РЕШЕНИЕ
№ 4440
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110110567 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба, уточнена
с молба от 26.04.2023 г. срещу ответниците Й. И. Й., Г. Й. Й., Д. Й. И. и В. Й.
Й. за осъждане на всеки от тях да заплати в полза на ищеца сумите както
следва:
1/ Й. И. Й. - 843.85 лева, представляваща цена на ползвана топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 13, находящ се гр.София, общ.
„Средец“, ****, аб. №27019, за периода от 01.05.2019г. до 30.02.2021г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /28.02.2023г./ до
плащането, сумата от 138.78 лева – лихва за забава в плащането на главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 15.02.2023г., 00.00 лева –
цена на услуга за дялово разпределение за периода м. 09.2020 – м. 12.2020 г.,
както и сумата от 0.12 лева – лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение на ТЕ за периода от 16.10.2020г. до 15.02.2023г.;
2/ Г. Й. Й. - 168.77 лева, представляваща цена на ползвана топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 13, находящ се гр.София, общ.
„Средец“, ******, аб. №27019, за периода от 01.05.2019г. до 30.02.2021г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
/28.02.2023г./ до плащането, сумата от 27.75 лева – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
15.02.2023г., 00.00 лева – цена на услуга за дялово разпределение за периода м.
09.2020 – м. 12.2020 г., както и сумата от 0.02 лева – лихва за забава в
плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.10.2020г. до
1
15.02.2023г.;
3/ Д. Й. И. - 168.77 лева, представляваща цена на ползвана топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 13, находящ се гр.София, общ.
„Средец“, *****, аб. №27019, за периода от 01.05.2019г. до 30.02.2021г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /28.02.2023г./ до
плащането, сумата от 27.75 лева – лихва за забава в плащането на главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 15.02.2023г., 00.00 лева –
цена на услуга за дялово разпределение за периода м. 09.2020 – м. 12.2020 г.,
както и сумата от 0.02 лева – лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение на ТЕ за периода от 16.10.2020г. до 15.02.2023г.;
4/ В. Й. Й. - 168.77 лева, представляваща цена на ползвана топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 13, находящ се гр.София, общ.
„Средец“, ******, аб. №27019, за периода от 01.05.2019г. до 30.02.2021г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
/28.02.2023г./ до плащането, сумата от 27.75 лева – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
15.02.2023г., 00.00 лева – цена на услуга за дялово разпределение за периода м.
09.2020 – м. 12.2020 г., както и сумата от 0.02 лева – лихва за забава в
плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.10.2020г. до
15.02.2023г.
Ищецът твърди, че е доставил на наследодателя на ответниците Й.
Г. Й. /починал преди подаването на исковата молба/ топлинна енергия по
силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди,
че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период,
но същата не е заплатена.
Моли съдът да осъди ответниците да заплатят гореописаните
задължения, за които отговарят в качеството си на наследници на починалия
клиент на топлинна енергия, съобразно наследствената си квота. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Й. И. не е депозирала отговор
на исковата молба. С молба от 13.12.2024 г. /л. 124/, страната сочи, че е
изплатила изцяло припадащата й се част от задълженията по исковата
претенция, като моли за отхвърляне на исковете по отношение на нея и
присъждане на разноски в минимален размер.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците В. Й. Й., Г. Й. Й. и Й. И. Й.,
чрез назначения от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител -
адв. Ц. Т. са депозирали общ отговор на исковата молба, с който оспорват
исковете.
Оспорват, че ответниците притежават право на собственост върху
процесния имот, както и обстоятелството, че техният наследодател е бил
собственик на топлоснабден от имот. Сочат, че по делото няма данни дали
Общите условия, при които ищецът продава ТЕ са влезли в сила по
отношение на тях и техния наследодател. Оспорват наличието на валидно
сключен договор между етажната собственост на сградата и дружество за
топлинно счетоводство. Релевират възражение за изтекла погасителна
2
давност. С тези аргументи молят за отхвърляне на исковата претенция.
Претендират разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „ Далсия“ ООД не взема
становище по основателността на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение
с наследодателя на ответниците, съществувало към процесния период, е
престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на
вода/ и за ответниците, в качеството им на наследници на починалия клиент на
топлинна енергия, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да
докажат положителния факт на погасяване на дълга.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в
тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е
обусловило спиране, респективно прекъсване течението на погасителната
давност за съдебно предявените вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва
на вещно или облигационно право на ползване.
Установява се от представеното по делото удостоверение за
наследници /л. 44/, че ответниците по спора Й. И. Й., Г. Й. Й., Д. Й. И. и В. Й.
Й. са наследници по закон на общия им наследодател Й. Г. Й., починал на
10.01.2022 г. – т.е. след спорния исков период. Видно от удостоверението, Й.
И. Й. е преживяла съпруга на починалия, а другите трима ответници – негови
деца.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
28.05.1998 г. процесният недвижим имот е деклариран в общинските данъчни
служби по реда на чл. 14 ЗМДТ /л. 158/ от Й. Г. Й.. В подадената данъчна
декларация е посочено от декларатора, че данъчната декларация се подава в
качеството му на съсобственик на процесния имот при квоти ½ със съпругата
му Й. И. Й.. Посочено е, че имотът е придобит с договор за покупко-продажба
от 06.06.1990 г. с нотариален акт № 19, том IV, дело № 727/1990 г.
Настоящият състав споделя мотивите в решение № 972 от 06.01.2010
г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО, че данъчната декларация не е
предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на
собственост върху недвижим имот, както и че декларирането на един имот
3
като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само
административноправно значение, но няма гражданскоправни последици и не
поражда последици относно възникването или прекратяването на правото на
собственост върху същия.
Правото на собственост възниква по силата на предвидените в закона
способи /чрез правна сделка, по давност, или по други начини, определени в
закона/ и се доказва със съответните документи, удостоверяващи тези
способи.
Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ представлява частен свидетелстващ
документ, който съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено
лице за определени факти, в т. ч. и такива, свързани с притежаване правото на
собственост върху недвижим имот.
Настоящият състав споделя съдебната практика, съгласно която
декларацията, депозирана пред данъчната администрация по чл. 14 от ЗМДТ,
би могла да се цени в съвкупност с други представени доказателства за
собственост, както и по реда на чл. 175 от ГПК като извънсъдебно признание
на факт от страната, която е декларирала имота.
В конкретния случай, съдът намира, че ищецът е ангажирал по делото
и други доказателства за установяване правото на собственост на
наследодателя на ищците върху процесния имот, от съвкупния анализ на
които може да се формира обоснован извод за притежаваното от
наследодателя на ответниците право на собственост върху имота.
Така видно от приложената молба на л. 13 от делото, именно Й. Й. е
отправил искане към „Топлофикация София“ ЕАД за свързване на
апартамента към топлофикационната система; Й. е включен в списъка на
собствениците в домовата книга и списъка на живущите в процесния
апартамент, адресната му регистрация и тази на семейството му /негови
наследници и ответници по спора/ е именно на адреса на процесния имот;
през 2019 и през 2021 г. за негови задължения е била наложена възбрана /след
извършена справка от съдебния изпълнител/ именно върху процесния имот.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установено, че в
рамките на исковия период имотът е притежаван в режим на СИО от Й. Й. и
съпругата му Й. И. Й.. В качеството си на собственици, същите отговарят за
потребената топлинна енергия в имота и дължат заплащането й.
След смъртта на Й., задължението му за заплащане на потребената в
имота топлинна енергия е наследено от наследниците му по закон – съпругата
му и трите му деца /всички ответници по спора/.
Така преживялата съпруга Й. Й. отговаря на лично основание за ½ от
задълженията за имота и като наследник – за 1/8 от задълженията на
починалия Й., поради което носи отговорност общо за 5/8 от задълженията за
топлинна енергия в имота.
Всеки от останалите трима ответници - Г. Й. Й., Д. Й. И. и В. Й. Й.,
носи отговорност за по 1/8 от задълженията към топлопреносното дружество.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответниците са надлежно
4
материалноправно легитимирани да отговорят по предявените искове.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без
приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не се твърди и не се установява
ответниците да се е възползвали от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. Установява се
по делото с помощта от приетата и кредитирана от съда СТЕ, че сградата е
извършвано дялово разпределение, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към
същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали
количествата отдадена топлинна енергия. Установява се, че начислените при
ищеца количества потребена от ответниците топлинна енергия са съответни
на отчетената от измервателните уреди и в съответствие с нормативната
уредба.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците
или техния наследодател във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време,
като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне
на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени
сметките за процесния период.
Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
реално потребеното количество топлинна енергия за процесния период,
възлиза на сумата от 1771.25 - т.е. повече от претендирания от ищеца размер
на обща главница /1350.16 лева/.
С оглед на това, съдът намира, че предявените по отношение от
ответниците искове за припадащата им се част от цената на потребена в имота
топлинна енергия, се явяват изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът е доказал и
извършването на дялово разпределение в процесната сграда, доколкото по
делото, от ангажираните писмени доказателства и изготвената експертиза, се
установява, че услугата е извършвана от ФДР в процесния период и
стойността й възлиза на сумата от 17.67 лева.
Ответниците Й. И. Й., Г. Й. Й. и В. Й. Й. са упражнили своевременно
правата си по чл. 120 ЗЗД като са заявили възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата
молба вземания, във връзка, с която съдът намира следното:
5
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от
2016 г., като съгласно чл. 33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
С оглед на това, доколкото исковата молба е подадена на 28.02.2023 г.,
погасени по давност, при съобразяване на мерките за извънредно положение,
се явяват всички вземания на ищеца за периода м.05.2019 г. – м.11.2019 г.
С оглед на това, съдът намира, че ищецът е легитимира като носител
на вземането за непогасената част от периода, а именно от м.12.2019 г. до
28.02.2021 г.
Видно от изготвените СТЕ обаче, стойността на реално потребената
топлинна енергия в имота през този, непогасен по давност период, възлиза на
сумата от 1420.18 лева – т.е. отново повече от претендираните от ищеца общо
1350.16 лева.
Предвид изложеното, въпреки наличието на погасен по давност
период, претенцията на ищеца се явява изцяло основателна по размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе,
са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
6
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал.2.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за заплащане
на мораторно обезщетение върху главницата топлинна енергия, изчислено от
съда по реда на чл. 162 ГПК, следва да бъде уважен изцяло за общо
претендираната от ответниците сума в размер на 222.05 лева.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ
на „Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради
което кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение и претенцията в тази й част се явява
изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По отношение на ответника Д. Й. И.:
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, при постановяване на
решението по спора съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
В конкретния случай, безспорно е между страните, а и се установява
от представените по делото платежни документи, че ответникът Д. Й. е
7
заплатила на 13.12.2024 г. претендираната от ищеца спрямо нея сума.
С оглед на това, предявените срещу нея искове следва да бъдат
отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на производството.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ГПК, право на разноски
имат и двете страни в производството, съразмерно на уважената, респективно,
отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал извършването на разноски по исковете си срещу
всички ответници за заплатена държавна такса в размер на 400 лв., 300 лева -
депозит за СТЕ, 30 лева - държавна такса за съдебно удостоверение, както и е
претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя общо на сумата от 100 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят общо, при условията на разделна отговорност,
сумата от 828.88 лева.
Разноските за възнаграждение за особен представител не следва да
бъдат възлагани в тежест на ответника Д. И., поради което същите следва да
бъдат понесени само от останалите трима ответници, като същите бъдат
осъдени да заплатят на ищеца общо сумата от 899.82 лева.
Така съразмерно на уважената част от исковете и след приспадане на
вече платените 52.50 лева, Д. И. следва да заплати на ищеца сумата от 51.11
лева.
Всеки от ответниците Г. Й. Й. и В. Й. Й. след да бъде осъден да
заплати разноски в размер на 403.55 лева.
Ответникът Й. И. Й. следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в размер на 817.99 лева.
От страна от ответниците не са претендирани разноски, поради което
такива не им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. И. Й., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 843.85 лева, представляваща цена на ползвана
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 13, находящ се
гр.София, общ. „Средец“, *****, аб. №27019, за периода от 01.12.2019г. до
30.02.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба /28.02.2023г./ до плащането, сумата от 138.78 лева – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
15.02.2023г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за топлинна енергия за
периода от 05.2019 г. – м. 11. 2019 г. като погасен по давност, а предявения
иск за сумата от 0.12 лева – лихва за забава в плащането на главницата за
8
разпределение на ТЕ за периода от 16.10.2020г. до 15.02.2023г. – като
неоснователен;
ОСЪЖДА Г. Й. Й., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 168.77 лева, представляваща цена на ползвана
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 13, находящ се
гр.София, общ. „Средец“, ***, аб. №27019, за периода от 01.12.2019г. до
30.02.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба /28.02.2023г./ до плащането, сумата от 27.75 лева – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
15.02.2023г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за топлинна енергия за
периода от 05.2019 г. – м. 11. 2019 г. като погасен по давност, а предявения
иск за сумата от 0.02 лева – лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение на ТЕ за периода от 16.10.2020г. до 15.02.2023г. – като
неоснователен;
ОСЪЖДА В. Й. Й., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 168.77 лева, представляваща цена на ползвана
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 13, находящ се
гр.София, общ. „Средец“, ****, аб. №27019, за периода от 01.12.2019г. до
30.02.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба /28.02.2023г./ до плащането, сумата от 27.75 лева – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
15.02.2023г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за топлинна енергия за
периода от 05.2019 г. – м.11.2019 г. като погасен по давност, а предявения иск
за сумата от 0.02 лева – лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение на ТЕ за периода от 16.10.2020г. до 15.02.2023г. – като
неоснователен;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, против Д. Й. И., ЕГН ********** за сумите от: 168.77
лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент № 13, находящ се гр.София, общ. „Средец“, *****, аб.
№27019, за периода от 01.12.2019г. до 30.02.2021г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба /28.02.2023г./ до плащането, сумата от
27.75 лева – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2020г. до 15.02.2023г. – като погасени чрез плащане в
хода на процеса; в частта относно предявения иск за топлинна енергия за
периода от 05.2019 г. – м.11.2019 г. като погасен по давност, а в частта
относно предявения иск за сумата от 0.02 лева – лихва за забава в плащането
на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.10.2020г. до
15.02.2023г. – като неоснователен и погасен чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА Й. И. Й., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
9
София” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
817.99 лева – сторени разноски по делото, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Г. Й. Й., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
403.55 лева – сторени разноски по делото, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА В. Й. Й., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
403.55 лева – сторени разноски по делото, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Д. Й. И., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 51.11
лева – сторени разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца –„Далсия“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10