е установен размера на
задълженията за данъци, такси и глоби по видове и периоди и лихвите за
просрочие към тях на „А*** К*** “ ООД към 17.04.2019г. По делото е представена
обратна разписка (л.43 по делото), която удостоверява връчване на Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №92-1/17.04.2019г. на
10.05.2019г., срещу подпис на лице, което индивидуализирано.
С възражение с
вх.№7000-157/25.02.2021г. (л.46 по делото), Акт за установяване на задължения
по чл.107, ал.3 от ДОПК №92-1/17.04.2019г. е оспорен пред Директора на дирекция
МДТ, като с обжалваното Решение №4/15.04.2021г. на Директор дирекция
„Специализирана администрация“, Ст.юрисконсулт и УОССД на основание чл.107,
ал.4 от ДОПК и чл.147, ал.1 от ДОПК е оставено без разглеждане, като
просрочено. Видно от известие за доставяне на л.64 по делото, административния
акт е получен от оспорващия на 22.04.2021г., тоест жалбата с вх.№700
00-279/27.04.2021г., с която е сезирана настоящата съдебна инстанция е подадена
в рамките на законоустановения седмодневен срок и е процесуално допустима.
По разбиране на настоящия съдебен състав,
основателно оспорващия поддържа, че жалбата му е основателна. Това е така, тъй
като административния орган е оставил жалбата му срещу Акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №92-1/17.04.2019г. без да установи по
безспорен и категоричен начин, че връчването на 10.05.2019г. е на лице, което
има представителна власт да го получи. Задълженията за данък върху недвижимите
имоти и за такса за битови отпадъци и данък върху превозните средства,
представляват публични общински вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК
във вр. с чл.1, ал.1, т.1
и т.5 и чл.6, ал.1, б. "а" от ЗМДТ.
По аргумент от чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК като публични общински вземания следва да бъдат
определени и лихвите за вземанията на общината за ДНИ, за ТБО и за данък върху
превозните средства. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по
реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък
върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци приложимият ред е
регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ и във връзка с чл.9б от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се
извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Съгласно
разпоредбата на чл. 107, ал. 4 от ДОПК, актът за установяване на задължение по декларация
може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на
териториалната дирекция, правомощията на който, по отношение на актове за
установяване на задължения за местни данъци и такси, се упражняват от
ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община /чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ/. В тази връзка следва да се посочи, че тъй като Община Вършец не е
създала самостоятелно звено за местни приходи, респективно няма ръководител на
това звено, компетентен да се произнесе по жалбата на „А*** К*** “ ООД срещу
Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №92-1817.04.2019г. е
Директор дирекция „Специализирана администрация“, Ст.юрисконсулт и УОССД на
когото Кмета на Община Вършец е възложил правомощия с длъжностна характеристика
(л.60-62 по делото), тоест довода за нищожност на оспорения административен акт
е неоснователен.
В чл.33 от ДОПК
е регламентирано, че всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа,
издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на
актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната
отговорност, за които се прилага ЗАНН, се връчват по реда и в сроковете,
посочени в глава шеста от ДОПК. По аргумент от чл.4, ал.1 от ЗМДТ, това е приложимия процесуален ред за връчване на актове за
установяване на задължения по декларация за публични общински вземания.
Правилата за
връчването на съобщения в административното производство по ДОПК намират своята
основна уредба в нормите на чл.29 и чл.30 от ДОПК. Съгласно чл.29, ал.1 от ДОПК връчването на съобщенията се извършва на адреса за кореспонденция на
субекта. Връчването се извършва от органа по приходите или от друг служител
(връчител) /чл.29, ал.2 от ДОПК/. В чл.29, ал.3
– ал.5 от ДОПК
е регламентиран начинът на връчване на съобщенията; в чл.29, ал.6 и ал.7 е
определен кръгът на лицата, на които могат да се връчват съобщенията на
данъчния субект, а в чл.29, ал.8 и ал.9 са предвидени условията за надлежно
връчване на съобщенията в хипотезата на връчване на място, различно от адреса
за кореспонденция. Съгласно чл.29, ал.6 от ДОПК съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник,
като в ал.7 на чл.29 е предвидена възможност освен на лицата по ал.6, съобщение
на физическо лице да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и
на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го
приеме със задължението да го предаде. Съобщението може да се връчи и на всяко
друго място, когато се получава лично от лицето или от негов представител /чл.29, ал.9 от ДОПК/.
В случая за
удостоверяване връчването на акта за установяване на задължение е представено
известие за доставяне, съгласно което същия са връчен на 10.05.2019 г., но
липсва отбелязване на лицето получило известието за доставянето му, респективно
в какво качество го е получило. В тежест на административният орган е да докаже
обстоятелство, че връчването е било надлежно, а от събраните по делото доказателства
не може да се направи категоричен извод за получателя на акта за установяване
на задължението. Доколкото съгласно чл. 30, ал. 3 от ДОПК, съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка,
се смята за връчено на датата, на която обратната разписка е подписана от някое
от лицата по чл. 29, ал. 6, 7 и 8 и доколкото доколкото в случая не се
установява дали е получено от някое от тези лица, не може да се приеме като
доказателство, удостоверяващо, че акта за установяване на задължение е връчен
надлежно на 10.05.2019г.
С оглед на
гореизложеното незаконосъобразно в оспореното решение е направен извод, че Акт
за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №92-1817.04.2019г е
редовно връчен на 10.05.2019г. В тежест на решаващия орган е да установи при
условията на пълно главно доказване фактите, на които основава възприетото
административно решение за преклудирано право на оспорване на „А*** К*** “ ООД по
жалбата й срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК
№92-1/17.04.2019г. Доколкото в
хипотезата на чл.107, ал.4 от ДОПК срокът за упражняване на правото на обжалване на АУЗД по
административен ред започва да тече от датата на получаване на акта, то
доказването на надлежното връчване на АУЗД на данъчния субект при спазване на
нормативно регламентираните изисквания по чл.29 от ДОПК,
е в тежест на ответника в настоящото производство. В случая доказателства в
посочения смисъл за надлежното връчване на Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК №92-1/17.04.2019г, съответно за датата на тяхното
връчване, не са представени. При ненадлежно връчване на АУЗД срокът по чл.107, ал.4 от ДОПК не е започнал да тече и съответно не е изтекъл към датата на подаване
на жалбата срещу Акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №92-1/17.04.2019г. по административен ред. С
оглед на което неправилно решаващият административен орган е приел, че жалбата
против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК
№92-1817.04.2019г е подадена след изтичане на нормативно регламентирания
преклузивен срок и съответно, че е налице пречка за разглеждането й по същество
с произнасяне по нейната основателност, поради процесуалната й недопустимост.
Водим от горното и на основание чл.147,
ал.3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл.4, ал.1 от
Закон за местните данъци и такси (ДОПК), като счете жалбата на „А*** К*** “
ООД, с посочен адрес за кореспонденция с. С*** , ул.“1*** -та“ №1,
представлявано от управителя Р.А., срещу Решение №4/15.04.2021г. на Директор
дирекция „Специализирана администрация“, Ст.юрисконсулт и УОССД за основателна,
I-ви състав на Административен съд
Монтана
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ Решение №4/15.04.2021г. на
Директор дирекция „Специализирана администрация“, Ст.юрисконсулт и УОССД, с
което на основание чл.107, ал.4 от ДОПК и чл.147, ал.1 от ДОПК е оставено без
разглеждане възражението с характер на жалба с вх.№7000-157/25.02.2021г. за
отмяна на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №92-1/17.04.2019г.,
което е подадено от Р.А. – управител на „А*** К*** “ ООД, като просрочена.
ИЗПРАЩА преписката на Директор
дирекция „Специализирана администрация“, Ст.юрисконсулт и УОССД за произнасяне
по възражението с характер на жалба с вх.№7000-157/25.02.2021г. за отмяна на
Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №92-1/17.04.2019г.,
което е подадено от Р.А. – управител на „А*** К*** “ ООД.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: