Р Е Ш
Е Н И Е
№3085
гр. В.,
13.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненски районен съд, гражданско
отделение, 43-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т. Л.
Секретар:
Д.Д.
сложи за разглеждане гр. дело №
8630 по описа на съда за 2019 година, докладвано от съдията и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на П.В.П., ЕГН **********,***, с която против З. „А.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, първоначално е предявен осъдителен иск за заплащането на сумата
от 10 лева, частичен иск от претенция в общ размер 4054,00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил *** с
рег.№***, изразяващо се в увреждане на: облицовка предна броня; капачка дюза
ляв фар; предна лява разпръсквачка дюза и ляв фар комплект, причинени в
резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № 0306X0375279 с
валидност 00.00 часа на 16.04.2018 г. до 24.00 часа на 15.04.2019 г., за
имуществена застраховка „Пълно Каско“, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 04.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата по
банкова сметка: ***. След допуснато изменение в размера на предявения иск, на
основание чл.214, ал.1 ГПК, ищецът претендира сумата от 1678 лева, в пълен
размер. Претендират се и сторените разноски по делото.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
Ищецът е собственик на л.а. *** с
рег.№***, по отношение, на който, с ответника, се наМ.а във валидно
застрахователно правоотношение, възникнало въз основа сключен между тях
застрахователен договор с покритие „Пълно Каско“, обективиран в полица № 0306X0375279 с валидност 00.00 часа на 16.04.2018
г. до 24.00 часа на 15.04.2019 г. Застрахователната стойност е в размер на 33000
лв. Премията по полицата в размер на 1602,22 лв. е била платена еднократно от
предния собственик на автомобила към датата на сключване на полицата. На
12.09.2018 г. е издаден Анекс 1/12.09.2018 г. посредством, който се променя
собствеността на автомобила и регистрационния номер като валидността по
полицата се запазва, но се промяна собственикът ѝ.
На 14.04.2019 г., около 12.00 ч.,
ищецът управлява собствения си автомобил *** с рег.№***, като на кръстовището
на ул. „С.“ и улица, успоредна на ул. „М.“, не вижда приближаващият се вляво
л.а. *** с рег.№***, който го удря. Ответникът е уведомен на 15.04.2019 г. за
настъпилото събитие, чрез регистриране на писмено уведомление и изготвяне на
опис претенция. Служител на ответника изготвил опис претенция, в което като
увредени са посочени следните части: Облицовка предна броня – боядисване; капачка
дюза ляв фар - подмяна и боядисване; предна лява разпръсквачка дюза – подмяна;
ляв фар комплект – подмяна. Било определено застрахователно обезщетение в
размер на 1191,68 лева. Ищецът извършил проучване в няколко автомобилни сервиза
занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, относно цената
за възстановяване на автомобила. От така направеното проучване установил, че
сумата необходима за възстановяване на автомобила била в размер на 5239 лв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
ищцовата претенция и моли за отхвърлянето ѝ. НаМ.а, че отказът да бъде
заплатено застрахователно обезщетение е правилен. Въвежда възражение за
прекомерност на претендирания размер на обезщетение, предвид възрастта на
автомобила. В тази
връзка излагат, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на З.
„А.“ АД в размер надхвърлящ вече изплатеното обезщетение в размер на 1191,68
лева, поради което, молят искът да се отхвърли, като неоснователен.
В съдебно заседание, ищецът и
ответникът, чрез процесуалните си представители, поддържат заявените становища.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
Страните не спорят по валидността
на застрахователното правоотношение, в което са обвързани към датата на
произшествието /14.04.2019 г./, при което са настъпили вредите за ищеца, чието
обезщетяване същият претендира. Не са спорни и като ненуждаещи се от доказване
са отделени обстоятелства относно механизма на настъпване на инцидента,
нанесените увреждания по автомобила, своевременното уведомяване на ответника,
както и заплащането на обезщетение в размер на 1191,68 лева, в
полза на ищеца.
По делото е допусната и е
изготвена съдебно-автотехническа експертиза, от заключението, на която се
установява, че уврежданията по автомобила на ищеца е възможно да са причинени,
по степен и вид, от настъпилото ПТП и са в причинно-следствена връзка. Вещото
лице определя обща стойност на щетите по автомобила, поотделно и като обща
сума, с оглед средните пазарни цени и при съобразяване разпоредбата на чл.400 КЗ, а именно – 3046,74 лева. Посочена е и стойност на ремонта, при използване
на части от алтернативни доставчици, а именно – 2140,53 лева. В проведено
съдебно заседание, експертът уточнява, че алтернативните части се предлагат на
пазара без гаранция от производител и не са с качеството на оригиналните,
поради което тяхната стойност е по-ниска. Увреденият фар на автомобила е
подменен с нов.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.405, ал.1 КЗ. Същият е допустим, а разгледан по същество, той е и
основателен.
В процесния случай, в тежест на
ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване: наличие на валидно
застрахователно правоотношение, по което е изправна страна; настъпване в срока
на застрахователното покритие на соченото застрахователно събитие, за които
застрахователят носи риска, причинна връзка между събитието и нанесеното
увреждане, както и размер на вредата. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си въведени с отговора на исковата молба, в т.ч., че
претендираното обезщетение е в завишен размер, поради овехтяване на автомобила.
Механизмът
на произшествието, конкретните вреди и причинно-следствената връзка са
установени и страните не спорят по същите.
Спорният
въпрос е за стойността на нанесените увреждания, респективно за размера на
застрахователното обезщетение, което ответникът като застраховател, следва да
заплати на застрахованото лице.
С
допуснатата по делото съдебна експертиза вещото лице е посочило две различни
стойности, необходими за възстановяване на автомобила – 3046,74 лева – при
ремонт с оригинални части и 2140,53 лева – при ремонт с неоргигинални, т.нар.
„алтернативни“ части.
Възражението
на ответника, че размерът на претендираното от ищеца обезщетение е завишен,
предвид възрастта на автомобила и същият не отговаря на действителния, е
неоснователно. На основание чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно
събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Доколкото не се представят доказателства между страните по застрахователния
договор да е била налице уговорка по реда на чл.387, ал.1 КЗ, то следва да се
приеме, че застрахователната стойност е тази, посочена в нормата на чл.400,
ал.1 КЗ, а именно – такава срещу която, вместо застрахованото имущество, може
да се купи друго от същия вид и качество. Не се твърди, а и не се представят доказателства за
наличие на основание по чл.408 КЗ за отказ за плащане на застрахователно
обезщетение.
Горното
сочи, че следва да се приеме първата посочена от вещото лице стойност,
а именно тази определена при съобразяване средните пазарни цени на оригиналните
части, доколкото само по този начин, ще се възстанови автомобила във вида преди
увреждането му.
При
данни, че необходимата сума за възстановяване на процесния автомобил е в размер
на 3046,74 лева, а в полза на ищеца вече е изплатена сума в размер на 1191,68
лева, то предявеният иск за сумата от 1678 лева /която сума е по-малка от
разликата между дължимото и изплатеното обезщетение/ е доказан по основание и
размер, поради което същият следва да бъде уважен изцяло, като се присъди и
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.06.2019
г., до окончателното плащане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени и съдебно – деловодни разноски в общ размер
на 718 лева, от които: 18 лева – държавна такса, 200 лева – възнаграждение на
вещо лице и 600 лева - адвокатско възнаграждение.
Ищецът претендира разноски за
заплащане на държавна такса в размер на 68 лева, от които – 50 лева представени
с исковата молба и 18 лева – довнасяне на държавна такса, с оглед искане за
изменение на предявения иск. Съдът констатира, че с исковата молба ищецът не е
внесъл държавна такса в размер на 50 лева. Такава не е внесена и в последващ
момент от производството. На основание чл.77 ГПК, съдът е длъжен да събере
същата от задължената страна. С оглед изхода от правния спор, държавната такса
следва да бъде събрана от ответника, който бъде осъден да я внесе по сметка на
Районен съд – В..
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.В.П., ЕГН **********,***, сумата от сумата от 1678 лева, представляваща дължимо
доплащане на обезщетение за имуществени вреди на собствения му лек автомобил ***
с рег.№***, вследствие застрахователно събитие по договор № 0306X0375279, с валидност 00.00 часа
на 16.04.2018 г. до 24.00 часа на 15.04.2019 г. - ПТП, настъпило на 14.04.2019
г., в гр. В., ул. „С.“, след изплащане на сумата от 1191,68 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.06.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.В.П., ЕГН **********,***, сторените разноски по делото в общ размер на 718 лева,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на
Районен съд – В., сумата от 50 лева – държавна такса, на основание чл.77 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми
могат да бъдат платени по следната банкова сметка: ***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок, от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: