ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
23.09.2020г.
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 52-ри състав, в
публично съдебно заседание, на девети юли две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Ванева
при секретаря Мирослава Енчева, разгледа докладваното от съдия Ваня Ванева гр.д. №4576 по описа за 2019г. на Бургаски районен съд, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от С.Г.Ф.,
Е.Г.Д., М.Г.Р.,
П.Г.Ф. и И.Г.Ф., чрез адв. В.Г. - БАК, с адрес: ***. Ищците твърдят, че са наследници на
Георги Стоянов Ф., бивш жител на с. Вършило. В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищците е бил собственик на недвижим имот – дворно място в с. Вършило, общ.
Созопол, представляващо имот №93, извън регулация по действащия кадастрален
и регулационен план на селото, с площ от 1140кв.м., при граници: улица, имот
№98-извън регулация, УПИ I-95, УПИ II-94, УПИ III-96 и УПИ IV-97, който имот е
идентичен с имот №50 извън регулация по действащия план на с. Вършило. В
исковата молба се сочи, че с оглед разпоредбите на ЗСПЗЗ и местонахождението
му, имотът е бил включен в плана за земеразделяне на землището на селото като
земеделска земя, представляваща имот №000475 по плана за земеразделяне на селото
с площ 1,14дка, при граници: имот №000425, имот №000417, имот №000476 и имот №000396.
Излага се също, че понастоящем съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на селото, одобрени със
Заповед №РД-18-128/24.07.2017г. на изпълнителния директор на АГКК,
представлява поземлен имот с идентификатор 12975.52.7, вид територия –
земеделска, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, с площ 1140
кв.м., при граници на имота: имоти с идентификатори 12975.52.6, 12975.52.8,
12975.52.9. В исковата молба се твърди, че дворното място е получено от
наследодателя
на ищците по наследство от неговите родители, преди образуване
на ТКЗС, като до смъртта си Ф. го е владял необезпокоявано, безпрепятствено и е
обработвал земята, като е засявал плодове и зеленчуци. След смъртта му
наследодателите продължили да го владеят, обработвали го и добивали от мястото
сено. Мястото било оградено от телена ограда с колове, които били частично
съборени към момента от преминаващи животни. Около месец преди подаване на
исковата молба, ищците поискали от Община Созопол да им завери документи във
връзка изготвяне на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Служители на
ответника обяснили на ищците, че с промяната на чл.19 от ЗСПЗЗ, след влизане на
плана за земеразделяне на земеделската земя, останала след възстановяване
правото на собственост, същата била станала обшинска собственост. Молителите
твърдят, че посоченият имот никога не е имал статут на земеделска земя, а
винаги е бил дворно място, макар и извън регулацията на селото. Иска се да се
приеме за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на
посочения недвижим имот на основание давностно владение и наследство.
Претендират се разноски. Направени са доказателствени искания, представени са
писмени доказателства.
В законоустановения
срок по чл.131 от ГПК, не е подаден писмен отговор от
Община Созопол.
Предявеният иск е с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
В съдебно заседание, ищците се
представляват от адв. Г., която поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от адв. А., която оспорва предявения иск като недопустим. Излага
твърдения, че общината не е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения
срещу нея иск, тъй като не оспорва собствеността, нито владението на имота от
страна на ищците.
По делото са събрани гласни
доказателства – разпитани са свидетели и е изслушана съдебно-техническа
експертиза.
В срока за постановяване на решение по
делото, съдът констатира, че предявеният иск е недопустим. Съображенията за
това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1, предложение второ от ГПК: „Всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение
или на едно право, когато има интерес от това“. Установяването на право по
съдебен ред и търсенето на съдебна защита са предпоставени най-малко от
смущаване на това право на ищеца от страна на ответника. То следва да бъде
оспорвано или да се манифестират действия от ответната страна, водещи до извод
за незачитането му от страна на ответника.
В настоящия случай не се установи Община Созопол да оспорва правата на ищците върху имота. Както стана ясно от събраните
по делото доказателства, не е съставен
акт за общинска собственост по отношение на процесния имот. Следва заключение, че Община созопол няма каквито и да е претенции за собственост върху имота.
Явно е, че спор между страните не съществува, затова следва да се приеме, че искът е недопустим, като лишен от правен интерес. Това налага
производството по делото да бъде прекратено. В този смисъл е
Решение № ІІІ-56
04.06.2019г., постановено по в.гр.д. №597/2019 г. по описа на БОС.
Ищците обосновават правния си интерес с
разпоредбата на чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно която: „Общината стопанисва и
управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта
на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска
собственост“.
Не всички земеделски земи обаче,
подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил
коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван - например
съгласно чл. 12, ал. 2 З. /отм./, не е отнеман фактически, запазил е статута си
на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че
такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Затова и включването
на такива земи във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и придобиването им в
собственост от общината не намира опора в закона. Лицата, които претендират да
са придобили права върху такъв имот, могат да защитят претендираното от тях
субективно материално право по общия исков ред. Същевременно по отношение на
имотите, които не са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение
на лицата, които са ги закупили, макар и не в законоустановената форма,
забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по давност не се прилага /в случай,
че давността не е изтекла до влизането в сила на посочената норма/. В този смисъл
е Решение №197/10.05.2011г., постановено по гр.д. №430/2010г. на ВКС, първо
г.о.; Решение №21/04.02.2011г., постановено по гр.д. №1327/2009г. на ВКС, второ
г.о.
В настоящия случай по твърдения на
ищците, процесният имот не е бил включван в ТКЗС, не е бил одържавяван, винаги
се е владял от тях /и от наследодателя им/ със съзнанието, че е тяхна
собственост и го владеят за себе си. Тези твърдения не се оспорват от ответната
община, а точно обратното – общината поддържа, че никога не е имала претенции
към имота, същият не е бил общинска собственост и за него няма издаден акт за
общинска собственост. В този смисъл са и свидетелските показания, както и
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Гореизложеното води до извод, че между
страните не съществува спор за собственост по отношение на процесния имот,
поради което предявеният иск е недопустим. Това налага производството по делото
да бъде прекратено.
При този изход на спора, право на
присъждане на разноски има ответникът. Искането за присъждане на разноски е
направено своевременно, представен е договор за правна защита и съдействие от
10.02.2020г., видно от който разноските, направени от ответника са в размер на 600
лв. – адвокатски хонорар /представено е и пълномощно от 06.12.2019г./.
Представени са доказателства за плащане на тази сума.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №4576/2019г.
по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА С.Г.Ф., ЕГН: **********, Е.Г.Д.,
ЕГН: **********, М.Г.Р., ЕГН: **********, П.Г.Ф., ЕГН: ********** и И.Г.Ф.,
ЕГН: **********,***, ЕИК: *********, сумата от 600 /шестстотин/ лева,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски по гр.д. №4576/2019г. по
описа на Бургаски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: