РЕШЕНИЕ
гр. Русе,17.03.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №3861 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Профи кредит България” ЕООД гр. София,
представляван от управителите Светослав Николаев Николов и Ирина Харалампиева
Георгиева, чрез процесуалния си представител твърди, че на 11.04.2018г. в
качеството на кредитор сключил Договор за потребителски кредит №********** с Е.С.С.,
клиент, за сумата 600 лв при годишен процент на разходите 49.88 %, годишен
лихвен процент 41.17 %, обща сума по кредита 730.40 лв плюс закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 660.55 лв. Общото задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги възлиза на 1390.95 лв със срок за плащане 11
месеца, с месечна вноска по погасителен план в общ размер 126.45 лв и падежна
дата единадесети ден от месеца. Съгласно Декларации т.А към Договора за
потребителски кредит (ДПК), неразделна част от него са Общи условия към ДПК за
физически лица, с които клиентът се е запознал, приел и подписал. Подписал е и
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Е.С.С. е поискал
с част от отпуснатата сума по кредита да бъде рефинансирано задължението му към
“Вива кредит” ООД. Твърди, че ответникът не е заплатил нито една погасителна
вноска и изпаднал в забава и на основание т.12.3 от ОУ на 28.08.2018г.
прекратил ДПК и обявил неговата предсрочна изискуемост. Задължението на Е.С.С.
възлиза на сумата 1390.95 лв. За събиране на вземането си подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр.
дело №1830/2019г. на Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя
е указано да предяви иск за установяване на вземането си. Моли да се признае за
установено по отношение на Е.С.С., че му дължи сумата 1390.95 лв по Договор за
потребителски кредит №**********/11.04.2018г., заедно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Претендира направените разноски по ч. гр. дело
№1830/2019г. и разноските по делото.
Ответникът Е.С.С. чрез назначения му особен
представител взема становище за частична основателност на иска. Оспорва
дължимостта на сумата 660.55 лв – такси за допълнителни услуги, които са
уговорени в нарушение на чл.10а, ал.2 и ал.4 във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК и са
нищожни. Моли искът за сумата 660.50 лв да се отхвърли, а да се уважи само за
сумата 730.40 лв.
По делото са
представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело №1830/2019г. на Русенски
районен съд.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №1830/2019г.,
че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №871/01.04.2019г. срещу Е.С.С. да заплати на “Профи кредит България” ЕООД сумата 1390.95 лв главница по Договор за потребителски
кредит №**********/11.04.2018г., заедно със законната лихва от 29.03.2019г. до
окончателното изплащане, 30 лв такси за извънсъдебно събиране на вземането за
периода 12.06-28.08.2018г., 12.49 лв лихва за забава за периода от 12.06.2018г.
до 28.08.2018г., както и за 128.67 лв разноски по производството. Тъй като ответникът
не е намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение, съдът на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Предмет на настоящото производство е сумата 1390.95 лв
главница по Договор за потребителски кредит №**********/11.04.2018г.
Установено е, че “Профи кредит България” ЕООД -
кредитор и Е.С.С. - клиент са сключили на 11.04.2018г. Договор за потребителски
кредит №**********, съгласно който “Профи кредит България” ЕООД е предоставило
на Е.С.С. кредит в размер на 600.00 лв при годишен процент на разходите 49.88 %
и годишен лихвен процент 41.17 %, със задължение да го погасява разсрочено за 11
месеца с размер на вноската 66.40 лв, както и избран Пакет за купуване на допълнителни услуги в размер на 660.55
лв с размер на погасителната вноска по закупен пакет 60.05 лв. Общото
задължение на клиента по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 1390.95
лв със задължение за погасяване на единадесетия ден от месеца при общ размер на
погасителната месечна вноска 126.45 лв. Съгласно Декларации т.А към ДПК,
неразделна част от договора са Общи условия към ДПК, с които клиентът Е.С.С. са
е запознал, приел и подписал (л.20). Подписал е също Договора за потребителски
кредит от 11.04.2018г., както и Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги (л.21-22). Подписите не са оспорени.
Видно от ДПК, т.V.Допълнителни възможности на клиента, Е.С.С. е поискал
с част от отпуснатата сума по кредита да бъде рефинансирано негово задължение към “Вива кредит” ООД в
размер на 300 лв. На 10.06.2019г. ищецът е превел на “Вива кредит” ООД сума в
размер на 300 лв по посочена от клиента банкова сметка, ***арична сума в размер
на 300 лв (л.37-38).
Видно от данните в приложеното на л.39 Извлечение по
сметка към ДПК №********** длъжникът Е.С. не е направил нито една погасителна
вноска и остатъчното задължение по кредита е в размер на 1390.95 лв.
Извлечението не е оспорено, поради което и на основание чл.182 ГПК има
доказателствено значение относно посочените обстоятелства.
Съгласно чл.12.3.1 от Общите условия, при просрочие от страна на клиента/солидарния
длъжник на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, кредиторът
може да обяви предсрочна изискуемост на кредита с писмено уведомление. В случая
предсрочна изискуемост е настъпила на 28.08.2018г. и на ответника е изпратено
уведомително писмо, с което той е бил уведомен, че поради нарушение на ОУ
задължението му по ДПК №********** е обявено за предсрочно изискуемо, видно от
приложената на л.41-42 обратна разписка.
Възражението на особения представител на ответника, че клаузите на Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са уговорени в
нарушение на чл.10а, ал.2 и ал.4 във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК и поради това са нищожни, е основателно поради следните съображения:
Според чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В
чл.10а, ал.2 ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Едновременно с договора за потребителски кредит от 11.04.2018г. страните
са сключили и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителен услуги, изразяващи
се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна дата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства, срещу допълнително
възнаграждение за пакета в размер на 660.55 лв. Съдът намира това споразумение
за нищожно на основание чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като същото е договорено в
противоречие с нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Включените в допълнителния пакет
услуги по същината си представляват действия, обслужващи усвояването и
управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че са допълнителни
услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Освен това с уговарянето на допълнително
възнаграждение се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като начисляването
и събирането на посочените суми по пакета за допълнителни услуги не
представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по
кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за
максимален размер на ГПР. Отделно от това, съдът намира, че в противоречие на
императивното правило на чл.10а, ал.4 ЗПК в предметния договор за различните
видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Със
споразумението е договорено предварително заплащане на възнаграждението от
потребителя, т.е. то е дължимо само за “възможността за предоставянето” на
изброените услуги, както е посочено и в самото споразумение и без значение е
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя. Принципите на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично
ползване на такава. Също така, следва да се има предвид и факта, че с оглед на
естеството на част от изброените допълнителни услуги, на практика се въвежда
задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на
закона, като правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа
на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една
или повече погасителни вноски, което води до значителна неравнопоставеност на
страните в облигационното правоотношение. Фактически, едната страна -
потребителят заплаща правото си да договоря с другата страна - кредитора за
изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е
гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на другата страна -
кредитора.
Споразумението за предоставяне пакет допълнителни услуги е съставено с цел
заобикаляне на закона - чл. 10а, ал.2 ЗПК, поради което е нищожно и плащане на
основание нищожно споразумение не се дължи.
При това
положение искът следва да се уважи, като се признае за
установено съществуването на вземането на ищеца срещу ответника Е.С.С. за сумата 730.40 лв,
дължима по Договор
за потребителски кредит №**********/11.04.2018г., заедно със законната лихва от 29.03.2019г. до окончателното изплащане, а за разликата до
претендирания размер 1390.95 лв или за сумата 660.55 лв
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги искът следва да се отхвърли. Ответникът
дължи на ищеца 65.56 лв разноски по ч. гр. дело №1830/2018г. на РРС само за уважената част от
претендираната главница.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца 329.67 лв разноски по настоящото дело по
представен списък на разноските, съобразно
уважената част на иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на
“Профи кредит България” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
“България” №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите Светослав Николаев
Николов и Ирина Харалампиева Георгиева, ЕИК *********, към Е.С.С., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, за сумата 730.40
лв по Договор за потребителски кредит №**********/11.04.2018г., заедно със
законната лихва от 29.03.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ същия
иск за разликата над 730.40 лв до 1390.95 лв.
ОСЪЖДА Е.С.С. да заплати на “Профи кредит България” ЕООД сумите 65.56 лв разноски по ч. гр. дело №1830/2019г. на Русенски районен съд, както и 329.67 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: