Решение по дело №2996/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2141
Дата: 25 ноември 2020 г.
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20207180702996
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2141

 

град Пловдив, 25.11. 2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, І състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Д.Матеева адм. дело № 2996 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 294 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

 

Образувано е по жалба на С.А.Р., ЕГН**********, с адрес: ***,против действия по принудителното изпълнение на влязла в сила Заповед №352/21.09.2017г.,  изд. от Зам.  Кмета на Община  Кричим, обективирани във възлагателно писмо изх. №АО-07-01-4 7 0#29 от 05.11.2020г.на Кмета на Община Кричим.

В законоустановения срок в качеството си на съпруга и съсобственик с И.А.Р. на поземления имот и на жилищната сграда, построена в него, съгласно Нотариален акт №125, том 13, дело №5178/31.12.1980г., и Нотариален акт №101, том 13, дело №5166/01.11.1982г. ,жалбоподателката е предявила жалбата си.Правният интерес от оспорването основава и на това,че е посочена като един от адресатите на възлагателното писмо с изх. №АО-07-01-470#29 от 05.11.2020г., като и съобщение изх. ' №АО-07-01-470#32 от 17.11.2020г.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на предприетите действия по изпълнение, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и несъответствие с изискванията на материалния закон. Жалбоподателката твърди, че оспорените от нея действия по изпълнението са незаконосъобразни поради липса на дадено разрешение от съд по реда на чл. 271, ал. 4 вр. с чл. 272, ал. 2 от АПК за влизане в чужд имот, за изпълнение на влязлата в сила заповед по премахване, което е задължителна предпоставка за провеждане на изпълнението

С жалбата е направено и искане за спиране на действията по изпълнение на оспореното писмо по реда на чл. 297, ал. 4 от АПК, до разрешаване на спора.

Ответникът- Кметът на Община Кричим ,със съпроводително писмо до съда. е представил преписката по издаване на атакуваното писмо, без да взема становище по жалбата и направеното с нея искане за спиране.

Съдът с Определение № 1951/20.11.2020г. е спрял изпълнителните действия, разпоредени с обжалваното писмо, до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.

   Жалбата е допустима, като подадена от лице с правен интерес по смисъла на чл.295 от АПК, доколкото данните по преписката сочат, че именно същата е конституирана като страна в изпълнителното производство. Оспореното писмо е адресирано и до С.Р.,като същото е било съобщено чрез залепване на входната врата на адресатите, с дата 17.11.2020г.

Ето защо , жалбата следва да се приеме, като подадена в срока по чл.296, ал.1 от АПК и срещу акт по чл.294 от АПК. Към жалбата са приложени преписи от  НА №125, т.13, дело 5178/31.12.1980г. и НА № 101, т.13, дело № 5166/01.11.1982г. ,конструктивно становище.

За жалбоподателката е налице правен интерес от оспорването, доколкото с въпросното писмо са предприети непосредствено действия по принудително изпълнение, засягащи пряко правната сфера на жалбоподателя, който се разглежда като трето, засегнато от изпълнението по смисъла на чл. 295 от АПК лице, доколкото като собственик на УПИ XI-641, кв. 108 по плана на гр.Кричим, в който УПИ е и част от разпоредения за премахване незаконен строеж, би могъл да бъде засегнат пряко от принудителното изпълнение. Т.е., засегнато е правото му на собственост. С оглед разпоредбата на § 3 от Наредба за принудителното изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях на територията на община Кричим, която наредба намира приложение в случая, „Адресат/адресати на заповедта" са собственикът  на  строежа  или  терена, лицето,  в  полза  на  което  е  учредено  ограничено  вещно  право,  или  извършителят  на строежа.. В този смисъл, жалбоподателят като собственик на терена, се явява не само трето лице с право на жалба по смисъла на чл. 295 от АПК, но и страна в изпълнителното производство.

Изпълнителното основание, въз основа на което е образувано производство по принудително изпълнение е Заповед  №РД-02-09-352/21.09.2017г. на зам.кмета на община Кричим,с която е наредено на И.А.Р. да премахне незаконен строеж:„Масивен навес", находящ се на уличната регулационна линия в УПИ XI -641, кв.108 по плана на гр. Кричим, който попада частично в ПИ с идентификатор 39921.501.457 по КККР на гр. Кричим, зад масивна ограда, свързан с масивен навес, който е свързан с жилищната сграда с идентификатор 39921.501.457.1, извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП) и без одобрени строителни книжа.

В този смисъл, възлагателното писмо на кмета на община-Кричим е издадено при наличие на годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268,т. 1 от АПК и основано на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ, вр. с чл. 271, ал. 3, чл. 286 от АПК - от компетентен орган, съответно сключен договор № РД-02-21-140/10.08.2020 г. между възложителя община-Кричим и изпълнител „Елиста“ ООД, ЕИК *********.

Съдът в настоящия си състав намира за основателно възражението, свързано с липса на съгласие на собственика или обитателя на нежилищния имот или евентуално при липсата му на разрешение на съдия от административния съд за влизане или оставане в нежилищния имот по реда на чл. 271, ал. 4 вр. чл. 272, ал. 2 от АПК.

Съгласно чл. 271, ал. 4 от АПК „Собствениците или обитателите на нежилищни недвижими имоти са длъжни да осигурят свободен достъп в тях на лицата, надлежно натоварени или упълномощени за изпълнението, когато то не може да бъде осъществено по друг начин и когато влизането в такива имоти не е ограничено със закон, при спазване на условията по чл. 272, ал. 2“.

В чл. 272, ал. 2 от АПК е предвидено, че „Влизане или оставане в жилище без съгласието на неговия обитател се допуска само с разрешение на съдия от административния съд, издадено по мотивирано искане на изпълнителния орган, въз основа на изпълнителното основание, ако изпълнението не може да бъде осъществено по друг начин. Разрешението или отказът подлежат на обжалване от страните по изпълнението с частна жалба, която спира изпълнението. Разрешение не се изисква за изпълнението на разпореждане за предаване на жилище, издадено или потвърдено от съд“.

Следователно, съгласието на собственика или обитателя или липсата на разрешение на съдия от административния съд при липса на такова съгласие за влизане в УПИ, където са разположени обекти, собственост на жалбоподателя и които следва да бъдат премахнати, е предпоставка за законосъобразността на насрочените действия по принудително изпълнение. 

Към момента на уведомяване на жалбоподателя за насроченото изпълнение, органът по изпълнението не е бил наясно дали лицето ще осигури достъп до нежилищния си имот. Към настоящия момент това несъгласие е изрично заявено/Заявление вх. № АО-07-01-556#16 от 21.08.2020г./, поради което и насрочените действия по изпълнението при липса на разрешение на съдия от административния съд за влизане в нежилищния имот, дадено по реда на чл. 271, ал. 4 вр. чл. 272, ал. 2 от АПК, ще бъде незаконосъобразно. Данни за такова разрешение по делото липсват, наличието на такова не се установява и от извършената служебна проверка в деловодната система на съда.

При наличие на изрично изразено несъгласие от собственика и/или обитателя на нежилищния имот, органът по изпълнение следва преди насрочване и започване на действията по фактическо изпълнение по премахване на строежа, да поиска и получи разрешение по чл. 271, ал. 4 вр. чл. 272, ал. 2 от АПК от съответния съдия от компетентния административен съд.

Следва да се посочи, че при идентични ситуации, при изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи и липса на съгласие на собствениците преди извършване на действията по принудително изпълнение на заповедите от страна на органа по изпълнение са искани и получавани разрешения по реда на чл. 271, ал. 4 вр. чл. 272, ал. 2 от АПК. /Виж Определение № 17176 от 27.12.2011 г. по адм. д. № 15798/2011 на Върховния административен съд, Определение №10560 от 10.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9212 / 2010 г.; Определение № 9699 от 04.07.2012 г. по адм. д. № 8346/2012 на Върховния административен съд./.

Отделно от това за пълнота следва да се каже и, че с възлагателното писмо оспорващото лице не е уведомено за видовете СМР, които следва да се извършат при премахване на строежа, нито за начина на премахване – ръчно или механично, какво и каква е стойността на принудителното изпълнение, но поради констатацията за незаконосъобразност на обжалваното действие във връзка с изразено изрично несъгласие на собственика за влизане и оставане в имота, същите не следва да бъдат коментирани.

От страна на жалбоподателя няма направено искане за присъждане на разноски.

Водим от горното, съдът

 

                                              Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ действия по принудително изпълнение на Заповед  №РД-02-09-352/21.09.2017г. на зам.кмета на община Кричим,с която е наредено на И.А.Р. да премахне незаконен строеж:„Масивен навес", находящ се на уличната регулационна линия в УПИ XI -641, кв.108 по плана на гр. Кричим, който попада частично в ПИ с идентификатор 39921.501.457 по КККР на гр. Кричим, зад масивна ограда, свързан с масивен навес, който е свързан с жилищната сграда с идентификатор 39921.501.457.1, ,обективирани във възлагателно писмо изх. №АО-07-01-4 7 0#29 от 05.11.2020г.на Кмета на Община Кричим.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.298, ал.4 АПК.

Преписи от решението да се изпратят на страните. 

 

 

 

        

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: