№ 247
гр. София , 21.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20211001000321 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.25 ЗТР.
Образувано е по постъпила жалба от Агенция по вписванията срещу
решение № 260384/05.03.2021г., постановено по т.д.№ 236/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, VI-21 състав.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че решението е неправилно, тъй
като съгласно чл.451, ал.1 ГПК от момента на налагане на запора длъжникът
се лишава от правото да се разпорежда със вземането или с вещта и не може
под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава
вещта. Разпоредбата на чл.451, ал.1 ГПК относно действието на запора и на
възбраната има по отношение на длъжника е обща и касае всички обекти на
запорни действия. Следва да се приеме, че съдружникът длъжник се лишава
от правото да се разпорежда със запорирания дял като всички действия на
разпореждане, извършени след вписването на запора в Търговския регистър
се считат за недействителни спрямо взискателя и присъединилите се
кредитори. Във връзка с това забраната към съдружника - длъжник за
разпореждане с дела обхваща и забраната за въздействие върху членствените
правоотношения, включително при изключването на съдружник. Моли
въззивният съд да отмени обжалваното решение и постанови друго по
1
съществото на спора, с което отмени решението на първоинстанционния съд.
Ответникът по жалбата „АЗЗУР КАФЕ“ ООД е подал отговор, с който
моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Жалбата е процесуално недопустима по следните съображения:
Производството по вписванията на /респ. заличаването на вписани/
обстоятелства или обявяване на предвидени в закона актове по партидите на
търговски дружества и юридически лица с нестопанска цел е охранително
такова и има едностранен характер, доколкото вписването /обявяването или
заличаването/ се извършва въз основа на подадено заявление от съответния
търговец или ЮЛНЦ и създава изгодни последици за него, като
заинтересован, без да се засяга чужда правна сфера, а отказът това да бъде
направено засяга единствено неговия правен интерес. Поради това и с чл.25
ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено контрол за законосъобразност, осъществяван
от окръжния съд по седалището на търговеца или ЮЛНЦ, да бъде допустим
единствено по отношение на отказа да бъде извършено исканото действие по
вписване /обявяване или заличаване/. Съдебното производство, образувано
въз основа на жалбата на молителя, продължава да бъде едностранно – чл.25
ал.4 ЗТРРЮЛНЦ предвижда разглеждането на жалбата на заявителя съдът да
извърши в състав от един съдия и в закрито заседание. Препращането към
глава двадесет и първа от ГПК – „Обжалване на определенията“ визира
единствено посочения в тази глава ред за разглеждане – в закрито заседание,
без призоваване на страната, инициирала производството по обжалване. Това
препращане не предпоставя механично прилагане на всички разпоредби,
включая тази на чл.276 ГПК, която е приложима само в състезателното
производство при наличие на насрещна по възникнал гражданско – правен
спор страна. Изменението на чл.25 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ /ДВ бр.105/20г./ с
добавянето на ново трето изречение: „Агенцията може да подаде отговор по
жалбата с писмени доказателства по нея“ не променя характера на
производството от едностранно в състезателно такова, тъй като Агенцията по
вписванията е държавен орган на изпълнителната власт /чл.3 ал.1
ЗТРРЮЛНЦ/, натоварен с конкретни функции по регистрацията, воденето,
съхраняването и осигуряването на достъп до Търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел; същата не е в гражданско-правен
спор със заявителя, тъй като не разполага с противопоставими на заявителя
2
накърними насрещни права и задължения, характерни за гражданското
правоотношение.
Посочените по-горе принципни характеристики на регистърното
производство, като вид охранително производство, очертани още с
нормативната база , действаща до 01.01.2008г., включително гл.46 вр. гл.52 от
отменения ГПК, не се променят съществено с приемането на Закона за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Основна цел на приемането му е създаването, съобразно препоръките в
Директива 2003/58/ЕО на ЕП и Съвета от 15.07.2003г. за изменение на
Директива 68/151/ЕИО на Съвета относно изискванията за оповестяване по
отношение на някои видове дружества, на централизирана електронна
регистърна система от бази данни за търговците /а впоследствие и за ЮЛНЦ/,
публично достъпни през интернет, както и изваждането на дейността по
вписванията, обявяванията и заличаванията от компетенциите на съдилищата,
на които се възлага единствено функцията по осъществяване на контрол за
законосъобразност на постановените от агенцията откази /виж мотиви към
проекта на ЗТР/. Съгласно чл.120 ал.1 от Конституцията на Република
България съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и
действия на административните органи. В съответствие с посочената
разпоредба от най-висша степен е нормата на чл.25 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ,
предвиждаща контрол за законосъобразност от страна на съда единствено на
отказа на Агенция по вписванията /представляваща по статута си орган към
министъра на правосъдието, натоварен с определени функции/. Този контрол
е възложен в правомощие на съда, доколкото държавата дължи защита на
законния интерес на ЮЛ-заявител, поискало вписване или заличаване на
обстоятелство по партидата му /респ. обявяване на предвиден в закона акт/,
който интерес е засегнат с отказа да бъде извършена съответната регистрация.
Този акт на длъжностното лице не представлява индивидуален
административен акт, а акт с правно значимо действие, поради което
предвиденият в ЗТРРЮЛНЦ контрол за законосъобразността му е не
административен, а гражданскоправен, както се приема и в мотивите на т.7 от
Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. по тълк.д. №2/2014г. на
ОСГКВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Поради това агенцията, в
качеството й на държавен орган, не участва в производството по обжалването
3
на акта й пред съда /каквото право се признава на издалия обжалвания
административен акт орган в административното производство/. Съдебното
решение, с което се осъществява предвидената от законодателя проверка за
законосъобразност и се отменя отказа, съдът е длъжен да изпрати на
агенцията. То е задължително за нея – съгласно императива на чл.25 ал.5
ЗТРРЮЛНЦ, при отмяна на отказа с диспозитива на акта си съдът дава
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ указания на агенцията да извърши съответното вписване,
заличаване или обявяване, които тя е длъжна да изпълни. Изпълнението,
според също императивната норма на чл.14 ЗТРРЮЛНЦ, следва да е
НЕЗАБАВНО.
Приетото през 2020г. изменение на чл.25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ с добавянето
в изр.2 след израза „Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен
срок от съобщаването му“ на думите „на жалбоподателя и на агенцията“ не
предоставя на органа, постановил отказа за вписване, правомощие за
обжалване на отменителния акт на окръжния съд. Доколкото това изменение
не съдържа изрично посочване, че съдебното решение, отменящо отказа на
длъжностното лице по регистрацията като незаконосъобразен, може да бъде
обжалвано „ОТ агенцията“, а визира „съобщаване“ на решението „НА
агенцията“, както и се разделя жалбоподателя от агенцията, без да се
използва обичайния във връзка с гражданско-правния ред за обжалване израз
„от страните“, следва да се приеме, че нормата е неясна и подлежи на
тълкуване. Тълкуването следва да се извърши съобразно смисъла и целите на
закона, систематичното място на нормата спрямо останалите норми на
ЗТРРЮЛНЦ и в съответствие с установените в исторически план принципи
на охранителното производство според националното законодателство и с
оглед изискванията на европейското право. Обстоятелствата, че жалбата се
подава чрез агенцията /чл.25 ал.2 изр.1 ЗТРРЮЛНЦ/ и, че същата е длъжна да
я изпрати незабавно на съда, като й се предоставя възможност да заяви
становище по подадената срещу отказа й жалба /допълнително даденото й
право да представи с него „писмени доказателства“ прави нормата в тази й
част мъртва, доколкото органът по регистрацията се произнася по ангажирани
от заявителя доказателства и не разполага с други такива, освен с посочените
в предходното изречение доказателства за връчване на отказа/, я поставя
единствено в позиция, сходна с положението на съдебния изпълнител при
обжалване действията му – същият излага мотиви по обжалваните действия
4
/чл.436 ал.3 изр.2 ГПК/, но не става страна в производството, в което ще се
разглежда законосъобразността на действието му. Като се държи сметка на
тези /неотменени и неизменени/ разпоредби на закона /които са в синхрон с
целите и с принципите на регистърното производство като вид охранително
такова/, както и на липсата на норма изрично предвиждаща отложено
изпълнение на решението на окръжния съд от административния орган, издал
незаконосъобразния отказ, да се приеме,че изменението на чл.25 ал.4 изр.2
ЗТРРЮЛНЦ предоставя на Агенция по вписванията право на жалба и
последващ контрол за законосъобразност на съдебния акт, отменящ отказа й
да извърши дължимото от нея действие, възложено й по силата на закон,
означава освен да се подмени недопустимо пред въззивната инстанция
характерът на производството от едностранно в състезателно, като се
конституира ненадлежна страна /чиято правна сфера не е засегната от
гражданско-правен спор/, също така и да се създадат условия за възникване
на правна несигурност за участниците в гражданския оборот. От една страна
за агенцията съществува законоустановено задължение да изпълни незабавно
решението на окръжния съд, като отрази съответната промяна в регистъра, а
от друга - право да се противопостави на това решение. Ако такава жалба се
приеме за допустима и бъде разгледана, евентуална отмяна на решението на
окръжния съд от въззивната инстанция, при вече извършено въз основа на
него вписване, не би имала никаква правна стойност, тъй като въз основа само
на потвърждаването на отказа на длъжностното лице не би могло да бъде
извършено заличаване на вече вписаното обстоятелство. При това положение
в правния мир от една страна ще съществува вписване, противопоставимо на
трети страни, а в същото време ще е налице съдебен акт, според който не са
налице предпоставките за извършването му. Такова разминаване между вече
вписаното обстоятелство и крайния съдебен акт, освен,че е недопустимо с
оглед принципите на охранителното производство и на правото изобщо, е и в
нарушение на изричното изискване на §6 от Директива 2003/58/ЕО на ЕП и
Съвета. На базата на всичко изложено по-горе, касаещо принципите на
регистърното производство, при тълкуването на правната норма на чл.25 ал.4
изр.2 ЗТРРЮЛНЦ следва да се изхожда и от целите на ЗТРРЮЛНЦ,
обективирани в мотивите към проекта за Закон за търговския регистър
/№602-01-5/28.01.2006г./, едни от които са постигане на „бърза регистрация“
при „опростени и сигурни процедури“ и „доверие в Търговския регистър“
5
/всяко добросъвестно лице да може да се позовава на вписванията в него/, с
постигането на които се осъществява защита както на обществения интерес,
така и на интереса на третите лица и на заинтересованите от извършването на
регистрацията търговци и ЮЛНЦ. Конкретните причини, наложили
внасянето на законопроект за изменение на ЗТРРЮЛНЦ от 2020г., които се
откриват в мотивите към него, са да бъдат преодолени „възникнали
противоречия в съдебната практика относно задължението за разноски в
производствата по обжалване отказите на длъжностното лице по
регистрацията по реда на чл.25 от закона“ /каквито според приложимия към
този момент императив на чл.541 ГПК не се дължат и присъждат в това
производство,а прилагането на тази норма от гражданските съдилища до
изменението е било непротиворечиво и еднозначно/, както и осигуряване на
„финансова икономия“ и спестяване „провеждането на допълнителни
производства пред административните съдилища и ВАС“ /има се предвид
производства по чл.28 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ/,т.е. – да бъде създадена възможност
в това производство в тежест на органа по регистрацията да се присъждат
разноските , направени от молителя. Доколкото целта на закона се изразява в
тези конкретни практически резултати, за постигането на които той е приет,
при тълкуването на изменителната норма на чл.25 ал.4 изр.2 ЗТРРЮЛНЦ
превес следва да бъде даден на целите на закона,а не на причините за
неговото изменение, които не са част от системата на самия закон,а факт с
историческо значение. Тъй като целите „бързина“, „опростеност“ и
„стабилност“ при регистрацията се постигат с веднъж осъществения от
окръжния съд контрол върху отказа на органа по вписването, в противоречие
с тях би било тълкуване за наличие на предоставена на този орган възможност
за последващо обжалване на съдебния акт,с който фактически се дава на
заинтересования от съответната регистрация правен субект търсеното
съдействие. Предвид горното, настоящият състав достига до извода, че
нормата на чл.25 ал.4 изр.2 ЗТРРЮЛНЦ /изм. ДВ бр.105/2020г./ не предвижда
обжалване на решението на окръжния съд, отменящо отказа на длъжностното
лице по регистрацията и даващо на заинтересованото лице търсената защита.
Поради това производството по жалбата следва да бъде прекратено.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
6
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д.321 по описа за 2021 година на
Софийски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7